Негаснещата жарава на будителството в българските читалища: 95 години НЧ “Пенчо Славейков”
Да, състоянието на държавата ни (и света) е плачевно и обидно критично по отношение на публично пространство и медийни изяви, предизборни и следизборни политики и кампании, бизнес сектор с държавни приоритети, развлекателна индустрия и т.н. Натрапчиво видима е на много планове липсата на култура в обществените и публични взаимоотношения – онова, което е на повърхността на масовото съзнание. Сякаш нищо не остава в тази житейска сфера неокаляно, непожълтено, ненапудрено, ненапомпано и неосквернено. Всякакви добри намерения потъват в някакво непрогледно социално блато и остават видими предимно карикатури и огризки от изкривени образи и неясни дела. Ако се взираме и търсим ценности и отговорност единствено там, наистина можем да се отчаем от положението и реалностите в света… За щастие обаче тази картина не е единствената, нито е най-властната. А вероятно дори е възможно с устойчиви и целенасочени усилия все пак да се изчисти и избистри в други очертания и форми. Кога ли? Може би когато надпреварата на его-фактора се облагороди с енергиите на сърцето и умовете се пречистят с прякото знание на интуицията. Дотогава ни остава само да се учим да различаваме стойностното в публичната сфера отдалеч, сами и въпреки всевъзможните и всякакви внушения, които се сипят и ни заливат на талази. Както и да се радваме на малките чудеса, които по-тихите и устойчиви пластове на общата ни реалност предлагат в изобилие – незнайни и недостигнали публичността на общото ни споделяне в грандиозни мащаби, но съвсем реални с цялата си жива топлината, цветовете и искри от обогатяващо докосваща енергия. Не всичко в тези пластове е със зрелостта и качествата на гениалното и общочовешко ценното, разбира се, но пък всичко подобно тръгва винаги от там – от неизвестността; от дълбините на необозримите обществени недра.
Едно прекрасно явление на българската културна действителност са именно тези тихи и сгряващи душата ни ядра на лично и споделено творчество – възрожденската институция на народните читалища, работила и работеща безотказно, независимо от смутните и трудни времена. Искаш да пееш в хор, искаш да играеш народни, модерни, класически танци или балет, искаш да рисуваш, да точиш глина, книги да четеш, да свириш на пиано, цигулка и какво ли още не – там, в хилядите читалища на територията на цялата страна, ще намериш нужния ти бряг. Жаравата на самодейността е жива, достъпна… И негаснеща.
Запознайте се с частичка от този възрожденски дух на незнайното будителство с Празника на читалище “Пенчо Славейков”, София – в снимки и видео.
Текст: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА
Фотографии, видео и монтаж: АЛЕКСАНДРА ВАЛИ