Ханк Куин и близките му до смъртта преживявания: “И най-добрата гъсеница на света още не е пеперуда”
Превод и подготовка на материала: Ралица Благовестова
Текстът e преведени откъси от видеото по-долу с допълнени цитати
~ ~ ~
For English check out the video bellow.
Ханк Куин: Казвам се Ханк Куин и съм пенсионер от 19 години. Преди бях изпълнителен директор в компанията “Боинг”, а през последните 19 години се впуснах буквално в нов начин на живот и съществуване. Сега лекувам енергийно и правя обучения за личностно развивате – за извеждане на истинската ни същност, същинската ни природа, и разгръщане на вътрешния ни потенциал.Първото от трите ми близки до смъртта преживявания се случи, когато бях на 14 години и почти се удавих. Бях се записал в курса на Червения кръст за спасителни операции и голяма част от обучението включваше плуване и спасяване на давещи се. Бях най-малкият в класа и не исках да се провалям. Една вечер попитах мога ли да остана след затварянето на басейна, за да тренирам, облечен със суичър, дънки и обувки за тенис. Съгласиха се, така че влязох във водата екипиран подобаващо. Двамата пазачи отидоха в тяхното офис помещение, където се съхраняваха всички помпи и прочие неща, така че не бяха наоколо. Влизайки във водата останах в плиткия край на басейна и се опитвах да овладея плуването, бидейки навлечен така. Беше толкова трудно, че сериозно се притесних дали ще мога да се справя. Полагах всички усилия и реших, че единственият начин наистина да разбера дали ще мога да се справя, е като оставя плиткия край зад гърба си и отида в дълбокия. Оказа се огромна грешка.
Тръгнах към дълбокия край на басейна и в един момент вдишах дълбоко вода вместо въздух. Веднага разбрах, че съм в сериозна беда. Не можех да издам никакъв звук, не бях в състояние да пляскам шумно и потънах като камък. Пред очите ми започна да притъмнява и разбрах, че умирам. От момента, в който осъзнах и приех това, цялата паника, ужас и страх изчезнаха. Почувствах се истински спокоен отвътре. Всичко потъна в мрак и чух един удивителен и невероятен звук като този от пеещи купи, използвани понякога в церемонии и духовни практики, но звучеше едновременно като най-голямата и най-малката в перфектна хармония. Беше всепроникващ звук и си спомням, че вниманието ми бе привлечено към мястото, откъдето мислех, че идва. Тръгнах в тази посока и видях блестяща златна светлина. Бях почти като засмукан през тунел от златна светлина и излязох в огромно пространство, изтъкано от милиарди златни звезди, както ми се стори първоначално. Бях изпълнен с неописуемо чувство на блаженство, радост и любов. Изпитах едно огромно облекчение. Някои от звездите се раздвижиха, тръгнаха към мен и когато се приближиха, осъзнах, че това са хора – бяха души. Познавах много от тях, но не в този живот. Всички ме приветстваха с добре дошъл у дома. Продължавах да се движа и все повече от тях идваха към мен, за да ме поздравят за завръщането ми. Това бе най-прекрасното завръщане у дома, което някога съм имал, а след това изведнъж бях дръпнат като йо-йо назад. Лежах край плувния басейн. Спасителите ме бяха извадили и реанимирали.
През 2008 г. се преместих от Сиатъл, където живях повече от 30 години. Една сутрин, когато се канех да летя до Сиатъл за водене на семинар, ударих ръката си във вратата на джипа си много болезнено. В този момент си спомних какво ми каза моят кардиолог за сърдечното ми заболяване. Каза, че състоянието ми, наречено хипертрофична кардиомиопатия, има две страни. При едната е възможно да получа конгестивна сърдечна недостатъчност, а при другата – аритмия, която от силен стрес или страх може да премине в сърдечен арест и сърцето напълно да спре. По същество това заболяване води до смърт на сърцето. И когато ударих ръката си във вратата на джипа, изплаквайки кръвта, видях, че съм я пронизал с щифта на резето. Усетих силно замайване, сърцето ми започна да прескача и разбрах, че съм в беда. Легнах на пода, но този път не минах през тунела от светлина с всички онези души от Другата страна. Нямаше тунел, нито златна светлина, нито звук и докато се движех през пълна тъмнина, знаех, че съм се насочил натам, но не можех да стигна. Започнах да чувам куп гласове, които крещяха гневно един на друг, опитвайки се да се надвикат и когато ги приближих, осъзнах, че всички тези гласове бяха мои. Всеки един бях аз, всеки един се опитваше да надвика другите и самият аз, като пълен идиот, също нареждах на всички да мълчат, точно както правеха те. Никой не ме послуша и в този момент осъзнах, че нещо не е наред, че някак си тези части от мен не съм аз. Не бях цялостен и усещането ми бе, че не мога да се върна в токова състояние там, в Пространството на душите. Имаше нещо, което трябваше да свърша преди това и така взех решение да се върна. В този момент осъзнах, че и първия път сам съм взел решението да се върна, въпреки че тогава обвиних спасителите и много им се ядосах.
