Учителя на Мъдростта, 100-години: Петко Петков за Ваклуш Толев
Петко Петков за Ваклуш Толев
Из интервю на Николай Василев
Подготвил за списание 8, Ян. 2023: Ралица Благовестова
Снимка от видеото
ПЕТКО ПЕТКОВ
историк, професор във ВУ по нова история на България
“Жертва без Път не е подвиг.”
/Ваклуш/
Загадъчна личност е – в смисъл, че е трудно да го разбереш от пръв поглед и от първо ръкостискане. Първо трябва да си малко духовно подготвен, за да влезеш в контакт с Ваклуш Толев. Макар че той с нищо не предполага такова разграничение – няма никаква доза високомерие. Може да ти каже нещо, което изобщо не разбираш и да промислиш после защо го е казал. Когато Ваклуш ми подари “Разпилени бисери” ми бе написал: “Не всяка жертва е подвиг и не всеки подвиг е жертва.” Човек много дълго може да си мисли над това.
Първата ни среща беше задочна – запознах се с книгите му като “Духовните дарове на България”, които приех да представям. Също като него и аз мисля за нацията, както той я обяснява – като духовна категория; че е въпрос на духовна свръзка между хора като усещания за света, за себе си, за миналото си, за настоящето и за бъдещето, с обща културна основа и език. Той казва: “Това е националният дух в действие.”
Ваклуш има една много особена идея за робството. Българската държава никога не е прилагала института робство и ние, българите, казва, сме живели в робство, но никога не сме били роби. Тоест живели сме в много тежки ситуации, но с достойнството и с може би несъзнатата мисия, която ни очаква. Това е сякаш един урок, който трябва да минем, за да излезем оттам преродени, с друга духовна енергия, която да овеществим в пътя си след това. Той има особена визия за България, за българския дух, за българския народ и няма капчица шовинизъм в това, защото човек би могъл да бъде етнически друг, но ако се присъедини към тази духовна общност, той става българин. Аз така го разбирам.
Ваклуш говори за Дионисий, Танг Ра и Христос сякаш наистина е бил и в трите нива на човешките представи за Бога. За него България е избрана, защото по различни времена е вярвала винаги в едно основно Божество и е осъществявала чрез вярата в Него мисията си да бъде мост към времето на Вълната на Мъдростта, както той казва, което вече е дошло.
Той беше странен тълкувател на Божественото. Своеобразен, нетипичен, сигурно анти-каноничен. Дори преводът на молитвата “Отче наш” има нужда от редакция, според него. Ваклуш не говори за враг – той говори за събожник. Ако хората приемат, че стоящият до тях, срещу тях, зад тях, пред тях, преди тях е просто съ-божник, с който имат обща мисия, нещата биха били много различни. И вероятно ще го приемат в един момент, защото колкото и наивно да изглежда днес такъв един духовен разговор, всичко говори, че това е спасението – не в материални измерения, не в нови източници на енергия. Тя енергията е в нас. И извън нас, но основно в нас. И разбирането на света по този начин – чрез духовни категории, ще създаде нови мостове, за които вероятно и Ваклуш е работил.
Има нещо специално във Ваклуш Толев и аз мисля, че когато обществото почувства нужда от такъв духовен ориентир, той сам ще го открие. Той самият не желаеше да се комерсиализира учението му и книжовната му продукция. Ако искаш да прозреш, ти ще намериш път към светлината. Той не става за идеологическо знаме. Не, това е друго – това е Вълна на Мъдростта! Когато му дойде времето, всеки ще бъде облъчен от Вълната.
_______
Виж за книгата Децата на Деня – родени да правят история ТУК.
КОМЕНТАРИ
СВЪРЗАНИ СТАТИИ:
Учителя на Мъдростта, 100-години: Жорж Трак за Ваклуш Толев
EXO’s Baekhyun shines bright in a book of honour
Учителя на Мъдростта, 100-години: Петър Стоянов за Ваклуш Толев | The Teacher of Wisdom, 100th anniversary: Petar Stoyanov on Vaklush Tolev
Учителя на Мъдростта, 100-години: Илко Семерджиев за Ваклуш Толев | The Teacher of Wisdom, 100th anniversary: Ilko Semerdzhiev on Vaklush Tolev
