Из книгата “Историята на Атлантида: ясновидско проучване“ от У. Скот–Елиът.
~ ~ ~
ГЛАВА VII
Науки и изкуства
Трябва да се признае, че нашата Арийска раса е постигнала значително по-високи резултати почти във всяко едно отношение в сравнение с Атлантската. И все пак информациите за техните научни и културни постижения в областите, доразвити от нас, представляват интерес като белег за висините достигнати от цивилизацията в онова далечно време. От друга страна характерът на научните постижения, с които те ни надминават, е така удивителен, че човек недоумява как една цивилизация може да е дотолкова непоследователна в своето развитие. Науките и изкуствата на първите две подраси са достатъчно несъвършени, за да си струва да се спираме поотделно върху тях.
В историята на Атлантската раса, както и в тази на Арийската, периоди на прогрес са следвани от периоди на застой и ретроградност; периоди на висок разцвет за цивилизацията са следвани от периоди на упадък и разложение във всички сфери на науката и изкуствата. Естествено е в следващите редове да разгледаме на първо място възхода и падението на великата толтекска цивилизация. В Атлантида се полагат грижи най-вече за развитието на архитектурата и скулптурата, на живописта и музиката. Музиката обаче дори и в най-добрите си времена е твърде несъвършена, а инструментите – съвсем първобитни. Всички атлантски подраси обичат ярките цветове и къщите им както отвътре, така и отвън, са боядисани в красиви ярки тонове. Но живописта също не отбелязва особено развитие, макар в последните периоди да се преподава рисуване в училищата. Затова пък скулптурата напротив – преподавана и изучавана старателно в училищата, получава изключително високо развитие. Както ще видим и по-нататък, в темата за религията, обичайно става всеки, разполагащ с необходимите за това средства, да поставя своя образ под формата на статуетка за почитание в някой храм. Обикновено статуетките са изработени от дърво или камък, подобен на базалта, а заможните граждани ги поръчват от благородни метали като месинг, злато или сребро, при което понякога се постига поразителна прилика с оригинала.
Най-голям разцвет бележат строителството и архитектурата. Строежите са масивни и с огромни размери. Къщите в градовете не са както днес една до друга, а подобно на извънградските вили – заобиколени с градини или разделени с големи тревни площи помежду си, но при всички случаи изолирани една от друга. По-представителните здания се състоят от четири постройки, обграждащи вътрешен двор, в центъра на който обикновено стои фонтан. Наличието на голям брой фонтани дава основанието Градът на златните порти да се нарича още Градът на водите. Улична търговия при тях не съществува; покупко-продажби, сделки – всичко се извършва в затворени, частни помещения. Единственото изключение са урежданите в строго определено време големи панаири на обществени градски места.
Най-характерната особеност на толтекските къщи е кулата, издигаща се в единия ъгъл или в средата на къщата. Върхът на кулата завършва с купол и цялата горна част на зданието служи за обсерватория. Стълбите, водещи към различните етажи, се намират откъм външните стени. Както споменахме, всички къщи са красиво боядисани. Някои допълнително са украсени със статуи, други с фрески или цветни орнаменти. Прозорците са покрити с материал, наподобяващ съвременното стъкло, но не така прозрачен като него. На стайния интериор липсва съвременната изтънченост, но всичко все пак говори за добре и по свой начин развита цивилизация.
Храмовете представляват огромни зали, подобни на строените в Египет, но още по-масивни. Подпорните колони обикновено са четвъртити и по-рядко – кръгли. По време на упадъка зданията се изпъстрят с многобройни ниши, където се поставят образите, статуетките, на по-влиятелните жители. Водещите към тях галерии са достатъчно просторни, за да поберат цели процесии от свещенослужители и по-заможните граждани си наемат частни свещеници за култа към собствения им образ. Подобно на частните домове, храмовете се считат за завършени, едва когато има една кула, издигаща се над тях. Размерите и украсата на тази кула съответстват на великолепието на зданието, над което се издига тя и, както казахме, служи за астрономически цели и за култа към Слънцето. Вътрешността на храма е богато украсявана с благородни метали, често дори изцяло е покривана със златни плочи. Благородните метали са много ценени, но както ще видим по-нататък те се употребяват за декоративни цели, без да имат днешната търговска стойност, защото по всяко време са произвеждани от химиците (или, както бихме се изразили днес, от алхимиците) в изобилие. Способът за превръщане на металите от един в друг не е познат на всеки, но все пак е достатъчно разпространен, за да се произвеждат благородни метали в значителни количества – производство, което може да се счита за една от индустриите на онова време, препитание на алхимиците. Златото е ценено по-високо от среброто и затова се произвежда в по-големи количества.
