Home FREE VISION МЕДИЯ СТАТИИ ИНТЕРВЮ 13 безсмъртни българи – “идеите се раждат, когато липсват реалности”

13 безсмъртни българи – “идеите се раждат, когато липсват реалности”

13 безсмъртни българи – “идеите се раждат, когато липсват реалности”
0

Фотграфия на Ваклуш Толев от Любомир Андреев

България като благословена земя има своите белязани синове, но няма Ден, няма Дом на историческо себесъзнание в дан на признателност – израз на почит и отговорност пред Небе и Родина. Поклонението пред олтара на Родината ни не е само защото тя е имала велики личности, а и защото като цялост е предназначена за Мирово битие, което трябва да остави на човечеството! Благословените земи винаги са чакали своите белязани синове. И в поредицата си от пратеници историята ни има основание да утвърди един Ден и да създаде един Дом на безсмъртните българи – на тези, които не могат да бъдат затрити в забвение! Колкото и да се далечее идеята на признанието, люшкана от убеждения, доктрини и идеологии, не може да бъде затрито от паметта ни това, което са оставили в историята великите личности. А тя, историята, се прави от големи личности, не от хиперболизации. И не е страшна митично-мистичната тайна, а хиперболата, защото “бащите на човечествотo” се оказаха точно това, което дори и собствените им поклонници отсъдиха.
Ние, българите, имаме историческо съзнание и незатрита памет да пазим великите си личности да не умират. Браним своите синове в душите си и затова пеем песни за Симеона Велики или за Калoяна… Ние имаме зари на наградените с достойнство – наистина гори огънят на падналите в жертва за България незнайни воини, където всички със смирение правим коленопреклонение. Но нямаме Храм на безсмъртните българи! И трябва да го изградим – най-напред в сърцата си, които след това винаги намират воля да дадат на ръцете право да зидат.
Искаме Дом-светилище, не Пантеон!
Пантеони има достатъчно и аз не говоря за “пановци”, нито за “теони” – не говоря за всемирни богове, а за боговете на България! Говоря за личности-божества с големи идеи и с изключително предназначение в тези идеи. Те направиха историята на България в нейните хилядолетия жива плът от плътта си. Не познаха страх, че трябва да понесат отговорности – просто служеха. А служението е надмога над себичността и белег на мъдрия! Те нямат нужда от нашето поклонение – ние имаме нужда от техните изворни води като идеология! Затова говоря за Дом-светилище не като спомняне. Личната аура създава и социалната, а тя отработва историческия дух. Затова, време е духът на българина да бъде преценяван в приложна воля и изявено светителство. Имаме личности, които не следват, а предварват живота; които не отразяват, а предричат. Безсмъртните българи са живото духовно вълмо на българската бъдна историчност! Ето защо ние не само спомняме историята – ние правим история. Дом-светилище на безсмъртните ни личности е неизбежна необходимост не за оцеляване, а за ново историческо битие!
Народът трябва да изпълни провиденцията, а държавата – историчността! И историчността обрани България. На какво се дължи всичко това? На реалната мистичност на белязаните българи. Такъв е цар Борис III – един реален цар с мистичната всеотдайност пред олтара на България; един от пратениците на Всемирно посветените. Историческата деятелност на цар Борис III за българската националност е съкровищница на смирение и самоотвержено служение на народ, Дух и Божие дело. 28 август – ден на кончината на цар Борис III, може да бъде достатъчно основание за молитвено призоваване на цялата наша историческа даденост.

28 август – Ден на безсмъртните българи!

Трябва да утвърдим този Ден! И тогава лоното на този цар Обединител би съзвало сенките и реалностите на всичко, което преди него прави и величието, и достойнството, и пътя на България.

Автор: ВАКЛУШ ТОЛЕВ
Източник: www.bulgarian13.com

57_58
Архитектурен проект за Дома-светилище, напречен разрез | арх. Алеко Христов

Интервю на Ралица Благовестова с Ваклуш Толев за сп. “Ентусиаст” 3/2009

Кога и как възникна у Вас идеята да се учреди Ден и изгради Дом-светилище на 13 безсмъртни българи?
Идеите се раждат, когато липсват реалности.
А липсва реалност на признание, а не празнуване. Празнуване винаги е имало. Но идея за признание в безсмъртие е нещо различно.
Празникът е удовлетворяване на тенденциите или на държавни потреби. Величие се признава като съзнание на нацията в отговорност. Но безсмъртието е вече освещаване, а не само молебен. Така че тя се е родила още изначало в съзнанието ми, че има личности в нашия национален пантеон, както го казват, които не само трябва да бъдат признати, че са герои, а че са безсмъртни. А идеята за безсмъртието е раждала в мене винаги идеята на възкресението. Нещо, което пък и като религиозно съзнание липсва в кодекса на нашата религия. Следователно, изначало още, когато се ражда в мен идеята за Учение Път на Мъдростта, е стояла и националната ми отговорност, а не само планетна или Мирова. Така че – още преди 40 години, въпреки че манифестацията е преди 15.

Разбрахме защо “безсмъртни”, но защо и именно 13?
Да – “безсмъртни”, защото “великото” е определение на социалната даденост. В този смисъл Христос не прави величие, Той прави безсмъртие. За безсмъртен още орден няма! А защо 13? Вижте, 13 – понеже човечеството счита, че е фатално число. Всъщност нищо верно няма в това. Ако под фатално се разбира съдбовност, тогава защо да ги лишим от съдба, която е продължила и жизнения им път. При това 3 и 1 прави 4, а 4 е знакът на кръста. А кръстът е именно разпятие, което дава възкресение, тоест безсмъртие.

Извеждате и давате път на св. Климент Охридски като азбучник, пред светите братя Кирил и Методий, сочени и празнувани понастоящем. Това впечатлява силно, тъй като от училищните години изниква в съзнанието ни въпросът защо приемаме, че братята Кирил и Методий ни дават четмо и писмо, след като ние днес не пишем на глаголицата, дадена от тях, а на кирилицата, оставена ни от Климент Охридски. В това ли е смисълът на Вашия избор и ако има други причини, какви са те?
Аз не приемам историята за достоверност, макар че тя би трябвало да бъде отражение на реалности. Но когато идеологии са определяли истината, те винаги са я изопачавали. За нас братята Кирил и Методий не са писали никога азбука – те са я писали за Великоморавия. И затова там отидоха. Онова, което направи азбука за България, това беше свети Климент. Братята Кирил и Методий не са познавали българския език, за да правят те азбука. Защото езикът винаги предварва писмеността.
Признаването на св. Климент дава също друга светлина върху проблема имат ли право българите и на това, което се казва Македония, за което са се водили толкоз много войни. Самата присъственост на св. Климент Охридски там дава достоверност за принадлежност!

Княз Батенберг не е с българско потекло, но го включвате в числото на тези избрани 13 безсмъртни българи? Какво не знаем ние за него и какво като цяло отчитате Вие в делото му, за да му отредите място в тази низа?
Робството ни е било твърде дълго. Преди 500-те години сме имали и 200 – следователно 700 години. Българска династическа наследственост нямаме или се е загубила в историята. А претенденти за царе винаги е имало. Далновидността на учредителното Велико народно събрание след Освобождението е тази да не поражда вътрешна несгода за величие и затова търси коронована династия, от която да отвори пътя на властванието. Това е много съществено – това избави България от лъжединастически тенденции. Защото в 700 години династиите се губят. Значи възрожденска България е много по-богата в уточненост, отколкото послешна. Затова – търси се държавен глава извън България.
Батенберг си има потеклото, но онова, с което аз го отреждам в тринайсетто безсмъртни, е неговата наистина жертва – и то толкоз достойна. Той направи Съединението на България, ако щете в противовес на руската имперска тенденция. Разбира се, че има и други тенденции срещу България, но той направи Съединение. И когато принудата му дава право да си отиде (тоест поканва го да си отиде), той казва една знаменита фраза: “Мен можете да ме забравите, но Съединението – никога.” Коя е трагедията на съвремието? Че въобще няма спомен дори за Съединение. Това е болшевизацията, която извърши поражение върху историческия ни път. Пътя, не върху духа! И по-възрастното ви поколение дори няма представа – културна представа, историческо знание – за Съединението и неговия осъществител.

