Човечеството днес и утре в символите на 2 съновидения | Mankind today & tomorrow in the images of 2 dreams
For English, scroll down
Подготвил: Ралица Благовестова
Текстът e изведен от видеото по-долу
~ ~ ~
Хомо Сапиенс и Хомо Деус,
или да отметнем завесата на ума,
за да влезем във владение
на висшата си същност.
~ ~ ~
Използвам този епизод като вид въведение към преводите на проникновения от Близките до смъртта преживявания, с които благодарение на препоръките на Youtube през последните месеци с неотслабващ интерес се запознавам. В тази връзка все по-често се удивлявам колко много неща има в света, които вече са там, но достигат до личното ни съзнание едва в даден момент. Разбира се, че съм чела и преди за този феномен, но онова, което ми се разкрива сега, ме радва и изумява така, сякаш вече е вдигната завесата към Отвъдното и можем да си комуникираме с Висшето много по-пряко. И така, темата днес са две неотдавнашни съновидения.
Тренирала съм близките си приятели и роднини да ми споделят важни свои сънища. Обичам да използвам символиката на сънната реалност за обличане в думи на знания и идеи. И ето какъв сън ми сподели наскоро моя приятелка. Цитирам го както ми го е разказала.
Сънят е от 21.10.21: “Сънувах конник, млад мъж, възседнал бял кон, който стоеше на билото на някакъв планински рид – полегата площ с ниска растителност. Конникът искаше да разговаря с Висшия Дух (да го кажем Бог, може много имена да се дадат) и извика това на глас силно, дръзко и със самочувствие. Аз наблюдавах сцената отгоре и в следващия момент се качих на по-висок план, откъдето се видя как по-напред и под конника в самата скала имаше голяма пещера с гладка овална форма. При издигането на този по-висок план видях, че тази пещера има идеалната форма на очна ябълка – като на череп на мъртвец. Всъщност цялата скала беше някаква огромна природна глава. Енергията на казаното от конника се плъзна по билото и влезе в тази очна ябълка. Малко след това той срещна Висшия Дух, който на вид беше един старец: седнал, прегърбен и в гръб. Старецът беше ням и сляп – не можеше да говори. Конникът спря до него и надменно го попита “Ти какъв си, какво правиш тук?”, без да знае, че старецът не може да говори. Като не получи отговор, конникът си тръгна.”
Това е сънят на приятелката ми, който веднага си разчетох като образ на настоящето ни човечество. Белият кон принципно е символ на Висшите енергии, които нашето младо и дръзко, но и все още неуко за големите тайни човечество е възседнало. Гордо търси да овладява и повелява на природните стихии, да изследва Космоса и света, търсейки гръмогласно отговори, но все още няма сетивата за финото знание и не разпознава дълбоките отговори. Скалата във формата на череп от съня веднага ми напомни за Хълма на Голгота. Черепът на Адам, на днешния човек, е образът на ума, който иска да знае и да комуникира с Духа, но не може нито да го види, нито да го чуе, нито да го познае и често е надменен в невежеството си. Пещерата под формата на очна ябълка е още по-красноречив символ. Пещерата символизира посвещението принципно и за днешния човек това е окото на неговото знание като ум: Ябълката на Знанието да разпознава що е добро и зло. Когато успее да отметне завесата на ума като посвещение, ще се роди и за следващото ниво в развитието си, започвайки да работи с интуицията, която ще даде път на новия човек: не Хомо Сапиенс, а вече Хомо Деус.
Хълм на черепа, пещера, очна ябълка… Не е ли удивително как самите физически наименования носят кодирано в себе си знанието, ако само имаме ключето да отключваме тайните му! Ключето, което в Зороастризма Всевисшният дава на първия човек, за да отключва с него тайните на битието, заедно с меча… на словото, за да ги споделя със света
“Голгота е великото тайнство да срещнеш черепа на Адам с Кръста на Христос: черепът на сътворения с Кръста на Родения. Черепът, в който е съхранено Диханието, и Кръстът, който е победа на Духа над материята.”
