Клаудия Едж за Небесното училище, Голямата вълна и утробната Тъма в близкото й до смъртта преживяване
Превод и подготовка на материала: Ралица Благовестова
Текстът e преведени откъси от видеото по-долу с допълнени цитати
~ ~ ~
For English check out the video bellow.
Когато е на 16 години идиличният свят на Клаудия Уотс Едж се срива – любимият й баща загива при ужасна трудова злополука. Загубата на обичния баща изиграва ролята на катализатор в събуждането на неутолима жажда у нея за знание и връзка с отвъдния живот. Следват години, прекарани в четене на книгите на д-р Реймънд Мууди и други с разкази за преживявания, близки до смъртта, а през 1984 г. – вече омъжена и майка на четири деца, сама преминава през такава опитност. Така, на 31-годишна възраст, Клаудия има своето дълбоко близко до смъртта преживяване и самата тя започва да изследва такива. Понастоящем е автор на три книги за духовните феномени, като споделя също свои сънища с духовния си водач и уроци от Светлината. Член е на борда на Utah IANDS Group със седалище в Солт Лейк Сити.
Следват откъиси от интервю на Тиа Рене с Клаудия, публикувано на 13 август 2024.
Линк към цялото видео в оригинал ТУК.
Тиа Рене: Вашето преживяване е наистина интересно, разкажете ми какво се случи.
Клаудия Едж: О, оценявам, че го наричате интересно, защото за известно време се чувствах малко изпързаляна от преживяването си. Изминаха 40 години оттогава. В онзи момент износвах последното си бебе. Имах четири прекрасни дечица у дома и също толкова прекрасна бременност, но в един момент интуитивно усетих, че трябва да отида на преглед. Опитах се да игнорирам усещането, но се усили дотолкова, че просто не можех да отлагам повече отиването в болницата. Наистина нищо ми нямаше като симптоми. Получих една контракция, коремът ми стана твърд и не се отпусна повече. Започнах да си мисля, че може би бебето ми се чувства неудобно, затова отидох най-сетне в болницата. Трябваше да ги убеждавам да ме прегледат, защото на пръв поглед наистина нищо смутително ми нямаше, но бях в болницата само от 5 минути, когато плацентата ми се напълни с кръв и се спука. Буквално избухна в утробата ми и от мен бликна кръв като от фонтан. Ситуацията бе сериозна, а лекарят ми го нямаше. Намериха стажант, който хвърли един поглед на стаята (стените наоколо бяха целите изпръскани с кръв), на състоянието ми и след кратка пауза заяви, че ми остават две минути живот. Дадох разрешение да извадят бебето ми незабавно, което означаваше, че държаха ръцете и краката ми да не мърдам и ме срязаха от горе до долу без каквато и да е анестезия – директно в стаята за прегледи, с един скалпел и светлината от тавана над мен. Опитвах се да бъда наистина смела и да поддържам пулса си нисък, за да не изтече и последната ми капка кръв… Болката беше неописуема. Когато извадиха малкото безжизнено бебе от мен, чух, че се е удавило в кръвта ми и в следващия момент излязох от тялото си. Напуснах тази травмираща сцена и дори не ми изглеждаше странно, че мога да минавам през стени или че мога да гледам тази ужасна сцена без дори да ми хрумне, че това там долу съм аз. Бях си добре, чувствах се великолепно, личността ми и мислите ми си бяха с мен… така че фигурата, която лежеше там долу не я свързах със себе си. Добре си бях и летях из болницата. Озовах се в стаята на един мъж, гледащ телевизия. Опитах се да му привлека вниманието и установих, че той няма представа, че съм там. Тогава разбрах, че съм мъртва. Не беше страшно, не ме притесняваше. Чувствах, че всичко е както трябва да бъде, че всичко ще е наред и потънах в мрак.
