Пени Кели за образованието на бъдещето, показано й след спонтанно събуждане на Кундалини
Превод и подготовка на материала: Ралица Благовестова
Текстът e преведени откъси от видеото по-долу
~ ~ ~
For English check out the video bellow.
Из интервю на д-р Едит Чан Убунту с Пени Кели, публикувано на 14 окт. 2022.
Линк към цялото видео в оригинал ТУК.
Едит Чан: Представете си за момент, че сте обикновена майка на четири деца, живеете през 80-те на миналия век и внезапно преживявате спонтанно събуждане на Кундалини. Вашето съзнание се отваря и многоизмерни възприятия се пробуждат изведнъж. Представете си, че в това ви състояние група миролюбиви, добронамерени същества започват да ви показват видения за бъдещето. Седите си през 1980 г. и ви показват период на интензивни и бързи промени, които ще настъпят през първите 20 или 30 години от Новото хилядолетие та чак до 2413 година. Дали ще се побъркате или ще бъдете очаровани и ще се заемете с подготовка за настъпването на това много интересно и завладяващо бъдеще?
Всичко това се случва с Пени Кели, която споделя своята история в книгата си, озаглавена “Туниките” (1999). Тя е също така автор на 10 други книги за разширяване на съзнанието като “Развиващото се човешко съзнание и енергия” и “Възраждането: Път към Нова Земя и Нов Човек”. Тя е съавтор и редактор на още 23 други книги. Освен плодовит писател е и издателски консултант, лекар натуропат, учител, учен и инженер.
Пени Кели: Преживяването на събуждащ се Кундалини вероятно щеше да е много по-леко, ако бе постепенен процес. Щеше да е много по-леко, ако някога бях чувала за такова нещо или ако имах дори бегли познания за невидимите метафизични реалности. Но аз нямах. Бях инженер, работещ за Крайслер. Всевъзможните представи за света, уменията и възприятията, които хората описват в книгите, които никога не бях чела, на мен започнаха да ми се случват реално. Изминаха около три години преди най-сетне да стигне до мен наименование за това, което ми се случваше. Беше като: “О, Боже мой, мисля, че тази дума Кундалини има нещо общо с това, през което преминавам.” Беше ми наистина много трудно. Изведнъж можете да гледате в други реалности, да виждате всякакви видове светлина около хора или неща. Можете да чувате навсякъде в пространството и времето. Да сте на две или повече места едновременно. И не спите. Когато съзнанието се събуди, вие сте будни. След три години най-накрая се научих да спирам това… Когато съзнанието не спи и е напълно отворено, можете да четете мислите на хората, можете да отидете навсякъде в пространството и времето. Беше някак опасно. За щастие бях твърде тъпа, за да отида където и да било. Когато си лягах вечер, излизах от тялото си, качвах се обикновено на покрива и седях там. И не знаех, че има такова нещо като излизане извън тялото, затова прекарах месеци наред на покрива и просто гледах. Усещането за време бе различно. Научих много за времето.
Кундалини е разширяване и ускоряване на вибрационната честота в енергийнаата ни система и когато се съпротивляваме на това, може да предизвикаме късо съединение. Има много истории за хора, които избухват в пламъци и изгарят отвътре навън. Беше страшно моето преживяване. Човек може да почувства изгарящата топлина и да чуе как сърцето му бие с около 150 до 200 удара в минута. Ако не бях в добра физическа форма, може би нямаше да се справя.
Едит Чан: Понастоящем, в сравнение с 1979/80 година мисля, че съзнанието на планетата може да се хармонизира с тези дарби много по-добре и има толкова много отворени деца и възрастни, подобни на нас. Сега сме много по-будни и осъзнаваме тези си възможности, така че се надявам, че на повечето хора няма да им се налага да преминават през такъв интензивен и смутителен преход.
Пени Кели: Мисля, че повечето хора не преминават през експлозивно пробуждане на Кундалини, а през плавен процес. Струва ми се, че за мен бе част от пътя ми, защото ме принуди да се съсредоточа върху това и да го изучавам задълбочено. В крайна сметка научният ми опит, макар и да не е кой знае какъв, изигра ролята на спасителен пояс в смисъла на: “Добре, нека наблюдаваме какво се случва тук и да видим дали можем да открием модел. Може би можем да разберем какво е предизвикало това и да го спрем или изключим.”
Едит Чан: Има разпръснати много зрънца от мъдрост по света, но ми се струва, че неслучайно сме тук сега, в този уникален момент от човешката еволюция, на тази конкретна планета. Правим нещо свежо, което почита достигналите до нас различни потоци от мъдрост, като творим и изобретяваме съвместно нещо, което е свежо и ново за този етап от развитието ни.
