Проф. Хауърд Сторм за Ада на разяждащото човека себедоказване като образ в близкото му до смъртта преживяване
Подготвил: Ралица Благовестова
Текстът e изведен от видеото по-долу
~ ~ ~
For English check out the video bellow.
~ ~ ~
‘Любовта и красотата са навсякъде и във всеки, включително у хора, които не ви се струват на пръв поглед нито любящи, нито красиви’
— проф. Хауърд Сторм —
~ ~ ~
Моята вяра беше материализма. Това, в което вярвах аз и всички мои приятели – доктори или не – бе, че ако нещо не може да се измери, види, претегли, преброи, то просто не съществува. Така че, когато умирах и хората ме питаха дали се моля, е като… Опитвам се да обясня, че последното нещо на света, което бих направил, е да се моля! По-скоро ще скоча от Айфеловата кула, отколкото да се моля! Знаех, че животът ми е боклук, знаех, че съм егоистичен задник… Знаех си го! Но никога не бих го признал. Ако се бяхме срещнали – ако ме бяхте срещнали като професор Хауърд Сторм в университета, ще ви накарам да ми се възхищавате и да сте ми фен. Всичко, което бихте били за мен, е някой, който да поддържа егото ми.
Надявам се и се моля никой никога да не преживее това, през което минах аз. Досега не съм казвал на никого какво наистина се случи и какво бе за мен. Беше наистина лошо! Наистина много, много лошо. И все пак това бе невероятен дар на любовта, който Бог ми даде да преживея. Болката от дупката в дванадесетопръстника ми, който изпускаше солна киселина и други храносмилателни сокове… Самоизяждах се, разяждах се отвътре. И ако се чудите какво е усещането, то е като да извадиш нажежен въглен от огъня и да го пъхнеш в червата си. Видяха ме двама лекари в спешното и те бяха много мили, но не направиха нищо. Просто ме изпратиха на операция. Казаха ми, че имам един час живот.
Открих, че най-лесното нещо на света е да умреш. Имах сериозен проблем с дишането. Събудих се, чувствах се абсолютно физически по-истински, по-жив и по-здрав от всякога, така че първото нещо, което направих, бе проверка на реалността. Знам, че звучи много рационално, но аз бях много рационален човек. Чух бръмченето на флуоресцентните лампи на тавана. Чувах ги да бръмчат много силно. Тогава погледнах и разбрах, че… Като преподавател по рисуване, знаете, зрението ни с двете очи е с обхват от 180 градуса. Е, виждах много повече от 180 градуса. И си казах: “О, това е толкова странно!” Така че, оглеждам стаята и жена ми е от другата страна на леглото. Тогава забелязах в леглото човек, почти покрит с чаршаф, но без главата. Погледнах към човека, който беше с лице към жена ми, и за мой ужас той имаше забележителна прилика с мен. Знаех рационално, че това не съм аз. И тогава се опитах да общувам с жена ми. С наведена глава, сълзите й се стичат по бузите… Тя обаче не реагираше. Беше вбесяващо…
(следва описание къде попада по-натам)
Адът е отделянето от Бог и единственото нещо, което прави ада лош, са хората там. Бог не прави ада лош. Ако бяха по-добри един към друг, щеше да е много по-приятно, отколкото е сега. Това отделяне от Бог включва и всички добри неща, които Бог ни дава. Психолозите са установили, че когато затворят куп животни в клетка за определен период от време, те започват да се гризат едно друго, защото това е единственото удовлетворение, което получават. В затворническите филми има концепцията за новата риба. Когато нов затворник дойде в затвора, всички се вълнуват, защото искат да го посветят, което обикновено означава брутално изнасилване и други неща… Така че аз бях нова риба. Стотици от тях се забавляваха с мен. Физическата част е ужасна, но емоционалната е много по-лоша! Когато се случваше, а и след това, се питах: “Как може да искат да ме наранят толкова много, защо ме мразят така?” Имам предвид, че това е частта, която не можех да проумея, но знаете ли какво? Сега знам защо – защото не им пука. Не е било лично към мен. Просто бях нова риба. И когато свършиха с мен, когато вече не реагирах – физически и емоционално бях вече много далеч. Терминът, който бих ползвал е, че бях като премазан на пътя.