Тук вероятно трябва да се върна малко назад и да кажа, че докато кървях, в последните мигове стените на стаята започнаха да стават течни, стесняваха се и идваха все по-близо към мен. Мислех си, че това трябва да е тунелът, за който вече ми бе известно от други близки до смъртта преживявания и тъй като знаех, че умирам, някак очаквах: “О, ето го тунелът!” Не зная обаче, когато излязох от тялото си дали не бях пропуснала тунела и затова да съм тръгнала тогава да се рея из болницата. Изминаха 40 години откакто правя дисекция и се опитам да разбера какво точно се случи с мен или защо се оказах в споменатото тъмно пространство. То бе прекрасно, красиво и просто невероятно! Бе съвършено и ме познаваше. Това пространство, в което отидох, бе осъзнаващо и интелигентно в своята необятност и ме познаваше. Пое ме в лоното си и ме обичаше. Удовлетворението от това просто да те има. Можех да остана в това прекрасно място завинаги, нямах нужда от нищо друго. Когато ме върнаха, – а те успяха да върнат и мен, и момиченцето ми, така че в онази нощ се случиха две чудеса – тази Тъма ми липсваше толкова много. Всъщност години наред сядах в ъгъла на спалнята си на тъмно и покривах с одеяла главата си в опит да пресъздам толкова тъмно пространство като Тъмата, в която бях там. Но никога не бих могла да пресъздам това пространство, по което дълбоко копнея.
Така влязох в реалната история на другите близки до смъртта преживявания. Когато казахте, че историята ми е интересна – е, аз си мислех колко не е интересна, защото когато я разказах пред… Болницата ми бе учебна – някакви изследователи дойдоха, защото бях много добър кандидат за проучване на близко до смъртта преживяване. Бях в болница, бях обявена за мъртва, бях бременна и не употребявах никакви наркотици, нито алкохол. Не бяха приложили никакви упойки, болкоуспокояващи или нещо подобно, така че бях истински чист кандидат за интервюиране. Но нямах страхотна история за разказване. Не бях видяла небесни градини, баба си или Иисус. Баща ми беше починал преди 15 години и докато лежах и умирах, си помислих: “Е, това е жалко, но поне може да видя баща си.” Всъщност бях сигурна, че ще се видя с баща си, но не се случи нито едно от тези неща. Видях съвършена Тъмота. Какво не ми е наред? Как така пропуснах всички готини неща! Дори нямах добра история и изследователят, на когото разказах за тази съвършена, безупречна Тъма, остана разочарован – сякаш не беше достатъчно добра историята ми или не беше точно това, което очакваха – не се вписваше в шаблона. Не зная, но почувствах негативизъм при споделянето и си помислих, че моето перфектно, красиво, възвишено преживяване ще бъде представено като нещо негативно. Исках да го защитя и просто го стаих дълбоко в себе си и спрях да говоря за това. Не исках да бъде опетнено от нечии други идеи или предположения, че евентуално съм била в ада или нещо подобно. Това не беше ад, бе нещо изумително!
