Учителя на Мъдростта, 100-години: Огнян Минчев за Ваклуш Толев

Огнян Минчев за Ваклуш Толев
Из интервю на Николай Василев
Подготвил за списание 8, Ян. 2023: Ралица Благовестова
Снимка: Александра Вали

ОГНЯН МИНЧЕВ
политолог, директор на Институт за
регионални и международни изследвания

“Трябва да се смени кръвната, етническата държава
 в такава, която има еднаква ритмичност. Трябва
държавата да я направим духовна, за да може
биологическата разлика постепенно да отмре.”
/Ваклуш/

Купих си първо поредицата му “История и теория на религиите”, a сe запознах с него на събитие във Варна, мисля. Впоследствие ме е канил няколко пъти да коментирам, да представям негови издания. Постепенно бях впечатлен от дълбочината на неговите познания, на неговото проникновение, на езика, който използва. Той още от ранните си години е бил ориентиран социално, политически, духовно и е преследвал този път.

За Ваклуш Толев българската държава беше ценност, църквата беше ценност, въпреки че той беше критичен и понякога снизходителен към съвременния им облик. Ваклуш акцентира върху смисъла, добродетелта и достойнствата на българската държава и на българската църква като част от българската национална идентичност, докато при Дънов има на много места твърдението, че славянството ще бъде в основата на новата Шеста култура. Ваклуш смяташе, че славянството е било преекспонирано с идеологически цели. Идеята му за Ден и Дом на 13 безсмъртни българи е идеята за това България да преоткрие себе си.

Аз не го възприемах като религия неговото учение. От една страна той имаше осмислената претенция учението Път на Мъдростта да бъде като една нова епоха, която според него наследява Пътя на Любовта. Същевременно не смятам, че имаше за цел да прави религия. Имам чувството, че имаше в себе си една тревога и съм разговарял с него за това. Всяко едно учение, колкото е по-значимо, толкова повече бива подложено на догматизация и санктификация – на освещаване, така че се освещава преди всичко формата, а по този начин се пренебрегва живото съдържание. Мисля, че той си даваше сметка за това без да го е споделял открито.

За Ваклуш Толев злото не беше субстанциално, то беше нееволюирало добро и съм впечатлен от тази формула, която той дава, но тя поставя върху човека огромна отговорност, която не всеки би могъл да издържи. Това, което Христос казва – да обичаме враговете си, е именно призоваване към подобен духовен подвиг. Ние продължаваме да бъдем в много голяма степен старозаветни – приемаме Моисеевия закон за по-естествен, отколкото Христовия закон.

Всеки човек, който генерира и предава духовни идеи, е човек, който разпалва огъня в метафоричния смисъл на думата, или носи светлина. Ваклуш Толев е едно от съществата, които дадоха най-много светлина, поне в моя осъзнат живот. Той ми е казвал за това, че неговото пробуждане, неговото просветление е настъпило тогава, когато е бил в Белене. Когато той е почувствал как тази мощна енергия тръгва от него, издига се и всъщност му дава възможност да наследи светлината на света като цяло.

_______

Виж за книгата Децата на Деня – родени да правят история ТУК.

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)

СВЪРЗАНИ СТАТИИ:

Учителя на Мъдростта, 100-години: Бойко Станкушев за Ваклуш Толев Учителя на Мъдростта, 100-години: Петко Атанасов за Ваклуш Толев Учителя на Мъдростта, 100-години: Петко Петков за Ваклуш Толев Учителя на Мъдростта, 100-години: Илко Семерджиев за Ваклуш Толев | The Teacher of Wisdom, 100th anniversary: Ilko Semerdzhiev on Vaklush Tolev