_______________________
Ваклуш Толев: Бракосъчетанието трябва да остане в тайнствата. Не е проблем на елементарна вярност. Проблемът е, че човек трябва да се види като една цялост, като вътрешно предназначение. Ще отпадне идеята на сладострастието – ще се върши велико служение. И тогава идва прозрението. Прозрението е светлината на интуицията, форма на предсказанието. Бракосъчетанието като тайнство е оставено като потреба на светостта, като едно велико прозрение, защото то трябва да приюти, да отгледа и защити една душа прииждаща, за да се създаде това, което казах изначало – светлината да стане очи, а не да събужда орган или функция за очи. Мъдростта сменя всичко. Ще дойде една фаланга, една сонмност от велики посветени души, които трябва да кажат, че умът е надделян, че интуицията е, която носите като Божие дарение и като собствено изработена Книга на Живота. Така този гостолюб дом е една голяма част от бъдещата подготовка, когато ще могат да се викат душите. Разбира се, това няма да стане след сто години, възможно е да не стане и след хиляда, но човекът ще може да се ражда с призоваване. Това е осветената бъднина, в която няма да видим нарушени началата на биология и Дух в съвместността на одухотворената материя.
(Из “Тайнствата на Учението на Мъдростта”, сп. Нур 3/1998)
_______________________
Пени Кели: Живеем във времена, в които има много безполезни неща по отношение на нашето здраве и здравна система, по отношение на хранене и образование, по отношение на държавно управление и лидерство. Хората в близкото бъдеще са… как да го кажа – когато някой успее да забременее и да износи дете, е като празник за цял регион. В не много далечното бъдеще се борим да не се затрием от лицето на Земята. Забременяването и износването на дете е все по-трудно и рядко. Ето защо се развива инвитрото и други методи за създаване на деца. Да кажем, че до към 2040 г. много хора вече няма да са между нас, а малкото останали няма да са в особено състояние да имат деца. Така че, когато някой има дете, от километри разстояние идват хора, за да го видят, да го поздравят и да предложат всичко, с което могат да са полезни – всичко, което е по силите и възможностите им за отглеждането на детето. Пълна подкрепа. Живеят с усещането, че това дете е и тяхно. Много бавно и неусетно хората се организират в едни големи семейства. Не са непременно семейства като настоящите, а групи от хора с подобно мислене, нагласи или умения, които се допълват взаимно. (Виж и материала “Винсънт Толман за бъдещето на Земята, видяно в близкото му до смъртта преживяване” – Б.р.) Беше невероятно за гледане. Хората се реорганизират в групи, за да оцелеят, които се превръщат в семейни бизнес квартали, достигащи изключителна сложност за няколкостотин години. Когато се раждат деца, всички дават всичко от себе си, за да не си отиде детето без време, защото много малко деца оцеляват. Има много дисфункции и много от раждащите се деца си отиват до 10-годишна възраст.[1] Беше сърцераздирателно за наблюдаване.
_______________________
Мелън-Томас Бенедикт след близкото си до смъртта преживяване през 1982: Oще в началото на 80-те казах, че няма опасност да пренаселим Земята, невъзможно е. Световното население, бейби бумът, имаше своя връх и средната възраст на този пик сега е около 50-те. Когато се гледат реалните демографски данни, не се отчита броя на цялото население в момента, а се гледа средната възраст, гледа се тази вълна, която преминава през времето. Прираста на населението, както ще говорим след малко, намалява постоянно, срива се. По целия свят и във всяка държава. И има причина за това от гледна точка на Гея. От гледна точка на Гея сега се нуждаем само от толкова на брой глави, толкова на брой очи, за да преминем на следващото ниво. Старата парадигма бе: нека има колкото се може повече и да се надяваме, че все някои от множеството ще преминат.
Световното население ще започне да намалява драстично от около 2020 година. Така че моите важни дати са 2020, 2060 и 2100 г. Ще започнем да забелязваме как нашите приятели си отиват, как хората, които познаваме, си заминават по-осезаемо. Неизбежно е. Без извънземни нашествия, комети, удрящи планетата, или конспирации, световното население намалява и Светлината ми каза, че около 2100 г. ще има може би около 3 милиарда души на Земята. Замърсяването изчезва, технологиите са на извънредно високо ниво, така че всеки да живее комфортен живот и вече няма да има нужда хората да работят за хляба. Интересно, нали? Това се случва точно сега. Така че бъдещето не е в замърсяването и всичко подобно, а във високото образование, качеството на живот и самопосвещаването.