В този момент чух глас, който каза: “Моли се на Бог!” Буквално чух глас да казва: “Моли се на Бог.” Не знам кой го каза, не знам откъде дойде – имах чувството, че излиза от гърдите ми. И си помислих: “Каква глупава идея. Не вярвам в Бог, не се моля.” Гласът настоя: “Моли се на Бог!” Помислих си: “Не знам как да се моля, не съм се молил от дете. Това е като: “Аз не се моля. Не съм такъв човек – забравете!” Гласът отново: “Моли се на Бог!” – наистина силно. Помислих си: “Добре, как би изглеждало да се моля?” Мисля си: “Добре, заклевам се във вярност към знамето на Съединените щати…” О, не, не, не… Преди седем години: “Нашите предци изведоха на този континент нова нация…” Не, не, не, не… “Човече, не мога!” Спомням си неща, които съм учил. Защото, разбира се, от моята гледна точка на 38-годишен гениален професор в колеж, ръководител на катедра, молитвата бе нещо, което заучаваш наизуст, когато си бил дете. Така че се опитвам да си спомня и най-накрая измислям: “Господ е моят пастир.” И съм толкова развълнуван, че го промърморих! Искам да кажа, промърморих го от вълнение, че всъщност си спомних нещо, което звучеше като молитва. И като направиха това, онези, които все още бяха около мен – които вече не общуваха с мен, защото бях станал досаден, безинтересен – много се ядосаха. Казаха ми с най-лошия език, който съм чувал в живота си: “Няма Бог, никой не може да те чуе и сега наистина, наистина ще те нараним.” Сякаш ми казваха: “Това, което направихме преди, беше нищо в сравнение с това, което ще направим с теб сега.” Защото не можаха да понесат моята най-нещастна, жалка молитвичка.
Тогава се сетих за някои други неща като: “Отче наш, който си на небесата, да се свети името Ти…” Искам да кажа, че помнех само фрази, не можех да си спомня цял стих. Казвам тези неща и това наистина ги ядосва. И нещото, което ми хареса бе: през цялото това време бях беззащитен, колкото и да се борех да ги отблъсквам от мен и най-накрая открих нещо, което те наистина не харесват. Другото нещо, което забелязах, беше, че колкото повече казвах тези неща и ги крещях гневно, толкова повече това ги отблъскваше. В пълен мрак сме, така че не виждам нищо, но мога да ги чуя как се оттеглят и отстъпват, и отстъпват… Така че: Юхууу! Наистина ги вбесявам и ги прогонвам. “Храня ги” един вид с тези неща и просто ги повтарям отново и отново. Осъзнах, че принадлежа на мястото, където бях, че бях заклещен там и нищо никога нямаше да се промени; че единственият начин да имам някакво съществуване там бе някак да се събера и да стана по-зъл от тях: Преди да успеете да ме ухапете за врата, аз ще ви откъсна главата. Това ще бъде нашият поздрав. Ти се опитваш да ми захапеш врата, а аз ти откъсвам главата. И си помислих: предпочитам да не съществувам, отколкото да живея така. Защото предпочитам да не бъда, отколкото да бъда един от тях. Така че съм в дилема, защото тук съм, няма изход, няма начин да знам как… Те все някога ще се върнат и не мога да разчитам на тази молитвичка, която беше доста неискрена. Не беше от сърце, просто проработи. Искам да кажа, колко време ще работи за мен? И изпаднах в най-дълбоко отчаяние. Всички тези неща ми се въртят в главата и накрая, сякаш крещя наум: Стига, достатъчно, спри! Просто крещя в тъмнината от пълно отчаяние: “Иисусе, моля те, спаси ме!” Без ни най-малка представа дали има Иисус или няма; дали Той ме харесва, или не ме харесва… Нямах нищо освен слабата надежда, че може да е истина.
Дойде една невероятно ярка светлина, която бе сякаш жива и щеше да ме изгори. Бях поразен от яркостта на светлината и от красотата й. Тогава погледнах надолу към себе си, видях кръв и си казах: “Ооо!” Бях изтърбушен, добре. Не бях красива гледка. Видях протегнати към мен ръце. Той ме докосна и когато ме докосна, се случиха три неща. Едното е, че всички разкъсвания започнаха да изчезват и аз станах цял. Другото нещо, което се случи, бе, че се изпълних с екстаз. Вместо просто да съм само болка от глава до пети, изведнъж болката изчезва и аз съм изпълнен с екстаз. И накрая най-важното, изпитах любов, за която никога не съм подозирал, че съществува и за съжаление все още не съм намерил език, който малко от малко да я опише. Той ме вдигна, държеше ме много здраво. Когато ме прегърна, знаех, че освен цялото това изцеление, любов и всичко, Tой наистина ме харесва много. Всъщност аз съм най-любимият Mу човек във Вселена! Трябва да добавя: за съжаление и вие сте! хехе 
Харесва ме, не ме мрази, не ми се сърди – радва се. Бог, за когото казвах, че не съществува, сега отивахме в дома му, влизахме на Негова територия. Знам това, просто знам. Мисля си: “Направил е ужасна грешка, мястото ми не е тук!” И с един звук изведнъж спираме. Извън тази утроба от светлина сме, която бихме могли да наречем Небеса, защото си беше това. За мен беше дом. Проговори ми за първи път, телепатично, и ми каза: “Ние не правим грешки, мястото ти е тук.” Помислих си: “Откъде знаеш какво си помислих? Не съм казвал нищо, чуваш какво мисля ли?” Той се засмя и каза: “Знам всичко, което някога си мислил.”
