Home FREE VISION МЕДИЯ ВИДЕОБОКС CUL ФИЗ ДАН ОСМАН – да отидеш отвъд
0

ДАН ОСМАН – да отидеш отвъд

ДАН ОСМАН – да отидеш отвъд
0

For English version click HERE.

Дан Осман – “индианецът” ли? Гледал съм негови изпълнения, негови скокове. 
Той е много интересна личност, много е атрактивен –  освен че е много хубав, освен че е  готин тип. Той е от тази порода, която живее на това място – от другата страна на ръба.
– Даниел Манов, клуб “Вертикален свят”

Предисловие

Получих линк от близък ми идейно човек – изпращаше ми интересна статия в уеб-пространството, която да прочета. Публикацията имаше и 10 минутно видео-приложение – по музика на Металика – което, разбира се, не закъснях да си изтегля и изгледам. А след това отново и отново с неотслабващо въодушевление. Прочетеното и видяното ме заплени и вдъхнови така, че нямах търпение да споделя и с други радостта си от срещата с един душевен подвиг, открит в лицето на доскоро безизвестния за мен американски катерач с видимо азиатски облик – Дан Осман. Настоящата тема е посветена на 7 годишнината от трагичната му загуба. 23 ноември 1998 г. е датата, която слага начало на неговото о(без)смъртяване. С благодарност за благоразположението и съдействието от страна на автора, представяме тук публикуваната на сайт www.extremno.com и малко актуализирана статия. (Виж видеото горе.)

— От редактора (Р. Благовестова)

Материалът е публикуван в сп. Ентусиаст 1/2005

Дори днес, години след смъртта му, животът на Дан Осман е предмет на разгорещени спорове в световните катерачни среди. Мнозина го обвиняват в безразсъдство и пълна безотговорност към семейството му, други виждат в него идол и човек, който съзнателно е докоснал границите на възможното, и дори ги е прекрачил…
Роден на 11 февруари 1963 година в Тахо, Дан е далечен потомък на самурайска фамилия. Баща му, японец и бивш спец полицай, го обучава от малък в духа на бушидо и японските войнски традиции. Момчето тренира Айкидо, по-късно и Кунг Фу. На дванадесет годишна възраст майка му, Шарън Бъркс (треньор на коне и двукратен световен шампион по barrel race – вид родео),  го окуражава да се захване с катерене. Дан е талантлив, но по собствените му думи се развива бавно[1]  и му трябват осем години, за да премине границата от 5.12. Катеренето обаче преобразява живота му. Заедно с приятели и сам той прекарва безкрайни часове, катерейки надвесите на Кейв Рок[2] (Cave Rock) – скален мост в близост до източния бряг на езерото Тахо (Tahoe Lake).
Постепенно Дан Осман се превръща в много сериозен катерач. Туровете, направени от него, стават известни сред катерачните среди като много красиви и изчистени. За неговият тур Слейър[3] (Slayer – 5.13d / 5.14a), Волфганг Гюлих казва, че е най-елегантният тур, който е катерил някога. Наред с класическото катерене, Осман намира голямо опиянение в соловите изкачвания. Той катери изумително трудни турове соло, като сред най-забележителните му постижения, за които се знае, са Спейс Уолк[4] (Space Walk – 5.11c, 8 UIAA), Атлантис (Atlantis – 5.11c, 8 UIAA онсайт), Инсомния Крек[5] (Insomnia Crack – 5.11d, 8 UIAA онсайт!), Ган Клуб (Gun Club – 5.12c, 9 UIAA)… Това последно солово изкачване разнася славата му из американските катерачни среди. Пред колеги катерачи той изкатерва соло и голяма част от собствения си тур Слейър (Slayer – 10+ UIAA) “просто за разнообразие”, както сам се изразява.
По-голямата част от живота на Дан минава в района на езерото Тахо, в малък апартамент, в който няма много други неща освен катерачен инвентар, хеви метъл музика – с подчертано присъствие на Металика, книги за самурайската традиция и добра колекция катерачни филми. Животът му е като този на повечето вманиачени катерачи – работи строителна работа само толкова, колкото да живее и да може да се катери. За кратък период се жени, като от този брак се ражда и дъщеря му, Ема. Както сам признава, част от причината за последвалата раздяла е неговата страст към катеренето и рисковете, които поема. Въпреки това обаче той запазва тесни връзки със семейството си и обичта му към дъщеря му е огромна. Мисълта за нея е нещото, което му създава не-малко угризения по време на рискованите му прояви.
Най-големият обрат в живота на Дан настъпва през 1989 година, когато по време на наковаването на своя тур Фантом Лорд (Phantom Lord), той пада повече от 50 пъти в опит да постави поредния спит над ключовия пасаж. В този момент той осъзнава, че падането за него крие по-голямо предизвикателство и от самото катерене.
В последвалите години Дан развива своя собствена система за “свободно падане”, използвайки познатия си катерачен инвентар. Много от установките му за скачане са изградени от големи тролеи като въжето за скачане е закрепено в определена точка по дължината на тролея. Но скача и от мостове и други най-разнообразни места.
Той измисля много сложни системи на закрепвания, които да абсорбират все по-големите натоварвания от скоковете, използвайки ролки, полиспасти, протриващи съоръжения и прецизно изчислено пространствено разпределение на точките на закрепване. Приятелите му твърдят, че сложните схеми на неговите системи са като произведения на изкуството. Той съзнателно никога не използва дублирано подсигуряване и въпреки сложността на закрепването в крайна сметка скача само на единично динамично въже, с цяла сбруя. С развиването на увереност във възможностите на екипировката Дан скача от все по-големи и по-големи височини, които постепенно достигат и преминават 100-те метра… след това 200-те метра… след това 300-те метра… Въпреки че отстрани погледнато онова, което той прави изглежда невъобразимо и страшно опасно – всички, които го познават, заявяват че Дано знае повече за въжетата и инвентара от всеки друг. Никой от близките му приятели не го счита за безразсъден.

