Подготвил: Ралица Благовестова
Източник: Регионална библиотека – Плевен
В навечерието на един от най-светлите български празници – 24 май, Денят на българската просвета и култура, в Телекомуникационния център, AUDITORIUM, на Медицински университет – Плевен бе тържествено открита изложбата “И ний сме дали нещо на света”. Заглавието е вдъхновено от възрожденския призив на Паисий Хилендарски: “О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин? И ний сме дали нещо на света…”, който е увековечен в безсмъртния стих на Иван Вазов, посветен на неговото дело.
Експозицията е подготвена от Регионална библиотека “Христо Смирненски” и се реализира в партньорство с Библиотеката на Медицински университет – Плевен. Официалното откриване събра академичната общност, гости и студенти.
“Подбрани са емблематични личности, идеи и постижения, които разказват за дълбокия стремеж на българския народ към знание, напредък и духовност,” подчерта директорът на Регионалната библиотека – г-жа Оксана Цветанова. От своя страна директорът на университетската библиотека – г-н Габриел Георгиев, изрази надежда събитието да бъде началото на трайно партньорство между двете културни институции.
В представянето на изложбата партнираха и ученици от СУ “Стоян Заимов” с преподавател Нина Накова, които поднесоха на публиката избрани любопитни истории измежду включените в експозицията. Сред тях бе делото на възрожденския художник Борис Георгиев, свързал съдбата си с личности като Айнщайн, Ганди, Рабиндранат Тагор, Джавархавал Неру… и оставил множество одухотворени картини, богата кореспонденция и лични послания. Както и мистерията на българските космически гласове, присъстващи в епичното озвучаване на холивудски продукции като “Аватар”, “300”, “Троя” и др.
С топло приветствие към присъстващите се обърна и заместник-деканът на факултет “Обществено здраве” проф. Макрета Драганова, която изрази надеждата си подобни инициативи да се превърнат в традиция всяка година в навечерието на 24 май.
Изложбата ще остане отворена за посетители до 30 юни 2025 г., а всеки който не може да я посети на място, би могъл да я разгледа в сайта на Регионална библиотека “Христо Смирненски” – секцията Актуално > Изложби, също в публикацията по-долу или да я изтегли в пдф-формат от ТУК.
Изложбата започва със странстванията по света на художника БОРИС ГЕОРГИЕВ, който в началото на миналия век обикаля Европа, Азия и стига дори до Африка и Южна Америка. Междувременно той свързва съдбата си с личности като Айнщайн, Ганди, Рабиндранат Тагор, Джавархавал Неру… и оставя множество одухотворени картини, богата кореспонденция, лични послания.
Продължава с мистерията на българските космически гласове, сред които е и този на ВАЛЯ БАЛКАНСКА, излетял в Космоса като част от Златната плоча на “Вояджър”. Но има и много други, участвали в епичното озвучаване на холивудски продукции като “Аватар”, “300”, “Троя” и т.н., за които може да научите от изложбата.
Припомня и постиженията на изключителни творци като КРИСТО, който обви света в изкуството си да опакова знакови сгради с влагане на метафоричен замисъл. При това изцяло е самофинансирал проектите си и понякога е чакал реализацията им с десетилетия. Или като АСЕН ПЕЙКОВ – авторът на скулптурата Леонардо да Винчи на летище Фиумичино в Рим, който оставя и скулптури на филмови икони като София Лорен, Ава Гарднър, Федерико Фелини и др.
По отношение на наука и откривателство нямаше как да бъде пропуснат ДЖОН АТАНАСОВ – създателят на първия цифров компютър в света, ПЕТЪР ПЕТРОВ – изобретателят на първия цифров ръчен часовник, СТАМЕН ГРИГОРОВ – родоначалникът на пробиотичната революция, ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ – бащата на ускореното учене…
От съвременните пионери отдава почит към ТЕОДОСИЙ ТЕОДОСИЕВ – Златният учител на България, проследявайки върхови постижения на някои от учениците му. Сред тях е ПЕТКО ДИНЕВ, чиито камери се използват в космическите сателити на НАСА и негови клиенти са всички най-големи компании в областта: Sony, Toyota, Sharp, Panasonic, LG, Samsung, Nippon Paper, Siemens, Carl Zeiss, General Electric.
По-натам подчертава новаторския дух и на млади компании като ENDUROSAT. Стартирали едва преди 10 години, EnduroSat са специализирани в нано- и микросателити от следващо поколение и техният революционен подход на споделена сателитна услуга прави достъпен Космоса за изследвания от всеки.
В кинематографичните вселени пък се открояват CHAOS GROUP с “Оскар” от 2017 г. за цялостен принос в категорията “Научни и инженерни технологии”. Те са създателите на V-Ray рендерирането, благодарение на което имаме едни от най-спиращите дъха визуализации в киното.
Изложбата завършва с поетичната творба “Принос към Европейската история” на големия Ивайло Балабанов, както и с покана към учащите да заповядат в Регионална библиотека “Христо Смирненски”, за да се възползват от нейните ресурси и предлагани възможности.
