Като любител на интериорните украси в екзотичен, дзен, фен шуи и т.н. (кой както иска да го нарече) стил, непрекъснато се спирам и заглеждам в разнообразните сувенири и ръчно изработвани или направо от природата донесени предмети, предлагани от все повече малки и големи магазини… Какво ли не съм виждала! Бутилчици със старовремска форма, пълни с шарени треви и ароматна течност, а отгоре завършващи с коркова тапа “за капак”; “стъклени” топки, пълни с пресовани дървесни люспи и смола; пъстроцветни нергелета; огромни палмови семки – три пъти по-големи от кестен – кафеникави и осеяни с красиви като цветчета бежави петна; обикновени речни камъни за икебана или пък полускъпоценни – според зодиите, за късмет и т.н. и т.н.
Някои са уникални. Подобно на стенните пана от “келяв габър”, които само лятото – на едно единствено местенце сред многобройните атракции за курортистите на Златни пясъци – можем да открием.
С тяхната изработка и предлагане, от над 20 години насам, се занимава семейството на варненеца Стефан Илиев. Неговата история ни отвежда две десетилетия назад, когато в дома на майка му и баща му техен роднина (който е учител по дърворезба) донася като подарък от командировка едно малко пресовано клонче. Тогава на някой му хрумва идеята да започнат и те да правят такива. Включват се всички – баща, майка и двамата им синове. Известно време гадаят как е изработено, правят проучвания, търсят машини, изпробват клонки от различни дървета… По това време Стефан е ученик в техникума по електротехника, после завършва и икономика, но неусетно от хоби и забавление основна негова професионална дейност става този именно занаят – изработката на красивите стенни пана от дърво.
Движещата сила в началото е бащата, който се занимава с производство на гипсови орнаменти. Затова първите опити включвали комбинации с гипс, но постепенно преминават в съчетания с напълно естествени, природни материали като горски мъх, семена от рецин (ползвани успешно за имитация на птичи яйчица), сухи цветя, камъчета и др. такива. С годините моделите се усъвършенстват и обогатяват. Днес, освен напълно изчистените натурални фигури, има и много, орнаментирани с къщички, с накацали гнездящи “пиленца”, с катерички, сърнички, малки полянки и гъбки…
Изработката не е толкова лесна и проста, колкото може да ни се стори. През годините е имало и други хора, заразени от техния пример, които са опитвали също да си направят бизнес от този занаят, но всички са се отказвали бързо.
На първо място, нужно е да се знае от дърво с какви качества могат да се получат наистина добри – устойчиви и атрактивни – пана. Много е важно дървесината му да е достатъчно плътна. Не както е един дрян или една дива слива, например – с пореста структура, която поглъща много влага и после лесно се измята. После, трябва и да е с възможно най-криви клони. Безспорният първенец се оказва именно т.нар. “келяв габър”. Всъщност подходящи са израстъците (храсталаците) покрай дърветата, които по една или друга причина не са имали възможност да се извисят високи и прави; също пълзящите по земята храстоподобни в по-високите каменисти местности или недорасляците покрай селата, където често тъпчат и пасат животни.
След набавянето на изходния материал, което става все по-трудно с всяка измината година, защото “залежите” в околността малко или много се изчерпват и трудно се възстановяват – идва ред на пресоването. Ползва се хидравлична преса за изработка на врати. Но достъпът до такава машина става също все по-труден за осигуряване, тъй като повечето предприятия преминават на по-фини производства и отказват да се пресоват при тях клоните.
Следва най-трудоемкият, но и най-творческият, процес – сплитането, шлифоването и оформянето на пресованото клонче в завършена фигура. Най-красивите и причудливи модели се оставят чисти, без допълнителни украси, така че след лакирането те са вече напълно готов сувенир. Други се съчетават по няколко в общи композиции или пък самостоятелно с орнаменти от споменатите естествени горски допълнения, стенни часовници (също дървени) и т.н.
Днес със занаята остава да се занимава само Стефан, но и той не знае докога ще може. Преди няколко години почива баща му, брат му се отказва и единствено майка му помага лятото – за продаването. Спират се и се заглеждат по паната много хора, но най-честите клиенти са руснаците. Дали защото обичат дърворезбите, ръчните изработки и природните елементи или защото имат традицията като пътуват някъде да носят подаръци на всичките си роднини – до десето коляно, но едно 80% от клиентите са именно те. Любим модел им е с къщичките. Скандинавците пък харесват с мечета, защото мечката е тяхно популярно животно; англичаните предпочитат най-често с птички и в по-ярките цветове; германците се спират предимно на изчистените форми – по-строго и натурално да е. Разбира се, вземат си и българи, но по-рядко. Мъжете обикновено заявяват на половинките си, че не е нужно да купуват това – и те могат да им го направят в къщи сами. 
Ако са ви любопитни цените – най-мъничките са по пет-шест лева, а най-големите – по стотина.
Е, ако смятате, че не бихте се справили да си направите паното сами, но сте успели вече да се изкушите от идеята да си имате у вас едно – ви остава да побързате и да не пропускате идното лято, защото може да се окаже, че е било последното. А за себе си аз съм спокойна, защото не пропуснах да си набавя едничко, при това най-красивото!
Текст и снимки: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА
