Home FREE VISION МЕДИЯ СТАТИИ ИЗКУСТВО Знанието не бива да идва единствено отвън и да се приема дословно, цяло и наготово

Знанието не бива да идва единствено отвън и да се приема дословно, цяло и наготово

Знанието не бива да идва единствено отвън и да се приема дословно, цяло и наготово
0

For English version click HERE.

Интервю на Диана Иванова-Николова с Ралица Благовестова
за “Цветове от аурата на България
Фотографии:
Александра Вали, Ралица Благовестова, Никола Донев

КЪМ ЦВЕТОВЕ ОТ АУРАТА НА БЪЛГАРИЯ

В живота на човек съществуват различни цветове. За някого те са класиката  на черно-бялото, за другиго пъстра дъга. Всеки сам избира своя път и цвят за живот. В поредицата Цветове от аурата на България са включени истории на хора, избрали понякога труден, но задължително пъстър начин на живот. Чрез вяра, последователност и силен дух човек постига желаните цели в живота и изстраданите истини как да го променя. А често и да го обогатява с творчество. Важно е освен да си човек, да бъдеш и човечен. Важно е и да не се предаваш…
Повече за всичко около проекта, с елементи на малко лично интервю, споделяме директно от съставителя – главният редактор Ралица Благовестова.

Здравейте, Ралица! Представете ни се какво сте учила, каква е страстта Ви, в какво вярвате, какво Ви радва в живота?
Библиотечен работник съм по образование, но ме влече реално издателската и медийната дейност. Не съм работила нито ден като библиотекар, но все пак книгите са ми толкова на сърце, че дори дипломната ми работа в Библиотекарския институт (днес университет) се получи като книжка – с розови корици, защото бе посветена на Моцарт, един от безсмъртните ми любимци :) Сега се занимавам предимно с редакторска дейност, предпечат, писане/подготвяне на материали и он-лайн издания като сп. “Зелени акценти” на Българското вегетарианско общество. Нещо много любимо от проектите, по които съм работила, е последният епизод, 13-ти, от ТВ поредицата “Ария из фолклора на България”. В него има откъси от спектакъл на ансамбъл “Българе” и особено сцените за Патриарх Евтимий и Кочо Честименски винаги ми действат покъртително, но и целият епизод е много зареждащ, вдъхновяващ и въздействащ.[1]
А за другите неща, както си ги бях формулирала веднъж: “Обичам науката с душа и изкуството с омъдреност и детска чистота. Вярвам, че не умът е родител на идеите, а единството между него и душата ни ги донасят. Търся знание, което ни прави по-прозорливи съ-творци на общата ни реалност. Обожавам действието и активността (не единствено буквалните), защото те крепят живота ни – света. Радвам се на хубавите човешки взаимоотношения, на спонтанния или пък умен хумор, на преодоляни трудности и недоразумения… Приятно ми е да споделям и разказвам впечатлили ме, обогатяващи неща.”