__________________________
Ваклуш Толев: В китайските легенди творецът на света – Пан Гу, с крилете на своята естествена духовност отива на най-високата планина, там намира това същество – Тай Юан, и когато то си отваря устата, Пан Гу влиза вътре като лъч, за да го оплоди. (Влиза, както ние казваме за Диханието на Твореца, вложено в сътворения, и когато говорим за Кундалини, къде е това Дихание – в последния прешлен на гръбнака.) И след дванадесет години се ражда дете от гръбнака на Тай Юан. Това е, когато духовната енергия на единицата и двойката са направили своето съчетание, когато Духът е одухотворил материята, когато чакрите работят. Защото там – в гръбнака, стои Огънят Кундалини, т.е. творческата енергия; стои Светлината. И тогава ще разберем в книга Битие защо факторът e: Да бъде Светлина! – Fiat Lux! Чак в четвъртия ден от Сътворението тази Fiat Lux ще раздели ден и нощ, т.е. битката тук между светлина и тъмнина. А голямото проницание говори, че “из тъмите вечни на Вечната Тъма проблясва лъч Светлина”, че именно там е съсредоточена голямата бъдеща Светлина. Т.е. Тъмнината е, която се трансформира, тя е Неизчерпаемостта, тя ражда. Нищото, от Което е всичко, Тъмата, от Която излизат лъчите на Светлината, е още неразгаданата, тя е чаканото. Носим ли тази тайна в себе си? Да – Кундалини е висшата духовна сила, ако щете образ на Нищото във всичкото. (Из студии на Ваклуш Толев в сп. Нур 1/2019 и 2/2000)
__________________________
Така че не говорех за това, въпреки че вътрешно търсех, изучавах и проучвах всякакви други преживявания, близки до смъртта, попаднали ми пред погледа. Исках да се намеря в опита на някой друг и се случи оттогава насам, но в онези ранни години, мисля че всички ние, които сме имали преживяване с Тъмнината, някакси сме го държали скрито в килера – вероятно именно по тази причина, че не искаме някой да хвърли сянка на негативизъм отгоре му. Така че прекарах повече от 20 години, пазейки го в тайна и съсредоточена в проучвания. Изминаха може би десетина години откакто преживяването наистина нарасна в мен и пожелах да го изследвам. Потвърдено ми е от Другата страна, че имам спомени от него, но са били изтрити. Когато се случи, предполагам че просто не е било времето. Сега има хора, които споделят, че техните близки до смъртта преживявания изглежда са се развили и това наистина е така. С годините започвате да си спомняте повече или завесата към Отвъдното изтънява и можете да опишете преживяното по-добре.
Имах един стаен… не точно гняв, но се питах защо моето преживяване е толкова различно и започнах да се моля за отговори. Понякога вдигах юмрук и настоявах: “Искам да знам!” Усещах, че имаше нещо повече и така започнах да получавам едни невероятни съновидения. Сънища, които сега знам, че се ръководеха от моя духовен водач. Сънувам нещо, а той се носи в крайчето на съня, облечен в някакъв странен костюм, за да привлече вниманието ми. Събуждах се сутрин и си казвах: “Имаше фея в съня ми!” Или: “Имаше въртящ се, т.е. танцуващ дервиш.” Или г-жа Даутфайър, или мъжът от легендарната реклама на Тексако… Имаше множество подобни образи отново и отново, защото той се опитваше да ме научи на будно сънуване. Вдигаше табела, докато е например в розовия си костюм на фея, с вълшебна пръчица в ръка и набола четиридневна брада. Беше достатъчно странно за мен да обърна внимание какво се случва там и тогава той посочваше с вълшебната си пръчица този билборд и казваше: “Ела с мен!” Или: “Обърни внимание на това…” Ето как бавно ме учеха да съм осъзната в съня си и така започнах да се събуждам с невероятните сънища, че съм в училище Горе – училище между световете. Получавах едни удивителни уроци, които наричам “парчета от духовния пъзел”. Започнах да осъзнавам причините за разни неща, случващи се на Земята. Тъкмо започвах да редя този страхотен пъзел, когато се събуждах и изведнъж разбирах разни неща. Беше наистина невероятно и си го нарекох Небесното училище.
__________________________
Ваклуш Толев: Сънят е метод на познание! И психолозите вече определят съня като поле на познанието. Той е наистина един вид съзерцание, но не в покой. В покой е физическото ни тяло в съня, но не е в покой астралното ни тяло, което ни дава общение в астрала. Казал съм: преди да заспите, да поискате в себе си да изнесат вашия астрал в по-висше училище. Там има знания и трябва да напрегнете енергии за усвояване. Ето защо сънят е едно голямо тайнство. (Из студия на Ваклуш Толев в сп. Нур 1/2014)
22.08.2024 Небесно училище (отдавнашен сън на Александра Вали, който си припомних сега и я помолих да ми го разкаже в писмена форма –Б.р.)
