Home FREE VISION МЕДИЯ ВИДЕОБОКС АРТСТАЙЛ МАЛКО ПОЗНАТИЯТ МОЦАРТ и симфония 25

МАЛКО ПОЗНАТИЯТ МОЦАРТ и симфония 25

0

Истински гений без сърце е невъзможно, защото нито високият
ум, нито въображението, нито двете заедно правят гения.
Любовта! Любовта! Любовта! – ето душата на гения.

Готфрид Жакен, в албума на Моцарт

 подбрани тематично откъси

Mozart-4

Снимка: Моцарт като дете, портрет от J.B.Greuse Courtesy, Yale School ot Music

Подбор на текстовете за сп. “Ентусиаст” 4/2009 от Ралица Благовестова

Волфганг Моцарт – само весел шегаджия или…

От нелепите филистерски легенди за Моцарт, възникнали през неразбиращото го XIX-то столетие, три легенди са най-широко разпространени, най-абсурдни, най-вредни и изискват особено енергичен отпор: 1. Моцарт е “рококо”, 2. Моцарт е “слънчев младеж” (като да е син на слънцето – радостен, идеален) и 3. Моцарт е “италиански композитор”.
Моцарт е “рококо” – това е най-лошата от легендите. “Бил ли е той наистина такъв – пита Шпехт – какъвто го вижда и възприема мнозинството: весел, изящен, остроумен, галантен и влюбчив; наистина ли музиката му е само грациозно рококо с понякога смущаващи трагико-мистични елементи?” И по-нататък Шпехт говори, че всяко десетилетие е разглеждало Моцарт по свой начин и “може би най-фалшивото изображение, възприето като правдиво, е за Моцарт с напудрена плитчица, с учтиво-весела лукавщина, лекичко поръсена с непристойност, представен като някакъв гений на грациозно-размерната, предназначена за часовници музика – своего рода Вато в музиката.”
Ако някога разгледат всички портрети на този “гений на светлината и любовта в музиката” и се опитат да отхвърлят всичко, което е продиктувано от модата на онази епоха, то ще бъдат смаяни от енергията и яростната твърдост на неговото лице. Някои портрети в профил на Моцарт напомнят изписана от художник глава на аскет с рязко издадена брадичка и с енергичен нос: той целият е воля!

Г. Чичерин, “Моцарт – изследователски етюд”, стр. 60/1

Особено интересен е стремежът на Моцарт да се смее над собствената си музика тъкмо в периоди на най-голямо творческо напрежение. Както съобщава Ланге, съпруг на Алоизия, никога Моцарт не е сипел такова изобилие от груби шеги, такова непрекъснато чудачество, както в онези периоди, когато е подготвял велико произведение; тогава този контраст е достигал връхната си точка. “В тези моменти той не само говореше врели-некипели, но понякога пускаше такива шеги, каквито обикновено му бяха непривични. Разбира се, той нарочно не държеше сметка за своето поведение. При това изглеждаше като че абсолютно за нищо не мисли. Може би под външната разпуснатост умишлено скриваше причините за вътрешното си напрежение, може би му се е харесвало да поставя божествените мисли на своята музика в най-остър контраст с приумиците на плоското ежедневие и да се опива от своего рода ирония над самия себе си…”
Вътрешната напрегнатост, почти непрекъсната, непоносима (от Манхайм той пише на баща си: “Аз, така да се каже, по цял ден стърча в музиката.”) е била прекалено остра. Както разказват неговите приятели, през цялото време в него нещо ставало – той подскачал, безспирно движел пръстите си; по време на обяда изведнъж започвал да тананика, мачкал салфетката, скачал, сновял из стаята, пак сядал и всичко това той вършел не рядко, а постоянно… “Свещената жертва” на Моцарт е била непрекъсната.
Лерт пише, че “веселостта на Моцарт е съзнателно самоотвличане от неговите душевни бури, от душевното му неспокойствие, от кипежа на мислите му, зад които винаги е стоял образът на дебнещата смърт”.