Как се зароди влечението Ви към писането? А от колко време сте редактор?
Хм… Трябва да съм била 12-13 годишна, когато една нощ от мисли в главата не можех да заспя. Не бях съгласна с нещо, което бяхме учили в училище. И наум обяснявах защо не съм съгласна. (Често го правех впрочем – все наум, защото никога не съм вярвала, че някой може да чуе гласа ми и че има смисъл нещо да изразявам.) Но онази нощ станах от леглото и понеже спах при баба и дядо, не знаех при тях къде има хартия, така че си намерих едни бели салфетки и започнах да пиша на тях. След това си направих дневник на мислите си :) И до днес пазя някои от нещата, а после и сънища взех да записвам…
Ето нещо от времето, когато съм била на 16: “Искам да помогна на себе си и на човечеството да достигне все още твърде далечната, непонятна и коренно различна от съвремието Истина! Знанието трябва да идва отвътре, да прониква сякаш по вътрешни – пространствени, смислови и енергийни вечности. То не бива да идва единствено отвън и да се приема дословно, цяло и наготово. Творческо мислене – то струва ми се въвежда, то води навътре.”
Относно редакторството – предполагам, че идва от страстта ми да поправям и разхубавявам. А също и да подбирам теми и материали. Кога точно е започнало даже не помня, но тази ми страст особено се проявява, когато има някакви идеи да се поднесат. Така направихме фен-книга за участието на Иван Ангелов в предаването Мюзик Айдъл – книга от 1000 страници с афористично “библейски” нюанс – заради идеите в нея, нали :) Основната от тях е за таланта, който посредствеността иска да убие: Моцарт и Салиери,  Разпятие… Беше незабравимо да се работи редакторски по идеите, макар да е спорно доколко реалният Иван ги въплъщава и дали не е било до голяма степен добре изиграна от него роля. (И все пак така или иначе беше нещо специално, в крайна сметка!)
А любопитното е, че имаше сън на моя приятелка по случая – предсказателен, защото е от преди появата на Иван на екрана, и се сетих за него едва след като ми бе предложено да направим книга. Обобщено посланието бе, че  момчето в съня е извършителят на действието, аз ще го осмисля, а сестра ми Александра ще направи визуалното представяне – тя реално е дизайнерът на книгата за неговото “представление”.
Но нека добавя като лирично отклонение и още нещо – по повод друга една книга, която грабна вниманието ми с основната си идея и асоциирах отново с отношението на обществото към човешката личност. Става въпрос за “Детство без сълзи” на Александър Миланов. Книга за живота в домовете, но написана красиво и одухотворено, за да трогне и замисли наистина, не просто за да отрази някаква грозна социална реалност. Когато я получих по куриера и отгърнах страниците, отворих на глава с големи букви “БЕЗ ВИНА ВИНОВНИ” и сълзите ми рукнаха. Защото Глава 4 от книгата за Иван е белязана със същото заглавие. То е като всеобщ символ, според мен. Отразява дори сковаващо недоразбраната старозаветна идея за грехопадението на човека – когато посегнеш към ябълката на познанието не ставаш лош, а просто започваш да работиш активно с ума и познаваш смъртта, защото се виждаш вече в материята като физическо същество. Но духът и душата също са в теб. Както и да е.
Исках да кажа, че за мен Александър е развита душа, която е приела кармично или не да премине през социалните институции, за да покаже какво имаме да променим като общество там. Както Иван демонстрира като едно талантливо “дете-индиго” за “какво Шоу става на въпрос” в развлекателната индустрия. При Иван ме впечатли идеята за “отвъдното”, при Александър – признанието му, че образованието е това, което спасява от затъване… Любов и знания – от това имаме нужда :)

Откъде идват идеите Ви? Има ли нещо, което Ви вдъхновява – случки, сънища, хора?
Отвсякъде! От фейсбук, от телевизията, от книгите, от разговори, а и от сънищата включително, да. Разни неща ме впечатляват и след това си ги навързвам. Анализ и синтез – това ми е силно качество, но само по отношение на идеи и теми, които могат да ме запалят. Тогава виждам същественото и свързващото с другите неща. Освен това се опитвам да съм възприемчива за финото и да разпознавам истината зад фактите…
А още в тийнейджърските години установих, че неортодоксалните и много специални знания идват чрез определени изявени хора в изкуството, науката, ученията и т.н. Започнах да ги търся, да им се възхищавам и да тъгувам, че не сме всички заедно – че не ги срещам всеки ден край себе си. Предполагам, че и досега го правя – все търся и се оглеждам за “зрънцата”, с които заедно ще можем да помогнем за преобразяването на света ни и мисля, че процесът на събиране е започнал :) Точно както във филма “Утреландия” накрая, когато беше разрушена излъчващата мрачна картина машина и новото трябваше да се построи от онези, които не са се предали – започнаха да се събират мечтателите. Когато го гледах, цял ден ми беше меланхолично и еуфорично едновременно. И ето, дори във филма видях връзка с три мои сънища. Единият ми изплува по отношение на идеята за двата вълка – кой от тях ще храним в живота си, този на мрака или този на светлината, образно казано.
Другите два съня са свързани помежду си – нарекла съм си ги “Двете епохи”, защото точно това изразяват, според мен. (По символиките на Зороастризма, където бог на злото е Ариман и има определено време да властва, а бог на доброто е Ормузд и когато успее да надвие над Ариман, остава да царува вечно.) Но чак след като дойде и вторият сън – три години и три месеца след първия, тогава си ги разтълкувах. Предполагам, че все на някого ще му е любопитно, затова ще ги споделя накратко.
В първия сънувам, че сме седнали няколко човека на столчета през големи разстояния един от друг, без контакт помежду си. Някой мина покрай мен отзад и сложи длан на челото ми. Усетих една огромна, безмълвна тъга, която струеше от него. Това беше онази мека, тиха, но и дълбока тъга на огорчението от хорската изостаналост и неразбиране… След миг той може би отмина – повече не помня. Беше ме докоснала огромната болка на неизведената за реално присъствие и несподелена от света истина, но колкото и властно да влезе в душата ми, бе мимолетно – отмина сякаш никога не е било, както епохата на Ариман ще отмине.
Във втория сън бяхме се скупчили разни хора край някой, а той ни говореше нещо с едно такова – под мустак, задоволство. Топло, хитричко усмихвайки се… И по едно време си сложи дланта на челото ми – точно както в другия сън, но този път с “Радостта – усмивка на Мъдростта”. Беше ми толкова хубаво да усещам дланта му на челото си, че сърцето ми се сви в очакване на предстоящата ей сега загуба, която обаче, за моя най-голяма възхита и изненада, все не се състояваше. Той продължи да ни говори в същия закачлив дух, а дланта му не се отлепваше и не се отлепваше от челото ми! Радостта от докосването не отминаваше и не отминаваше – защото Ормузд е истински властният, Ормузд е вечният! :)