Било е сигурно около 2000-та година, може и малко по-рано. На 18-20 съм, в активната си фаза на “обучение” в Учението на Мъдростта. Сънувам, че сме в облаците, на някаква лекция Горе. Имаше лектор зад катедра, а надолу нищо не се виждаше, защото всичко бе в облаци наоколо. Знаех, че сме Горе, а не в някаква сграда тук на Земята – все едно и Оттатък има събития, които можем да посещаваме в съня си. Беше просторно, светло, нямаше ограничение. И някакъв човек говореше, а ние с Учителя Ваклуш слушахме. Не помня кой друг е имало наоколо, но помня, че аз седях до него. И докато слушах, си мислех колко ниска е йерархията на този човек. Чудех се защо изобщо седим там да го слушаме – с едно леко пренебрежение и преценка като за загуба на време. Тогава човекът каза нещо, което беше много добро, беше ценно. Не помня какво точно е било, но в тоя момент разбрах – все едно Учителят ми го казва: “И от най-малкия има какво да се вземе, какво да се научи.” Беше в аспекта, че ти “вземаш” – не ти го дава този, който говори. И че всеки има своята ценност. За мен важното от съня бе това, че можеш да прецениш йерархията, но не бива да съдиш и да отхвърляш всичко в човека, гледайки го отвисоко. Зрънцето може да излезе отвсякъде. Цялостното послание беше да не се имаш за повече, отхвърляйки възможността за ценност дори в най-малкото.
Рали: Така че животът е училището, където учител може да ни бъде всеки, без значение от социално положение, професионална йерархия и ниво на духовно развитие.
__________________________
Може да се каже, че съм разказвач на истории. Събуждам се и записвам дословно. С години държах до леглото си тетрадки и си водех записки. Не знаех какво ще правя с тях, но знаех, че сънищата трябва да бъдат записани. Имам цял куп дневници със сънища. Веднъж един приятел коментира: “Това си е книга, имаш цяла книга в себе си!” И се замислих как бих могла тези малки истории от съновиденията ми да ги превърна в действителна книга. Сега съм издала вече три книги и тъкмо завършвам четвъртата си, така че, предполагам, е имало книга в мен! Първата ми рожба е “Подаръци от Ръба”. (“Gifts from the Edge” – заглавието е игра на думи, защото фамилията на Клаудия е “Edge” и означава “ръб, край, периферия” – Б.р.) Тя е за моя път, моето обучение, за духовния ми водач и комуникацията с Другата страна. Втората е за моите “Уроци от Ръба” – донесеното от Небесното училище. И “Докоснахме Небесата”, която е компилация от общо 47 близки до смъртта или духовно трансформиращи преживявания на някои от най-прекрасните хора – беше оценена като страхотно постижение от д-р Реймънд Мууди. Така че от това момиче, което не разбира собственото си близко до смъртта преживяване, до настоящия момент изминах дълъг път.
Всъщност попитах моя водач и те са толкова забавни от Другата страна! Искам да подчертая това. Ако някога чуете глас или нещо, от което не се чувствате добре, да знаете, че това не е от Другата страна, не е от Светлината. Ще разберете, когато е от Светлината, защото ще ви вземат шеговито на подбив. Забавни са! Закачливи, бърбориви и забавни – ще ви дразнят малко, но весело и добродушно.
_________________
Джоджо за своето близко до смъртта преживяване: Ангелът и Бог започнаха да си говорят за неща от живота ми и аз си помислих: “Чакай, откъде той знае всичко това?” После заговориха за един мой рожден ден и родителите ми бяха в кухнята, карайки се как да сложат свещите на тортата… Говореха си толкова много неща, че ми се препълни главата. Просто искам хората да знаят, че Бог се интересува от малките неща като забавните детайли!