Dano-face2

Снимка от фейсбук страницата, която дъщерята на Дан Осман създава в негова чест.

Постепенно Осман започва да се снима в рекламни филми, подтикнат от нуждата от средства, включително и за издръжката на дъщеря му, на която много държи. Противно на общото впечатление обаче, той не гони никаква показност. Истинската му битка е вътрешна. Запитан защо прави всичко това, той отговаря: “Много ме е страх. Правя го, за да се науча да преодолявам този страх, да се къпя в него и да преминавам отвъд…”
Битката, която Дàно води сам със себе си е задълбочена и истинска – част от хората, които го познават я разбират. Случва се така, че през 1994 година бащата на Осман получава стар самурайски меч в замяна на една пушка. Считайки себе си за недостоен да го притежава, той го дарява на сина си. Дан отначало също се опитва да откаже тази чест, но накрая приема волята на баща си. Попитан по-късно за значението на този акт старият Осман заявява: “Той бе извоювал правото си да притежава меч. По време на моята собствена работа, аз съм се срещал със смъртта много, много, много пъти. Когато всичко свърши, празнуваш факта че си жив, празнуваш факта, че имаш семейство, празнуваш факта, че можеш да дишаш. В продължение на няколко мига всичко изглежда по-сладко, по-ясно, по-истинско…. Аз мисля, че този млад човек е достигнал точката, в която неговото осъзнаване на живота и живеенето е много отвъд онова, което аз самия изобщо бих могъл да постигна.”
Дан е известен сред катерачните среди като изключително лъчезарен човек. Близките му хора ценят приятелството му много високо, а и той не остава по назад и се опитва да покаже на всеки нещата, до които се е докоснал. Под негово ръководство повече от 300 катерачи скачат на неговите системи, без нито един нещастен случай. Самият Осман има повече от 1000 скока през последните 10 години от живота си. Степента на риск в това начинание и същевременно неговата собствена компетентност се виждат ясно обаче от един трагичен инцидент. През 1994 г. 25 годишният катерач и негов познат Боби Тарвър решава да направи 75 метров скок по неговата система от един мост в Юта. Дан не успява да присъства, но му изпраща подробни писмени инструкции за опъване и прогонване на системата. В прибързаността си да запише името си в редиците на екстремните спортисти обаче, Тарвър пренебрегва част от тези инструкции и не разтяга новите си въжета с предварителни къси падания, както Дàно винаги прави. В резултат на това той не пресмята правилно елонгацията на въжето и се размазва в стената на каньона.
При все че няма ни най-малка вина за това, Дàно изпитва огромни угризения и на три пъти отива на този мост, за да скочи сам и да се увери, че не е сбъркал с нищо в инструкциите си. Два пъти се отказва, но на третия път, след известно време прекарано долу при скалите и “разговор с Боби”, както той се изразява, се качва горе, пренарежда системата, премахвайки всички допълнителни елементи добавени от съображения за сигурност след трагичния инцидент, опъва всичко точно според първоначалния си план, начертан навремето на Тарвър, и скача…