Това е книга-албум за духа и мисията на България, но по думите Ви преливате от идеи – има ли такива за следващо издание или поредица?
Да, вече ми “пристигат” теми, които ще са свързани с работещи и добри “зелени” практики у нас и по света, обединени под наслова “Нека направим България символ на екологично чиста зона в Европа”. Върти ми се също и тема за работещите иновативни системи на образование, каквито са държавните училища Витра в Швеция, например (повече виж ТУК). Там освен промяна в методите на преподаване – всички ученици са с индивидуални учебни планове – има и промяна в щампата на учебната среда. Няма ги класическите учебни стаи, нито специалните кабинети. Има обособени пространства, обслужващи различния тип учебни взаимоотношения: Лагерен огън е мястото за комуникация на един към множество в дискусионен ракурс; Планински връх е, когато някой се обръща към целия свят, за да покаже свое достижение; Пещера – за уединение и размисъл; Водоем – свободно общуване; Лаборатория – за практически занимания. Но толкова по въпроса. Нека и аз един път да отговоря нещо уж по-кратичко :)))

А как се зароди идеята за настоящото издание?
Идеята отново дойде от света на сънищата :) Но всичко тръгна от сестра ми Александра. Нали се занимава с фотография и искаше от много време да направим списание FashionVISION. Е, през 2015 година най-сетне го направи он-лайн – под формата на пдф, като ме приобщи и мен с редактиране на текстовете. Покрай този първи брой и темата за фитнес-реалитито в него, Богомил й беше изпратил видео с неговата история и тя ме попита за мнението ми дали можем да го включим в следващия брой на списанието. А на мен само такива затрогващи и поучителни истории ми дай – така се въодушевих да мисля и по-натам за теми, че като заваляха едни дълги текстове… Започнах да се притеснявам как с мойто задълбаване от едно хубаво вървежно нещо пак ще направя някакво тежко и несмилаемо :) Тук визирам “моето” он-лайн списание “Ентусиаст – то еее… с десетки страници текст. И с много илюстративен материал, разбира се, но… нали.
Освен това ме притесняваше защо точно в брой номер две (като число) ще се окаже толкова любимата ми идея за България и мисията й – не й подобава сякаш :) И тогава сънувах, че един приятел ме пита да му пратя през интернет втория брой на FashionVISION, а пък то – взех направо да му го показвам в съня и беше отпечатано като книжка, напомняща АРИА… А имам и друг отдавнашен сън – за едни албуми, напълнени с “вълшебство”. И така, една нощ от много мислене ми изплува решението, че ще е идеално да направим албум, който да си е отделно издание и да се казва “Цветове от аурата на България“. Хареса ми двусмислието между цвят и цвете, свързано с представяните хора. А след това свързахме начинанието с друга наша мечта и така…

IMG 6623
« 1 на 14 »