~ Ваклуш Толев, www.nur.bg
(Голгота означава Хълм на черепа)
И така, “В сътворения Адам работи Роденият Христос” е една емблематична фраза в Учението на Мъдростта. И само няколко дни след като моята приятелка ми сподели своя сън, попаднах на поредното Близко до смъртта преживяване, в което видях прекрасно формулирано именно предстоящото раждане на човечеството за новия етап в развитието му и толкова се ентусиазирах, че реших да започна да превеждам и споделям тази и други интересни истории на Близки до смъртта преживявания. Така че, очаквайте скоро. Лично аз, слушайки в последно време поднасяните ми от Ютуб все нови и нови такива истории, започвам да се обнадеждавам, че има надежда за човечеството ни: тук и сега. По някакъв начин цялото натрупвано у мен през годините интелектуално знание, в светлината на тези разкази някак започва да придобива реалната емоционална окраска на една истина, която преживявам в момента – истината на самия живот и красивото му разцъфтяване в пеперуда, цвете, птица, каквото и да било… след битката и болката на борбата за освобождаването му от старата форма.
За мен човечеството наистина е пред нов етап на развитие и собственото му невежество и арогантност може да го забави, но не и да го спре. Нежното кълнче Живот пробива дори и асфалт, нали така И ето какво сънувах самата аз неотдавна като символна картина и усещане за осъществена реалност, отнасящи се не само до мен, но и до цялото ми семейство. Семейство като духовно ядро, бих казала, а не просто като кръвна връзка. Семейството, което с мъдрост може да реализира държавата на Духа, в която е важен единния ритъм, а не кръвната картина, цвят, националност…
Сънят ми е от 19.09.21 г. И така, сънувах се как си спя у дома, макар мястото да не изглеждаше съвсем като реалната ми миниатюрна настояща квартира – само знаех, че е моят дом, моята “пещера”, както я наричам понякога. В просъница чувах да ме дразнят звуци от чукане, тропане. Имах смътното усещане, че майка ми и баща ми майсторят нещо наоколо ми, но когато се събудих по някое време, всичко беше утихнало и нямаше никой друг освен мен в стаята ми. Надигайки се, видях, че в центъра на стаята има нещо като масивен дървен барплот с подвижни елементи и приближавайки се, видях с лек уплах, че сякаш е направен в долната част отвор като за преминаване към друго пространство. Помислих си крадци ли са идвали и размествали тук, но като продължих напред минах като през завеса, която отметнах и след едно стъпалце надолу, от моето помещение встъпих в огромен хол. Разбрах, че семейството ми, в това число и аз, сме получили наследство. Това беше продължението на дома ми. Родителите ми бяха направили свръзката между двете пространства, трополейки наоколо ми, докато спях.
Холът бе първата стая от цял огромен апартамент, който знаех, че е притежание на семейството ми вече. Все едно го бяхме получили от леля ми Таня, която бе омъжена в София, Светъл й път. Името й е Станка реално и в сънищата ми нейното присъствие е вид потвърждение, че нещо става, случва се. Знаех, че апартаментът е новото ми жилище и започнах да го разглеждам. И тук идва моментът със силното усещане за обективизирана, материална реалност. Беше изумително и невероятно. Пред погледа ми се разстилаше стая след стая почти напълно опразнен от мебели апартамент и направо ахках колко е хубав и просторен. Беше с привкус на старо строителство, но излъчваше свежест и новост. Паркетът блестеше в слънчево златисто като основа на всички стаи, които обиколих на два пъти. А с влизането ми в огромния хол, напомнящ за място на обществени сбирки, място за празнуване, видях в отсрещния ляв ъгъл едно малко уширение, като трапезария, и там имаше Коледно-новогодишна елха, както и оставен да работи телевизор в стар стил. Помня блещукащи гирлянди, украси, смесващи се с цветове от телевизора, и всичко това бе придружено с усещането, че е приготвено за мен, очаквайки ме като изненада, когато се събудя. Имах едновременно усещането за спомен и за предстоящост в образа на този детайл. Новият ми дом имаше за основа традиционното в стар стил, но излъчваше новост и чистота, тоест метафорично бяха останали като основа единствено стабилността, качеството, масивността…
Тръгвайки да обикалям, усещах невижданата широта на новото жилище. Преминавах от стая в стая и цъках с език колко реално е всичко и колко невиждано и приятно просторно е. Даваше ми усещането за материализирано земно присъствие. При втората обиколка в търсене къде ще е моята бъдеща стая, стигнах до нещо като втори хол, но по-малък от първия, който завършваше с широк двоен прозорец насреща ми и остъклена врата към тераса в дъното вляво. Поглеждайки през прозорците насреща, видях на съвсем близко отстояние масивна куполна сграда отново в стар стил.
Разбрах, че апартаментът е в самия център на София, и изненадващото бе, че въпреки старото строителство на отсрещната сграда, отново всичко е свежо и много цветно. Сградата бе оживена от всякакъв тип групи хора, които спортуваха по най-разнообразен начин. На куполния покрив насреща бяха група за йога с постлани разноцветни постелки за тренировка, вдясно до тях имаше друга група и помня, че виждах събрани по 4, като детелини, но разноцветни постелки с формата на огромни лотусови листа. Надолу по сградата, обособени в свои отделни пространства като тераси, имаше каланетика, тай чи, бойни изкуства и каквото се сетиш – всичко излъчваше оживление, свежест и цветност на фона на стария стил на сградата като основа. И беше пълно с хора.
И ето как си изтълкувах съня? Този дом беше мой, но и на цялото ми семейство, знаех. В абсолютния център на София, т.е. на Мъдростта в превод. А Дом на Мъдростта е всеки човек: Храм Божий, както е казано. И когато се събудим след усилената вътрешна работа на своите мисли и чувства (родителите у нас, миналото ни), когато вдигнем завесата, или отметнем булото на мисловността и започнем да работим с интуицията, влизаме във владение на наследството си, което е вложеният у нас Дух, Диханието. Донасяме Царството Божие на Земята един вид! Поне в четвъртата чакра сега-засега, ако съдим по броя на лотосовите “листа”, въпреки че имаше и сини на цвят, и виолетови – всякакви. Гледката насреща ми в края на съня си я свързвам с това, че Бог се проявява във всякакви форми, стига да е допускан някъде. Най-различни формирования бяха: цветни, жизнени, работещи с упоритост и ентусиазъм. Хората носеха жизнеността и бълбукането, а фасадата с обособените отделни пространства е като символ на организирането в отделен тип групи, според интересите и разбиранията им. Не е ли прекрасно!
Това беше всичко за днес. Чао и до скоро.
Prepared by Ralie Blag
Text from the video above
~ ~ ~
Homo Sapiens and Homo Deus,
or to lift the veil of the mental and
take possession of our higher being.
~ ~ ~
I’m using this episode as a kind of introduction to the translations of Insights from The other side. Thanks to Youtube recommendations I’m getting acquainted with a lot of NDE stories recently and due to them I’m in awe of how many things are already there in the world but reach our personal consciousness only at some point later on. Of course, I’ve read before about this phenomenon, but what is revealed to me now makes me extremely happy and amazed as if the veil to the world Beyond is getting thinner and we are able to communicate with the Higher much easier and directly. So, today’s topic are two recent dreams.
I had trained my closest friends and relatives to share with me their meaningful dreams. I love to use the symbolic side of our dream reality to put in words knowledge and ideas. The last dream that a friend of mine shared with me pretty much describes, in my opinion, the current stage of human development. Here is the dream in the way my friend clothed it in words.
A dream from 21.10.21: “I dreamed of a horseman, a young man, riding a white horse, standing on the chest of a mountain ridge, a sloping area of low vegetation. The rider wanted to speak to the Spirit (let’s say God, many names can be given) and called It out aloud loudly, boldly, and confidently. I watched the scene from above, and the next moment I went higher, where from I could see how ahead and beneath the rider in the rock itself there was a large cave with a smooth oval shape. As I ascended higher, I saw that this cave had the perfect shape of an eyeball, like the skull of a corpse. In fact, the whole rock was a huge natural head. The energy of what was said slid down the ridge and into that eyeball. Shortly afterwards, the horseman met the Spirit: that was an old man, sitting, hunched over, turned his back. The old man was dumb and blind, he could not speak. The rider stopped beside him and arrogantly asked him “Who are you, what are you doing here?”, not knowing that the old man could not speak. Receiving no answer, the horseman left.
That was it, my friend’s dream, which I immediately read as an image of our present humanity. The white horse is basically a symbol of the Higher energies which our young and bold (but still quite ignorant of the greater secrets) humanity has ridden. The Man proudly seeks to master and command the force of nature, to explore the cosmos and the world, searching loudly for answers, but still lacks a sense of refined knowledge and doesn’t count profound answers. The skull-shaped rock in the dream immediately reminded me of Golgotha Hill. The skull of Adam, today’s human being, is the image of the mind that is eager to know and to communicate with the Higher Force, but can neither see it, nor hear it, nor know it, and is often arrogant in oneself ignorance. The cave in the form of an eyeball is an even more eloquent symbol. The cave symbolizes initiation usually, and for today’s human, that is the eye of his knowledge as a mind: The Apple of knowledge what is good and evil. When we manage to remove the veil of the mind as initiation, we’ll be newly born for the next stage of our development. When starting to work with the intuition the next human being will come around: we’ll be no longer Homo Sapiens, but Homo Deus.
Hill of the skull, a cave, an eyeball… Isn’t it amazing how the very objective names themselves carry coded knowledge, if only we have the key to unlock its secrets! The key that in Zoroastrianism the Almighty gives to the first man to unlock with it the secrets of existence, together with the sword… of the word, to share them with the world
“Golgotha is the great sacrament of meeting the skull of Adam with the Cross of Christ: the skull of the one created with the Cross of the Born. The skull in which the Breath is stored, and the Cross, which is the victory of the Spirit over matter.”
~ Vaklush Tolev, www.nur.bg
(Golgotha means Place of the Skull)
So, “In the created Adam, the born Christ is at work” is an emblematic maxim in the Teaching of Wisdom, and only a few days after my friend shared with me her dream, I came across another near-death experience in which I saw beautifully worded indeed the forthcoming birth of humanity for the new stage in its development and I got so elated that I decided to start translating and sharing this and other interesting stories of near-death experiences. So, they’re coming soon. Personally, listening to more and more stories presented to me by Youtube lately, I am beginning to see a real hope for our humanity: here and now. Somehow all the intellectual knowledge I have accumulated over the years in the light of these stories starts to acquire a genuine emotional colour of a truth which I experience in this very moment: the truth of life itself and its beautiful blossoming into a butterfly, a flower, a bird, whatever… after the battle and the pain of the struggle for its liberation from the old form.
For me, humanity is facing a new stage of development indeed, and its own ignorance and arrogance may slow its progress down but can’t stop it. The delicate sprout of Life breaks even asphalt, doesn’t it? And here it is what I myself dreamed of recently as a symbolic picture and a sense of reality, related not only to me but to my whole family. Family as a spiritual tribe, I would say, not just as a bloodline. The family that with wisdom can turn into earthy reality the unified state/country of Spirit in which the oneness in rhythm is of importance and not in bloodline, colour, nationality.