С времето конфликтът между вътрешното му търсене и притеснението от това да не би случайно да остави дъщеря си сираче се задълбочава. Неведнъж той споделя сред приятелите си тези притеснения и споменава, че е време да престане с рискованите начинания. “Отивайки си”, казва Осман, “аз ще предам всички в семейството си, приятелите си… Дъщеря ми ще се справи… тя ще бъде ок… но аз ще я ограбя.” Той все още продължава да катери обаче, да скача и дори участва в няколко филма от поредицата “Господари на скалите” (Masters of Stone). Онова, което той демонстрира в четвъртия филм смразява кръвта на много изпечени катерачи и подбужда разгорещени дискусии из средите, като се чуват и много крайни мнения. В този филм има скокове и негови солови скоростни изкачвания по изключително трудни маршрути, включително и онсайт. По думите на един известен катерач, с този филм Дан “за втори път показа среден пръст на американските катерачни среди”. Тези, които го познават обаче, твърдят че на този етап той вече е бил толкова добър катерач, че нещата, които за други биха били лудост, за него просто не са толкова опасни.
По същото време неговите скокове започват да дразнят сериозно управата и рейнжърите на парковете, в които той ги провежда. Въпреки че онова, което той прави не е забранено, парковите власти виждат в тези начинания открита покана за всяко побъркано хлапе с катерачен инвентар, въжета и липса на акъл в главата. Има обаче и по-крайни настроения и Дан си спечелва истински врагове.
През октомври 1998 г., заедно със свои приятели Осман пристига в Йоземит, за да постави нов рекорд. Те опъват голям 365 метров тролей между Лийнинг Тауър (Leaning Tower) и Фифи Бътрис (Fifi Buttress), като въжето за скачане е закрепено отново на тролея. Първият скок на Осман е на 180 метра въже. След това той увеличава дължината на 200, 240, 255 и 270 метра. Когато на 26 октомври Дан се приготвя за нов скок, по телефона му звъни разплаканата му дъщеря Ема, притеснена за него. Той незабавно оставя всичко, качва се на пикапа си и отпътува към нея.
При връщането си в долината след два дни той е арестуван от управата на парка и е вкаран в йоземитския арест. Задържането му няма нищо общо със скоковете му – неофициалното обвинение е свързано с неплатени билети за паркинг и други дребни нарушения. Рейнджърите правят всичко възможно да го тормозят. В началото той е за малко в една килия с друг катерач и те правят грешката една вечер да си спретнат импровизиран концерт на малко барабанче, за да разсеят скуката. Дàно моментално е обвинен в подстрекателство към бунт във федерален затвор и е преместен в самостоятелна килия без прозорци. Прекарва там за назидание още 12 дни. Неговият съкилийник разказва, че често се чували виковете на Дан, че е адски студено, че е гладен и че полудява. Надзирателите му носели храна само по един път на ден, и то след като заспи. На четиринадесетия ден приятелите му успяват да съберат сумата от 25000$ и му плащат гаранцията, като в резултат той е освободен, без всъщност да му бъде предявено официално каквото и да било обвинение. Парковата управа същевременно му поставя ултиматум до 5 дни да разекипира системата си за скачане със заплахата, че ако това не се случи, ще отрежат въжетата и ще конфискуват целия инвентар.

Dan_Osman_Emma

Дан Осман и дъщеря му Ема. Снимка от фейсбук страницата,
която пораслата вече Ема е създала в негова чест.