Г. Чичерин, “Моцарт – изследователски етюд”, стр. 145/6/7

Напоследък ме обземат такава тъга и подтиснатост, че просто не ми се живее.

— Волфганг Моцарт в писмо до баща му от 1778 г.

Не мога да ти обясня какво чувствам – това е някаква празнота, която ми причинява почти болка – някаква тъга, някакъв страстен копнеж, който не бих могъл да утеша и следователно той никога не ще премине, а само от ден на ден все повече и повече ще се усилва.

Волфганг Моцарт в писмо до съпругата му от 1791 г.

Да, аз бих бил съвършено спокоен, ако само не бях открил главния недостатък на моя син, а именно – той е твърде ленив, отчасти може би и твърде горд, или както там биха могли да се нарекат всички качества, правещи човека бездеен. В други случаи пък напротив – твърде нетърпелив, избухлив и съвършено неспособен да чака. Той е управляван от два вида напълно противоположни качества, които са или твърде много, или твърде малко, но средата отсъства всякога.

Леополд Моцарт до барон Валдш, писмо от 23 август 1782г.

Цялата литература за Моцарт тръби за неговия “двоен живот” и с право: това е една от основните особености на Моцарт.

Г. Чичерин, “Моцарт – изследователски етюд”, стр. 138

Mozart-2

 Снимка: Незавършеният портрет на Моцарт от Ланге

Образованост

Моцарт взимал книги от баронеса Валдщетен, която е имала голяма библиотека. От Манхайм той пише на баща си, че винаги носи книга в джоба си и щом има свободен час, чете.
Неразбиращите еснафи още докато бил жив го обвинявали, че малко се интересува от другите композитори, а той пише, че няма сериозен композитор, когото да не е проучвал отначало докрай по няколко пъти. Близкият приятел на Моцарт – Нимечек, пражки гимназиален учител, го нарича “образован човек”, който познава писателите на културните нации, а в областта на теорията е голям музикален ерудит.
Аберт изтъква, че както собственото му творчество, така и творчеството на неговите колеги са заставяли Моцарт особено силно да размишлява. Той е отстоявал гледището, според което художникът трябва да бъде в течение на всички направления на своето време.

Г. Чичерин, “Моцарт – изследователски етюд”, стр. 123/4/5

Трудолюбие

Бъдете твърдо уверен, че аз обичам труда, а не безделието.

Волфганг Моцарт в писмо до баща му от 26 май 1981г.

И аз продължавам да работя, писането на музика не ме изморява толкова, колкото безделието.

Волфганг Моцарт в писмо до Да Понте, 1791г.

Във връзка с композирането на цигулковите квартети той на два пъти говори за “умопомрачителен труд” и само това дори разобличава измислиците на всички идиоти, които си въобразяват, че съчиненията му просто ей-така са се изсипвали от ръкавите му.

Алфред Айнщайн, “Моцарт”, стр. 151

Новаторство, символизъм, полярност и синтез

Шпехт предава речта на Феликс Мотл при Моцартово честване в Залцбург от началото на XX-то столетие: “Той говореше за Моцарт и в неговия глас, в който обичайно имаше много простодушие, присъщо на виенския говор, се появи патетична разпаленост, когато той се опълчи срещу онези, които не чуват у композитора нищо друго освен весела закачка, леко рееща се грация и сладост; които не долавят нищо от възвишеното и святото, от трагичната строгост, от страшната сила и преди всичко от необикновената смелост на неговото творчество, обогатило музиката с неочаквани възможности и с неочаквани постижения в сферата на звученето, на изразителността, хармонията, формата и в мелодичното гласоводене. Моцарт е най-смелият новатор измежду всички, които са живели някога – каза той.”