Рали: В целия разказ на Джоджо чувството за хумор е елементът, който особено се откроява и ми допадна. Като се започне от самото начало в Небесата – как вижда в първия момент Бог: целият в светлина, седнал на своя трон, пиейки си спокойно кафето от голяма чаша. При тази гледка в сърцето на младежа се надига вълна от гняв, защото цялата Земя се гърчи в болка, деца умират, а Той или Тя, всичко в едно (такова му е усещането, но от културната ни обусловеност избира да го възприема в мъжки род), си е в своя небесен палат и пие кафе! “За кого се мисли Той?!!” – крещи всичко в Джоджо. Тогава се осъзнава, че стои сред цялото множество около Всемогъщия и се гневи не на друг, а на Създателя на Вселената ни. Всичко наоколо свети с някаква вътрешна светлина, събрани са хиляди същества с всякакъв цвят и облекло, и единственото тъмно нещо там е самият той. (Цялостния разказ на Джоджо виж ТУК.)
_________________
Казвам това за всеки в аудиторията, който се чувства объркан, защото понякога се чудим това от моя ум ли дойде или е нещо друго. Аз самата се чудех известно време. Първо трябва да се стараете да вникнете в случващото се, но още по-добре е да се доверите на усещането си. Веднъж попитах какви са тези спомени от моето близо до смъртта преживяване или сега ще заспя и ще ме отведете в Небесното училище, а те просто ми се изсмяха и казаха: “Няма значение!” Толкова сме свикнали да поставяме етикети върху всичко, а понякога просто няма ясен линеен отговор. Всичко, което знам е, че ще се събудя и ще си кажа: “О, Боже мой, току-що бях в Небесното училище!” Едно от нещата, които ще споделя от училището Горе, е това, че нямаме всички отговори. Защо просто не ни ги дадат, защо сме оставени тук да грешим и да се препъваме в мрака и прочие?! Имах възможност да съм с учител и ще отговоря на един такъв въпрос. Знаех, че съм в училище, но не виждах ученици, просто ги усещах. Бях съсредоточена върху учителя и знаех, че моят духовен водач е както винаги с мен. Попитах точно това и ми бе отговорено: “Добре, нека направим едно упражнение.” Подадоха ми една възглавница. Израсла съм през 50-те години на миналия век, родена съм през 1953-та, и в моя квартал имаше специфично обзавеждане. В ред домове можеше да се види тази наистина ужасно изглеждаща възглавница – в полупрозрачно кафяво, лъскава на места и поръсена с малки розови кадифени точици. Пълен кич, но се кипреше на толкова много дивани, че сигурно е имало разпродажба на такива в моя квартал. Така че те ми върнаха този мой стар спомен и казаха: “Опиши ни тази възглавница.” Започвам да обяснявам, че е нещо кафеникаво, закръглено… При което той ме прекъсна: “Не, обясни ми така сякаш нямам представа какво е цвят и какво значи кръгъл. Опиши ми я по различен начин.” И тогава наистина се стъписах. До края на това упражнение ми стана ясно – имаме нужда от основа, за да получим отговор и да го разберем. Небесното училище ми даде много отговори. Например защо сме тук, защо ни е това досадно ежедневие със ставане сутрин, търсене на нещо, което да облечем за работа, където отиваме и прекарваме цял ден, а когато се приберем най-накрая вкъщи, да мислим какво ще вечеряме, после да включим телевизора за час-два, да си легнем и всичко да започне отначало на следващия ден. Просто изглежда толкова безсмислено, но ние сме тук в това преживяване и независимо дали става дума да се учим на търпение докато шофираме до работа или да приемаме нещата спокойно – можем наистина да учим някакви простички уроци всеки ден. Мисля, че просветлението е нещо, за което си работил, а не се дава наготово.
“Ежедневието е еволюционна форма на възземането.”