My dream is from 19.09.21. So, I dreamed of sleeping at home, although the place didn’t look precisely like my actual miniature current apartment. I only knew that I was at home, at my “cave”, as I sometimes call it. In my sleep I heard sounds of clattering, rattling. I had a vague feeling that my mother and father were doing something around me, but when I woke up at some point, it was quiet, and there was no one else but me in my room. As I got up, I saw that in the center of the room, there was something like a massive wooden barplot with movable elements, and as I approached, I saw with slight concern, that it was as if a hole had been made, in the lower part as an entrance to another space. I wondered if thieves had come to mess around, but as I went on, I passed through a curtain, which I pulled up, and after a stepdown, I entered into a spacious beyond expectations living room. I realized that my family and I had come into an inheritance. I entered into a kind of sequel to my home. My parents had made the connection between the two spaces, clattering around me while I was sleeping.
The living room I entered was the first room in a huge apartment that I knew was already owned by my family. It was as if we had received it from my aunt, Tanya (Stanka), who was married in Sofia. She’s already departed, and because of her name (comes from “happen, occur”) in my dreams, her presence is a kind of confirmation that something is about to happen. I knew that the apartment was my new home, and I started examining it. And here comes the strong sense of objectified, material reality. It was unbelievable and amazing. Room after room, an apartment almost completely empty of furniture, lay before my eyes, and I gasped at how lovely and spacious it was. It had a hint of old construction, but it radiated freshness and novelty. The parquet shone in sunny golden as the basis of all the rooms I visited twice. When I entered the vast living room, reminding a public gathering place, a place to celebrate, I saw in the far left corner a small widening as a dining room, as well as a Christmas tree together with an old-style TV. I remember glittering garlands, decorations mingling with the colours of the TV, and it was all accompanied by the feeling that it had been ready for me, waiting for me as a surprise when I woke up. I had both a sense of memory and of a future in the image of this detail. So my new home was based on the old traditional style, but radiated novelty and purity. That is, metaphorically said, only stability, quality, massiveness had remained as a basis.
As I walked around, I felt the unprecedented breadth of the new home. I went from room to room, tickling my tongue at how genuine everything was and how unseen and pleasantly spacious it was. It gave me the feeling of a materialized earthly presence. On the second tour, in search of where my future room would be, I came to something like a second living room, but smaller than the first one, which had a wide double window at the end and a door to a balcony at the left. Looking out the windows, I saw at a close distance outside a massive building domed in old style again. I realized that the apartment was in the very center of Sofia. It was surprising that despite the old construction of the nearby building, everything was fresh and joyfully colourful once again. The building was enlivened by various groups of people who played all kinds of sports.
On the domed roof, I saw a yoga group on the right with variously coloured exercise mats. To the right was another group, and I remember seeing gathered, like clover, but coloured variously four mats in the shape of huge lotus leaves. Down the building, set apart in their own spaces like balconies, were groups of callanetics, tai chi, martial arts, and whatever you can think of, all radiating liveliness, freshness, and colour against the old style of the building as a foundation. And it was crowded.
And this is how I interpreted my dream. This home was mine, but also to my whole family, I knew. In the absolute center of Sofia, that is of Wisdom in translation. And Temple of Wisdom is every human: the Temple of God, as it was said. When we wake up after the hard inner work with our thoughts and feelings (these are our parents, our past), when we lift the curtain, or lift the veil of mind and start working with intuition, we enter into possession of our heritage, that is Spirit breathed in us. We bring the Kingdom of God on Earth, so to say! At least by activating the fourth chakra, for now, if take into consideration the number of lotus “leaves”, though there was all kind of colours, blue and purple including. I suppose what I saw at the end of my dream means that God manifests in all forms, as long as It’s invited somewhere. Multifarious formations there were: colourful, vibrant, working out with perseverance and enthusiasm. People were those who bring vitality, bubbling and the facade with the separate spaces is a symbol of gathering in groups, according to their interests and beliefs. Isn’t it wonderful!
That was all for today. Bye and see you soon.