Home РЕАЛНИ ИСТОРИИ РАЗНИ ИСТОРИИ Бали живее още някъде във времето на Сътворението

Бали живее още някъде във времето на Сътворението

Бали живее още някъде във времето на Сътворението
0

Какво прави някой с критична мисъл в Рая?

Много хора описват Бали като загубения рай, като място, в което би пожелал да останеш завинаги… И ако го гледаш само с очите на желанието наистина ще бъдеш пленен от всякакви цветове и миризми… Непознати птици прелитат непрестанно, причудливи растения… Дори жабите не квакат като нашенските, а пеят като мантруващи монаси.

В Бали времето има съвсем различни измерения, то напомня на разтечения часовник на Дали. Сюрреализмът е почти навсякъде, но за разлика от индийския е някак с усмихнато лице. Местните са осъзнали, че най-големия им капитал е да продават преживявания и го правят изключително усърдно. Живеят в нещо като групово съзнание и действат като един общ организъм. И когато откажеш на един, той ти благодари и те изпраща с благослов, защото знае, че ще се предадеш със сигурност на следващия ъгъл.

Може би заради тази картина пътуването към островите се е превърнало в лукс, с който да избягаш от ада на ежедневието.

Но въпреки райската идилия в главата ми напираха някои не до там райски въпроси. В град Убуд попаднах в известната “гора на маймуните”, където разпасано племе – макаците, скача по главите на любопитните туристи и краде всичко, до което може да се докопа. Дори са се научили да отварят ципове на раници… Наблюдавах една маймуна как след като си сви минерална вода от невнимателен германец, разви капачката, надигна бутилката и започна да пие с голямо удоволствие. Това беше образ, който катализира поредица от мисли в мен.

Не знам дали повлиян от Юнг, който четях по време на дългия път до Бали, но се замислих, че наличната цивилизация вече е заличила границите на съзнанието. Всеки можещ да работи с компютър или каращ скутер минава за представител на цивилизацията. Възможно ли е някой да кара скутер, но да е туземец като култура?

MotherTemple-of-Besakih1

Балийците, които като типаж са смесица от индийско и азиатско, определено изглеждат като поселници малко след сътворението на света. Те с пълна сила са адаптирали цивилизационните достижения към културата на своя митологично-първичен свят. В света на балиеца е пълно с богове-животни, на които всяка сутрин жените, като същински шамани, принасят ритуално жертвоприношения. Пред всеки магазин или дом в специални подноси има дарове за надфизичните сили. Идеята за олтара, който е поставен на улицата може би най-силно ми се наби в очите, защото съм свикнал с идеята, че има един Бог.

Балийците са 90% индуисти, с малки изключения на Будизъм, Мохамеданство и Християнство. Развили са един по-лек вариант на индуската религия, за разлика от тази в Индия. Разукрасили са, обаче, детайлите в култовото изобразяване и действие. Религиозните обреди присъстват навсякъде в живота и всеки съвсем искрено е ангажиран с тях.

Попаднах на празник, подобен на нашите кукери, в който лошите сили биват победени от добрите и навсякъде се разиграват сцени от битката. Това беше ангажирало цялата балийска общност с ежедневни поклоннически действия. От всяка къща стърчеше няколко метрова декорация от бамбук, насочена към небето. За да влезеш в някой дом, първо минаваш през олтар на някой от почитаните богове. Но той, за голяма изненада, е изнесен на улицата. Не малка част от всеки къщен двор е обредно пространство. И това е без изключение дори и в най-бедните райони.

Първо се строи дом за бога и след това за човека. Звучи възвишено, но на мен някак ми изглежда с обърната перспектива. Липсва развита индивидуализирана душевност, липсва персонален бог – липсва вътрешна връзка с идеята за Бог. Всичко е опосредствено. Ние в България имаме една поговорка: “Тежко и горко на оня, който изнесе домовите тайни навън и внесе уличните неща в дома си.” Тук не случайно олтарът е изкаран на улицата. Защото по-голямата част от живота протича именно там. Идеята за олтар не е нещо интимно и вътрешно, както е останало в нашата култура, където е казано: там вътре, на тайното място да се молим, където е само човек и Бог.

Има една идея на Едуард Тейлър, че “еволюцията на човечеството е развитие на теологичните идеи”. Видях как две жени загръщаха с шарени платове двете животни-божества на входа на домашния олтар и си помислих: това ли е част от теологичната идея тук… Напомнят ми по-скоро на деца, които си играят с кукли и ги преобличат. “Религиите най-бавно стареят и за ужас най-дълго стоят стари!”, обичаше да казва Ваклуш Толев.

Раят може и да е мечта за някой, но аз видях детското съзнание на човешката религиозност, един застинал вулкан някъде там в зората на Сътворението…

ФБ статус от 02.08.2019 и фотографии от
The Mother Temple of Besakih:
 НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
Заглавна фотография (избрана от интернет):  www.tripsavvy.com

MotherTemple-of-Besakih2

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)