Home MINI SERIES Free Vision REACTION Episodes Прекрасните кралици и техният поиск за Светлина и Единство: Найтбърд, Сондок, Нефертити, Евридика / The lovely queens and their quest for Light & Unity: Nightbirde, Seondeok, Nefertiti, Eurydice

Прекрасните кралици и техният поиск за Светлина и Единство: Найтбърд, Сондок, Нефертити, Евридика / The lovely queens and their quest for Light & Unity: Nightbirde, Seondeok, Nefertiti, Eurydice

Прекрасните кралици и техният поиск за Светлина и Единство: Найтбърд, Сондок, Нефертити, Евридика / The lovely queens and their quest for Light & Unity: Nightbirde, Seondeok, Nefertiti, Eurydice
0

For English, scroll down

Подготвил: Ралица Благовестова
Текстът e изведен от видеото по-долу

Сондок > Прекрасна и добродетелна
Нефертити > Красавицата дойде
Евридика > Прекрасна учителна виделина (от финикийски)

… По съвпадение, да, отново имаме подходяща нова песен на SM, която да ни каже, че всички сме крале и кралици на своя живот и съдба (Queendom на Red Velvet). Чели ли сте “Какавидите“ на Джон Уиндъм с оригиналното заглавие “Време за промяна“? Това е един от най-любимите ми научнофантастични романи. В края на историята главните герои достигат едно развито в духовно и ментално отношение място, за да се почувстват най-накрая у дома си. Това сияйно и радостно място е домът на хората, за които бих искала да говоря в някои от следващите епизоди.

Предполагам, че този конкретен епизод ще бъде красиво драматичен. Толкова много трогателни истории ме достигнаха напоследък. Надявам се 2021 г. да бъде за много хора олицетворение на вътрешната работа за изцеление на душата и ума, която може да донесе обрата в промяната на нашата собствена, а след това и на общата ни реалност. За съжаление, майката Земя все още е място на безкрайна война, знаем. “Не отричамте днешната болка, но не отричаме и надеждата за бъдещето. И двете са истински. Трябва да вярваш в невъзможни неща.“ – мъдро ще каже Найтбърд със сияйна усмивка, докато се бори за трети пореден път с диагнозата си рак. Това, което ми се струва специално и значимо в нейната история, е, че е имала и три поредни нощи: “повтарящ се сън как се събуждам посред нощ и чувам пеещи птици отвън, пред прозореца ми, в тъмното. И първите два пъти наистина бе само сън, но когато третия път се събудих, наистина чух нещо. Отидох до прозореца и видях дървото отвън пълно с птици. В 3 през нощта, пълна тъмница, пееха сякаш слънцето беше изгряло!” И така се ражда сценичното й име Найтбърд, за да дойде с него промяната в съзнанието и съдбата, както пее в песента си “It’s OK“. “Останах така дълбоко впечатлена от това, че тези птици пееха, сякаш слънцето бе изгряло, но все още нищо не говореше, че го има. И си пожелах да въплътя това. Да тая надежда дори и когато няма основания, че си струва.“

Виждате ли, три пъти в три сутринта, а последният път така магически се въплъщава в 3D света ни.

Едно от многото неща, които можем да научим от нея, е, че понякога се налага да не чакаме светлината в края на тунела. Вместо това можем да се измъкнем от тъмнината и сами да станем светлината, която просветва.“ – цитат от канал “Проект Свечеряване”. Всички заедно сме създатели на общата ни история и всеки един отделен принос е от значение. “Без значение какво точно живото си, промяната започва от теб ;)“ – от анимацията “Зоотрополис”.

Както знаете от предишния епизод, наскоро попаднах на историята за кралица Сондок от Сила (Шила), чието име е със значението на “прекрасна и добродетелна“. Наречена е също “свята и отдадена кралица“ и е описана в историческите анали на Трите кралства на Корея като “щедра, човеколюбива, мъдра и прозорлива“. Захващайки се да изследвам коя е била, се питах дали ще ми хареса като личност или ще имаме една от многото истории за могъщ управник, белязан с характеристиките, традиционно приветствани при монарсите, и толкова. Веднъж гледах документален филм за китайската императрица Ву Зетиан, но тя бе именно твърде много мъж в мъжкия свят, така да се каже, и не ми допадна. Легендите за Сондок говорят за нейната съпричастност и загриженост към онези, които управлява, и подчертават изключителна й задълбоченост, наблюдателност и вътрешна култура, които й позволяват да разчита знаците в околния свят и по този начин да предвижда бъдещето. Легендите за нейната изтънчена интуиция и предвидливост са изумителни. Определено носи духа на мечтателните реалности, който харесвам, дори с историята за нейната смърт, като изпълнява в предстоящото бъдеще, едни от думите на Буда с последната си воля да бъде погребана близо до “Небесата на изстраданите заслуги“. (Виж повече от легендите за Сондок в преведода от Уикипедия по-долу) Накратко, влюбих се в нейната личност веднага, въпреки че изглежда не е била много щастлива в личния си живот. Вероятно се e чувствала емоционално неподкрепяна да управлява по начина, по който й диктува вдъхновението, и несправедливият бунт на Бидам е показателен, водейки по съвпадение до действителната й смърт. Независимо от това, Сондок определено е тронувала в сърцата на много хора и историята за пламенната любов на Джигви, известна в много варианти, сигнализира това. Съвременната версия на легендата е особено по мой вкус, разказвайки как той се явява в сънищата й като красив Хуаранг и й помага да разрешава всевъзможните проблеми, пред които се изправя. Детайлът със срещата им на мост ми е особено интересен, защото веднъж попитах Учителя Ваклуш по повод мойта горчива любовна история, спомената в еп. 5, и той не каза нищо директно, формулирайки вместо това в красив афористичен израз думите: “Любовта е огън и когато два огъня се съберат, образуват мост, по който да вървят.“

Последно, нека посоча, че кралица Сондок е тази, която въвежда Дзен Будизма в Корея, този Дао-Сатори вид Будизъм, при който светлината на внезапното интуитивно знание излиза на преден план… Ключът е последващото осмисляне да не го поставя под съмнение. Познанието на ума и сърцето в единство… Мхмм, мхмм… Нищо чудно, че нейното управление се сочи за основа на предстоящото единство на трите конкуриращи се по онова време корейски кралства. И като говорим за религия на светлината, другата кралица, която ме впечатли в това отношение, е световноизвестната днес Нефертити. В продължение на хиляди години обаче никой не знае нищо за нея и за фараона-революционер Ехнатон. Кой може обаче изцяло и навеки да изтрие от лицето на Земята идеята за Единство и Светлина? Кой може да спре Животът да се излива и възражда? Предполагам, че не просто някаква външна красота, а обаянието на отработено вътрешно виждане и въздействаща персоналност прави тази кралица толкова сияйна, прекрасна и привлекателна.

Знаете за онези древни времена, когато човечеството е живяло в мир и единство, Златният век на човечеството преди Вавилонската кула: епохата на един единствен Бог на Светлината, визуално представен от Слънцето. Изглежда учителя И Су Ман е бил някоя могъща фигура в онези времена. След това идва ерата на индивидуализация, тоест на отработваното его, съпътствана от чувството за отделност, когато човечеството губи вътрешния си мир, чувството за свързаност и радост… Зороастризмът ще опише този период на конфликти и разрушения като епохата на Ариман; Индуизмът ще го нарече Кали Юга и т.н. Колкото и жесток да е, това е необходим еволюционен етап в растежа на човечеството и благословени са онези, които никога не губят вярата и чувството си за свързаност в трудностите на този мрачен и ожесточен период. Това са хората, които носят през вековете просперитет и знания по целия свят, а опитът на Ехнатон да върне и прокламира идеята за единство и единение е част от неизбежното бъдеще на човечеството.

Опитът му може да e жестоко осуетен, но така или иначе е било време за промяна и век или два по-късно виждаме в действие план Б за установяване на монотеизъм в битието на човечеството, ако не с любов и вдъхновение, то с меча на Моисей, за когото се казва, че е Карл Маркс в следващо прераждане. По същото време виждаме и присъствието на Орфей в Европа, който отново донася единство във виждането със своето учение: говорейки за един върховен Бог и обединявайки Аполон и Дионисий като мироглед. Земите на Орфей и Евридика по-късно са посетени най-напред от апостол Павел, за когото се казва, че е водач на балканската ложа за посвещение на човечеството. И нека сега свържа точките.