(Из семинар “Духът на Гея” на Мeлън-Томас Бенедикт, DVD 2012)
_______________________
Пени Кели: В бъдещето освен това нямаше вече традиционния тип училища, защото спираме да изпращаме децата на училище. Училището не се считаше вече за безопасно, нито за място, където може да се развие вътрешния потенциал на човека. Така че децата оставаха в семейната си среда през първите си години. Всеки в семейството изпълняваше някаква задача като личен принос. През първите около седем-осем години образованието представляваше комбинация от силното влияние на околните с връщане към връзката с майката природа – как да се грижиш за себе си в естествена среда. Образователната система се променя, стандартните училища затварят врати. Дори сега виждаме какво започва вече да се случва – учители отказват да работят в училищата, децата излизат извън контрол, много от тях са напълно неуправляеми, не се интересуват от преподаваното в училище… Ситуацията ще става все по-трудна и учителите започват да се презентират и да работят самостоятелно: “Обичам да преподавам математика и биология. Ако съберете 10 деца, ще дойда да им преподавам за четири-пет-шест седмици. Може да бъде във вашия или нечий друг дом.” Видях, че понякога учителите наемаха стаи, където събираха учениците, но това не бяха типичните класни стаи. Спомням си причината да спомена математика и биология, защото влязох в стаята на учителка по тези предмети – тя беше я наела и оборудвала. Изглеждаше като същинска научна лаборатория – супер интересно място, където децата имаха възможност да учат под формата на всякакви игри и експерименти. Можеха да си играят с числа във всякакви течни форми, форми от суха маса, линейни форми, триизмерни форми… Можеха да учат и биология с просто невероятен набор от инструменти. Спомням си, че ги гледах и си мислех: “О, уау! Иска ми се да го имаше всичко това и в моето детство!”
Друга форма на обучение беше с присъствие онлайн. Децата нямаха книжки, защото твърде много си отиваха преждевременно. Тези, които оцеляваха – един голям процент от тях, бяха с качествата на гении, защото връзката земя, родител и дете не беше прекъсната. Тази връзка бе вид източник за гениалността на детето – чрез родителя се върви към пълнокръвна връзка с природата и оттам с Източника на всичко. Децата формираха с израстването си портфолио. Те създаваха какво ли не: пишеха, занимаваха се с фотография, с всякакви видове изкуство, конструираха неща, изпълняваха малки строителни проекти и всякакви практични неща. Спомням си, че видях едно дете да майстори обувки. Имаше други деца, които разработваха някакви научни проекти, свързани с Космоса. Беше наистина поразително! Така че образованието се заключаваше в онова, което научаваха за тези четири до шест седмици, които можеха да са по всяко време на годината. Записвате някакъв клас и в края му трябва да направите нещо с наученото. Бях толкова впечатлен как е измислено.
Образованието на бъдещето ме грабна, защото когато самата аз ходех на училище, въпреки че бях добър ученик и класа ми наброяваше само 45 деца, бе болезнено за мен да седя в клас, знаейки, че от тези 45 деца вероятно 41 не понасяха да са там. Просто чакаха да им мине времето и нямаха търпение да си ходят. Не намираха никаква връзка между научаваното и реалния си живот, нито някакво приложение. Туниките отбеляза също това, че ние се учим чрез тялото си като копираме околните. А какво правим сега? Принуждаваме децата да седят по цял ден без да помръдват.
От около 2040/2050 отидохме до 2080/2090 и след това до 2413 г. До 2413 г. вече нямаше големи градове. Имаше хора, живеещи в нещо като семейни бизнес квартали. Децата имаха задължения сутрин и следобед. Това бе примерен график, нямаше нищо строго фиксирано. Всяко семейство разполагаше със стая, в която помня, че децата влизаха. Беше притъмнено и имаше кресла, подобни на обичайните за един хол. Имаше оборудване, висящо на фотьойла и децата го нахлузваха на главата си – сега бих казала, че е за вид виртуална или добавена реалност. Можеха да гледат нещо и да се упражняват да го манипулират с този шлем. Тяхното обучение включваше да вземат преподадената информация и всичко, което са научили по време на виртуалните сесии, и да създадат нещо. Трябваше да приложат наученото в проект. До около 16-годишна възраст почти всички деца ставаха завършени професионалисти. Това бе такава изненада за мен. Имаха натрупано портфолио и то се състоеше от техните макети, писмени работи, математически решения, написани книги, направени снимки, видеоклипове, аудиозаписи, модели на всичко, което са построили. Не знам как точно да ги нарека. Бяха нещо като научни проекти – техните теории и разбирания за реалността.