Ванче Михайлов е също сред най-оспорваните избраници. Каква е идеята, която неговият пример въплъщава и на която той е най-добрият изразител?
Когато гледате на България, трябва да гледате като на нация, а не само като на народ. Когато се опрости социалното мислене и се доведе само до това, което се нарича народ, а той в различни степени бил тракийски, бил северно-български, или добруджански, или македонски… Този сепаратизъм, който се извършва в съзнанието на хората, беше обида, когато бяха ни взели до т.нар. Македония. Кой ни защити? Единствен  Ванче Михайлов стоеше на тезата, че Македония е българска. И аз съм му дал едно име: “Воин на оскърбените българи.” Вижте, оскърблението не е да ударите само шамар, а да отнемете път. Когато вие отнемете пътя и го забраните, това е страшното, а не че сте накарали каруцарят да си намаже колелата на каруцата. Ванче Михайлов заслужаваше признание, а това че той не бил с болшевиките и те трябва да го отрекат и след това държавата ни да говори срещу него, че бил разбойник и т.н. – това говори, че не сме имали държавници. Когато оценявате личността си, а идеологически й слагате знаменател, гениален да бъде числителят й – нищо. Това е бедата.

Има една единствена жена, включена в редицата на 13-те. Кое е това, което я откроява и поставя над останалите като вървян и живян път?
Ние имаме достатъчно войводки, достатъчно байрактарки, но всичкото това е в угода на този, който прави четата. Ама че тази чета щяла да се бори за свободата на България, ние знаем – те по-скоро правеха любов. Е, сега е публична, тогава е била тайна. Но Баба ви Тонка не само даде чада – тя приюти въстанията, приюти чакащото Освобождение в утробата си, в дома си. Това е Баба Тонка – Майка на безстрашието! (А другото е да развееш байрака и да се скриеш в гората. Те нека си слагат Райна княгиня. Това си е тяхна работа.) Не мога да не я сложа. Не мога. Тази жена нямаше история, в която да не изпълни историческо битие. Тя правеше история, а другите правеха биография. Затова поклон пред подобна майка – Майка на безстрашието.

Ако трябва да посочите личности с голям принос в балканската и европейска история, кои трима биха били най-напред и защо?
Ние имаме една близост с това, което направи стойност в историята на взаимността ни – един Кемал Ататюрк, който свали феса на империята. Свали империята от властта на околните държави, които е покорявала. Следователно Кемал Ататюрк извърши един не личен и не, ако щете, само тяхен национален акт. Той извърши една голяма европейска политика. Да свали самия султан от това, което още сега започват пък да го връщат недомислиците на малокалибрените идеологии… Защото мюсюлманството и като религия е много бедно – то е настина камиларско като този, който го състави. Когато на човека засегнеш религията, той играе ролята на обиден, но тези, на които им взехме митологичните богове, какво да правят? Ама това било преди няколко десятки хиляди години! Няма никакво значение – в съзнанието има ли го? Затова нашата теза е свобода от минало, което е равно и на свобода от богове. Няма защо настоящите богове да се сърдят, че искаме да ги освободим. А като го съчетаете с космичната цялост и с историческите дадености, вие ще видите защо Път на Мъдростта е наистина Път.
Ако трябва да сложим някой друг европейски държавник, бихме сложили тогава Гладстон, който възправи глас за България в защитните времена на заколението, което беше извършено в Батак. Сега ако питате, никой не знае кой е Гладстон[1]. Може да ви каже кой е Горбачов, защото той знаеше да играе. Или пък другия, който не можеше да отрезнее. Но Гладстон имаше не само европейска представителност – той защити България тогава, когато още дори няма освобождение.
Можем да сложим също братята Евлоги и Христо Георгиеви, които всичките си пари даваха, за да има университет. Така че – могат да се намерят личности, които да получат признание в съзнанието.

