1/3 Карма, Прераждане, Съдба през погледа на Мъдростта: Смяна на мирогледа за ново Небе и нова Земя
for English, scroll down
~ ~ ~
Подготвил: Ралица Благовестова
Текстът e изведен от видеото по-долу
~ ~ ~
Тодор Димитров: Значи имаме реакция на Причинния свят в идеята да ни предупреди. Имаме реакция и това се случва вече при един изграден човек в хилядолетията. При един първичен човек трудно можем да говорим за съвест. Съвестта едва ли си е пробивала път в една неотработена мисловност. Виждаме връзката между една изфинена мисловност, която може вече да улови съвест и една съвест, която може да смути мисловност в идеята да я предупреди. Точно затова голямата идея на Християнството е прощението. То не е ли идея точно на това, че съвестта е предварила и ти казва: “Човек, спри тоя конфликт, забрави ги тия неща.” “Който нож вади от нож умира”, Петре. (Матей 26:52) Какво правиш, на кого го правиш? И онази уникална идея на г-н Толев: “Чуждата вина не е твоя невинност.” (Послание на Приложната молитвеност) Това не знам как може да се преведе в правото. Какви големи неща предстоят. Колко велико нещо е това, как вкарва ума в смут: “Чуждата вина не е твоя невинност.” Ето я причинността, ето го реалния баланс на това, което се нарича съвест.
~ ~ ~
[(шапка на предаването) СЪБОЖНИЦИ: човечеството в единство]
Петър Николов: Уважаеми гости на студио СЪБОЖНИЦИ, добре дошли на днешната дискусия, която ще проведем заедно с Тодор Димитров. Той е ученик на Ваклуш Толев, така че днес в кът за култура, книжарница Азбучника, ще направим тази дискусия за що е това Съдба и Карма [част 1/3]. Но ми се иска да започнем от като че ли малко по-известните понятия: що е еволюция? Макар че хората като им се каже “еволюция” и веднага го свързват с Дарвин. Може би защото науката така е поставила този проблем. А в същото време нашето Християнство говори за креационизъм.
Т: Така, както поставя проблема г-н Толев, защото той разглежда мястото и на креационната система, и на еволюционната – има една обединяваща система. Една система, вложена в един символ, че в човека е вложено Дихание. И когато едната го разглежда само от позицията на материята, когато другата го разглежда от позицията примерно на духовността, чия потреба е еволюцията, да попитаме? Ето тук седи разковничето на всички неща. Чия потреба е, защо има еволюция? Всъщност в светата Библия е сложено (без да влизаме в религиозни аспекти, в чисто философски, идейни, влизаме) е казано, че след като е сътворен човека, в него е вложено Дихание. И това Дихание го прави “жива душа”. Даваме ли си сметка тогава, че това, което е вложено в човека има някакви потреби да бъде все по-добре изявено? И тук стигаме до голямата идея на Ваклуш Толев: “Човекът е богоосезаема необходимост.” Точно тази потреба на Божеството, вложено в човека, и на самата Божественост от осезание. Защото ако приемем тезата на православието и на Християнството, че Божествената същност е умонепостижима, безкрайна и вечна, даваме ли си сметка, че тя има нужда да се себесъзнава, да се себеусети? Ако не можем да я натоварваме с никакви характеристики, тя как да улови себе си? Ето ви потребата от еволюция. В идеята и за прераждането включително, за която ще говорим след малко, да усъвършенства една материя в идеята да даде излаз на духовността, осезаемост на духовността. Г-н Толев с това ме впечатли най-много, че за първи път сложи една много интересна картина: основната характеристика на човека е мисълта. [Тук вероятно се визира разглеждането на библейските Адам и Ева като менталното и астралното полета в човека, което Ваклуш Толев дава за първи път. Човекът като йерархия на съзнанието е характерезиран в подобен на упоменатия аспект в книгата “Родословието на човека” на Ани Безант: ЛИНК. ] Тя изразява съзнанието за еволюция. И е точно така. Нашата конфликтност, нашата представителност, нашата дипломатичност… всичко зависи от менталната ни изява, тя изявява съзнанието ни. А имаме ли вложена в човека възможност да понесе свръхсъзнание, което примерно един Христос демонстрира след Възкресението с тайната на това, което се нарича Откровение.
