Битката между мисъл и Откровение
Лекция на Ваклуш Толев от 14 април 2000 г., София
Проглас към темата
Из авторското списание на Ваклуш Толев – сп. Нур 3/2000:
Мисълта сътрудничи в идеята на очовечването, откровението e енергията в пътя на обожествяването.
Във всички времена има някои с провиденциалност, други с предсета и прозрение, трети с пророчество – това са различни феномени. Пророчеството е послание отгоре надолу, прозрението е, когато интуицията ви е избърсала стъклата на зрението, а богооткровението – това е голямата среща. Оттук е може би илюзорността всеки, който под определен начин е получил някаква информация, веднага да казва, че говори с Бог.
Не се касае за провиденциалност, не се касае за богооткровение, не се касае даже за пророчество, а за спазми, които дават астралните полета, не дори мисловността. А висшата мисъл трябва да води битка, но докато се стигне до нея, наистина тежки са съдбините. Затова казвам, че неграмотният има позволено незнание, а невежият има непростено знание!
Мисълта утвърждава за съществуване, откровението разрушава за изграждане – ново небе, нова земя. Това ще намерим като изречено слово от Христос: Ново вино в стари мехове не се слага. Някой да е имал тази дързост – ново небе, нова земя?! Затова е Богооткровение. Слънцето ще загуби… И с какво, как ще светим? Бог и човекът ще светят!
Ново небе и нова земя, които не са вън от нас, а вътре у нас! Едно ново тяло – пробудността на причинния свят! То ще ви създава възможности да виждате по-далеч от това, което ви дава умът – да надмогнете културата на очите; да надживеете културата на сърцето – да вземете в своята пазва откровението, което ви дава бъдността на извикания в Дух живот: “Аз създавам!”, вложен като Дихание от Отца в човека. И тогава там вие ще получите един нов храм, който излиза из целостта на Отца; един нов олтар – олтара на Книгата на Живота. Там няма да има проклятие и анатема.