Home FREE VISION МЕДИЯ СТАТИИ ИЗКУСТВО НОВИТЕ ДИЗАЙНЕРИ НА СВЕТА

НОВИТЕ ДИЗАЙНЕРИ НА СВЕТА

НОВИТЕ ДИЗАЙНЕРИ НА СВЕТА
0

For English version click HERE.

Сън на Александра Вали, включен в изданието
Цветове от аурата на България” (с коментари)
Фотография:
Асен Бакалов

Сънувах, че на новото ми работно място имам първо битка – имаше все едно пет подредени “неща”, които трябва да премахна, за да спечеля битката, и аз избрах да стрелям по средата, защото ми се струваше, че там е “главата” (изглеждаше като окото на Саруман от филма “Властелинът на пръстените” – пламтящо в огън). Стрелях с лък един път – то умря, но веднага на негово място излезе ново. Стрелях втори път – уцелвам средата, нали – пак същото се получи. Тогава реших, че няма да стрелям – отказах се от битката и махнах лъка. И видях себе си отстрани – бях като това в средата пламтящото, но с две “очи” в центъра. Нито това отсреща, с което се борех, нито аз в момента, в който се виждах вече отстрани, бяхме в човешка форма – само пламтящото око, точно като във “Властелина на пръстените”. И един вид бях спечелила битката, защото се отказах. Тогава ми казаха, че изпитателният срок на тази заплата (колкото си бях поискала) е 4 дена – супер кратко ми се стори! – и след това става 9000 лева. И аз им викам: “Ехеее, кой да си помисли, че изобщо може да има такава заплата, но трябва да го казвате след като мине изпитателният срок, а не преди това, за да оцените хората дали наистина се стараят :)” Нещо такова беше.
Имаше цяла група – може би бяхме 6 човека, един вид новият екип дизайнери. После отиваме всички (групата) за първия работен ден един вид, а той ни посреща. Но отивахме като в някаква глинена кариера – по предложение на някой от групата минахме по съкратен път по едни глинени стълби през тесен проход (а аз си представях обиколния път – беше през зеленина и като през гора – природно такова). Тук цялото пространство беше светло жълто, беше светла глина – и стълбите, и прохода/стените. Като цяло си беше приятно усещането – и за единия, и за другия път. Излязохме на широко огромно пространство със сгради. Шефът беше седнал по средата на площадката, където се появяваме ние – на едно столче. Като хронология в съня беше първо посрещането от шефа, след това битката и накрая изпитателният срок за драстичното повишаване на заплатата.

Онлайн коментари и тълкувания:

Ралица: Хехехееееееееееее, какъв интересен сън!! Това 9000 си го тълкувам като “изобилието”. Едва ли реално ще е толкова заплащането, но постепенно ще става все едно е така. Имам предвид усещането за пълнота на ползотворност в реализацията на нещата, за които все не стигат средствата, хората, енергиите… и затова чакат ли чакат

Александра: И аз това с изобилието си помислих сега, като се събудих :) То беше невъобразима сума, нали. Не можеш да си представиш да поискаш такава сума за заплата. А това с лъка ми е като препратка към българската тема – оръжието на древния българин с най-съвършената технология на изработка.

Ралица: Мисля си също, че битката е свързана с нещата, които имат да се оправят по принцип като част от властта над света. Но тази битка се прави не с конфронтиране, а с одухотворяване отвътре. Не може да се спечели иначе – окото на Саруман бди и властва…

Александра: Дамм… и един вид аз станах властникът. Двоен даже 😉 Удвои се окото при мен :) Ама не като две очи обикновени – просто двойно 😀 Нелинейните измерения са сложни за обяснение 😉

Ралица: Като казваш “двойно” малко ми напомня за полярността на света – тоест надмога над полярностите, властване над тях. Още повече, че “изпитателният срок” е точно 4 дена, тоест четворката на Разпятието, битката между Духа и материята. А тя се печели именно с одухотворяване, а не отричане на земното. :)

Александра: За 5-те неща и за 6-те човека не сме обяснили. Все пак екипът на дизайнерите е от двама-трима. Поне това ми бе казано – че ще има още един-двама човека, няма да съм сама. А тук бяхме егати групата. Иначе това за петте не ми е толкова важно, защото другите неща не бяха важни. Но може би е от сорта да различиш – кое точно трябва да “трепеш”, за да спечелиш. Един вид не можеш още от първия път да вдигнеш ръце и да кажеш “няма да се бия”. Напротив, трябва да се биеш и “вдигането на ръце” (това междудругото си го направих буквално в съня) е едва след като си различил и “убил” едно-две. То е вдигане на ръце, но не като да се откажа или да се предам, а трето някакво – все едно да покажа, че не съм въоръжена вече, оставям лъка настрани.

Ралица: Да нямаш враг в лицето на отсрещния 😉 А направи ли ти впечатление подчертаното “по средата” как се връзва на двете места – това е като знак, че от водещите личности зависи – те са, които имат да се променят, в мисленето си. С тях е битката. А то си е казано ясно в съня – пет неща, но те идват от “главата”, хахаха 😀

Александра: Ахахаха, даааа! Ейй, някои неща колко са ясни като ги видиш 😉

А има и още нещо, което ми се върти – основно и важно е, че както сумата е невъобразимо голяма, така и срокът е невъобразимо малък. Защото може да е поне 40 дни и пак да е 4-ка, нали. Може би е нещо, че много бързо ще станат нещата… И още един нюанс – битката, тия неща, стояха вдясно, с перспектива така леко настрани. Не бяха срещу мен точно, което ме навежда на мисълта, че няма да е “веднага”, а леко в бъдеще време.

Ралица: А на мен ми прави впечатление и това със “столчето” – като директна препратка е към старата епоха на Ариман, тоест на рзделението, от моите сънища (а и в книгата на Александър видях натрапливо думата – децата от сиропиталищата и техните столчета). Хрумва ми също за 5-цата и 6-цата, че приличат на смяната на мирогледа от Петата към Шестата раса – новият екип дизайнери “на света”, новата група нали го прави нещото в съня :) И затова си мисля дори, че новата ти работа е просто поводът да се кажат някои идеи в съновидение :)

Александра: Дамм…!

КЪМ ЦВЕТОВЕ ОТ АУРАТА НА БЪЛГАРИЯ

Анимирано видео.

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)