Третият път беше малко по-различно. Променяйки начина си на живот, исках да изследвам повече това, което смятах за реално и нереално, и да науча повече. Аз съм много любопитен човек, затова реших да изпробвам лечебното биле, наречено аяхуаска. Не бях опитвал каквито и да е наркотици, нямах опит с каквито и да е психотропни вещества, така че това бе голяма крачка за мен. В преживяването си първо се реех над Земята и сега ми е ясно, че Земята е живо същество, а ние сме като клетки от тялото на това същество – хората и целият останал живот на планетата. Всичко живо на Земята е част от по-великото същество Гея. Ние сме голяма част от съзнателния и разумен живот на Земята и тъй като сме част от Гея, сме част от нейното съзнание. А Гея иска също да се възползва от облагите на еволюцията, защото като живо същество иска да се развива и напредва точно както всички ние сме подтиквани да правим.
__________________________
Мелън-Томас Бенедикт: Името Гея е въведено в съвременната реалност от Джеймс Лавлок. Той е един от първите, доказали научно, че тази планета действа така, сякаш е жива и сякаш е съзнателна по всички възможни начини. Тя диша, издиша, саморегулира се, приспособява се към всичко, което се случва… Джеймс Лавлок дава нов живот на думата Гея. Това е гръцкото наименование на богинята на Земята и се ползва насетне от учените. А всеки, който се е опитвал да омаловажи работата му, в процеса на изследването си я е намирал за достоверна. Другото важно е, че гледната точка на Гея се отнася до цялата система, цялостния жив организъм. Земята е живо същество и ние сме част от това живо същество… Вярвам, че интелигентността на планетата чрез животните и чрез всичко останало води до нас. (Из лекцията “Дукът на Гея”, 2012)
Ваклуш Толев в сп. Нур: И имах тази дързост да кажа: Земята е благодарна на ръцете човешки. Защо? Защото я животворим, защото я облагородяваме, защото ние сме Дихание и венец на творението. • Защото, когато я обработваме, ние влагаме енергии и й връщаме своята усъвършенствана плът. • Ние сме навикнали да бъдем благодарни на земята, но още не сме извикали тя да бъде благодарна на нашата трудолюбност или на нашата идея да я одухотворяваме. Тази взаимност е изключително потребна, макар с милиони години да не е била осъзнавана и отчитана.
__________________________
Ханк Куин: Срещнах се с водача ми в това преживяване – с Баба Земя, която ме научи на много неща за лечителската ми дейсност. Аяхуаска е известна като “бабиното лечебно биле”. Тя ме учеше как да ползвам сърцето си и как да помагам на другите да ползват сърцето си в лечебните си практики, а сетне и те да помагат на други хора да изчистват енергиите си, да възстановяват здравето си, да се изцеляват. Носех се над Земята заедно с нея и просто съзерцавах. Толкова бе красиво и така спокойно! Благодарих на Баба за прекрасното чудно изживяване, което ми дари, и докато още бях с нея, се появи мъж – дребно старче в оранжева роба и с обръсната глава. Каза ми, че иска да говори с мен.
Както винаги бях любопитен какво следва. Той ме покани да седна при него и веднага щом изказах съгласие се озовахме под дърво на лунна светлина. Листата му хвърляха сенки и се поклащаха идилично. Беше топла, тиха и спокойна нощ. Двамата бяхме на земята, седнали един срещу друг, и аз бях в очакване старчето да направи нещо. Тогава започна да променя формата си.
