Home FREE VISION МЕДИЯ ВИДЕОБОКС АРТСТАЙЛ КОРОНАВИРУС КАРАНТИНА – време за творчески проекти, или как стартира “Минито на Рали”

КОРОНАВИРУС КАРАНТИНА – време за творчески проекти, или как стартира “Минито на Рали”

КОРОНАВИРУС КАРАНТИНА – време за творчески проекти, или как стартира “Минито на Рали”
0

For English version click HERE

Подготвил: Ралица Благовестова
Фотографии: Александра Вали

“Мини веге кухнята на Рали” се роди по време на Корона вирус карантината, докато гледах клипчета в Ютуб и случайно попаднах на готварски канали в миниатюрни мащаби, които така ме усмихнаха, че си казах “Ето това е, мога нещо такова да започна да правя”. И така, стартирахме новото си приключение със сестра ми Александра Вали, която е дизайнер и фотограф, както и основен мой съмишленик във всички подобни занимания. Заложих си три месеца за проучване, снимане и подготовка на стартирането. Изключително премерен срок, който позволи едно добро предварително шлифоване на начинанието. Много неща минаха през погледа и съзнанието ми за отпуснатото време и помогнаха да се оформи видео поредицата по изпитаните правила на Ютуб влогърството.  Да се надяваме, че ще усмихва много наши абонати занапред :)

1-IMG 8476-mini
« 1 на 11 »

Започнах оформянето на проекта с онлайн търсене и закупуване на дребни, но истински кухненски посуди и на 10-ти май 2020 снимахме първите четири епизода. Цял ден, до късно вечерта. Миниатюрните неща винаги са ми били слабост, но се замислих едва сега, че е така. Японските мащаби и азиатския дух като концепциална интуитивност очевидно по рождение са ми в кръвната група :) Но понеже обичам съчетаването на крайностите, харесвам много и западното лустро. Настоящата ми точка на местопребиваване (с други думи – точката на квартируване) всъщност е прекрасен пример за това съчетаване – леглото ми е по японски на земята, но пък имам въртящи се бар масичка и стол; пространството е миниатюрно, но пък гледам нюйоркски небостъргачи от стената… :) Още с преместването ми преди 2-3 години (в края на 2017) да живея тук бяхме заложили със сестра ми желанието си да започнем снимане на влог в обстановката на моята сладурска квартира, но така и не успявахме да намерим подходящата форма, защото колкото и да обичаме да споделяме впечатления, идеи и т.н., и двете не обичаме никак да говорим по задание, а още по-малко – пред камера. Опитахме, но… нашата сила очевидно е в подход към обичайното по необичаен начин, какъвто е и слоганът ни: “За ежедневие с вдъхновение”. Да е непринудено красиво, усмихващо и с елемент на причудливост. И ето, че мъдрият Сатурн, със съдействието на още един куп планети, ни помогна най-сетне да измислим как да стане – във времето на коронавирус карантината започваме със систър Алекс нашата забавна блок-бастър мини сага :)))

ЕТО ГО И ПЪРВИЯТ НИ ТРЕЙЛЪР, както и малко снимки по-горе, разбира се.

[ ПЪРВИЯТ ЕПИЗОД СЪЩО  Е ВЕЧЕ НАЛИЧЕН. ]

Харесай, абонирай се, кликни камбанката… 😉

Вече сме в края на отпуснато време за подготовка и преди ден-два сънувах символен образ на оформилото се предаване. Знаех в съня, че съм поръчала пратка от Япония и се видях как съм получила вече кашончето с множество неща и го разопаковам. Помня, че имаше и други познати хора около мен като присъствие – по стълбището пред Старата ни къща в Плевен (където съм израсла) ни видях, и знаех, че едно от нещата в пратката ми е книга на Рюноске Акутагава. Акутагава е любимият ми японски писател, който винаги съм усещала близък. (Била съм 15-16 годишна, когато го открих в местната книжарница – томче от поредицата “Световна класика”, което заедно с открития по същото време Селинджър, в лицето на “Девет разказа. Семейство Глас”, е неизменна част от “Златния” ми фонд любими четива.) Извадих от кашона книгата, а тя беше като кутия на бонбони Моцарт, хех. Моцарт е друг мой безсмъртен любимец, впрочем, който оглави листата ми с любими световни личности може би година по-късно. С него се отвори любовта ми към музиката – в началото само класическа, докато не ме грабна един прекрасен ден гласа на Джеймс Хелфийлд, тоест открих Металика :)