Веднъж чух Ваклуш да казва в лекция, че подготовката за следващата Духовна вълна, тази на Мъдростта, е започнала веднага след Христос с присъствието на множество ярки, посветени хора, започнали да се прераждат: като ранния християнски отец Ориген от Александрия, за когото се казва, че оглавява Теософското обществото в лицето на Блаватска в следващ живот, или Плотин, бащата на неоплатонизма, който всъщност е изковал думата теософия за своето учение, за да уточни, че не е само любов към мъдростта. Интересното е, че и двамата са били ученици на Амоний Сакас в Александрия.

И ето ни абзац от друга лекция на Ваклуш: “Сакралната революция е свещена вътрешна революция, която създава ново поколение – поколение, което има нов Бог. Сакралните революции са дело само на посветени личности. Подобието е енергията на посветения, то е пътят на сакралната революция. Христос извършва сакрална революция – освобождава римските богове в тяхната непотреба. Аменхотеп IV прави сакрална революция – отпраща египетските божества на всеобщо гробище. Създава заедно със съпругата си Нефертити свещения град Ахетатон и прави култура на онова бъдеще, което след хилядолетия ще затронува. Ехнатон и неговият град ще бъдат унищожени, изповедниците на тази религия ще бъдат прогонени, но има ли значение за една идея, каквато създава Ехнатон, фараонът на монотеизма, фараонът на бъдещето! Тази сакрална революция, на олтарното моление на един Бог, създава поколение, което (не е важно дали след хилядолетие) прави своя принос към планетната култура, към планетното бъдеще.”

Това, което виждам тук, е, че много от тези, които са работили в Египет в името на новия мироглед, са по-късно в редиците на първите християни и със сигурност много от тях са тук и днес, в помощ на следващия еволюционен етап. За мен това са Децата на революцията в нас. Това, което най-вече исках да кажа с този епизод, е, че всички сме свързани: по целия свят и през вековете…

Из НОВА СВЕТОВНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ в превод от английски

Кралица Сондок използва своята интуиция, находчивост и чар, за да управлява страната и да я поддържа силна в битката с другите две кралства. По време на нейното управление Будизмът процъфтява и Сон (Дзен) будизмът е въведен в Корея. Културата и образованието също напредват под нейно ръководство. Само няколко десетилетия след царуването й, кралство Сила (Шила) придобива контрол над другите две и обединява цялата южна част на Корейския полуостров за първи път. Записано е също, че самата Сондок изучава Будизма сериозно и става бикуни, т.е. ръкоположена монахиня.

Из УИКИПЕДИЯ в превод от английски

Като владетел основната грижа на кралица Сондок e поминъкът на нейния народ. Веднага след като e коронясана, тя успокоява народа си, като им съобщава какви ще бъдат нейните политики. Изпраща кралски инспектори из цялото кралство, за да подобрят грижите за вдовици, вдовци, сираци, бедни и възрастни хора.

Във втората година от управлението си кралица Сондок построява астрономическа обсерватория, в помощ на фермерите. Обявява също така цяла година освобождаване от данъци за селяните и намалява данъка за средната класа, чрез този акт на добронамереност кралицата печели подкрепата на хората и нейната позиция укрепва срещу опозицията на мъжката аристокрация, не желаеща да приеме жена за владетел.

Крякащите жаби и Нефритовата порта

Близо до бреговете на река Сонгджин в столицата имало храм, наречен Йонгмьоса. На територията на храма имало езерце на име Окмун (Нефритовата порта). Един ден през зимата, в петата година от нейното царуване, жаби се събрат край езерото и започват да крякат силно в продължение на няколко дни. Когато този странен феномен е докладван на кралицата, тя незабавно нарежда на двама свои генерали да поведат 2000 от най-добрите си войници към западното предградие на града и да потърсят долина на име Йогюнгок (Люлка на живота). Тя добавя, че там ще открият вражески сили в изчакване, които те със сигурност ще изненадат. Двамата генерали повеждат армиите си към долината, която кралицата им посочва в близост до планината Бу и унищожават не само отряда от 500 войници на кралство Бекче, които сварват там, но и подкреплението от други 1200, които идват по-късно на помощ.