Тук трябва да поясня, че когато се отдръпнах от Християнството, се отдръпнах от всички религии – от всички тези структури на вярвания, които ако приемете, се стараете да следвате като постулати и поучения. Не бях против Будизма по никакъв начин, но също така не бях за него и трябва да кажа, че не го бях изследвал особено. Знаех достатъчно, за да съм наясно, че учи как да живеем много простичко в доброта, в настоящето, и това ми харесваше. В известен смисъл се опитвах да живея живота си по точно такъв начин, без да се определям като будист. Така че бях малко изненадан от появата на това същество – един вид Буда, но той започна да променя формата си. Започна да се превръща в различни видове статуи на Буда и между това се връщаше към образа на мъдрия, мил старец, седнал пред мен. Казах му: “Добре, разбрах посланието, че ти си Буда, но не бива да те бъркам с тези статуи, които те увековечават.” Тук съм, за да те изслушам – теб, живия Буда. Какво искаш да ми кажеш?” Веднага щом изразих това осъзнаване, преобазуването приключи и той ми каза: “Искам да спреш да се опитваш толкова много. Знаеш ли какво имам предвид?” Бях малко озадачен. Моят водач ми повтаряше от около година, че работя твърде много, че правя твърде много – виждах се с много хора, на които се опитвах да помогна, работейки без почивка понякога шест дни в седмицата в ущърб на собственото си здраве. Сега осъзнах, че имам да науча разликата между служба и жертва. Определено бях прекрачил граница към ненужна жертва. Каза ми веднъж: “Опитваш се да правиш твърде много, а е нужно просто да бъдеш”, но не разбрах какво има предвид. Когато той ме попита сега дали разбирам, не исках да призная, че съм невеж и отвърнах нещо като “разбира се”, а той ме погледна изпитателно, защото знаеше, че не разбирам. И започна: “Искам да си представиш, че си гъсеница. Като гъсеница нямаш никаква представа къде ще те отведе вътрешната ти трансформация и еволюция. Нямаш представа, че някой ден ще се превърнеш в пеперуда. Не би разбрал нищо за пеперудата и дори не би повярвал, че съществува. И тук е проблемът: ти не само не разбираш, че ще еволюираш в пеперуда, но и постоянно мислиш и се стараеш да бъдеш най-добрата гъсеница, живяла някога – представяш си начини, по които би могъл да станеш по-добър. Как трябва да медитираш повече, да учиш повече, да помагаш повече, да имаш красива окраска… Няма значение какво си представяш. Проблемът е, че когато си представяш всички тези неща, които ще те направят по-добър човек, блокираш собствената си трансформация в пеперуда, защото държиш да бъдеш гъсеница. Най-добрата възможна гъсеница, но гъсеница. По този начин се съпротивляваш на промените, които ще те превърнат в това, което наистина си.”
__________________________
Плотин в “Енеади”: Старанието не е да бъдеш без грях, а да бъдеш Бог! *
Ваклуш Толев в сп. Нур: Мъдростта има едно знание – човекът е бог в развитие. • Не търсете спомен за човека, а живейте с динамиката на Деня – бог в развитие! • Битката за човека приключи, започва битката за извеждане на Бог от човека. • Бракосъчетанието е една мистерия от Космичен характер – всемирното съчетание между Дух и Материя, повелята Духът да трансформира материята. • Бракосъчетанието в Мъдростта е дом на прииждащите богове в развитие!
* Според градацията на Плотин най-ниското стъпало в стълбицата на добродетелите е да си добър и почтен гражданин, т.е. изграждането на добрия човек. Следващото стъпало са катарзисните добродетели на вътрешното преобразяване, които правят от човека Дете на боговете. Следват теоретичните добродетели – владеенето на идейния свят, с което човекът се превръща в Бог. И работещият с парадигматичните добродетели – сътворителните, става вече Баща на боговете. – Б.р.
__________________________
Ханк Куин: Той ме посети и в други медитации и церемонии, обяснявайки ми: “Ако погледнеш еволюцията на живота на Земята, ние сме част от процеса. Животът е започнал с много прости форми като едноклетъчните в океана. Тези едноклетъчни са живели, умирали и оставяли поколения. Еволюирайки, започват да образуват колонии – клъстери от клетки, които откриват, че имат по-голям шанс за оцеляване като работят по някакъв начин заедно. Колониите от своя страна също еволюират, превръщайки се в органи или организми – сбор от клетки, които са започнали да се специализират в определени дейности. Те също еволюират във все по-сложни организми, каквито сме и ние. В човешкото тяло има около 50 трилиона клетки и всяка от тях е независимо живо същество, но се е събрала с други клетки за съвместен живот и колаборация, така че всички да съществуват и всички да се възползват от съвместната работа и взаимосътрудничество.”
Интересно е да се мисли за интелигентността на тези организми, които са в нас. На практика ние носим в себе си вид лудост, родена от вярата ни в отделността, която поражда страх. Тази мисловна лудост ни кара да водим войни един срещу друг, да извършваме геноцид един срещу друг, да се мразим един друг, да се страхуваме един от друг…
КОМЕНТАРИ
СВЪРЗАНИ СТАТИИ:
Клаудия Едж за Небесното училище, Голямата вълна и утробната Тъма в близкото й до смъртта преживяване
Пени Кели за образованието на бъдещето, показано й след спонтанно събуждане на Кундалини
Винсънт Толман за бъдещето на Земята, видяно в близкото му до смъртта преживяване
Mellen 1/4 Кой всъщност е Бог, какво е 5D | Who’s the real God, what 5th dimension is