Накратко, опаковката на книгата от пратката в съня беше в красиво лъскаво червено – едноцветна, с обемно щамповано заглавие и в причудлива форма. Приличаше на малка къщичка, защото средната част беше квадратна. Отгоре беше заоблена като арка, а отдолу завършваше с четири издадени “крачета”. Тоест можеше да се слага да стои изправена като на изложба :) Но… не се отваряше лесно. Квадратната част беше с пунктир като за разкъсване на картона. Трябваше да се направи усилието да се разкъса опаковката и тогава вече можеше да се види съдържанието – книга с твърди корици, която вадиш от тази “опаковка”. И още нещо като подробност. Една жена до мен мерна книгата, докато я разглеждах, и ми я поиска да направи справка за нея. Точно като вид статистика беше, която показа, че имало и хора, които не харесват Рюноске Акутагава. В съня си се учудих как може да има и негативна статистика за световен литературен класик и си помислих, че това показва просто наличие на различни вкусове без да отразява реалната стойност на произведението. И това беше.

Събудих се и ми стана ясно, че съм сънувала символен образ за Мини предаването, а книгата с твърди корици “вътре” е “Цветове от аурата на България:) Опаковката е като къщичка, защото готвим – образ на домашната обстановка. Отгоре обаче е като арка, защото включваме и нещо за душата с постерите на “стената” при сервирането. (Тази идея ми хрумна преди второто снимане и затова в първите епизоди липсва.) И е като кутия на бонбони Моцарт, защото неговата музика е любима класика в жанра за мен и за момента основно такава ползвам като фон при монтирането на епизодите :) Статистиката накрая пък казва да свикваме с обичайния факт, че ако ще и Рюноске Акутагава да си, все ще има кой да не те харесва, но не това е същественото.

И да не пропусна да обясня нещо, за което съм сигурна, че ще предизвиква обяснима реакция. Главен герой в мини готвенето е Негово величество Пръстенът :) Да, противопоказно е принципно да се готви така, но в случая той наистина е важен детайл. Пръстенът, наподобяващ мини коронка, го изрових от принадлежностите си в Плевен много скоро след като с ентусиазъм се впуснах да задвижа реализирането на мини готварско предаване. Никога не го бях ползвала до момента – пръстенът е един напълно забравен подарък от преди много години, който се учудвам дори как попадна пред погледа ми сега. По принцип не нося бижута в ежедневието си (нито лак, хаха), освен може би гривни понякога, и то само лятото.  През лято 2017-та година, обаче, братовчедка ни Лина ми подари, докато й бяхме на гости с другата ни сестра (Силвия) в Англия, халката в черно и сребристо, която толкова ми допадна, че не я свалям изобщо оттогава. И точно оттогава забелязвам плавен подем за материализиране на творческите ми занимания. А понеже новооткритият сребърен пръстен ми напомни коронка, реших, че е идеален символен атрибут – специално и само за новото начинание :)

КЪДЕ ДА ГЛЕДАМ ЕПИЗОДИТЕ?
В Ютуб канала на FreeVISION.
КОГА?
От 1-ви август 2020:
Всяка събота от 11 ч. – Епизод.
Всяка неделя – Бонус клипче.
Всяка сряда  – Трейлър.
Всеки петък – Тийзър.
КЪДЕ ДА ПРОЧЕТА ЗА СПОМЕНАТА В СЪНЯ КНИГА?
Представяне на книгата и линкове за безплатно теглене в pdf формат има ТУК.
А това видео за книгата го снимахме на фона на небостъргачите :)

ДРУГИ ПРЕДАВАНИЯ ПЛАНИРАТЕ ЛИ?
Да! :)

може да ни последваш в
Youtube: https://www.youtube.com/user/rallybl
Facebook: https://www.facebook.com/fvision.eu
Instagram: https://www.instagram.com/ralieblag
Twitter: https://twitter.com/rallybl

Start-02_b

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)