Г. Чичерин, “Моцарт – изследователски етюд”, стр. 49

Но твърде сполучлива е следната формулировка на Мерсман. Той говори, че у Моцарт “материалното звучене” преминава в “символично звучене”, говори за обективност, стихийност, световна всеобщност на Моцарт. “Не само да изрази тъмните сфери на душата, но и чрез изразяването им да ги превъзмогне – ето какво стои като скрита заповед над много негови теми.”
Тук най-точно е положителното възприемане на всеобщия живот и превъзмогването на скръбта в него без унищожаването на скръбта. Това е един от основните елементи на тази нечувана сложност на Моцарт, която е тъй трудно да се долови и още по-трудно да се формулира с думи.

Г. Чичерин, “Моцарт – изследователски етюд”, стр. 196

Общото между Моцарт и Бах е това, че тяхната сила изглежда нараства успоредно със стесняването на пространството, с което е свързана. Като си служи само с намек, Моцарт влага цялата си сила в най-малкото нещо по продължителност и по видимост.

Мерсман, стр. 45

Това е една от причините за сегашния поврат към Моцарт, у когото в най-висока степен има тъкмо интензификация и концентрация.

Г. Чичерин, “Моцарт – изследователски етюд”, стр. 111

Ще припомня разказа на Рохлиц за прощаването на Моцарт със семейството на кантора Долес, диригент на хор в Лайпциг. В момента на прощаването с него Моцарт написал два канона: единият елегичен, другият комичен (“Прощавайте, ние ще се видим отново!” и “Поплачете още като стари жени!”). Всеки от тях звучал прекрасно, а когато изпели заедно двата канона, се получило не просто полифонично съчетание на различни теми, а пълно органично единство на слели се противоположности – дотолкова странно, поразително, особено дълбоко, разтърсващо, че всички били страшно развълнувани, а самият Моцарт бързо извикал “Прощавайте, деца!” и избягал. Въпросът не е в техническия фокус със съчетаване на различни теми, а в органично сливане на контрастите в едно цяло – вътрешно противоречиво, амбивалентно, с едновременно привличане и отблъскване.. Ние се спускаме в такава дълбочина на световните сили, където единството на противоположностите е реално. Рохлиц завършва своя разказ с мисълта, че всеки добър полифоник може да съедини разни теми, но в дадения случай се е получило единно цяло, пълно сливане на различията и в това е, казва той, една от най-дълбоките особености на Моцарт.
Аберт говори за дълбоките кризи на Моцарт: отваря се нов кратер, тече лава в нова посока; главното обаче е сливането на разните потоци лава в единен загадъчен поток. Вътрешни противоречия, проблема за границата между два свята, търсене на все по-дълбок синтез, търсене на монизъм, на обединяващи настроения и на основните световни сили – ето с какво е белязано творчеството на Моцарт. Моцарт е синтез не само между миналото и бъдещето, но и между външната яснота и вътрешната загадъчност, органично сливане на противоположностите в единно, вътрешно, най-сложно състояние.

Г. Чичерин, “Моцарт – изследователски етюд”, стр. 140/1/2/3

За музиката

Не умея да пиша стихове, не съм поет. Не умея да създавам светлина и сенки, не съм художник. Не умея с движения и жестове да изразявам своите мисли и чувства, не съм танцьор. Но мога да се обърна към теб с помощта на звуците, защото съм музикант… Само Господ знае колко те обичам, колко си ми скъп, затова смирено се надявам и ти да продължаваш да ме обичаш все така и снизходително да се отнасяш към моите грешки – волни и неволни – и към моите творби, които, ако рече Бог, ще станат по-мъдри заедно с мен.

Волфганг Моцарт в писмо до баща му

Но в същото време, както и чувствата – независимо от това дали те са силни или не – никога не бива да се изразяват така, че да будят отвращение, така и музиката – дори в най-ужасните ситуации никога не бива да дразни ухото, а напротив, трябва да доставя удоволствие на слушателите и следователно – да си остане музика.

