Home Insights from the Other Side Мариан и нейното близко до смъртта преживявание: “Оставете борбата и знайте кои сте всъщност”

Мариан и нейното близко до смъртта преживявание: “Оставете борбата и знайте кои сте всъщност”

Мариан и нейното близко до смъртта преживявание: “Оставете борбата и знайте кои сте всъщност”
0

Превод и подготовка на материала: Ралица Благовестова
Текстът e преведени откъси от видеото по-долу с допълнени цитати
~ ~ ~
For English check out the video bellow. 

Следва превод със съкращения по интервю на 
Мелиса Денис с Мариан Макгуайър от видеото по-горе:

Думите са дуалистични и линейни по природа, a моето преживяване бе отвъд всякакви представи. Нямаше разделение – до голяма степен това бе усещането ми. Имаше неизразима любов, която не може да се опише. Имаше просто едно знаене. Почти умрях като бебе при раждането си. Бях посиняла, в безсъзнание и лекарят трябваше да ми забие игла в главата. След това лежах доста време в болницата. Воалът не бе напълно спуснат над мен и когато се настроя, си спомням… Имаше усещане за единство, неизразима любов, искрящ покой и интелигентна светлина. Основната дума, която бих използвал, за да опиша усещането, е Единство, но бе нещо отвъд него даже. Просто битиейност, екзистенциалност. Когато се настроиш към това нещо, каквато и да било негативност, самота или друго подобно все едно не съществуват и сякаш никога не са съществували.

Няма време или пространство, просто е напълно различно – то е като разширяване на обхвата на любовта и в същото време си спомням, че бях свидетел на всичко това. Имах своята индивидуалност – ние все още сме индивидуалности, въпреки че сме едно с Източника. Е как може да бъдем Едно и всъщност да сме индивидуалност, но е така! Все още имаме своя характер или нещо като своята същност, предполагам. Бях едновременно страничен наблюдател и едно цяло. Не се отнася само до мен, а просто споделям каквото си спомням. Това Единство е като да си вътре в радостта. Знаех, че красотата съществува навсякъде и че е по-реална, отколкото можем да си представим. Цялото усещане за това… дори не искам да го наричам пространство, защото не искам да акцентирам на разделение, но само за целите на описанието да го кажем така, цялото усещане бе за неизразима красота. Не е там някъде, тук е. Знам, че звучи абстрактно и парадоксално, но е такова, каквото е и така трябва да го приемем, защото едва когато влезе в действие човешкият ни ум, идва объркването.

Спомням си, че бях на около 12 години, когато се опитвах да осмисля що е то вечност, въпреки че знаех, че съм едно с вечната си същност. Когато интелектът поеме контрола в определена възраст, той всъщност стартира егото – позицията, от която започвате да се съобразяваме с условностите на света около нас. Спомням си колко бях разстроена от мисълта какво ще рече вечност! Беше нещо реално, което в онзи момент се опитвах да интелектуализирам…

След умирането си като бебе, си спомням, че през цялото си детство имах духовни преживявания. Спомням си как стоях в количката си като бебе – на около 11 месеца, предполагам, защото тогава се научаваш как да стоиш, и си спомням, че бях чисто осъзнаване. Между другото всички ние сме чисто съзнание, не съм само аз – затова изпитвам такова уважение към бебетата и децата. Децата са истински гении, така да кажем, изобщо не са тъпи. Изпитвам дълбоко уважение, защото си спомням какво е да си бебе. То е същото онова същество, което описах от спомените си, преди да дойда тук, преди да вляза във физическото.

Спомням си също момент, когато бях на около 6 години – в кухнята на тогавашния ми дом. Едно знание дойде над мен и ме обля – течеше през мен, беше едновременно вътре и вън, беше като поток, течащ над и през мен. Бях толкова малка, че не го анализирах по никакъв начин – просто знаех всичко наведнъж и бе като да надникна в онова измерение отвъд пространство-времето и отвъд видимия Космос. Бяха ми показани някои истини за реалността и как работят нещата в този живот. Знаех, че съществува нещо извънредно красиво, нещо дори отвъд представите ни за Небесата. Тогава получих нещо, което сега наричам седем кода на Единството. След като това ми преживяване свърши (макар, разбира се, то никога да не свършва, защото е винаги с нас като фон – то е нашето същинско битие), аз просто продължих с деня си сякаш нищо не се е случило, защото беше нещо познато и напълно нормално на мен. Моята вечна същност получи тази информация от Източника, а детето, което бях тогава, стана свидетел на това и никога не го забрави.