Дàно не отива при системата си. Вместо това незабавно отпътува за Рино, за да види дъщеря си Ема, която е вече на 12 години. Там той прекарва доста време и с приятеля си Ерик Пърлман, който е ипотекирал къщата си, за да помогне за плащането на гаранцията му. Пърлман, който заснема поредицата “Господари на скалите”, както и други филми, разказва:
– Казах му: “Ти отиде достатъчно далеч, може би по-далеч отколкото трябва. Много дълго време никой няма да посмее да направи нещата, които ти направи. Свали установката, покажи на съдията, че си сериозен и че вече ще играеш по правилата…”
И той напълно се съгласи с мен. Каза ми:
Знаеш ли, прав си. А и моите ангелипазители имат нужда да си починат. Те работиха извънредно за мен!
Ерик дори заснема този разговор. Въпреки това обаче той споделя и още:
– Дано беше адски депресиран от цялото време, прекарано в затвора. И когато се връща в Йоземит и вижда огромния труд и творчески усилия хвърлени в опъването на системата… –  Тук гласът му заглъхва.
На 18-ти ноември Дан се обажда на приятеля си Майлс Дашър с молба да го откара до Йоземит, за да свали системата. Двамата потеглят вечерта на 20-ти, пристигат на следващия ден и вечерта се изкачват до кулата. На 22-ри Дан и Майлс правят по един почти 300 метров скок. Дашър си спомня как Дан се пошегувал, доволен от прекрасно опънатата система:
– Виждаш ли златната светлина, която огрява Ел Кап? Това е бъдещето! – Той мечтаел да опъне система на Носът (The Nose) и да скочи 720 метра…
Започва 23-ти ноември – сив и студен ден. Дан иска да направи своя рекорден скок преди да свали въжетата, но двамата решават да изчакат до свечеряване, за да няма опастност рейнджърите да им попречат. Към 16.15ч. привечер Майлс скача, спуска се на рапел от края на въжето и се качва обратно пеша до кулата. Около 17.30ч. той заварва Дан да снажда въжета, добавяйки нови 22 метра към дължината на скока, вместо обичайните 7. За да удължи падането Дан решава да скочи от различно място и под различен ъгъл от преди.
– Имах лошо предчувствие за това – разказва Майлс. – Той се готвеше да скочи от различен ъгъл, което означаваше, че ще трябва да мине над въжето за изтегляне, което дори нямаше да може да вижда – толкова се беше стъмнило вече. И беше добавил 22 метра въже, три пъти повече отколкото обикновенно добявяше между скоковете. Така скачаше на повече от 300 метра въже, което означаваше, че когато спре долу ще бъде само на 45 метра от земята. Бях много скептичен. Не спирах да повтарям: “Не така, Дано, не ми харесва това.”
Осман го уверява, че всичко е наред и след това се обажда по телефона на приятелите си Фрич и Гембли, затрупани от снега в долината Скуоу.
– Това е то – казва им той. – Ще направя нещо голямо!
Слага телефона в джоба на якето си, без да го изключва, и започва предстартовото си броене. След това спира.
– На място ли си? – пита той Дашър, който е клекнал на ръба, готов да хвърли намотаното въже след като Дан скочи.
– Всичко е наред – отвръща Дашър.
Осман започва второ броене, но отново се спира, вади телефона и пита:
– Вие ли момчета казахте нещо?

Не, не са. И му казват да скача смело. На третия път той довършва броенето и скача от ръба. Точно преди да скочи, посоката на вятъра се променя и той започва да духа от запад. Дан се усмихва и отброява силно на глас:
– Три…две…едно… Яуууу!
Приятелите му чуват в телефона свистенето на вятъра и броят секундите. Десетте секунди, за които те знаят, че въжето трябва да го спре, минават. След това – тишина. Те решават че телефонът му е изпаднал от джоба при рязкото спиране.
– Наблюдавах как светлината на челника му изчезва в тъмнината, надолу и надолу, и след около 10 секунди видях как въжето се изправя, готово да се изпъне в онова, което Дано наричаше просичане на небето, но то не направи нормалния пляскащ звук. След това чух вика на Дан “Аааааа” и един трясък, сякаш дърво се чупи на две. Помислих си: “По дяволите! Той се е забил в някое от тях.” Представих си го как виси от някой клон, ранен и окървавен. Извиках го, пуснах радиостанцията. Нищо. Тишина. Тогава започнах да се побърквам.
Дашър се спуска на рапел до основата с бясна скорост и след това тръгва да търси Дан между скалите и дърветата, докато накрая вижда разкъсания край на въжето да виси от един клон. След това забелязва Осман, лежащ спокойно на едната си страна, без видими наранявания. Проверява за пулс и когато не открива такъв, се втурва през каменното поле към най-близкия паркинг и паникьосан набира телефона на Фрич.
– Дано е мъртъв –  казва той, задавян от сълзи. – Той е на земята. Току що го видях. Той е мъртъв…
Парковите власти започват разследване, което се проточва необяснимо дълго. Установката продължава да виси между скалите и най-накрая, в нарушение на федералния закон, негови приятели катерачи я свалят тайно и изпращат въжетата за изследване в лабораторията на Блек Дайъмънд (Black Diamond), където ги преглежда Крис Хармстън. Преобладава мнението, че въжето се е разтопило, когато, поради променения ъгъл на скачане, се е получило прекалено голямо натоварване върху един от възлите и той е приплъзнал. Има и спеколации, че рейнджърите действително са повредили нарочно въжето му, както и такива, че Дано съвсем съзнателно е направил всичко. Теорията, че въжетата са се амортизирали от трите седмици слънце и дъжд не се потвърждава от лабораторния анализ.
През последвалите години животът и смъртта на Дан Осман са предмет на непрестанни дискусии. Онези, които никога не са го познавали го обвиняват в пълна безотговорност към дъщеря му и семейството му и в хлапашко лекомислие. Онези пък, които са му близки, виждат в него човек, който има смелостта да погледне страха в очите, да му подаде ръка и да го прегърне; един невероятен катерач и прекрасен приятел, който достига до края на онова, към което се стреми и преминава отвъд…
Ние имаме ли смелостта да преследваме мечтите си по този начин? Едва ли. Може би затова не ни и приляга да съдим.