Каква е основната идея на това издание все пак?
Бих казала, че основната идейна нишка и послание е назоваването на една масово неглижирана проблематика, а именно нуждата от самоосъзнаването ни като духовни същества с душа и тяло, така че нито тялото да е разглеждано като дяволско творение, нито душата да бъде считана за някаква си фикция. Всичко е важно и особено важно е адекватното отношение към йерархията им – да се знае на всяко нещо мястото. Вярвам, че България има мисията да внесе нов мироглед в света, който да донесе знания, които е време да понесем, усвоим и постепенно да приложим в реалния си живот и взаимоотношения.
В този ред на мисли това може би е издание за онези, които жадуват за иносказателния и творчески поглед към битието ни тук и с радост намират себе си в концепции, за които сигурно и животи наред са се подготвяли :) Защото за по-рационалния или ортодоксален ум дори скалата на добродетелите на един Плотин определено ще бъде или богохулство (от гледна точка на догматиката във вероизповеданията), или пък хумореска – за едно атеистично научно-прагматично мислене. А за Плотин (и това е мислител още в трети век след Христос!), най-нисшето стъпало в изграждането на човека е усвояването на гражданските добродетели – това да си добър и честен представител на обществото. Следващото стъпало е много друго вече – то те прави дете на боговете и за него трябва да си преминал катарзисните (тоест очистващите) добродетели – вътрешният кипеж, ферментация и израстване са важните. Следва усвояването на теоретичните добродетели – когато си развил дълбочина и вникване в същностите на света, което те прави бог. И накрая е парадигматичната добродетел, която те прави Баща на боговете.
Е не зная колко хора са чували такава една таблица на израстването ни и колко ще я усетят, но Учението на Мъдростта днес утвърждава вече тези неусвоени толкова столетия Христови знания. А казвам Христови, защото Той поставя много ясно парадигмата “Аз и Отца едно сме” и “Аз съм Пътят, Истината и Животът” – заедно с подсказката “богове сте вие”. И една любима ми мисъл от Мъдростта в този дух е: “Време е боговете, които станаха лоши човеци, да се сменят с човеци, които са добри богове!” Но още повече ми харесва друго подобно в този дух: “Битката за човека свърши, започва битката за извеждане на Бога от човека!” Ехеее!!!

В изданието се набляга на духовното, разбираме – съществува ли посредственост и в тази сфера, според Вас? Как мислите?
Ох, както навсякъде и тук посредствеността е… често срещано явление. Измамите с разваляне на магии и всякакви шарлатании в това отношение са едно на ръка. По-важно е, че често и в тази плоскост надеждността на знанията е съмнителна. Просто защото съвсем не е достатъчно човек да има събудено зрение за фините сфери – важно е да е развил преценка, вникване, да има отработено мислене, интуиция, отговорност и какво ли не – тоест цялостната отработеност и безспорността на невидимата вътрешна йерархия са от основно значение. Точно както в изкуството или науката за един ще кажем, че е талантлив, за друг, че е гениален, а за трети, че е направо божествен. Очевидно ще има значение дали едно знание идва от “дете на боговете” или от Отца в земно представителство 😉
Чудесен пример за разноликост в преценките е интерпретацията на турското робство като карма на България заради гонението на богомилите в миналото. Тезата идва от окултния учител Петър Дънов (понеже той и много от последователите му се считат за преродени богомили) и е повтаряна масово и безкритично. Но има нещо друго – в търсенето на повече чистота и истина, богомилството всъщност не се бори да одухотвори институцията, а направо да я срине – и църква, и държава. Това е генерална грешка поначало. И ето, че един Патриарх Евтимий прави коренно различно нещо – той внася молитвената чистота и себевгръщане на исихазма в църквата ни и така дава всъщност устойчивост за векове напред духът на този народ да не се прекърши. Обръща му погледа навътре – там да търси извори и устои. Не се бори срещу институцията на Христос, а я осветява с нова струя на реална мистика и святост. Много е интересно житието на Патриарх Евтимий наистина – просто се вижда как пътят му е предначертан да ни остави в ръцете на “Светата Троица”, както е казано, за предстоящите тежки векове. Едва ли друго е можело да ни съхрани срещу инвазията… А пътят на Учителя Беинса Дуно днес, много ми напомня този на Йоан Предтеча някога 😉

Принос към Европейската история

Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, във зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,
Европа се прехласваше по Бах…
А с вълчи вой, в тракийските полета,
вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,
тя тънеше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха пет – за грош.