Било ми е писано да се случи, защото сега светът се пробужда. Получих го преди толкова години, за да мога да го споделя сега с всеки, който има уши да чуе. Когато обърна поглед назад и видя великолепния синхрон, видя всичко, през което преминах впоследствие – цялата болка, травма и прочие, как ми бяха дадени пособията да се излекувам след това… Всичко е просто великолепно. Животът е удивителен. Преживяното ми помага в мисията ми да побутвам хората да си спомнят колко великолепни и красиви са те в същността си и да си върнат силата и контрола над съществуването си. В детството ми бях просто смачкана и живеех в постоянен страх в дом с доминиращ баща. Преминах през ужасно много травмиращи ситуации и много страх, когато един ден, като част от духовното ми преживяване, усетих една енергия да се надига в мен. Тогава спрях и зададох въпроса: “Кое е най-важното нещо, което можем да направим, за да намерим онова, което сме търсим?” И от онова море от осъзнаване дойде отговорът: “Оставете борбата и знайте кои сте всъщност.” Това бе моментът, в който ми бе дадено всичко, от което имах нужда, за да направя преобрат – от една нестихваща борба към радост и възможност да разрешавам всичките си проблеми. Възвърнах си рожденото право на себеизразяване, което ми бе отказано в детството ми. Бе просто прекрасно. Мина през мен като част от цялото това въздигащо знание за важността човек да се предаде на Божественото. Обзе ме чувството, че трябва да се отърся, трябва да се отърсим от обусловеностите, на които сме научени – всичко наложено ни, слоевете обусловеност, с които сме били възпитани, и в съзнанието ми изникнаха думите “отпусни се назад”. В този момент наистина преживях усещането за това как просто да бъдеш. Бе една пълна омиротвореност. Отпуснах се в собственото си същество, в това просто да си, в любовта, в прегръдката на истината – върнах се у дома и възстанових връзката си с онова Единство, което познавах преди отново да дойда тук.

Знаех, че тук, където живеем всекидневното си съществуване, е само най-малката част от истината. Ето защо е толкова важно да се разбере, че да се настроим към истината е възможност за всички нас, не е само за мен. И когато насочим ценното си внимание върху това тук и го допълним с намерение, тогава животът ни може да се промени, защото вземаш обратно силата си от външните обусловености и се фокусираш. Знаех, че линейното време не съществува. Знаех, че миналото, настоящето и бъдещето се случват сега. От 18-годишна съм художник и първата ми картина, която продадох, бе One Eternal Moment (Един вечен миг). Така че през целия си живот съм знаела, че времето е едновременно и в действителност няма такова нещо като време. Истината ни зове всякога и не е нужно да се сриваме в болка, страх или страдание – отвъд дуалността се крие свободата.

Можете да приложите това в ежедневието си. Ако преминавате през трудности, да се издигнете над осъждането е изключително важно. Знаех си, че преживяванията ми са почти като тайна, която трябва да пазя, защото не бе подходящо да споделям с хората край себе си, но можех да се радвам на дарбата си да ги виждам такива, каквито са в действителност. Знаех, че не е подходящо да говоря за това, така че бе вид тайна или нещо, което споделям само с висшия им Аз, но ако хората знаеха дори частица от красотата и великолепието си… Ако носим травма от детските си години, ще искаме да избягаме. Ако нещо ни се случи физически или по какъвто и да е начин, много често ние напускаме тялото си енергийно. Затова е изключително важно да се върнем, да се свържем с материалното, да присъстваме на Земята и в същото време да останем във връзка с Единството, с Небесата – както искате го кажете. По този начин ще бъдем захранвани и от двете посоки.

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)