Aimee Mann: Wise Up
When you first began it
You got what you want
Now you can hardly stand it, though
By now you know
It’s not going to stop
It’s not going to stop
It’s not going to stop
Till you wise up
And you have finally found it
You think one drink
Will shrink you till you’re underground
And living down
But it’s not going to stop
It’s not going to stop
It’s not going to stop
Till you wise up
Before you sign away the deed
‘Cause it’s not going to stop
It’s not going to stop
It’s not going to stop
Till you wise upNo, it’s not going to stop
Till you wise up
No, it’s not going to stop
So just give up
_______________
САЩ, 1999
Сценарий и режисура:
Пол Томас Андерсън
В ролите:
Том Круз, Джейсън Робардс, Джулиан Мур, Джеръми Блекман, Филип Сиймор Хофман, Уилям Мейси, Филип Бейкър Хол, Мелора Уолтърс, Джон Райли, Мелинда Дилън
_______________
“Магнолия” носи името на реална улица в долината Сан Фернандо, Лос Анджелис. В атмосферата на филма ни въвеждат три също съвсем реални, макар и невероятни, истории за странни съвпадения, дошли сякаш за да изобразят показно невидимата присъственост на иначе съвсем реалните душевни състояния на хората. Именно да “изобразят”, защото ако за първите два “разказа” можем само да гадаем какъв е подтекстът на съвпаденията поради липса на достатъчно информация, то в третия случай причината изпъква почти крещящо…
Непрекъснато се случват странни неща, казва сюжетът, но обръщаме ли внимание на подаваните ни “информации” и “сигнали”?
“Магнолия” е толкова многопластов, че трудно може да се обхване с няколко реда. Филм за търсеното разрешаване, търсеното изплуване от отчайващото подтискане на ненамерения изход, ненамерената любов, ненамереното разбиране, ненамерения личен одухотворен образ…
Възхитително майсторски построен като сюжетни линии и пресечки; като яркоочертани характери със специфичните им душевни гейзери от задържани емоционални конфликти; като операторска визия; като забележителна актьорска игра… И за да не потъне и зрителят в представената му отчайваща картина на неосъзнатото ежедневие – над всичко, като една спасителна Ариаднова нишка, ненатрапливо, но устойчиво завладяващо, се възцарява музиката…
Специалното музикално звучене, впрочем, е очевидно любим режисьорски похват на Пол Андерсън, дори още по-отчетливо наблюдаван в следващия му отново странен и обичлив филм: “Гроги от любов” (Punch-Drunk Love, 2002). И ако в “Герой” на Джан Имоу можем да говорим за един вид картинен психологизъм, то тук имаме подчертано въздействието на музикалния фон за рисунъка на душевните състояния на героите. Дори макар от време на време почти да не ни се иска да гледаме повече натрупваните пред погледа ни житейски болки и безизходици, именно включването на музиката ни задържа и отвежда някак до чувството, че има решение в крайна сметка. А докато дочакаме видимата изява на този изглеждащо невъзможен момент, следим ескалацията на душевния порив у героите по въведения още в началото осведомителен бюлетин за състоянието… на “времето”. Разчупването на старите форми на взаимоотношения и тегоби идва най-накрая, ознаменувано и подкрепено с “невъзможния”, но също действително случвал се, дъжд… от жаби! (Има ли невъзможни неща тогава?!)
А ако се случи някой да е още по-наблюдателен, ще види във филма белезите и на други “случайно нагласени” неща…
_______________
Трите истории:
“В броя си от 26 октомври 1911г. “Ню Йорк Хералд” съобщава за обесването на трима души. Те са осъдени за убийството на сър Едмънт Годфри – съпруг, баща, аптекар – достопочтен джентълмен и жител на Грийнбъри Хил, Лондон. Той е убит от трима скитници, които искали да го оберат. Скитниците са индентифицирани като Джоузеф Грийн, Стенли Бъри и Даниел Хил: Грийн, Бъри, Хил.”
“На 19 юни 1983г. “Рино Газет” разказва историята на един пожар, за водата, с която е загасен, и водолаз на име Делмър Дариън. Той работи в казино на хотел “Нъгет” в Рино, Невада, като дилър на блекджек. Всички го познават като спортист, водещ здравословен начин на живот. Страстта му са езерата. Според съдебния лекар, Делмър е починал от инфаркт по време на полета. На следващия ден се самоубива Крег Хенсън – пожарникар, баща на 4 деца, известен любител на алкохола. Господин Хенсън пилотира самолета, който случайно загребва Делмър, плуващ в езерото, от което самолетът зарежда вода. Съдбата е срещнала Хенсън с Дариан само два дни по-рано. Хенсън не издържа тежестта на вината и съвпадението и отнема живота си.”
“През 1961г. на конференция на Асоциацията по съдебна медицина, председателят й д-р Харпър разказва за едно самоубийство. Извършва го 17-годишният Сидни Беринджър, в Лос Анджелис на 23 март 1958г. Съдебният лекар констатира, че самоубийството е станало убийство. Обяснението: В задния джоб на Сидни Беринджър е открито прощално писмо. Докато Сидни стои на покрива на 9 етажната сграда, 3 етажа по-долу се вихри скандал. Съседите са свикнали да слушат виковете на тези наематели. При всеки скандал те се заплашвали с ловна пушка или с един от многото си пистолети. Пушката гръмва случайно в момента, в който Сидни минава покрай прозореца. На всичкото отгоре двамата наематели се оказват Фей и Артър Беринджър – майката и бащата на Сидни. Когато полицаите разнищват случая и обвиняват Фей Беринджър, тя се заклева, че не е знаела, че пушката е заредена. Малко момче от съседен апартамент е приятел на Синди Беринджър. То твърди, че 6 дни по-рано е видяло кой е заредил пушката. Скандалите и крясъците са дошли твърде много за Сидни Беринджър. Той знае, че това ще продължи и решава да направи нещо. Казал, че те искат да се избият, защото говорят само за това, и че ще им помогне да го направят. Сидни Беринджър скача от покрива на 9-ия етаж. Родителите му са с 3 етажа по-надолу. Куршумът попада в корема му, докато той прелита покрай прозореца на апартамента. Умира веднага, но продължава да пада. Пет етажа по-надолу е поставена предпазна мрежа заради миячите на прозорци. Мрежата е щяла да го спаси, ако не е бил куршумът.”
Подготвил за сп. Ентусиаст 2/2007: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА