Много от проблемите днес се дължат на дисбаланса между интелектуалното и духовното ни развитие
For English version click HERE.
Интервю с Найден Тодоров на Ралица Благовестова
за “Цветове от аурата на България”
Фотографии: Александра Вали
“Няма такова нещо като факти вече” констатират комични предавания, посветени на Доналд Тръмп и предизборната му кампания. Сетих се за тази мисъл, защото вече най-редовно се налага да гадая за някого в публичната сфера кое от всевъзможните неща, посветени нему из дебрите на нета, е достоверно и кое няма нищо общо не само с реалността (за чиято многопластовост може извинително да предположим, че не всеки има сетива), но и с натрапчивата яснота на едни елементарни “факти”… Толкова е трагично положението, че вече преминава в истерично смешното. Понякога се чудя как хората не се научиха да различават поне най-очевидни измишльотини. И как дори по най-безспорно хубави и стойности неща все ще се намери кой да грачи и да хвърля щедро кал. Но явно няма научаване и още дълго така ще си я караме. За щастие, светът все пак е пълен с красиви и стойностни неща (напук на публичното ни оварваряване) и наистина блазе на онзи, който е усвоил способността да се фокусира най-вече върху тях, защото… “блаженството не е награда за добродетелта” – философски заключава Спиноза преди векове – “то е самата добродетел”!
От този именно по-ведър и оптимистичен фокус към света поднасяме следващите редове на едно сърдечно интервю с диригента Найден Тодоров – директор на Операта в Русе (от януари 2017 вече оглавяващ Софийска филхармония), която сред многото си и най-разнообразни представления, наскоро приюти и постановката на рок операта “Нострадамус” от Николо Коцев.
Как се стигна до поставяне на рок операта “Нострадамус” със световна премиера на русенска сцена?
С Николо Коцев се познаваме от доста години. Преди време започнахме да правим заедно концерти с оркестъра на Русенската опера и групата му “Кикимора” на Моцартовия фестивал в Правец, благодарение на поканата на известната певица Христина Ангелакова[1]. После имахме съвместен концерт с изключително интересна програма в Свищов и се стигна до тази година (2016), когато направихме през пролетта представяне на едно негово произведение на историческа тематика за хор и оркестър – “Асеневци”[2]. Когато човек го чуе може да се почувства горд, че е българин. Така възникна съвсем естествено и идеята да поставим “Нострадамус”. Това е един мащабен негов дългогодишен проект и аз съм изключително щастлив, че в крайна сметка той реши да го направим заедно, с огромната помощ на фондация “Пчелен кошер”. Реакцията на публиката показа, че това е едно произведение с бъдеще. В тази връзка искам да кажа, че Ник е известен и в рок средите, и в класическите среди – тоест той е един от малкото музиканти, които могат да се похвалят, че публиката и музикантите от различни жанрове го харесват.
Знаем, че е имало предишни предложения към Николо да се постави “Нострадамус” в България, но инициативите не са успявали да осигурят нужния бюджет. Как се случиха нещата сега?
По принцип в Русенска опера имаме един девиз и този девиз е работил винаги, а именно: “Когато човек иска да направи нещо, намира начини – когато не иска, намира причини.” Ние всички заедно в Русенска опера пожелахме да направим това заглавие, защото това е изключителна музика, а за мнозина от нас е интересно и като тематика. Освен това се появи и помощта на фондация “Пчелен кошер”, която финансово обезпечи и рекламата, и поканата на големите звезди, които дойдоха за този спектакъл. Вярвам, че ние показахме, че е възможно да се случват нещата и се надявам много други да последват нашия пример и скоро това произведение да се постави навсякъде, където се намери желание. (Вече са обявени дати за представления през 2017 г. във Велико Търново, Пловдив и София.)
За дейността Ви като диригент и директор на Русенска опера се срещнат противоречиви отзиви в интернет пространството, както обикновено. Наскърбява ли Ви негативното тролене?