Автор: ИВО КАЛУШЕВ*

* За написването на тази статия бяха използвани материали на Андрю Тодхънтър, Кевин Уъръл, Крег Веттер, както и информация от кореспонденция на близки приятели на Дан Осман.

_______________________

[1] Чест белег на задълбоченост в усвояването на каквото и да било, когато това се върши с интерес, старание и любов. – Б.ред.
[2] Превежда се като “Пещерната скала”. – Б.ред.
[3] “Убийствен”. – Б.ред.
[4] “Въздушна разходка”. – Б.ред.
[5] “Безсънен пукот”. – Б.ред.

Видео-компилация на списание “Ентусиаст” в чест на Дан Осман:

Коментари за Дан и плаката “NoFear” из американските катерачни форуми
www.planetfear.com и www.rockclimbing.com (2003, 2004)
Превод:
Ралица Благовестова

От shane
Плакатът с Дан Осман, направил кръст. Помните ли този плакат? Дан Осман, изпълнил перфектен кръст, далеч-далеч над земята…
***
От super
Дан Осман е легенда. Правил е всичко онова, което ние катерачите бихме искали, но просто нямаме тази устременост да го направим. Както Христос, той загина заради нас.
***
От D uni
Дан Осман е дърво. Имал е жена и дете. Самоубил се е. Оставил е въжетата си да прогизнат от дъжда докато се прецакат, обадил се е от мобилния си на приятели, за да се сбогува, и се е хвърлил.
***
От Hal
Той често е звънял на приятели, докато прави своите скокове – това е нещо като негова запазена марка.
***
От Dano was my hero
Въжетата не са се прецакали от водата. Той е променил позицията си за скачане, от което те са се пресрещнали. Наелон срещу наелон убива.
***
От flamer
Дан Осман е бил МАЙСТОР в изграждането на системи. Грешката в изчислението при последния му скок се дължи на инцидента със задържането му от парковите служби. Не е бил в подходящо разположение на духа след дните, прекарани в затвора – без въобще да е обвинен в крайна сметка за нещо. След освобождаването му, властите изискват от него да отиде и да свали съоръжението си, тласкайки го в ситуация, за която очевидно не е бил подготвен. В крайна сметка катерачните среди загубиха един истински извор на знания и вдъхновение с неговата смърт. За всеки, който се пита за мотивите му и поеманите рискове… За Бога! Човек
може да умре и седейки си в креслото пред телевизора с чипс в ръцете!
***
От Grant
Намирам за патетично предсказуемо това, че всеки път, когато някое голямо име намира смъртта си в онова, което прави в спорта, върволица от хора ще се наредят да оплакват колко безсмислена е тяхната загуба. Хора умират всеки ден, правейки всичко каквото можем и не можем да си представим! Според мен по-добре е да се фокусираме върху това какво човек е внесъл в спорта и какви врати пионерите ни отварят. Това е същината на тяхното съществуване и смисъл на живота им. Предпочитам да следвам някой, който прави истинско впечатление със своя живот, вместо някой, който е имал потенциал, но не го е реализирал, живеейки в една тъпа посредственост. “Какво правят твоите майка/баща?” “О, не знам – нещо, което ги кара да се връщат у дома винаги в лошо настроение…” О, да, това е наистина по-добро отколкото да умреш, преминавайки отвъд границите!? Чувствам дълбока благодарност към онези, които продължават да очертават ръба в спорта, поемайки риска да живеят така, както други само мечтаят.
***
От team_tcoc
Дан Осман не е бил идиот в онова, което е правил. Намирам за твърде непочтително да се твърди, че е бил такъв, защото е вдъхвал уважение и е бил уважаван катерач. Някой може да попита: “Дан, защо отиде там да умреш?” Но истината е, че той не е отишъл там, за да умре – отишъл е, за да ЖИВЕЕ! Когато и моят час дойде, бих искал да е като този на Дан, защото той умира, вършейки това, което обича.

__________________________

Дан прави това изпълнение по време на солово изкачване пред камера, с три счупени ребра. Турът е Атлантис – 8- UIAA Текст на плаката: “Реалността е на практика действителна. Без страх”

Dano-NoFear_toner

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)