Когато тя строеше катедрали,
замъци… Във стария Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И всъщност си остана непревзета
страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!

~ Ивайло Балабанов

Защо тогава е това многовековно робство?
Да си дойдем на думата, нали :) Ами на мен няма как да ми е ясно, разбира се, но ето в стиха на Ивайло Балабанов поетичен израз на уловена идея. И тя е в унисон с тезата на Ваклуш Толев, който подсказва, че ако логиката за гоненията е вярна, тогава и цяла Европа не трябва да осъмва от робства – да не види бял ден, тоест. Защото са гонени векове наред християните, например. Защо тогава за едни държави ще има векове робство, а за други почти нищо? И тук тезата му е, че ние – като богоизбран народ, имаме онази изграденост, зрялост и готовност, позволила ни да понесем като акумулиращ фактор едно бреме върху себе си, за да може през това време другите държави да напредват и да се градят в науки и знания. Точно по тази логика всъщност самият Христос дава себе си в жертва – с предназначение, а не като възмездност. И възкръсва! Както и ние…

Но нали еврейската народност се сочи за богоизбраната, а сега и българската ли?
Така излиза :) Еврейството, както се вижда и знае, е водещата народност в настоящата Пета коренна раса. Това е расата, която дава приоритет във всяко едно отношение на ума и евреите показват, че наистина го могат това – за жалост, понякога и в доста себични направления, но всъщност “двете страни на медала” са си част от самата характеристика на умственото начало – средината между Небето и Земята. От теософската литература съм запомнила един много хубав израз в това отношение – “умът е или убиец на реалността (на духовната реалност, се има предвид), или камбанен звън за пробуда”. Без ума няма самосъзнание, но без изфинването и одухотворяването му пък няма богосъзнание :)
Хм, сещам се сега един запечатал ми се красив образ, илюстриращ оттеглянето на Духа в качеството му на невидимо водителство при развитието на Петата раса – от разказите на Едуард Шюре за пътя и живота на Рама съм го запомнила. А Рама, между другото, подобно на Христос е наречен “духовен цар на Земята” и реално полага началото на първата подраса от Петата коренна раса. Вече в преклонна възраст, след всички промени и нови идеи за приложност, които той дава на избраните си следовници, идват при него царе и пратеници да му предложат върховната земна власт. И тогава Рама сънува Петата раса в образа на бяла жена, носеща му великолепна корона, за да я положи той на главата си и да царуват двамата заедно над света. Но след това му се явява и Духът, който го ръководи, за да му каже, че приеме ли короната, Божественият Разум ще го напусне, а прегърне ли тази жена, тя ще умре от неговото щастие. Ако обаче я остави, тя ще заживее свободно и честито на Земята, а неговият дух невидимо ще царува над нея. Тогава Рама полага ръка на челото й и я освобождава от себе си с благослов.
Тоест Бялата раса, за да извърви пътя си, има нужда да остане сама със себе си – да развие и изяви егото, правейки своите собствени избори и учейки се от собствените си грешки. Ако остане под прякото водителство на духовността, тя няма да може да отработи личностното начало. Този процес на “отделяне” май се оказва най-тежък и проблемен в еволюцията, но все пак и той има край. А дали е случайно или не е, не мога да кажа, но забелязах сега детайла с полагане на длан върху челото… Сигурно съм чела книгата на Шюре (“Великите посветени I”) преди да сънувам епохата на “Ариман” и оттам съм взела символа – без да разбера даже…
И ако се върнем на темата за богоизбраността – семитските племена се сочат от окултната литература като пета подкоренна раса на Четвъртата (атлантската) раса, затова от тях трябва да се вземат избраниците за извеждане на новата Пета раса, която започва активното развитие на ума и прекъсва пряката връзка с Небето. Едновременно с това обаче се развиват и оставащите две подкоренни раси на Четвъртата – всичко е по 7[3], нали :) И отново едновременно с това се подготвят и ядрата, които ще извеждат новите Коренни раси. Счита се, че българите са предназначени да внесат в света културата на новата Шеста раса, която отново ще се върне в духовността, но вече като личен избор и отработена зрялост. При нас освен развит ум – и ние имаме предостатъчно доказателства, че можем много и дори повече от еврейството в това отношение (само шахматните първенства или олимпиади по физика и математика нека да вземем, но далеч не е само това) – е налице и… знам ли как да го кажа… чистота на причинния ни свят, например. Нямаме като народност с нищо непровокирано зломислие и злодействие към отсрещния. Съвсем доскоро така нареченото развито и цивилизовано човечество имаше робство над себеподобния си, а ние никога не сме имали такава приложност като държава – не е ли уникално! Докато в това време “умниците” без съвест, управляващи задкулисно света, се чудят как от цялото човечество да си направят робско поданичество. Еми да се чудят – на нас ни остава да творим и вдъхновяваме, включително чрез лични примери, от които най-големият е на Христос, разбира се, Който е предречен и чакан, но и до днес остава непризнат от Юдейството. Иронията на ума – късогледият и догматичният 😉