Виждате ли колко много големи са проблемите, за да бъдат обяснени толкова елементарно.
П: Добре, а защо в крайна сметка цяла Европа, половин свят изповядва тази креационна теория, т.е. човекът е сътворен такъв, какъвто е, и няма развитие в бъдещето? Кому е потребно това, кого обслужва това и защо е необходимо в културата на човечеството и до наши дни?
Т: Статиката е много удобна, липсата на динамика е много удобна, за да се управлява, за да се правят внушения и да се постига онова присъствие на човека, което се нарича верноподаник. Не просто поданик, верноподаник. Човекът подчинен е и виждате сблъсъците, европейските сблъсъци са по принцип теологични сблъсъци. Те имат своето влияние върху всички процеси. И точно тук е голямата, интересна идея, която разглежда г-н Толев. Забравя се нещо, което ап. Павел твърди за Христос доста смутително: “Чрез страдания се усъвършенства, за да стане първороден измежду много братя.” (Евреи 2:10, Римляни 8:29) Ето къде е потвърдена тезата на г-н Толев, че няма страдание, има развитие. След като не единородният само, първородният чрез страдания се усъвършенства. Е дали му е била потребна и на Него някаква форма на еволюция Той като е единосъщ? Като Втора ипостас обаче има една потреба от еволюция, за да може същността да бъде изявена от човекостта. Ето тук е голямата тайна. Това, което светът е пропуснал. Апостол Павел го твърди. Много пропуски имат по отношение големите динамики. Примерно идеята за трихотомията: дух, душа и тяло.
П: Христос знаем, че е Син Човечески, но и Син Божи. Той има ли съдба?
Т: В йерархията на това, което г-н Толев регламентира като съдбовност, има една изключителна динамика неуточнена от никой. Христос казва “който сее ветрове, жъне бури”; “не лъжи, не кради”, една стара формула, която Tой перефразира в една изключително интересна нова. Събужда съвест, докато онези създават институции и изкристилизира това, което наричаме съдебна система и т.н. Вижте къде влага той акцента: не не кради, “ако имаш две ризи, дай едната”. (Матей 5:40) За едното има институция, за другото свещеността в човека го прави институция. И тук е голямото, има ли [съдба], както задаваш този въпрос: безспорността на тази енергия, която Tой управлява, г-н Толев нарича себесъдба. Себесъдба, една йерархия на съдбата, когато човешката мисловност може да улови тенденциите на Причинния свят, както го наричат окултистите. Защото и ап. Павел говори за Небеса, за три, но ние знаем, че са седем. Той е бил до третото, някой знае ли какво е на четвъртото? Много са интересни тия неща, които низпослят това, което се нарича исторически тенденции, които трябва да се осъществяват. И в зависимост от способността на човека да изживява това, което Духовните вълни (след малко ще стане въпрос и за тази идея) са задали като идеи, се определят и регламентите на това, което се нарича съдба с, разбира се, уникалната разлика от това, което се нарича карма. В творчеството на г-н Толев кармата и съдбата не се покриват като понятия. Напротив. Кармата и прераждането са наречени закони, много добре обяснени, а съдбата е енергия на еволюцията. Уникално различни неща. Ако ги погледнем през очите на правото, [кармата е] както когато човек извърши някакво престъпно деяние и му е за пръв път, имаме примерно по член еди-кой-си от 5 до 10 [години наказание]. Съдбата е влязла в сила присъда. Много добре прецизирана, мотивирана. И затова никой човек, тук е голямата идея на г-н Толев: нямаме никакво основание да упрекваме Бог, че ни наказва. Това е кощунство. Всичко, което ни настига дори няма идея да ни наказва. Това е най-новото, което казва. Затова “няма страдание”. Има идея да усъвършенства мисловността си. Има ли по-лесен вариант да усъвършенстваш мисловност от това да бъде облечена в биология, която е подложена на елементарните триизмерни явления студ, глад и на конфликтите с всички, които те заобикалят в идеята да оцелява!