________________

[1] Уилям Гладстон е четирикратен министър-председател на Великобритания през 19 в.,  известен с прозвището патриарх на европейския либерализъм. Изправя се в активна подкрепа на българската кауза за свобода от османското оробителство. Сред материалите, които публикува по националния ни въпрос, са “Уроци по клане, или поведението на турското правителство в България”, “Българските ужаси и източният въпрос”… В резюмето на книгата “Уилям Гладстон и българите. Политика на праведна страст” от проф. Андрей Пантев и доц. Румен Генов четем: “За нас, българите, е щастие в негово лице да намерим личност от такъв калибър, която се идентифицира, повече или по-малко, с българската национална кауза (както изобщо с аспирациите на народите, търсещи своята свобода и самоопределение). Гладстон вдига глас в защита на България в един от най-критичните моменти от нейната история и това го прави своеобразна бащинска фигура в представите на не едно поколение българи. Гладстон е в този смисъл една персонализирана връзка между две държави, разположени в противоположни краища на континента, но споделящи общата история и ценности на Европа.” – Б. ред.

ДЕН и ДОМ-СВЕТИЛИЩЕ
на 13 поименни безсмъртни българи

 Оспорвани и безспорни
Изведени чрез прозрение за предназначение
Определени не от биография, а от характеристика

ХАРАКТЕРИСТИКИ

Цар Борис III – Обединител
Осъществи националния дух – обедини един посветен народ!

Хан Аспарух – Основател
Донесе тук идея за земя и държава!

Княз Борис – Покръстител
Роди прозрение за етническо обединение и стратегия за култура!

Цар Симеон – Просветител
Стратегия на културата – Златен век на българската книжнина!

Св. Климент Охридски – Азбучник
Изведе буквите из пазвата на народната гълчава!

Св. Йоан Рилски – Покровител
Положи аскетичното начало на българското монашество!

Св. Патриарх Евтимий – Мистик и Воин
Набогати мистичната ни култура чрез исихазма!

Отец Паисий – Будител
Извика миналото като идея за национална свяст и съдба!

Васил Левски – Икона на българската свобода
Пред олтара на Живота!

Баба Тонка – Майка на безстрашието
Без сълзи пред гроба на България!

Княз Александър Батенберг – Съединител
Пожертва трон и династия за съединена България!

Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений
Рече: “Бог и България – единство в двойна плът!”

Ванче Михайлов – Воин на оскърбените българи
Сумира националната енергия на прокудените за целокупна България!

Повече информация за всеки от избраните 13 поименни безсмъртни българи, както и за реализирането и хронологията на идеята, ще намерите на официалния сайт: www.bulgarian13.com и фейсбук страницата на фонадация “Безсмъртни българи”

52_
Архитектурен проект за Дома-светилище, поглед отгоре | арх. Алеко Христов

Идеята на Ваклуш Толев дари чрез архитекта тази композиционна форма. Дом-светилището ще дава нова енергия на връзката между историзма на 13-те и наследниците на безсмъртието им. Той ще излъчва нов пулс – чрез енергии, идващи от Духа.
Композицията е видимото за очите…
Видима е възходящата и разстилаща се спирала с винт отляво надясно, тоест от минало към бъдеще. Видими са 13-те периферни пластични елемента, градящи плана и обема, членящ пространството. Сградата отвън е сложена в екстериора с четирите му основни елемента – вода, въздух, земя, огън – и с видимата й оттук пластика, която е с членения, определени от 13-те, стремяща се от периферията към своя център, изявен чрез неговия връх. Вижда се също и вътрешността – интериорът с ритмиката на подобни обеми, светлинни потоци и с пространственост, организирана стереометрично от централната вертикала… На външното впечатление, изявяващо уголемяването на всеки следващ елемент от 13-те, съответства вътрешната перспектива, даваща на оптиката ни един уеднаквен видим размер на същите тези 13 елемента, вече гледани от зоната около централната вертикала.
Композицията излъчва символен заряд…
Спиралата означава и мощта на историческия ход, и разширяващото се човешко съзнание, и одухотворяващия потенциал на човека, втъкан в динамичността на земната еволюция.
Отвъд композицията е метафизичното…
Всеки един от безсмъртните – чрез нужната ни негова характеристика, ни подава невидима ръка, но търси за тази взаимност нашето дръзновение. Изчистената форма на този Дом-светилище е видимият за нас израз на невидимите характеристики на 13-те безсмъртници.
Дом-светилището е плод на интуитивност, дала a priori възможните разсъждения.

Автор: арх. АЛЕКО ХРИСТОВ
със съкращения из албум “Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи”

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)