Волфганг Моцарт в писмо до баща му

Миналата сряда в нашата къща имаше голямо угощение, на което бях канен и аз. … Г-н Фоглер absolument искаше да се запознае по-отблизо с мен и от доста време ми досаждаше с покани да му отида на гости, но най-после победи високомерието си и ми направи първата визита. … Преди обяда той издрънка на прима виста моя концерт. Първата част вървеше в prestissimo, Андантето – в Allegro, а рондото съвсем prestissimo. Баса през повечето време го свиреше различно от написаното, а на места свиреше съвсем различна хармония и даже мелодия. При подобна бързина нищо друго не е и възможно; нито очите успяват да видят, нито ръцете да хванат. И какво излиза? – такова свирене на прима виста и — според мен е все едно и също. Слушателите (имам пред вид онези, които са достойни да ги наречем така) могат да кажат само, че са видели музика и свирене на клавир. Те успяват да чуят, помислят и почувстват толкова малко, колкото и той. Можете да си представите, че беше непоносимо, защото не ми беше удобно да кажа: “Много е бързо.” Всъщност много по-лесно е да изсвириш една пиеса бързо, отколкото бавно, защото в пасажите можеш да изпуснеш сумати ноти, без никой да забележи; но красиво ли е? – В бързината можеш да правиш промени и в дясната, и в лявата ръка, без никой да види и да чуе; но красиво ли е? А в какво се състои изкуството да четеш на прима виста? В това да изсвириш пиесата в правилното темпо, както трябва да е, да изпълниш всички ноти, форшлази и т.н. с такива expression и gusto каквито са писани, тъй че слушателят да има чувството, че я е композирал този, който свири.

Волфганг Моцарт в писмо до баща му от 17 януари 1778г.

 За смъртта

Доколкото смъртта, ако съдим трезво – е неизбежна участ, която очаква всички нас, през последните години си наложих да свикна с тази добра приятелка на човечеството, така че появата й вече не ме плаши. Мисля за нея спокойно и със смирена душа. Благодарен съм на Бога, че ми даде възможността да прозра, че смъртта е ключ, с който отваряме вратата към царството на истинското блаженство…
Затова всеки ден изричам благодарствена молитва към своя Създател и от все сърце желая на събратята си да споделят като мен тези чувства.

Волфганг Моцарт в писмо до баща му от 1787г.

Днес, на 2 септември същата година бях така нещастен – ненадейно смъртта отне този благороден човек, най-добър и мил приятел и спасител на живота ми. За него е добре! Но за нас – за всички нас, които добре го познавахме – за нас никога няма да е добре, докато нямаме щастието да го видим в един по-добър свят и никога повече да не се разделяме.

Волфганг Моцарт в албума си

Нещо забавно

Г-н Дюбей, за когото татко сигурно си спомня, също участваше. Той е ученик на Тартини. Предиобед даваше урок по цигулка на най-малкия син Карл и аз тъкмо се случих там; никога не съм му имал особена вяра. Но видях, че той влага в урока голямо усърдие и когато се заприказвахме за концертно и оркестрово свирене, ТОЙ РАЗСЪЖДАВАШЕ МНОГО ДОБРЕ И ПОСТОЯННО БЕШЕ НА ЕДНО МНЕНИЕ С МЕН; тъй че си взех обратно предишните мисли и дойдох до убеждението, че съм срещнал много добър познавач и акуратен оркестров цигулар. Затова го помолих да ни окаже любезността да заповяда следобед на нашата малка академия. Започнахме с двата квинтета от Хайдн; но за голяма жалост едва го чувах; той не беше в състояние да изсвири дори и 4 такта без да сбърка. Не намираше апликатура. Хич не се оправяше със Sospir-ume. Най-хубавото му беше, че бе много учтив и хвалеше квинтетите, иначе щях — но не му казах нищо, ами той всеки път сам си казваше: “Ах, моля извинете, пак се загубих! завързаничка пиеса, но хубава.” Аз всеки път казвах: “Нищо, нищо, тука сме си свои.”

Волфганг Моцарт в писмо до баща му от  6 октомври 1777г.