На въпроса как е предвидила нашествието на Бекче просто от крякането на жабите, Кралицата обяснява: “Група гневни жаби говори за армия. Нефритовата порта е израз на женското целомъдрие. Жената е един от символите на Ин, което освен това се свързва с белия цвят, който като посока означава Запад. Така че знаех, че армия лежи на Запад. Както казваме, човек в известен смисъл умира по време на акта за създаване на нов живот. Тъй като армията на Бекче се крие в долината, известна като Люлката на живота, аз знаех, че ще бъде лесно да ги победим.” Това показва колко добре кралицата е била запозната с философията на Ин и Ян, както и способността й да тълкувала правилно всички знаци. Също така е забележително да се види позоваването на кралицата на символичната “смърт” по време на любовния акт.

Погребение близо до Доричон

Няколко дни преди да си отиде, Сондок събира служителите си и дава заповед: „Когато умра, погребете ме близо до Доричон” (превежда се като “Небето на изстраданите заслуги“, което в Будизма е определено ниво на Небето). На въпроса къде се намира Доричеон, тя отговаря, че е от южната страна на планината Намсан. Десетилетия след смъртта й, тридесетият поред крал Мунму от Сила (Шила) построява Сачонван-са (“Храмът на четирите небесни царе“) в нейната гробница. Тогава благородниците осъзнали, че едни от думите на Буда, “Дори-чон е над Сачонван-чон“, са изпълнени от кралицата.

Легендата за Джигуи

Мъж на име Джигуи, който живеел близо до границата с Гогурейо, отива в столицата Сорабол и зърва кралицата, която минава рез града, докато той е там. Джигуи се влюбва в нея въпреки разликата им във възрастта и социалния статус. Той спира да се храни и да спи и не може да прави нищо друго освен да зове кралицата по цял ден, губейки ума си по нея в крайна сметка.

Един ден кралица Сондок посещава будистки храм, за да се моли. Джигуи се появява в този момент, зовейки кралицата по име както обикновено. Стражите на кралицата го изблъскват, предизвиквайки суматоха. Когато кралицата попитала един от служителите си за суматохата, и чула разказа за неговата история, тя се смилила над него и му позволила да последва свитата й до храма. Докато се молела в храма, Джигуи трябвало да чака отвън, седейки под пагодата, където заспива. Когато кралицата най-сетне се появява, тя забеляза заспалия Джигуи. Тя помолила служителите си да не смущават спящия и оставила гривната си върху гърдите на Джигуи за спомен. Когато Джигуи се събужда и вижда гривната, която му е оставила, той е обзет от такава радост и любов към кралицата, че тялото му се превръща в огън. Неудържимите пламъци на неговата любов изгарят пагодата и самия Джигуи. Някои версии на легендата разказват, че Джигуи е подпалил себе си и храма, за да изрази изгарящата си страст към кралицата.

В друга версия на историята, Джигуи е пребит до изнемога от дворцовата охрана задето зове кралицата постоянно. Душата му се превърнала в огнен дух и изгорила пагодата и къщите на хората наоколо. Уплавените от гнева на Джигуи хора, помолили кралицата за помощ и тя им направила талисман, който да поставят пред къщите си, за да се предпазят от огнения дух на Джигуи.

В съвременна версия на историята. Джигуи се влюбва в кралица Сондок, и я посещава нощем в нейните сънища. В съня й той се явява като красив Хуаранг, който й дава прогнози и решения за проблемите, пред които е изправена като владетел. С помощта на Джигуи кралица Сондок преодоля много кризисни ситуации. Те се срещали на мост в съня й, но изведнъж Джигуи спира да й се явява. Кралицата започва да се чуди какво се е случило с мъжа от сънищата й и тъй като й липсвал, отишла до моста, където се срещали в сънищата й. От Джигуи, който познавала, нямало и следа и вместо това, видяла там спящ просяк. Кралицата не го разпозна като мъжа, явяващ се в съня й, но все пак решава да остави гривната си на гърдите на спящия мъж. Когато Джигуи се събужда, той е обзет от такава любов и копнеж по кралицата, че сърцето му се превръща в огън, който обзема цялото му тяло. Огънят отлита към небето и след това започна да вали дъжд, който слага край на сушата в кралството.

Prepared by Ralie Blag
Text from the video above

Seondeok > Lovely and Virtues
Nefertiti > The Beauty has Come
Eurydice > Lovely Teachable Daylight (from Phoenician)

Hello again Children of the Revolution within us. I’m Ralie Alita and we are stepping today into the Promised land of my Queendom of Knowledge and Rousing love. That is the Queendom of Soul let’s say, this magical place inhabited with highly evolved beings who smilingly master their creative skills and talents. Coincidently, yes, we have again a suitable new song by SM to tell us we all are queens and kings of our life and destiny.