Казахте ни в началото какво Ви радва в живота – а какво е, което Ви тежи в битието на тази наша настояща “Бяла” раса[4]?
Най-много ми тежи, че няма много любов понастоящем в света ни, няма и знания, както споменах… Тежи ми цялото това хлевоустие в публичната сфера – политика, шоубизнес, социалност… Враждуването, жълтината, неразбирането на отсрещния… Всеки иска да бъде обичан и признаван, но не сме се научили как да си показваме грешките един на друг без да изглежда сякаш направо сме готови да убием отсрещния с камъни. В социалността днес съм видяла може би само Джейми Оливър, че успява да направи от противника си верен поддръжник – с търпение, добронамереност и постепенно показване, че идеите му са правилни и ползотворни за всички. Това беше в предаването му за въвеждане на здравословна кухня в едно американско училище. За мен той е пример как трябва да се правят реалните промени в света, като на първо място е това, че той влага цялото си сърце и определено няма идея за враг – влиза в положението на отсрещния и търси кое е неговото вярно място, чрез което да се отключи и да прегърне той една чужда идея като своя. Изводът е, че е важно да намериш начин да приобщиш човека, но без да стане така, че да ти се качи после на главата, нали.

Разбираме, че освен писането Ви влече и рисуването?
О, това беше навремето – обожавах, да. Но като малка. И половината ми рисунки бяха все на тема Космос, а другата половина – пейзажи или принцеси :) Най-хубавите си големи рисунки обаче ги загубих един ден на път за вкъщи – забравих папката с всички тях в автобуса. Тогава ми стана мъчно, но го приемам като знак, че рисуването е било минало съзнание за мен – сега имам други задачи. Все още пазя някои от малкия формат рисунки, но днес страстта ми се събужда от предпечата и видеото като съвременна форма да се поднася светоусет с уклон към космичното или красивото :)  Може би затова освен книжнини, често цитирам и филми 😉

Planet-2
« 1 на 18 »

А имате ли любими творци, от които много искате нещо да споделите и няма как по друг начин да включите все пак в това издание?
Много любими имам – и наши, и чужди. Почти като колекционер съм – фен-маниак на най-разни творци и наистина се чудя как да ги правя по-достъпни за повече хора с някакъв вид поднасяне. Ще пропусна Моцарт този път – ей така, за разнообразие :)))
Селинджър, например, ми се е запечатал с неговата идея за поета-художник-ясновидец. За умението на китайския или японския поет да различихубавата слива, хубавия рак, хубавото ухапване от комар”. Тоест умението да се вникне в същността и да се улови духът на видимото – точно като в даоистката приказка от новелата му “По-горе билото майстори”. И заключението по темата за поета: “Липсва ли му това умение, то колкото и необикновена и очарователна да е неговата семантика, колкото и примамливо да звучат, когато ги подръпнеш, неговите интелектуални струни, никой в Загадъчния Изток не го брои за поет… (Из “Сиймор. Запознаване”)

Селинджър е един от първите ми любими класици, впрочем. Бях на 15-16 години, когато ми попадна. Благодарение на него даже разбрах, че имам религиозна светонагласа – до преди това нямах представа. Та неговият главен герой нали е поет и се казва Сиймор – което се превежда като “виждам повече” от английски. А самата дума “поет” пък от гръцки се превежда като ясновидец…
После Достоевски ме впечатли с неговите уж “голословни твърдения” за вярата в безсмъртието на човешката душа като най-висша идея, “тъй като всички останали висши идеи за живота, с които може да живее човек, произтичат единствено от нея”, по думите му.