П: В този смисъл човекът, имайки съдба, и говорейки за еволюция кога започва в човека да има битие тази съдба? Той е сътворен?
Т: Тук точно е най-важният момент и искам да върна един образ библейски като памет за тези, които се занимават, че там много смешно, грешно се употребява едно понятие: ябълки. Нито круши има, нито ябълки. Дърво на познаване на добро и зло.
[Ябълката е символ – на интелекта, ума, който разделя човека от Бог, за да даде тласък на личностното му развитие.]
Добре, след като основната характеристика на човека е знанието, мисълта имам предвид, не е ли естествен порива да иска да яде от това дърво, както детето да расте? От Дървото на познаване на добро и зло. Ето тогава, в момента, в който яде, в момента, в който слиза долу [осъзнава се като присъствие във физическото поле] и започва да се ориентира и започва да създава мисъл-форми, да определя света, който го съпътства – от тоя момент нататък започва първо деянието, извършено от него, наречено карма, и съдбовността. И тук има един интересен момент. Съдбовността, ако не е вързана с идеята за прераждането, е нещо много интересно. Тя не се изсипва, тя не затрупва човека в лицето на кармата. Тя е много добре прецизирана, за да го формира и точно това оправдава идеята на г-н Толев за Духовни вълни. Вижте какъв интересен проблем постави Христос: “Ако не бях ви казал, не бихте имали грях.” (Йоан 15:22) Значи идеята, която донася Мировият Учител отключва вратите на туй, което се нарича друго ниво на съдба.
П: Тоест проблемът за знанието създава вече възможност за съдба?
Т: Проблемът за знанието, точно. Благодаря за това уточнение. Проблемът за знанието търси проблема за карма и прераждане, защото те са в една взаимна изява. Проблемът за знанието, което е основна характеристика. Колко добре като символ: Дърво за познаване на добро и зло. И кое голямото, което подчертава? Всички твърдят, че след като яде Адам от Дървото на познанието, е изгонен. Да, вярно е. Но какво му е казано? Какво му казва Змията на Адам? “Яж, защото и без друго ще умрете, няма начин, но ще станете като тях богове.” (Битие 3:5) Потвърждава ли го Бог? “Понеже станаха като един от нас да познават добро и зло…” (Битие 3:22) Значи вижте какъв тънък момент, чакана е Адамовата дързост да поиска да стане като. Значи във възможностите му е заложено да събуди, да изяви Диханието и да стане като. Този процес минава през мисловност. Потребата да бъде изявена духовността и йерархията на човешката възможност да я изявява. Точно това създава, ако щете и социалните йерархии.
П: В този смисъл ти преди малко спомена: човекът има съвест. Как тази съвест е свързана със съдбата? Има ли тя някаква роля, особено като знаем, че човекът носи Диханието?
Т: Абсолютно. Когато се разпластяват примерно в езотеричната литература, която е доста смутителна за религиозните поведения, въпреки че винаги е съпътствала… И даже, ако погледнем Христос: “Всичко, което чухте в тайна, кажете го от покривите на къщите.” (Матей 10:27) Другата, обратната страна, пък сега се правим на тайноведци, при положение, че най-големият, че Синът Божи слезе и ни каза всичко и да го кажем от покривите, да се правим на по-знаещи от Него с разни школи е доста смешно. Тук големите неща какви са, какво е съвестта? Тя е една реакция на Причинния свят. И тук е важно да разграничим прозрение от действие. Ако човек контролира мисловния си процес не с тези смешни методи да медитира и не знам какво, защото те си имат място в баланса на човешката нервна система, но много трудно може да ми каже някой, че с медитация е стигнал до големи знания. Това са вътрешни динамични процеси. Мисълта е динамика, трябва да твори. И точно тук е голямото на съвестта, тя коригира. И тук е голямото на европейската харта – признанието правото на съвест. Да признаят съвестта. Човекът има право на съвест. Значи тя е реакция доста по-различна от тази на мисълта. Защото човек реагира, на него му е удобно – дали на другия му е удобно? И вижте как го формулира: “Не прави на другия това, което не искаш да се случи на теб.” (Матей 7:12) Виждате ли, че когато реагираш неадекватно според тенденциите на Духовната вълна, има кой да те коригира? Не защото те наказва, повтарям, а защото те изфинва. Много е важно да го уточним. И това е голямото, с което ме впечатли г-н Толев: всеки носи в себе си Диханието в различни стадии на възможна изява. И в различни лъчи на тая изява.
П: В крайна сметка какво се получава? От едната страна имаме знание, което ума започва да интерпретира и може би в някаква степен спекулира. От другата страна имаме съвест, която дава будност, евентуално прозрение. Какъв е този конфликт? Той има ли отношение към кармата, към съдбата?
Т: Вижте колко добре се е погрижил Причинния свят. Много благодаря за този въпрос, защото дори не бях се фокусирал върху него. Значи имаме реакция на Причинния свят в идеята да ни предупреди.
(повтаря се натам началото на видеото)
<< КЪМ ЧАСТ 3/3 | КЪМ ЧАСТ 2/3 >>
1/3 Karma, Reincarnation, and Fate through the Eyes of Wisdom:
A change of worldview for a new Heavens and a new Earth
Translation by Neil Scart
Prepared by Ralie Blag
Text from the video above
Todor Dimitrov: So we have a reaction from the Causal World, with the idea of warning us. We have a reaction and this is now happening with a human being who has evolved through the millennia. In the case of a primitive person, it’s difficult to speak of a conscience. Conscience could scarcely have penetrated an uncultivated mindset. We see the link between a refined mindset, which is capable of perceiving conscience, and a conscience which may unsettle a mindset with the idea of warning it. It’s precisely for this reason that the great idea of Christianity is forgiveness. Isn’t this exactly the idea of the conscience forewarning and telling you, ‘Stop this conflict, Man, forget these things!’ ‘For all who take the sword will perish by the sword,’ Peter. (Matthew 26:52) What are you doing? To whom are you doing it? And that unique idea of Mr Tolev’s: ‘Another person’s guilt is not your innocence.’ (The Message of Prayer in Action) I do not know how this can be translated into law. What great things await. What a grand thing it is, the way it unsettles the mind: ‘Another person’s guilt is not your innocence.’ There you have the causality, there you have the real balance of that which is called ‘conscience’.
[The show’s intro – SABOZHNITSI (that is ‘co-deities’): Humanity in Unity]
Petar Nikolov: Dear Guests of the Sabozhnitsi Studio, welcome to today’s discussion, which we’ll be conducting with Todor Dimitrov. He is a student of Vaklush Tolev’s, so today in the Culture Nook of the Azbuchnika Bookshop (meaning ‘Alphabetician’, the title of St. Clement of Ohrid, who created the Cyrillic alphabet based on the work of St. Cyril and St. Methodius, and named it after his teacher Cyril) we’re going to have this discussion on ‘Fate and Karma, what are they?’ (Part 1 of 3) But I would like to begin with what seem to be somewhat better-known concepts: what is evolution? Even though when someone says ‘evolution’ to people, they straight away connect it to Darwin. Perhaps because this is how science has posed this problem. While at the same time our Christianity talks of ‘creationism’.