Have you read ‘The Chrysalis’ by John Windom with the original title ‘Time for Change’? It’s one of my most favorite sci-fi novels. At the end of the story, the main characters reach an advanced spiritually and mentally place to feel there finally at home. That radiant and joyful place is the home of the people I would like to talk about in some episodes to come.

This particular one is going to be beautifully dramatic, I guess. So many touching stories have reached me lately. I hope 2021 to be for many people the epiphany of the inner work in healing the soul and mind that can bring the shift in changing our own and then our mutual reality. ‘We don’t deny the pain of today, but don’t deny the hope of the future as well. Both are real. You have to believe in impossible things.’ – Nightbirde will say wisely with a shining smile while battling for the third time in a row her cancer diagnosis. What strikes me as quite deep and signifying in her story is that she had also three times in a row a repeating dream. ” And this was the way her stage name Nightbirde was coined, for the change of mind and destiny to come with it, just as the lyrics in her song ‘It’s ok’ speak.

You see, three times at three a.m., and the final one was so magically manifested into the 3D world. ‘One out of many things we can learn from her is that sometimes we don’t have to wait for the light at the end of the tunnel. Instead, we can fight our way out of the dark and become the light that shines through.’ – Project Nightfall All together we are the creators of the story of humanity and every single experience matters.

As you know from the previous episode I recently came across the story of queen Seondeok of Silla, whose name carries the meaning of ‘lovely and virtues’. She was also called ‘sacred and dedicated queen’ and is described in the historical record of the Three Kingdoms of Korea as ‘generous, benevolent, wise, and smart’. Starting researching who she was I wondered will I like her personality or it will be just another story of a mighty ruler, carrying characteristics that are traditionally celebrated in monarchs, and that’s it. I once watched a documentary about the Chinese empress Wu Zetian but she was indeed too much man in a men’s world so to say and didn’t resonate with me. The stories of Seondeok relay her compassion and concern for those she ruled, as well as underline her exceptional thoughtfulness, observance, and inner knowledge allowing her to read signs from the natural world and this way to foresee the future. The legends about her refined intuition and foresight are amazing. She delivers the dreamy realm I love even with the story of her death, kind of accomplishing in the future to come one of Buddha’s sayings with her final order to be buried near the ‘Heaven of Grieved Merits’. In short, I instantly fell in love with her personality though she seemingly wasn’t very happy in her personal life. She probably emphatically felt emotionally unsupported to reign in the way she’s inspired to and Bidam’s unjust rebellion is indicative in this respect resulting coincidently in her actual death. Nevertheless, Seondeok definitely had touched the heart of many people, and the legend about Jigwi’s fiery love, known in many variations, flags this. The modern version of the legend is especially my taste telling how he appears in her dreams as a handsome Hwarang and helps her to resolve whatever problem she faces. The detail with meeting each other at a bridge is especially interesting to me because once I asked Teacher Vaklush about my bitter love story mentioned in ep. 5, and he didn’t say anything directly putting instead in aphoristic words the following beautiful expression: ‘Love is fire, and when two fires come together they form a bridge to walk on.’

Finally, let’s point out that queen Seondeok is the one who introduces Zen Buddhism in Korea, this Dao-Satori kind of Buddhism where the light of intuitive sudden knowledge comes to the fore… The key is when rationalizing later not to doubt it. BAEK, ep. 5 He sure often operates from this enlightened state of mind, by the way, our charmingly mischievous genius artist Baekhyunee! The knowledge of the mind and heart united… Mhmm, mhmm… No wonder her ruling is said to be the foundation for the upcoming unity of the three competing at the time Korean kingdoms. And speaking about a religion of light, the other queen that impressed me in this respect is the world-famous today Nefertiti. For thousands of years though no one knew anything about her and the revolutionary pharaoh Echnaton (or Akhenaten). However, who can completely and forever erase the idea of Oneness and Light? Who can stop Life to flow and revive? And I guess it wasn’t simply some outer beauty but the shine of developed inner comprehension and bright personality that made this queen so radiant, lovely, and appealing.