Помислих си: “Чувствам се наистина неловко, че знаеш всичко, което някога съм мислил, защото съм мислил неща, които не искам да знаеш, че съм мислил.” И веднага се сетих за нещо, за което не исках Той да разбере, т.е. за женски гърди. Винаги съм си падал по тях. И знаете ли какво направи Той? Той се смееше, и се смееше, и се смееше: струваше Му се наистина смешно. Помислих си: “О, Той мисли, че съм забавен!” На което отвърна: “Да, наистина си забавен.”
Така че продължихме да правим преглед на живота ми под формата на нещо, което бих нарекъл холографска проекция на моите взаимоотношения с хората. Интересното беше, че имаше реквизит, но обикновено без околната среда. Само когато бе подходящо. Имаше маси, столове и под, а останалото изобщо липсва. Това, което най-силно се отпечата в мен от цялата работа, бе, че сме създадени да се обичаме. Това ни е работа, това е целта на занятието. Това е всичко, с две думи казано, и е единственото, което има значение. А аз само се бях отдалечавал. Имах кариера, имах жена, деца, къща, коли… Имах всичко това. Имах американската мечта и отивах нанякъде. Печелех награди от художествени изложби, издигах се, бях редовен професор, бях бла-бла-бла… Нищо от това нямаше значение. Казаха ми, че нищо от това няма никакво значение. Само за мен беше много изненадващо. Казвам им: “Вижте! Вижте тук! Ставам редовен професор, на 26 години съм редовен професор! Това е постижение!” На което отвръщат: “Да, добре, но другите това нищо не ги ползва. Погледни тук, където пренебрегна свой студент, който наистина се нуждаеше от приятел.” Показаха ми колко са тъжни за този студент… И докато прегледът на живота ми навлизаше в зрелите ми години, взех да ги умолявах да го спрат: “Разбрах, стига толкова!” Казват ми: “Не, не, не… трябва да го доизгледаш.” Така че преминахме през цялото нещо. Беше брутално и ги оставих много разочаровани, много тъжни. Но схванах идеята. Беше наистина просто: трябва да се обичаме, а аз напълно го бях пропуснал това. Мислех си, че животът ми е да бъда най-известният, най-богатият, важен и могъщ човек, който бих могъл да бъда. Исках всичко! Когато приключихме с цялото това нещо, Той каза: “Имаш ли въпроси?” Отвърнах: “Да, имам милион въпроси.” Затова Го попитах всичко, за което се сетих. Той отговори на всичко. И не само ми каза, но и ми показа. Посетихме някои места. Вселената е пълна с интелигентни същества и разнообразни форми на живот. Всъщност нашият свят е един от най-ниските. Има много по-духовни, мили, добри, любящи и интелигентни същества във Вселена. Нямаше какво повече да попитам, затова казах: “Добре, искам да отида в Рая.” Отвърна ми: “О, всъщност ще се върнеш в света си, за да се опиташ да живееш така, както би трябвало поначало.” Така че имахме усилен спор. Хората винаги се учудват: “Спор?” Обяснявам: “Да, спорих с Него колкото сили имах.” Казах: “Защо ще ме изпращате обратно в света? Там долу е пълно с жестоки, подли хора и е просто ужасно за съществуване”. Отвърна ми: “Вярно е, има много жестоки, подли хора, но има и много любящи, красиви хора.” Допълни: “Каквото е в сърцето ти, това ще намериш. Ако имаш любов в сърцето си, ще видиш любовта у другите хора. Ако имаш красота, ще видиш красотата в тях. И още: Това, което е в теб, е това, което ще намериш.” И знаете ли какво? Отново беше прав! Оттогава, вече над 30 години, правя това. Вече 33 години към днешна дата [2018] от 1985-та насам. Ако търсите любов и красота, ще намерите любов и красота. Ако търсите жестокост и грозота, намирате жестокост и грозота. Но ви казвам, че любовта и красотата са навсякъде и във всеки, включително у хора, които не ви се струват на пръв поглед нито любящи, нито красиви.
КОМЕНТАРИ
СВЪРЗАНИ СТАТИИ:
Mellen 1/4 Кой всъщност е Бог, какво е 5D | Who’s the real God, what 5th dimension is
Mellen 10/10 Защо 2020 започва демографски срив? | Why 2020 is turning point of demographics dip?
Mellen 6/10 Духът на машините и Благодатта на планетата | Spirit in the machine & The Grace of the planet
Mellen 4/10 Мистерията на Минало и Бъдещe | Past and Future Mystery of Gaia