Бих казал, че ако не правим нищо, няма да има никакви лоши отзиви. Когато човек прави нещо – винаги един го харесва, друг не го харесва. Едно от най-прекрасните неща в изкуствата и конкретно в музиката, е, че при нас не е задължително 2 и 2 да прави 4. Две и две прави някаква различна цифра според това в какво състояние се намираме, според това какъв е денят, в който правим дадено нещо… Може да се забележи, че едно и също заглавие, когато го поставяме през пролетта и през зимата, звучи по различен начин. Това е заради състоянието на хората. Същото важи и за възприемането от страна на публиката. Публиката понякога е готова да приеме нещо, друг път не е готова. Така че аз, ако искам да нямаме никакви противоречиви отзиви, просто ще си стоя в къщи и понеже много обичам спагети – ще ям спагети, ще пия кока-кола и ще бъда един щастлив човек (да предположим). Само че за мен е много интересно да правя нови неща, непознати неща, красиви неща. И може да прозвучи малко егоистично – много хора казват, че правят всичко за публиката – аз работя изцяло за публиката, но го правя основно, за да се чувствам добре. Щастлив съм, когато видя онази част от публиката, която е щастлива. И ако има десет човека в залата, които са оценили нещо, то си струва усилието. А когато хората не са десет, а стотици и хиляди – толкова по-хубаво.
Привикнала ли е публиката у нас към такова съчетаване на симфоничното и рок звучене, каквото прави една рок опера като “Нострадамус”?
Познавам хора, които харесват само един жанр – било само джаз, или само народна музика, само класическа музика или дори само оперна, има и такива. Те не слушат нищо извън жанра и за тях всичко друго е… понякога използват включително и думата “боклук”. За мен това не може да е истина, защото музиката не се дели на жанрове – музиката се дели на хубава и лоша. Когато е хубава, тя въздейства на хората на подсъзнателно ниво – въздейства ли, значи е хубава. От тук можем да говорим сега за “Нострадамус” – въздейства ли на хората? Мисля, че залата беше в истерия два поредни дни, което е достатъчно. Така че, ако някога се случи някой да говори за “Нострадамус” негативно, това вероятно ще бъде човек, който не го е слушал.
Вие сте човек на изкуството, където емоционалната култура е водещ фактор и извор на дълбоко удовлетворение. В административната дейност не се ли убива този поток – не е ли скучно и монотонно това занимание или също може да е извор на истинско вдъхновение?
Въпросът е много сложен. От една страна администрирането учи човека на изкуството в мен на ред и подреждане на приоритети, на уважение към работата на другите. От друга страна артистът вътре в мен дава на администратора нови и неординарни идеи за развитие на институцията, която ръководя, за решения, често излизащи от рамката на традиционното, но за сметка на това помагащи на много хора да се справят с проблемите, с които се сблъскваме всеки ден.
Като цяло смятам, че един администратор печели повече от това да бъде артист (ако успее да овладее в някаква степен присъщия за всички хора на изкуството индивидуализъм и дори егоцентризъм), с неочакваните идеи за сложни ситуации, свързани с управлението. Артистът може да има и проблеми с работата на администратора – защото изпаднеш ли в рутина, нещо типично за работата на бюро, това наистина убива творческия полет на човека на изкуството.
Отговорността да се пълни залата, за да се покриват разходите, е голяма – има ли моменти, когато решенията какво да се поставя са започвали да Ви тежат?
Понякога не просто тежат. Има случаи, в които трябва да вземам тежки решения за непознати до момента ситуации. Имам право на избор – да се откажа от неизвестното и да живея със сигурното, което познавам и което не води до никакво развитие, а дори до бавна смърт, според мен. Или да рискувам – в такива ситуации възможностите са две – да успеем и да се издигнем в работата на принципно ново ниво, или да се проваля с гръм и трясък! Интересното е, че когато успеем в новите идеи, всички казват “ние успяхме”, но когато се случи нещата да не вървят и да се очаква провал, тогава казват “ти се провали” – дори преди да е ясен изходът от ситуацията. Това, разбира се, е нормално, но въпреки това не ми помага особено в моментите, когато имам нужда от някаква морална подкрепа.
Подобен случай, свързан точно с покриването на разходите, беше когато след една доста интересна реформа се оказа, че трябва да работим на пазарен принцип. Да, но Русенска опера, въпреки, че е една от най-големите у нас, се намира в град (Русе), който съвсем не е от най-проспериращите във финансов аспект. Всякакви прогнози сочеха за предстоящи в недалечно бъдеще тежки сътресения. Тогава, след много размисли, реших да рискувам с изнасянето на спектакли в НДК – София. Помня, че седмици наред не можех да спя от притеснение, защото нямахме до този момент такива практики и никой не знаеше дали ще се справим финансово или ще се забием съвсем. С времето се оказа, че това е било най-вярното и успешно решение. Но само аз си знам какво ми струваше на мен…
Излъчвате добронамереност и усещането за много положителна нагласа към света. Разпознавате ли се в такава обрисовка и трудно ли е да се държи в ежедневието доброто разположение на духа?
Всъщност съм един много критичен човек. Но винаги съм вярвал, че доброто е водещо в развитието на човека и се старая критичното ми усещане за нещата да не се превръща в негативизъм. В този ред на мисли бих искал да споделя за един холивудски филм с фантастичен сюжет от последните години, останал някак встрани от широкото обществено внимание, който ме впечатли изключително със своята основна идея. Филмът (с Джордж Клуни и Хю Лори в част от главните роли) се казва “Утреландия” и разказва основно за това, как дори само със своите мисли, възгледи и намерения, можем да повлияем на бъдещето на света! Тази идея кореспондира толкова много със собствените ми убеждения, че го гледах в продължение на седмица всеки ден, чувствайки се щастлив, че съм намерил произведение на изкуството, в което да огледам собствените си мисли.
О, “Утреландия”! Съвсем не е останал незабелязан филмът – поне за някои от нас 
[3] В този ред на мисли, извън музиката кои са изворите Ви на вдъхновение и ентусиазъм – нещата, които Ви зареждат, радват, впечатляват, замислят, обогатяват?
Аз съм страстен читател. Имам сериозна библиотека с любими книги, разпръсната из градовете, в които живея. Напоследък се забавлявам и с това да пиша кратки разкази, които да дискутирам впоследствие със свои приятели. Друга моя страст е киното, както се вижда. Когато пътувам сам и се намирам в непознати градове, първо намирам концертната зала и операта, след това киното, което е най-близо до хотела. Най-любимите си филми ги купувам и на DVD – не само за да са ми на разположение винаги, когато реша отново да ги гледам, но и защото вярвам, че по този начин давам своя принос за издателите и спомагам, заедно с хиляди други хора, за тяхното решение да правят и други подобни филми. Понякога се случва вечер, когато съм преуморен и не желая да мисля за нищо, да седна пред компютъра и да играя компютърни игри. Иначе обичам просто да се разхождам из улиците на непознати градове и да разглеждам сградите. По архитектурата човек може да научи страшно много за начина на мислене на една нация.
През тази година (2016) имахме и интересни сделки в семейството – те ме качиха на върха на Айфеловата кула, аз ги заведох в Дисниленд (няма как да не съм благодарен на приятелите, заради които се случи всичко).
Любими композитори или произведения за дирижиране имате ли си? И различни ли са от любимите Ви за слушане?
Това е един много труден въпрос. Често съм твърдо убеден, че най-хубавото произведение е това, което дирижирам в момента, и се чудя как до преди това не съм бил забелязал този факт. Вероятно това се дължи на факта, че навлизайки в дълбините на произведението, мога да видя скритото послание в него и майсторството на композитора, който го е написал, които често остават незабелязани за обикновения слушател. Иначе си спомням как в детските години заспивах редовно с касетите на АББА и Куин. През ученическите години не ставах сутрин, преди да съм чул Рапсодия в синьо от Гершуин, наложи се дори да си купя повторно грамофонната плоча, понеже първата се повреди от слушане През студентските ми години във Виена беше практика за мен да слушам с часове вечер симфониите на Малер. Помня също как в продължение на цяла година в Израел, слушах във всяка свободна минута операта “Бохеми” на Пучини. През последните години се вманиачих по творчеството на Шостакович… Като погледна назад, страстите идват и отминават, но любовта към хубавата музика си остава.
