Едит Убунту Чан за новата вълна от деца и мрежата от светлина, свързваща съдбите им

Превод и подготовка на материала: Ралица Благовестова
~ ~ ~
For English check out the video bellow.
“Новата раса е пръсната по цялото земно кълбо, на най-неочаквани места. В съответствие с множество условия, магнитите са заложени там, където хората най-малко очакват. Мрежата на зараждащата се раса обхваща далечни земи, но само част от света решава световните съдбини. Няма да я назовавам. Историята на всички движения я е отбелязала достатъчно отчетливо.”
— Агни Йога: Огнен свят 1, §197 —
Из интервю на Мелиса Денис с д-р Едит Убунту Чан .
(интервюто е от 2023 г., но е изтрито и репостнато отново през 2024 г.)
Текстът e преведени откъси от видеото по-горе.
Със съпруга ми всъщност не планирахме да имаме деца, но през 2013 г. отидох в център за медитация в тъмнина, където медитирах в пълен мрак. Беше с продължителност от 11 дни: девет дни и девет нощи в пълна тъмнина. Пост, медитация, предимно пълна тишина, много малко говорене. Бе едно невероятно красиво и дълбоко преживяване. Интегрирах много различни спомени от моето минало, бъдеще, паралелни реалности и когато излязох от това състояние, животът изглеждаше различно. Бе многоизмерен, с различни цветове, а аз бях станала свръхчувствителна, както се казва, но мисля, че всъщност е нещо нормално. И така, когато се върнах в Сан Франциско, в града, за мен като практикуващ китайска медицина бе много полезно през деня да имам тази чувствителност и усетност да виждам по-дълбоки енергийни модели в действие и интуицията ми да работи на пълни обороти, за да съм по-ефективна с пациентите и клиентите ми. Но нямах умението да изключвам всичко това през нощта. Можех да чувам, усещам, долавям мислите и емоциите на всички съседи постоянно. Което си бе болезнено преживяване.
Така че това е предисторията защо ни завлякох съпруга ми да живеем на час и нещо извън града в малко градче, наречено Себастапъл, в една малка къщичка с акър земя и овощни дървета, без 5G кули, с изключен Wi-Fi сигнал, без възможност да уловим други сигнали от съседи, така че енергията бе просто много спокойна и тиха. Израснала съм в Хонконг, живях в Бостън, във Вашингтон, в Сан Франциско… винаги в големи градове. И най-сетне открих себе си… Можех напълно да отворя енергийното си поле и да се потопя в честотите на природата. И през деня се усещах така пълна с енергия, както никога досега. Искрях и светех, изпълнена с въодушевление да се занимавам с градинарство, да напиша книгата си, която от дълго време се опитвах да напиша и ето, че вдъхновението дойде. А нощите бяха изпълнени с най-дълбоките сънища. Когато медитирах преди, ми отнемаше 20, 30, 45 минути, един час, в дишане, настройване и успокояване на ума ми… Сега можех с едно щракване да вляза в ясно, повишено и визионерско състояние, просто защото бях оптимизирала околната си среда.
Бях в хармония със себе си и природата. И в това състояние бебето започна да ме посещава. В началото бе от рода на: Не, не – не сме готови да имаме деца! Но бебето продължи да ме посещава ден след ден, седмица след седмица, месец след месец и станахме нещо като космични приятелчета. Очаквах с нетърпение да заспя вечер, знаейки, че ще летим из Космоса или ще се забавляваме с какво ли не насън, ще се виждаме, за да играем. Продължих да споделям с мъжа ми: Бебето бе тук отново. А той: “О, не! Не съм готов, не съм готов!”
Някакси бях объркана от всичко видяно и си мислех, че родителството просто не е за мен. Сега, когато детето ми е почти на 9 години, осъзнавам, че обожавам да съм майка. Прекрасно е! Но преди познавах само или супер дисциплиниращия, авторитарен модел: Седни, млъкни, наказан си, трябва да направиш това… Размахване на камшика, постоянно строяване на детето… И просто не ми бе по сърце. Обратната страна е прекалената безконтролност, при която децата нямат структура и те стават… И аз искам децата да са естествени и свободни, но понякога изглеждат стресирани, защото нямат никаква структура или граница. Така че не бях виждала наистина добри примери за работещо във взаимност, уважителност и респект родителство.
Една нощ, докато бях в полубудно полусънно състояние, дойде отново и ми показва пленителна картина на себе си и много други кълба от светлина. Всички те бяха свързани като океан, мрежа от светлина – толкова ярка, блестяща и красива. Но не беше просто красиво, а съпроводено с цялостното преживяване на облъчване с вибрационна честота, при която всяка клетка от съществото ми вибрираше на ниво, което се усещаше почти като отвъд физическото царство. Усетих как организмът ми преживява едно красиво изцеление и зареждане, докато траеше визитата му, когато ми каза: “Виж всички тези кълба от светлина. Всеки от нас е обходил Космоса и решихме, че искаме да дойдем на Земята точно сега, в това вълнуващо време на трансформация.” Беше през 2013 г.
