Home FREE VISION МЕДИЯ ВИДЕОБОКС АРТСТАЙЛ Мистерията на Драконовия печат

Мистерията на Драконовия печат

Мистерията на Драконовия печат
0

Подготвил: Ралица Благовестова
Материалът е част от изданието “Цветове от аурата на България

Понеже сме на тема държавност конкретния том от поредицата), не можах да не обърна внимание на този интересен като идейни нишки филм на Джеки Чан и Арнолд Шварценегер. След работата им по The Game Changers, очевидно им е харесало да си сътрудничат и отново ги виждаме много добре сработили се за поредна екранизация. Филмът е приказка и който очаква обичаен екшън, едва ли ще е доволен, макар че и тупаници има – без да са водещ акцент. Това, което виждам като водещ елемент, е идеята за истинския и фалшив владетел, където и да е по света. Фалшивите са приели образа на истинските, но не служат, а грабят. Подменили са силата на духа с мощта на ума, употребяван за господстване чрез терора на страха. Някъде по места – дори най-неочаквани като затворническата кула в Лондон, на която героят на Шварценегер е главният тъмничар – има и справедливо ръководство все пак. Но най-важното е, че върховната сила на Дракона (Кундалини :) ) може да бъде събудена и реално използвана единствено от онзи, у когото Той види достойните качества – на него не му е нужен външен “печат”, за да разпознава истинския владетел. При самозваните Той спи и силата му се имитира с изобретателността на ума…  Колко точен образ, нали! Който ме подсеща за един интересен мой сън.

____________________

“Сънувах, че присъствам на коронация. Виждах се в неголяма стая цялата облицована в бледо жълто-розов мрамор, а на входа й срещу мен се задаваше церемонията по короноването. (Имам чувството, че това трябваше да е тронната зала.) Начело вървеше свещеник. Тъкмо беше приключил с основната част от свещенодействието и поемаше вече короната, за да я положи над избраника и тогава чух Учителя – Ваклуш, да ми казва (а фигурно го видях до свещеника, малко зад него, но без да е видим за другите хора, както се усещах, че съм и аз самата), че сега над короната трябва да се появи пламъче (невидимо за обикновеното зрение, но иначе напълно реално). И то се появи! Приличаше на малка, рубиненочервена капчица и появата му всъщност беше един вид знакът, че владетелят наистина осъществява предначертаната връзка с небесните сили, на които тук той трябва да е проводникът и представителят. Ако ли пък това пламъче не се появеше, щеше да означава, че коронясваният не е истински владетел, не е избраникът, който може да приеме над себе си волята и енергиите на Небето – защото самата церемония по коронясването като тайнство представляваше всъщност ‘концентрация на силата на владетеля за свързване с небесната сила‘ – това разбирах, формулирано направо още в съня.”

____________________

Другият готин филм (кратка поредица), в който ми направи впечатление колко находчиво, с остроумни закачки към остаряли и спорни схващания, са уловени и предадени доста от фундаменталните идеи за света ни, е “Добри поличби”. Темата за свободната воля, с която творим собствената реалност… Кой е Антихриста, наречен във филма спонтанно Адам; кой е всъщност “Бащата”; къде се води битката и как изглежда Краят на света; какъв е и какво включва Големият План – “неведомият”… Отговорите са наистина много креативно и оптимистично поднесени. Дуализмът в устоите на редица духовни учения бледнее в умствения си недоимък пред тезите, които с незлобливо чувство за хумор през цялото време тук ни подхвърлят за обръщане на закостенели представи.

Увлекателно, свежо и прозорливо (в много отношения) е направен сериалът още от първите кадри, та до самия край, заради което си заслужава да му обърнем внимание.

Good-Omens-AZAP-1000x750

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)