Какво може да възроди България, според Вас, и възможно ли е в настоящата нестабилна световна обстановка моралният и духовен подем да стоят на първо място за отделния човек и за обществото в цялост?
Моето лично убеждение е, че първо трябва да се промени мисленето на хората – останалото може да бъде сравнително бърз и безболезнен процес. Вярвам, че много от проблемите днес се дължат на абсолютния дисбаланс между интелектуалното и духовното ни развитие. Моралните норми се превръщат в остарели схващания, хората сякаш не могат да разберат, че цялото ни общество се държи само на етичните отношения между хората и без тях крахът ни е абсолютно сигурен. Ако мога да го преведа в образна картина – то обществото ни е една постройка, където хората са тухлите, от които е изградена тази постройка, а моралът е хоросанът, който държи тези тухли заедно, за да не се срути сградата. Затова не вярвам в изрази като “нищо лично, просто бизнес” или “целта оправдава средствата”. Убеден съм, че ако хората започнат да се опитват да виждат повече хубавото в живота, защото то не е изчезнало, тогава всичко наоколо ще се промени за добро. Изглежда елементарно, но всъщност въобще не е така. А колко лесно звучи: Просто бъдете добри!
_________________________
[1] Завършва Национална музикална академия “Панчо Владигеров” в класа на професор Сима Иванова, през 1969 г. Заминава за Италия, за да продължи обучението и развитието си като певица. През 1973 година получава голямата награда на конкурса за оперни артисти в италианския град Тревизо. Две години по-късно е първа и в Остенде, Белгия. От 1985 г. преподава оперно пеене в Националната музикална академия. В периода 2001 – 2004 година е директор на Софийската опера. Председател на фондация “Опера и балет”.
[2] Николо Коцев за БГНЕС: “Инициативата за новия спектакъл “Звук и светлина” (наречен в случая “Асеневци”) идва от кмета на Велико Търново – Даниел Панов. Беше взето решението новият спектакъл да бъде направен изцяло върху историята на Второто българско царство – династията на Асеневци. Сценарият беше оформен така, че в рамките на 17 и половина минути да съберем цялото величие на Второто царство с възход на книжнината, на Църквата, на занаятите, на изкуството и т.н. Стана ясно, че произведението трябва да бъде записано с голям симфоничен оркестър и с голям хор. Това, което е особено интересно за този проект е, че в процеса на работата се избистри и идеята към музиката да се направи един мултимедиен филм, който да дава информацията в текст на слушателите. Тоест става вече друга форма на изкуство и това произведение ще може да бъде изпълнявано понякога не само като светлинно-музикалното шоу “Звук и светлина” на Царевец, но и като една прожекция на 17-18 минутен филм на именития ни режисьор Румен Ганев с художествени изображения, нарисувани специално по сценария и с много високо качество. Зрителите на произведението ще могат вече да прочетат самия сценарий и да си визуализират събитията. Това според мен създава предпоставка за реализирането дори на един съвсем нов туристически продукт като DVD и предлага една нова форма на реализация на спектакъла – като прожекция на изключително информативен, художествено-изобразителен и възпитателен филм, интересен за туристите, който може да се ползва и по училищата.”
Художник: Тодор Ангелиев
[3] Коментар по темата виж в интервюто “Знанието не бива да идва единствено отвън и да се приема дословно, цяло и наготово” ТУК.
КОМЕНТАРИ
СВЪРЗАНИ СТАТИИ:
Любовта към човека е най-важното в света
Спектакълът “Търси се Фигаро – Последната Грешка на Нешка” на турне из страната
NOSTRADAMUS – рок операта на Николо Коцев вече на сцена със световна премиера в Русенска опера
Nikolo Kotzev’s Nostradamus | Рок операта “Нострадамус” със световна премиера в Русе