Големият фокус към 2413 г. бе развитието на човешкото същество така, че да разшири възможно най-много съзнанието си и да се присъедини към избрани групи хора, заедно с които да дава своя принос в живота на планетата. Не само други хора по света, но бих казала и много други хора в смисъла на извънземни същества. Не се ограничаваха само с поселението на планета ни. Имаше 16-годишни, които вече си бяха набелязали и следяха работата на семейни общности, при които биха искали да кандидатстват за прием. Семейства от другия край на света може би, но специализирали се в дадена технология, в определени проучвания или друго, от което те се интересуваха. Висшето образование се състоеше именно в това чиракуване и бе наистина възхитително. Те пренасяха портфолиото си онлайн посредством нещо. Трудно ми бе да се ориентирам в онова, което виждах, но имаше технология, при която може да се поставят вид камери на определено място и ако сте създали например модел на някоя друга слънчева система в Млечния път, бихте могли да пренесете образа в стаята на онова избрано семейство, което е активно ангажирано в изследването на бъдещето, да кажем. Те го виждат триизмерно – нещо като триизмерна холограма. Не могат да докосват обектите, но им се прави демонстрация как нещото работи и те наблюдават. След това казваха “да” или “не” на 16-годишния младеж, който кандидатства да дойде и да работи с тях. Бях изключително впечатлена! Бях поразена не само от нивото на професионализъм, но и от начина, по който 16-годишните общуваха – бе толкова отвъд онова, с което съм израснала.
Да предположим, че работеха с това семейство две години. Отиваха там и живееха като част от всичко, с които то е ангажирано, след което можеха да се прехвърлят към някое друго, после към трето… Обикновено изчерпваха овладяването на нещо и можеха да се оттеглят от даденото поприще на около 25-годишна възраст и да започнат напълно нова кариера – всичко каквото желаят. Не бяха ограничени само в едно нещо за цял живот. На хората не просто им беше позволено – бяха насърчавани и подтиквани да се занимават с всичко, което обичат, а когато се уморят от дадено нещо или достигнат своя връх в него, да започнат отначало с нещо друго.
Учителите, освобождаващи и разгръщащи себе си, започваха да преподават същия вид разбиране или подход към живота, който самите те следват. Някои от тях щяха да станат свидетели на разцъфтяваща пред очите им гениалност и това бе просто изумително. Хората от онова време бяха напреднали не само по отношение на технологията, но и като развитие на съзнанието, което бе силно окуражаващо – наистина вдъхновяващо. Плачех всеки път, когато си помислях за това в течение на години. Казвах си: “Ех, не вървим сякаш натам!” В бъдеще е налице една съзнателна и омъдрена връзка с технологиите. Разбираме вибрационните честоти и съзнанието. Разполагаме с технологии в хармония с естествените за нас честоти, което позволява на човешките възможности да се разгръщат в пълнота.
Ние създаваме всеки един момент. Това бе голямото послание на Туниките: “Вие творите реалността си. Ние бихме искали да поемете отговорност за това, което създавате, и да творите осъзнато.”
Дългосрочната цел на човечеството е да се научи на вечност, да се присъедини към безсмъртните. Все още не зная как става това, но подразбирам, че включва възможността да възстановяваме своите жизнени честоти в тяхното естествено съвършенство.
Виж и разказа на Винсънт Толман за бъдещето на Земята, видяно в неговото близко до смъртта преживяване ТУК.
_______________________
[1] Пени Кели влага тук нюанса, че ще е трудно да се задържат в земно присъствие идващите деца заради лошите условия и навици на живеене, които доминират в бита на човечеството понастоящем. Бих предположила, че дисфункциите, на които набляга тя, като резултат от лоша храна, здравеопазване и пр. не са толкова физически – не става въпрос само, че децата си отиват масово, защото се разболяват физически. Усещането ми е, че идващите издигнати души ще отказват да остават в средата, която им е осигурена за разгръщане, реализация и творчество, докато не им се осигури нужното във всякакъв смисъл – материално да, но още повече душевно и ментално. На тази мисъл ме навежда случаят, за който зная, с девет годишно дете от близкото ми обкръжение, което един ден взема сбогом с родителите си (уведомява ги, че си заминава) и си отива спокойно в съня си без никакво заболяване – просто защото не намира средата, която му е осигурена като домашно огнище, за подходяща. Ако все повече деца отказват да остават в земното битие заради липсата на добри условия за разгръщането на потенциала им, човечеството наистина би могло най-сетне да започне да се замисля и да променя себе си в хармония с потребата за ново Небе и Земя. – Б. пр.
КОМЕНТАРИ
СВЪРЗАНИ СТАТИИ:
Клаудия Едж за Небесното училище, Голямата вълна и утробната Тъма в близкото й до смъртта преживяване
Винсънт Толман за бъдещето на Земята, видяно в близкото му до смъртта преживяване
Mellen 1/4 Кой всъщност е Бог, какво е 5D | Who’s the real God, what 5th dimension is
Mellen 5/10 Предсказанията за Края на светa | End of the World prophecies