Обясни ми: “Цяла вълна от нас идва сега, за да покрием Земята със свежо ново съзнание и избираме специално вас, които не сте съгласни със старата парадигма на родителството. Всички онези стари представи за родителството и познатото училищно образование, където седиш на малко бюро и пишеш по скучни учебници – нямам търпение да се освободя от тази система и да отида да правя истински неща с живота си. Идеята да размахваш камшика, да се уверяваш, че децата ти си пишат домашните и получават добри оценки в училище, всичко това е овехтяло. Не се отнася за нас.” И ми показа семената на тези идващи бебета, пояснявайки: “Ще дойдем тук и ще ви покажем един нов начин да бъдеш човешко същество. Всичко, с което не сте съгласни относно старата парадигма, е за смяна, но не можем да ви разкажем за новата – имаме нужда от тела, с които да покажем новия път. Времето дойде. Вие ще ми бъдете родители, но разбира се имате свободната воля да изберете дали да стане така. Просто знай, че за тази мрежа, която ти показвам, всеки един от нас преброди света и реши да дойде в точно координирано време в земното царство. Решихме точно кое географско местоположение, коя култура, кое семейство, кое време… Редът на всички пристигания е толкова красиво оркестриран. Нямам възможност да ти обясня по начин, по който наистина можеш да разбереш, докато си във физическото поле, но моля те, повярвай ми, че всичко е извънредно елегантно проектирано: точното време и място за пристигането на всеки един от нас. Съществуват взаимовръзки между всички наши прераждания, така че да успеем да покрием по специален начин Земята с тази геометрия от красота, от светлина, от сияйност. Ако решите да не ме заченете… Имате разбира се свободната воля.” Тогава той се отдръпна и цялата картина изчезна. “Просто ще трябва да се върнем към чертожната дъска и да измислим нова пермутация, която да работи за всички. Така че няма нищо задължително.”
Споделих всичко това със съпруга ми и той беше поразен, но все още много се колебаеше. Към този момент аз имах толкова много космични срещи с моето момче, че го усещах вече като приятелче. След това последно посещение съпругът ми отиде на йога. Той е спортист и обича йогата като метод за разтягане в допълнение към тренировките му. И докато е бил в час по йога, лежейки там в шавасана, нашето момче го е посетило и тогава сверихме часовниците си. Каза ми: “Това момче е много сладко. Ще обмисля възможността.” Така един ден просто почувствахме присъствието му и тримата имахме това красиво преживяване на едно съзнателно зачеване, в което знаехме, че той присъства и имаше красиво сливане на енергиите ни. В момента, в който той беше заченат, усетих дихателен цикъл да стартира в утробата ми и нямаше нужда от тест за бременност. Имах вече толкова дълбоко и богато приятелство с него, че просто продължих това приятелство, което осигури един естествен и плавен преход към тази бременност. Никога не съм била бременна преди, но се чувствах напълно уверена, че всичко е наред – сякаш той знаеше какво прави и можем да си сътрудничим, да разберем с какво би искал да се храня, как би искал да се адаптирам, така че начинът ми на живот и храненето ми да са в хармония с неговия път и оформянето на неговия живот. В крайна сметка се свързахме с прекрасни акушерки и се получи едно чудесно раждане във вода у дома. Получи се много нежен и плавен преход към земното царство.
А после, когато бе почти на четири може би и четяхме някаква книга за Космоса, той започна да ми говори: “Мамо, Космосът не изглежда точно така. Космосът е свързване на милиони, и милиони, и милиони, и милиони космически бебета, които са ярки и сияйни, сякаш блестят в цветовете на дъгата.” И продължи да ми говори почти всяка вечер: “Когато бях в Космоса, гледах надолу към планетата Земя и наблюдавах едни екрани. Спомням си, че гледах екрана на едно семейство, което беше прекалено строго, после другото не беше достатъчно строго, а вие бяхте точно по средата. Спомням си, когато видях вас, че видях ярките ви блестящи светлини и разбрах, че това е моето семейство и тогава скочих в сънищата ти. Другите космически бебета също се опитват да скочат в сънищата на своите мама и татко, но много пъти те не могат да ги чуят.”
Тогава започнах да му споделям моята версия на преживяването за сверка как съвпада с неговата и има още толкова много неща – многобройни прекрасни малки детайли. Отделни фрагменти, защото когато децата са на 4-5-6 години, те просто ви изтърсват нещо и след това казват: “Гладен съм, мога ли да хапна една ябълка?” Споделят едни невероятни, отвяващи ви неща от космическа мъдрост и после изведнъж: “Искам да гледам анимационен филм.” Или: “О, Боже мой, това е толкова ценно, разкажи ми повече!” А той отвръща: „Не, сега отивам да карам колело.” За тях не е нещо различно – просто споделяне на обикновени факти.