Ами при Кристофър Марлоу пък какви вдъхновяващи идеи има за държавата на Духа – по Шурбанов, от коментарите му за пиесата “Тамерлан Велики” – където “всеки трябва да се научи да диша огнения ефир на тази сфера, ако иска да бъде приет и да остане в нея”.
“В Тамерлановия свят всичко е прекрасно, възвишено и свободно. В него словото е озарено от магия, защото то е и дело. В него битките се печелят не със сеч, а с поглед, в който пламти силата на духа. В него властта се определя и разпределя леко и естествено – според вътрешното достойнство. Според достойнството се изгражда и приятелството. Личностите са цялостни, единни в мисъл и дело и затова са недосегаеми за раздвоения език на иронията. Това е сфера на чистия патос.” (Из “Между патоса и иронията”, Шурбанов)

Салустий, римският сенатор и историк от времето на Цезар, също много ме беше впечатлил с някои неща… Почти като Лао Дзе ми прозвуча с ето това например:
“Всичко, което се ражда – умира, всичко, което расте – старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род, управлява и владее всичко. Самият той обаче не зависи от нищо.” Или: “Несправедливо се оплаква човешкият род, че неговата природа, немощна и краткотрайна, се направлява повече от съдбата, отколкото от добродетелта… Водач и повелител в живота на смъртните е духът. Когато той върви към славата по пътя на добродетелта, тогава е необикновено мощен, деен и блестящ и не се нуждае от съдбата, понеже тя не може никому нито да даде, нито да отнеме честността, трудолюбието и другите добри качества… Ако людете търсеха да постигнат истинските блага със същата настойчивост, с каквато те се стремят към несвойственото на своята природа, безполезното, дори и опасното, то не съдбата би ги вече направлявала, а те нея.” (Из “Югуртинската война”)

До утре мога да изреждам – например специфични неща от Екзюпери. Или от откриватели като Айнщайн, Бъкминстър Фулър, Тесла… За тях в сп. Ентусиаст съм се разпростирала обаче :) Тук бих завършила с любима фраза от Учението на Мъдростта: “Мъдростта има едно лице – пропито от Любов и отговорно пред Истината.” Йее!

Какво бихте искала да кажете на хората в заключение?
Много неща. И ги казвам – с поднасяните материали и идеи в тях. А като някакви конкретни пожелания за общото ни изграждане – би ми се искало да ги насърча да се стараят повече в живота си: да мислят повече, да търсят смисъла, да не съдят и действат първосигнално, да обръщат внимание на тънките невидими послания, да не се фокусират върху оцеляване, а върху промяна на нагласи, с които да променят и обстоятелства… И да не се отчайват – “добре сме, ама ще се оправим” 😉

Да издържим своя дял от нощта –
своя сутрешен дял.
Да попълним празното на радостта –
и на своя провал.

Минава звезда подир звезда –
някои падат сред път.
Минава мъгла подир мъгла –
и тогава – Денят!

~ Емили Дикинсън ~

__________________________

[1] Епизодите от поредицата все още се излъчват по канал “Дестинация BG” в мрежата на Булсатком, но и в Ютуб могат да бъдат гледани повечето. – Б.ред.
[2] В тази връзка е замислящо наблюдението, че където богомилското учение е било силно, впоследствие тези области са приели Мохамеданството, като Босна, Западните Родопи. Но за Европа играе ролята на благотворна окултна струя. – Б. ред.
[3] “Жълтите” народности, например, се сочат от окултните знания като наследници на последната подраса на Атлантида, “червените” – индианците, на по-ранните й, а чернокожите пък имат наследствена връзка с още по-ранната Трета коренна раса. – Б.ред.
[4] Пoдробно за културните Коренни раси и окултния прочит на човешката история, с описание на духовната и физическата еволюция на човека, виж в Родословието на човека от Ани Безант. – Б.ред.

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)