— Ваклуш Толев —
С времето развих малко психически способности без да владея кой знае колко каквото и да е, но все пак натрупах достатъчно опит с всякакви явления, за да мога поне да говоря интелигентно за тях. Едно от нещата, които видях като предсказания за бъдещето (получено на 15 октомври 2015 г.), бе образ на нещо като Слънцето. Не съм сигурна дали бе именно Слънцето, но видях голямо множество от хора, представени визуално като малки чертички. Една огромна маса хора и енергиен блик от Слънцето или нещо друго дойде и знаех, че ще докосне всички. Нямаше човек, който да бъде пропуснат и то приближава. Бе нещо като просветление, но не вярвам, че бе пълно познание. Мисля, че бе началото на промяната. Беше някакъв светлинен поток, който идва. Посланието бе, че всички ще бъдат докоснати и никой не може да избяга от това. Каквото и да е, мисля, че ще бъде прекрасно. Нарекох го “Голямата вълна” и е включено като глава в книгата ми “Уроци от Ръба”. Ще прочета малко от нея:
“Виждам бял екран, който ме уведомява да се подготвя, след което се появява движеща се картина. Понякога трае секунди, но тези секунди са много интензивни. Писала съм за световната промяна, която идва, и чувството, свързано с тази картина. Видях нещо като триъгълник, изпълнен с къси вертикални линии, които си нарекох тирета. (В миналото “тире”, “тирета” беше асоциация за човек или хора и аз ще продължа да ползвам тази препратка.) Имаше много тирета и триъгълникът нарастваше безкрайно, разширявайки се в долната част, представлявайки милиардите души тук на Земята. Появи се голяма топка от бяло-златна светлина, в чиято основа сякаш бе Слънцето и висеше плътно над Земята. Блик от светлина се появи в топката, създавайки вълна, която започна бавно да се разлива върху първите редици от хората-тирета. Когато светлината се разливаше над тях, цветът на тиретата ставаше по-дълбок, по-плътен и по-ясно изразен. Вълната продължаваше да облива със светлината си всяко едно тире – редица по редица, тире по тире, като нито едно не бе пропуснато – всички бяха докоснати от тази насочена светлина. Когато това свърши, топката от светлина започна да се прибира назад към небето и така видението приключи.
Когато промяната дойде, Светлината ще ви намери, независимо къде сте или кой сте – никой не може да се скрие от нея, всеки ще бъде осветен от нея, така че загърбете страховете си и се изправете лице в лице с красотата на това, което предстои.”
___________
Ваклуш Толев: Седем светилника има в битието на човека. Седем Духовни културни раси и седем Духовни вълни го плискат и обожествяват. Всяка Духовна вълна е излив на Планетния Логос – божествена еманация, която храни планетната цялост. Духовната вълна е подкваса и носи развитие; тя е промяна, но не и насилие. Всяка една носи в себе си космически принцип. (Из книгата “История на религиите” на Ваклуш Толев, чието Учение е израз на Петата духовна вълна – тази на Мъдростта, Повече за Духовните вълни виж ТУК.)
___________
Посланието може да звучи сякаш идва нещо плашещо, но ще бъде красиво. Не смятах да навлизам в тази тема, но веднъж сънувах, че нещо се случва на Луната. Това е метафора – така идват сънищата ми. Това е алегорична история, получена от мен точно по такъв начин, за да мога да я предам и обясня на аудиторията. Нещо се случваше на Луната и целия свят много се развълнува. Разбрахме, че нещо се случва и имаше хора, които тичаха към мазетата си, вадеха и бършеха прахта от телескопите си. Други стояха отвън и се опитваха така да видят. Нещо се случваше в реално време и някои абсолютно го игнорираха: “Не, не искам да знам!” Други бяха много уплашени какво може да е това. Трети бяха залепени за телевизионния екран и даже не си правеха труда да излязат навън, за да видят сами. Имаше и една жена, която си направи ракета и излетя към Луната, за да види от първа ръка. Това е образ на всевъзможните начини, по които хората приемат нещо странно, нещо различно. Всеки реагира по свой собствен начин на нещата.
КОМЕНТАРИ
СВЪРЗАНИ СТАТИИ:
Пени Кели за образованието на бъдещето, показано й след спонтанно събуждане на Кундалини
Винсънт Толман за бъдещето на Земята, видяно в близкото му до смъртта преживяване
Mellen 1/4 Кой всъщност е Бог, какво е 5D | Who’s the real God, what 5th dimension is
Mellen 1/10 Бъдещето на Земята: Поглед от Отвъдното | Future of Earth: A view from Beyond