~ ~ ~
ГЛАВА VIII
Образование
Преди да преминем към разглеждане на методите за обучение в атлантските училища и колежи, е необходимо да кажем няколко думи относно тогавашния език.
По времето, означено на карта 1, толтекският език е всеобщ и то не само за континента-майка; толтекски използват и жителите на западните и източните острови, признаващи върховенството на императора. Естествено, в отдалечените области на континента частично се използва и рмоахалския език, така както днес в Ирландия и Уелс се чува още езика на келтите и кимврите[1]. Туранците говорят на тлаватлийски, но внасят в него такива изменения, че с времето се оформя съвсем различен език; семитите и акадите вземат за основа толтекския език и така го модифицират, че се получават две съвсем различни наречия. Става така, че накрая на Посейдон се говорят няколко съвършено различни езика, които обаче до един принадлежат към групата на аглутиниращите[2], защото потомците на семитите и акадите развиват инфлекционна реч[3] едва в Петата раса. Потомците на толтеките обаче запазват чистотата на толтекския език през вековете. Днес езикът, който се е говорил в Атлантида в дните на нейния разцвет, може да се чуе (разбира се поразвален) отново в речта на Мексико и Перу.
Атлантските училища и колежи по време на великата толтекска империя и след нея, при някои по-късни цивилизации, са издържани от държавата. Всички деца са задължени да завършат основно образование, но по-нататъшното обучение е твърде индивидуално за всяко дете. В основните училища децата получават обща подготовка, а онези от тях, които се отличават с особени способности, постъпват към дванадесетата си година във висшите училища, точно както и децата на по-висшите слоеве, които като цяло естествено са по-надарени. Четенето и писането се изучават в основните училища като основополагащи познания, но за голяма част от населението, изкарващо прехраната си с полска работа или други занаяти, тези знания не са необходими. Затова голямата част от децата се насочват направо към училища, където техните дарби и наклонности се развиват по-целесъобразно. Първо място сред тези учебни заведения заемат земеделските. Там се изучават само някои дялове на механиката, а в по-отдалечените и главно крайморски региони са застъпени и ловът или риболовът като основни предмети. По този начин децата получават възпитание и образование, най-точно отговарящи на дарбите и наклонностите им. По-надарените деца, усвоили четмото и писмото, получават, както видяхме по-горе, едно много по-грижливо възпитание. Изучаването на растенията и техните лечебни свойства представлява важна част от образованието. В онези времена няма лекари в съвременния смисъл на думата, а всеки образован човек е малко или повече запознат с тогавашните методи на лечение, включително и с магнетизма. Преподават се още химия, математика и астрономия. Тези науки са застъпени и днес, но при атлантите главната цел на преподавателя е да развие психическите способности на учениците и възможността им да вникват в същността на скритите природни сили. Изучават се също скритите свойства на растенията, металите и скъпоценните камъни, както и алхимическите процеси.
С течение на времето обаче висшите атлантски училища се специализират в развиването на онази лична сила, която Булвер Литън нарича “врил” и чието естество той описва подробно в съчинението си “Бъдещата раса”. Промяната, отбелязвана по време на упадъка на расата, се състои в това, че за управляващите кръгове, откъсващи се все повече от широките народни маси, на конкурс се допускат само деца, развили в голяма степен такива сили, без оглед на техните лични качества и заслуги. В царство като това на толтеките, на земеделието се отделя голямо внимание. Бъдещите земеделци се обучават не само в специализираните за целта училища, но и в колежи, където се правят опити за подобряване на животинските и растителни видове чрез подбор и кръстосване. Запознатите с теософската литература знаят, че пшеницата не е продукт на нашата планетна еволюция. Тя е дарена на човечеството от Ману, който я донася от друга планетна верига. Докато овесът и някои други зърнени култури са резултат от кръстосването на пшеницата с налични земни треви. Именно такива опити за създаване на нови видове се правят в агрономическите учебни заведения на Атлантида. Очевидно е, че успехите в това отношение се дължат на висши познания. Но най-забележителният успех на атлантското земеделие е култивирането на банана. В първоначалното си диво състояние бананът наподобява дълъг пъпеш почти без месеста част с много семки, подобно на пъпеша, и едва след векове, а може би и хилядолетия старателен подбор, се получава безсеменното растение, което познаваме днес.
Сред домашните животни в толтекската епоха има едно, което прилича на малък тапир. Неговата храна се състои предимно от корени и треви, но подобно на днешната свиня, с която има голямо сходство, това животно е нечисто и яде всичко, каквото намери. Край хората се навъртат също и по-едри животински видове, подобни на днешните котки и кучета. Както изглежда, за впрегатно животно пък е използван наподобяващ камилата, но много по-дребен на ръст прадед на перуанската лама. Прадедите на ирландския лос се движат на стада по склоновете на хълмовете. И тогава, както и днес в Шотландия, тези животни не търпят човека близо до себе си и пастирите, полагащи грижи за тях, трябва да ги следят от разстояние. Правени са многобройни опити за създаване на нови породи животни чрез подбор и кръстосване и колкото и да ни се стори чудно, е употребявана изкуствена топлина за ускоряване на растежа, за да се констатират по-бързо резултатите от опитите. В помещенията, където се извършват те, се използва цветна светлина с цел да се постигат различни резултати. Тази проява на човешката воля, водеща до видоизменение на животинските форми, ни отвежда към сфера на действие колкото чудна, толкова и тайнствена.
По-горе споменахме за дейността на Ману. На него се дължат всички видоизменения на първоначалния тип и всички латентни потенциалности, съществуващи във всяка животинска форма. Така е нужно само още съдействието на човека, за да се довърши усъвършенстването на животинските форми във всичките му подробности. Влечугите и земноводните, които изобилстват и почти са завършили своя еволюционен кръг, са подготвени за преминаване в кръга на птиците и млекопитаещите. И така, тези форми играят ролята на изходния материал, даден на разположение на човека, и глината е готова да приеме формата, която ще й дадат ръцете на грънчаря. Експериментите се правят най-вече с животни от преходен вид и без съмнение домашните животни, като коня, който така добре ни служи, са резултат от тази дейност, подпомагаща работата на Ману и неговите първи помощници. Но това съдействие много скоро е преустановено. Егоизмът взема чудовищни размери, а войните и раздорите слагат край на златния век на толтеките. Когато хората започват да се бият, вместо да си подават ръка за една обща цел под ръководството на своите Посветени царе, животните, които с помощта на човека биха могли да добият по-хармонични форми, обзети от собствения си инстинкт за самосъхранение започват да се ядат взаимно. Някои от видовете вече са дресирани и пригодени за лов, като например наподобяващите котки прадеди на днешните леопарди и ягуари.
Може да се посочи и един пример в тази насока, който макар да изглежда фантастичен и да не изяснява въпроса, все пак обогатява в морално отношение знанията ни относно извора и тайнствения ход на еволюцията ни. Лъвът щеше да е по-кротък и с по-малко свирепа външност, ако тогавашните хора бяха довършили работата, започната от Ману. Но дали е замислен да “прилича на агнето и да се храни с трева, както би трябвало”, или не, не е от голямо значение; важното е, че замисълът на Ману не се е осъществил, защото според него лъвът е трябвало да се реализира като силно, но домашно животно с интелигентен поглед, с гладка козина и да служи на човека като впрегатен добитък.
<< НАЗАД | НАПРЕД >>
към съдържанието
________________
[1] Древно племе, което заедно с тевтоните нахлува в Галия през II в. пр. Хр. – Б. ред.
[2] Езици, в които съставните части на думите се прилепят след, пред или в корена. – Б. ред.
[3] Езици, при които думата претърпява граматични изменения в зависимост от службата, която изпълнява в изречението. – Б. ред.