You know the old, ancient times when mankind lived in peace and unity, The Golden Age of humanity before the Tower of Babylon: the era of only one God of Light, visually represented by the Sun. It seems like teacher Lee Soo Man was some mighty fugue at these ancient times 😉 Then came the era of individualisation, that is of the ego establishment, which goes along with a sense of separateness, and mankind lost its inner peace, the feeling of connectedness and joy… Zoroastrianism will describe this cycle of conflicts and disruption as the era of Ariman; Hinduism will name it Kali Yuga, and so on. As cruel as it could be this is a necessary evolutionary stage of mankind’s growth and blessed are those who never lose their faith and sense of unity due to the hardship of this dark and vicious period. Those are the people who carry throughout the centuries prosperity and knowledge all over the world and the attempt of Echnaton to bring back and proclaim the view of oneness is part of the inevitable future of humanity.

His attempt may be viciously thwarted but this way or another it was Time for Change and century and a half later we see in action Plan B for establishing monotheism in mankind’s existence if not with love and inspiration then with the sword of Moses who is said to be Karl Marx in next reincarnation. At the very same time we also see the presence of Orpheus in Europe who once again brought unity in vision with his teaching: talking about one supreme God and bringing together Apollo and Dionysius as a worldview. The lands of Orpheus and Eurydice are later on firstly visited by apostle Paul who is said to be the leader of the Balkan lodge of mankind’s initiation. And let me now connect the dots.

Once I heard Vaklush say in a lecture that the preparation for the next spiritual Wave, that of Wisdom, commenced right after Christ with a host of bright, initiated people who started to reincarnate: such as the early Christian scholar Origen of Alexandria, said to be the head of Theosophy society Blavatsky in next life, or Plotinus, the father of Neoplatonism, who actually coined the word theosophy for his teaching to point out it is not just a love for wisdom. Interestingly enough they both were disciples of Ammonius Saccas in Alexandria.

And here we go with a paragraph from another lecture by Vaklush: ‘The sacred revolution is a sacred inner revolution that creates a new generation: a generation that has a new God. Sacred revolutions are the work of initiates only. Godhood is the energy of the initiate, it is the path of the sacred revolution. Christ carried out a sacred revolution, liberating the Roman gods from their uselessness. Amenhotep IV made a sacred revolution, sending the Egyptian deities to a communal cemetery. Together with his wife Nefertiti, he built the holy city of Akhetaten and created a culture of that future which after millennia is going to reign. Echnaton and his city will be destroyed, the confessors of this religion will be banished, but does it matter for an idea such as that established by Echnaton, the pharaoh of monotheism, the pharaoh of the future! This sacred revolution, which is an altar prayer of one God, creates a generation that (no matter if after a millennium) makes its contribution to the planetary culture, to the planetary future.’

What I see said here is that many of those who worked in Egypt in the name of the new worldview are later in the lines of the first Christians, and sure many of them are here today as well, in help of the next evolutionary stage. These are the Children of the revolution within us. And what I mostly wished to say with this episode is that we all are connected: throughout the globe, and throughout the centuries…

From NEW WORLD ENCYCLOPEDIA

Queen Seondeok used her intuition, wits, and charm to run the country and to keep it strong in the battle with the other two kingdoms. During her reign, Buddhism flourished, and Seon (Zen) Buddhism was introduced to Korea. Culture and learning also advanced under her leadership. It was just a few decades after her reign that Silla gained control of Baekje and Goguryeo and Unified the entire southern part of the Korean peninsula for the first time. It is also recorded that Queen Seondeok herself studied Buddhism seriously and became a bhikkuni, or ordained nun.

From WIKIPEDIA

As a ruler, Queen Seondeok’s primary concern was the livelihood of her people. Right after she was crowned, she appeased her people by telling them what her policies would be. She sent royal inspectors throughout the kingdom to improve the care of widows, widowers, orphans, poor and elderly.
In the second year of Queen Seondeok’s reign, Cheomseongdae, an astronomical observatory, was built to help the farmers. She also announced a whole year of tax exemption for the peasants and reduced the tax for the middle class, through this act of kindness, the queen won the people’s support and her position was strengthened against the opposition of the male aristocracy who didn’t want to accept a female ruler.