 “Спомням си (и Бекке си потърка челото), че когато свирих пред императора просто не знаех какво да свиря и започнах да свиря фуги и подобни детинщини, на които вътрешно се смеех.” За малко да не се сдържа и да му кажа: “Господине, вярвам че сте се смеели, но едва ли толкова много, колкото щях да се смея аз, ако ви бях слушал.” Освен това той ми каза (което е истина), че у императора се свири такава музика, че и кучетата бягат от нея. Аз казах, че винаги в такъв случай ме заболява главата, ако не успея да се измъкна навреме. “О, не, аз пък не обръщам внимание. Лошата музика не ми действа на нервите; но от хубава музика ми се е случвало да ме заболи глава.” Аз пък си помислих: “Ами да, то се знае, че слаба глава като твоята ще я хване главобол, като чуе нещо, което не разбира.”

Волфганг Моцарт в писмо до баща му от 13 ноември 1777г.

Нещо тъжно

Келер, като цитира Шуриг, пише за симфония № 25: “Между залцбургските творби, създадени през периода от зимата на 1773г. до лятото на 1774г., намираме едно произведение, което не само със своето възвишено настроение излиза извън съществуващите тогава предели, но във всички фрази и неуравновесени изяви говори за душевно разкъсване на Волфганг. В това сол-минорно симфонично произведение революционната демонична същност на Моцарт – една от страните на неговата природа, проявяваща се още в детските му години – достига точката на кипене. Страстните мъчителни избухвания на чувствата изникват вече не спорадично, а текат като широк поток и освобождават душата, препълнена с мъка и страдание. Идваме до убеждението, че техните случайни изяви в предходните творби не са били странни, появяващи се от време на време капризи, породени от чисто външно подражаване на чужда индивидуалност. Сега младият борец и бунтар вилнее, излива се в сълзи и в неприкрита художествена изповед, от която възниква най-субективният документ за цялото му предходно инструментално творчество…”
Бащата на Моцарт прибрал, скрил тази симфония. По-късно, в писмо до сина си той пише: “Това, което не ти прави чест, нека по-добре да остане неизвестно. Затова аз нищо не дадох от твоите симфонии, тъй като си знаех предварително, че в по-зрелите години, когато благоразумието ти порасне, ти ще се радваш, че не са у никого – дори, ако сега, когато ги пишеш, си доволен от тях.”
През 1781г., когато Моцарт работи над операта “Идоменей”, бащата пише на сина си, че трябва да композира “музика и за дългите уши”. Моцарт обаче му отвръща, че в неговата опера ще има музика от различен тип, но “само не и за дългите уши”.

Г. Чичерин, “Моцарт – изследователски етюд”, стр. 96

Нещо и забавно, и тъжно

Фоглер е глупак, който си въобразява, че никъде няма по-добър и по-съвършен от него… Изказва се презрително за най-големите майстори. В мое присъствие се отзова презрително за Бах[1]. Бах е написал тук две опери, от които първата се харесала повече от втората. Втората е “Лучио Сила”. И понеже съм писал по същото либрето в Милано, поисках да я видя. Знаех от Холцбауер, че Фоглер я има. Помолих го да ми я даде. “С най-голямо удоволствие ще Ви я изпратя още утре. Но няма да видите нищо особено хубаво.” След няколко дни ме видя и попита много подигравателно: “Е, видяхте ли нещо красиво, научихте ли нещо от тази музика? Особено едната ария е толкова “хубава” – как беше текстът й?” – обърна се той към един човек, който стоеше до него. – “Коя ария?”“Ами оная отвратителна ария от Бах, оная мърлящина. Да, Pupile amate. Явно е бил пиян като я е писал.” Идеше ми да му оскубя плитката; но се направих, че нищо не съм чул, не му казах нищо и си излязох.

Волфганг Моцарт в писмо до баща му от 13 ноември 1777г.

_________________________

[1]  Синът на Йохан Себастиян Бах – Кристиан Бах, с когото Моцарт се запознава още като дете. – Б. ред.

 

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)