T: The way Mr Tolev puts this problem, because he looks at both the place of the creationary system and at the evolutionary one – there is a unifying system. A system instilled in a symbol, the idea that in the human being the Divine Breath is instilled. When one of the systems views the human being from the position of the material, whilst the other views the human being from, for example, the position of spirituality, let’s ask ‘Whose need is evolution serving?’ Actually, it’s put in the Holy Bible (without getting into the religious aspects, we’ll just go into the philosophical ones, the conceptual ones), it’s said that once Man is created, the Divine Breath is instilled in him. And this Divine Breath makes him ‘a living soul’. Do we realise then that what is instilled in the human being has some kinds of needs in order for it to be ever better manifested? Here we come to the great idea of Vaklush Tolev’s: ‘Man is a God-felt necessity’. Precisely this need of the Deity instilled in the human being, and that of the Divine itself to be felt. Because if we accept the thesis of the Orthodox Church and of Christianity that the Divine Essence is unattainable to the mind, boundless and eternal, do we realise that It needs to become known to Itself, to feel Itself? If we are unable to impose any characteristics on it, how is it able to perceive Itself? Here you are then: the need for evolution. Including the idea of reincarnation, which we’ll speak of in a little while, in order to perfect something material with the idea of providing an outlet for the spiritual, a tangibility to the spiritual. What Mr Tolev impresses me most with is that for the first time he creates a very interesting picture: the basic characteristic of the human being is thought. (Here what is probably being referred to is the view of the biblical Adam and Eve as the mental and astral planes in the human being which Vaklush Tolev presents for the first time. The human being as a hierarchy of consciousness is otherwise characterised from a similar perspective in the book ‘The Pedigree of Man’ by Annie Besant. LINK)[1] This expresses the consciousness of evolution. Our conflictеdness, how we present ourselves, our tactfulness… all of these depend on our mental manifestation, this is what manifests our consciousness. If we have instilled in the human being the ability to endure super-consciousness, which someone like Christ, for example, demonstrates after the Resurrection with the mystery of what is known as Revelation. Do you see how very great the problems are for them to be explained in an elementary way?
P: Fine, but why in the final analysis does all of Europe, half of the world, profess this creationary theory, i.e. that the human being is created the way he is and there is no development in the future? Who needs this, whom does this serve and why has it been necessary in the culture of the human race until this very day?
T: Stasis is very convenient, the lack of dynamism is very convenient to control, in order to use persuasion and to achieve the presence of the kind of person whom we call a loyal subject. Not just a subject, but a loyal subject. The person is subordinated and you see the clashes, the European clashes are in principle theological clashes. They have their influence on all processes. And here precisely is the great and interesting idea that Mr Tolev examines. Something is forgotten which the Apostle Paul claims about Christ in a rather unsettling way: ‘Through suffering for Him to be perfected, to become first-born among many brothers.’ (Hebrews 2:10 / Romans 8:29) This is where the thesis of Mr Tolev is confirmed – that there is no suffering, there is development. Not being simply the only-born, but the first-born who by means of suffering is perfected. Well now, there is the question of whether some form of evolution was necessary for Him too, given that He was Consubstantial? As the Second Hypostasis, though, there is a need for evolution in order that the essence may be manifested by that which is human. Here is where the great mystery lies. That which the world has overlooked. Apostle Paul states it. There are a large number of omissions when it comes to the great dynamics. For instance the idea of the trichotomy: spirit, soul and body.
P: About Christ, we know that He is the Son of Man, but also the Son of God. Does He have a fate?
T: In the hierarchy which Mr Tolev sets out in terms of fate, there is an exceptional dynamic which had not been clarified by anyone. Christ says ‘Whoever sows winds, reaps whirlwinds’; ‘Don’t lie, don’t steal’, an old formula, which He paraphrases into an exceptionally interesting new one. He awakens the conscience, while those others create institutions and crystallise out what we call a judicial system and so on. Look at where He places the emphasis: not ‘Don’t steal’ but ‘If you have two shirts, give one away.’ (Matthew 5:40) For the one there is an institution, for the other, it is the holiness in the human being which makes him an institution. Here is the big thing, as you put it in your question: Does He have fate? The irrefutable nature of this energy, which He controls, Mr Tolev calls it Self-formed fate. Self-formed fate, a level in the hierarchy of fate, when human mental activity is able to perceive the trends of the Causal World, as the occultists put it. Because Apostle Paul talks of the Heavens, of three, whereas we know that there are seven. He had been to the third, but does anyone know about the fourth? These are very interesting entities, which send down what are called historical trends, ones which have to be brought into existence. Depending on the ability of the person to experience what the Spiritual Waves (in a little while there will be talk of this idea too) have provided as ideas, principles are defined as to what is called fate with, of course, a striking distinction from that which is called karma. In the works of Vaklush Tolev karma and fate do not overlap as concepts. On the contrary. Karma and reincarnation are called laws, very well explained ones, whereas fate is an energy of evolution itself. Strikingly different things. If we look at them from a judicial point of view, [karma is] like when a person commits some kind of criminal activity and it is his first time, we have, for instance, according to Article number such-and-such from 5 to 10 [years of punishment]. Fate is a sentence which has come into effect. This is the great idea of Mr Tolev: we have no grounds for reproaching God for the fact that he punishes us. That’s blasphemy. All that we are subjected to, none of it is withthe possibility of fate the idea of punishing us. This is the really new thing which he says. That’s why ‘there is no suffering.’ There is the idea of perfecting someone’s mode of thinking. Is there any easier option for you to perfect your thought processes than being clothed in the biological, which is subject to the fundamental three-dimensional phenomena of cold and hunger, and of conflicts with all who surround you along with their will to survive!
P: In that sense, the human being, as someone who has a fate, since we’re talking of evolution, when does this fate begin to exist inside the person? He is a created being?
T: Here precisely is the most important point and I want to bring back a biblical image for those who take an interest in such things, so as to recall that there something really silly, really wrong is employed as a concept: apples. There are neither pears nor apples. The Tree of Knowledge of Good and Evil.
[The apple is a symbol – of the intellect, mind, which separates Man from God, in order to give impetus to his personal development.]
Fine, since the fundamental characteristic of the human being is knowledge, mind I mean, isn’t it natural – the urge to want to eat from this tree, just as it is for the child to grow? From the Tree of Knowledge of Good and Evil. Right then, at the moment when he eats, at the moment in which he descends [he becomes aware of himself as a presence on the physical plane] and he begins to get his bearings and starts to create thought-forms, to define the world which is alongside him. From this moment on the deeds performed by him begin, what’s called karma, and fatedness. Here there is another interesting point. Fatedness, if it is not connected to the idea of reincarnation, is something very interesting. It is not poured out, it doesn’t pile up onto the person in the shape of karma. It is very clearly specified, in order that it may form him, and it is precisely this which justifies Mr Tolev’s idea of the Spiritual Waves. Look at what an interesting problem Christ poses: ‘If I hadn’t told you, you would have had no sin.’ (John 15:22) Because the idea which the World Teacher brings unlocks the door of that which is called another level of fate.
P: And the problem of knowledge already creates the possibility of fate?
T: The problem of knowledge, exactly. Thank you for clarifying that. The problem of knowledge seeks the problem of karma and reincarnation, because they are in mutual manifestation. The problem of knowledge, which is a fundamental characteristic. How good it is as a symbol: the Tree of Knowledge of Good and Evil. What is the great thing that it emphasises? Everyone maintains that once Adam has eaten of the Tree of Knowledge, he is banished. Yes, it’s true. But what is said to him? What does the Serpent say to Adam? ‘Eat, because you’ll die anyway, there’s no way round it, but you will become gods like them.’ (Genesis 3:5). Does God confirm this? ‘Behold, the man has become like one of us in knowing good and evil.’ (Genesis 3:22). So look what a subtle point it is, the boldness of Adam in craving to become Godlike is something expected. So it is embedded in him as a possibility, to awaken, to manifest the Divine Breath, and to become Godlike. This process proceeds by way of thought. The need for the spiritual to become manifest and for the hierarchy of human possibility to manifest it. It’s exactly this which, if you like, creates the social hierarchies.