Croaking Frogs and Jade Gate

Near the banks of the Seongjin river in the capital city, there was a temple called Yeongmyosa. In the temple grounds was a pond named Okmun (Jade Gate). On a certain day in winter, five years into her reign, frogs gathered together at the pond and began to croak loudly for several days. When this strange phenomenon was reported to the queen, she immediately ordered two of her generals to lead 2,000 of her best soldiers to the western suburb of the city and to look for a valley named Yeogeungok (Cradle of Life). She added that an enemy force would be found there lying in wait, which they would be sure to take by surprise. The two generals led their armies to the valley the queen had mentioned, near Mt. Bu, and destroyed not only the detachment of 500 Baekje soldiers they found there but also a force of 1,200 reinforcements which came later to aid them.

When asked how she had foreseen the Baekje invasion simply because of the croaking of frogs. The queen explained, “A group of angry frogs signifies an army. Jade Gate is an expression for a woman’s chastity. Woman is one of the meanings of Yin, which also has the meaning of white, and the white color stands for the West. So I knew that an army was lying in the West. As we say, a man is supposed in some sense to die during the act of creating new life. Since the Baekje army was hiding in the valley known as the Cradle of Life, I knew that it would be easy to defeat them.” This shows how well-versed in the philosophy of Yin and Yang the queen was, and her ability to interpret all the icons correctly. It is also remarkable to see the queen’s reference to the symbolic “death” during the act of love.

Burial near the Doricheon

Some days before she died, Seondeok gathered her officials and gave the order “When I die, bury me near the Doricheon (忉利天, “Heaven of Grieved Merits”)” which in Buddhism refers to a certain level of Heaven. When asked where the Doricheon was, she replied that it was on the southern side of Mt. Namsan. Decades after her death, the thirtieth king Munmu of Silla constructed Sacheonwang-sa (四天王寺 “Temple of the Four Heavenly Kings”) in her tomb. Then the nobles realized that one of the Buddha’s sayings, “Dori-cheon is above the Sacheonwang-cheon”, was accomplished by the queen.

The Legend of Jigwi (지귀)

A man named Jigwi, who lived near the border of Goguryeo, went to Seorabeol and saw the queen who was passing by while on a visit to the capital city. He fell in love with her despite their difference in age and social status. He stopped eating and sleeping and did nothing but call out the queen’s name all day, eventually losing his mind.

One day, Queen Seondeok went to visit a Buddhist temple to pray. As she was passing by, Jigwi appeared while calling out the queen’s name as usual. The queen’s guard thrust him aside, causing a commotion. When the queen asked one of her attendants about the commotion, she was told of his story and took pity on him, and allowed him to follow her retinue to the temple. While the queen was praying inside the temple, Jigwi had to wait outside while sitting underneath a pagoda, where he fell asleep. When the queen finally emerged, she noticed Jigwi who was sleeping behind the pagoda. She asked her attendants not to disturb the sleeping man but placed her bracelet on Jigwi’s chest as a keepsake. When Jigwi woke up and saw the bracelet that she had left for him, he was so overwhelmed with joy and love for the queen, that his whole body turned into a fire. The fierce flames of his love burned down the pagoda and Jigwi himself. Some versions of the legend tell that Jigwi burned down himself and the temple to express his burning passion for the queen.

In another version of the story, Jigwi was beaten by the palace guards for calling out the queen’s name every day until he could no longer move. His soul became a fire spirit and burned down the pagoda and people’s houses. The people who were scared of Jigwi’s wrath asked the Queen for help, so she made a talisman for them to put in front of their houses to block away Jigwi’s fire spirit.

In a modern version of the story. Jigwi fell in love with Queen Seondeok, whom he met every night through her dream. In her dream, he appears as a handsome Hwarang, who gave her predictions and solutions for the crises she faced as a ruler. Through Jigwi’s assistance, Queen Seondeok overcame many problems. They met each other in a bridge in her dream, but suddenly Jigwi stopped appearing in her dreams. The queen started to wonder what happened to the man in her dreams and started to miss him and so she went to the bridge where they used to meet in her dreams. But Jigwi was nowhere to be found, and instead, the one she saw was a sleeping beggar. The queen did not recognize him as the same man who appeared in her dream but still, she decided to leave her bracelet on the chest of the sleeping man. When Jigwi woke up, he was overwhelmed with love and longing for the queen, that his heart turned into a fire that spread through his whole body. The fire flew to heaven and then rain started to fall, which ended the drought in Silla.

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)