P: You mentioned something a little earlier along those lines: the human being has a conscience, how is this conscience connected to fate? Does it have some kind of role, especially since we know that the human being bears the Divine Breath?
T: Absolutely. When these things are separated out in, for example, the esoteric literature, which is rather unsettling for religious mores, despite the fact that it has always been there alongside them… And even more so, if we look at Christ: ‘Everything which you heard in secret, proclaim it from the rooftops of the houses.’ (Matthew 10:27) Now though we’re acting as if we’re Keepers of Mysteries when in fact the greatest one, the fact that the Son of God came down and told us everything and to proclaim it from the rooftops, well for us to act as if we’re more knowledgeable than Him is pretty funny. What are the big things here, what is conscience? It is a reaction of the Causal World. Here it is also important to distinguish insight from action. If a person controls his or her thinking process not via these silly methods of meditating and whatnot, because they do have their place in the balance of the human nervous system, but it would be very difficult for someone to say that they have attained great forms of knowledge with meditation. These are internal dynamic processes. Thought is a dynamic, it has to create. And that’s just where the greatness of conscience comes in, it’s a corrective. Here too is the greatness of the European Charter – the recognition of the right to conscience. To recognise the conscience. The human being has the right to conscience. I mean it is a reaction quite different from that of thought. Because a person reacts, he’s comfortable with it – but is it comfortable for the other person? Look how he formulates it: ‘Don’t do unto others what you don’t want to be done unto you.’ (Matthew 7:12) Do you see that when you react inappropriately according to the trends of the Spiritual Wave, there is a force to correct you? Not because it’s punishing you, I repeat, but because it’s refining you. It’s really important for us to clarify this. And that’s the great thing which impresses me with Mr Tolev: everyone bears within themselves the Divine Breath in different stages of potential manifestation. And in different rays of this manifestation.
P: In the final analysis what do we end up with? On the one hand, we have knowledge, which the mind starts to interpret, and perhaps to a certain extent speculates from. On the other hand, we have conscience, which gives an awakened state and, potentially, insight. What kind of conflict is this? Does it have a relationship to karma, to fate?
T: Look how well the Causal World has taken care of this. Thank you very much for this question, because I hadn’t actually focused on it. (Towards this point the start of the video is repeated)
________________
[1] https://www.anandgholap.net/Pedigree_Of_Man-AB.htm “Pedigree of Man”: “Man” is that being in the universe, in whatever part of the universe he may be, in whom highest Spirit and lowest Matter are joined together by intelligence, thus ultimately making a manifested God, who will then go forth, conquering and to conquer, through the illimitable future that stretches before him. “Man” is not necessarily of just the form that you now see. He may have a million forms: “Man” means that being in whom Spirit and Matter have joined hands, in whom they have become, or are becoming, balanced, in whom ultimately Spirit has conquered or will conquer, Matter.
<< TO PART 3/3 | TO PART 2/3 >>
КОМЕНТАРИ
СВЪРЗАНИ СТАТИИ:
3/3 Карма, Прераждане, Съдба през погледа на Мъдростта: Библейски примери за прераждането
2/3 Карма, Прераждане, Съдба през погледа на Мъдростта: “Богове сте всички, но ще умирате като човеци”
ПРИКАЗКА ЗА ВЛАСТТА 3/3: Разговор с Костадин Узунoв и публика: Левски, Хизбула … | СЪБОЖНИЦИ 01
ПРИКАЗКА ЗА ВЛАСТТА 2/3: Разговор с Костадин Узунoв и публика: Пизистрат, робите на о. Барбадос, Борис I и др.| СЪБОЖНИЦИ 01
