ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ е сред БЕЗСМЪРТНИТЕ 13 на БЪЛГАРИЯ!
Във връзка с годишнината от рождението на титана сред поетите ни – мощният и епичен в творчество и виждания Пенчо Славейков, попитахме председателя на фондация “Безсмъртни българи” Петър Николов за идеята, с която фондацията е създадена, и за мястото на Славейков в тази идея.
В навечерието на 150-годишнината от рождението на Пенчо Славейков да ни разкажете за идеята, в която и на него му е отредено място – за Ден и Дом-светилище на 13-сет поименни безсмъртни българи в националната ни история?
Една идея за бъдеще, за да бъде социална, трябва преди това да бъде творческа – това е, което е възкресявало и ще възкресява България. Затова, когато искаме да характеризираме идеята на Ваклуш Толев за Ден и Дом на 13 поименни безсмъртни българи, трябва да започнем с думите на големия руски филолог и културолог, академик Лихачов в определение на България. България, казва той, е държава на духа. “България е държава на Духа!”
България, това е извора на сила,
кипещ в Света светих на нашите души –
когото земна власт не може пресуши.
В струите му тече самата Божа воля –
и възпои ни тя туй в робската неволя,
в свободата сега, което ще цъфти…
Трудът на нашите сърца го освети
сам Бог — под знамето и в жива братска слога,
и ний да осветим днес волята на Бога!
Бог и България — единство в двойна плът!
Бог и България на клетва ни зоват,
и тая клетва ний пред кръста да дадеме —
за нея да живейм, за нея да умреме!
— Пенчо Славейков, “Кървава песен”
1997 година, 28-ми август – денят на кончината на цар Борис III Обединител – в словото си тогава Ваклуш Толев оформя за първи път своята идея в потребата за един такъв поглед върху България – България като Дух, България като копнеж на онези безсмъртници, вдъхвали й живот от собствения си живот. Предложението е 28-ми август да се утвърди като Ден на 13 поименни безсмъртни българи и да се изгради Дом-светилище за тях.
(Видеоинтервю с автора от 28.08.97:
Отровен ли е цар Борис III – “съвременник съм и бях там”)
Обединяващият пример е един българин, чийто образ не може да бъде търсен другаде освен в лика на националния ни дух, в лика на България – цар Борис III Обединител, не само защото осъществи частица от националния ни блян; не само защото беше царят-съвест и не изпрати нито един войник в една война, в която България нямаше място; разбира се, несравнима е и доблестта му да поеме държавническата отговорност за спасяването на българките евреи… Но на първо място е обичта на хората, заслужена обич и до днес пазена, защото той даде себе си в жертва пред олтара на бъдеща България. Бъдеща България – там, където положиха своето битие всичките 13 безсмьртници, определяйки пътя на България чрез лична жертва, превръщайки националния ни дух в свой социален олтар. Безспорно е, че 13-те принадлежат на историята ни. Но идеята, която им отрежда един нов престол, не е въпрос на история и фактология. Тя не е плод и на ничии идеологии – нито философски, нито религиозни, нито политически. Друг е сеизмографът! Друго е веруюто!
Трябва да знаем, че тайната на жертвата е в оставения Път, тоест не е проблем на мъченичество. Път, който дава Живот, и битка, която ражда мир. Това е да се изведе Духът в творчество и блянът на душата за свобода да роди бъдеще за личността, за нацията, за държавата и за света. 13-те са това родено творческо и животворно бъдеще за България в идея на знание и култура, в идея на държавност и свобода – Път за бъдеще. Ние искаме в календара на страната ни да сложим една дата, която показва, че този блян на душата за свобода е чут и да провокираме у българина идея за творческо бъдеще – освобождаване от идеологиите за безлично битуване.
Във Велики Преслав вече е определено място за построяването на Дома-светилище с официално решение на Общината. Изработен е и архитектурен проект от арх. Алеко Христов[1], с който се материализира идейната характеристика на 13-те личности в архитектурно решение.
Вероятно често Ви задават въпроси защо е избрана определена личност, а не друга. Може ли да се каже, че е търсена някаква много характерна и рядка специфика, за да бъде излъчен всеки един от избраните пред многото други, които също уважаваме и почитаме в историята си?
Неотдавна излезе от печат третото допълнено издание на книгата на Ваклуш Толев “Седемте лъча на еволюцията”. Според мен не случайно там Лъчът на Изкуството е характеризиран като Лъч на Предсказанието. Поетите в древността са наричани ясновидци, а за Пенчо Славейков – за творчеството, за душевните му проникновения, псевдонимът ясновидец е личен знак. Прозрението на българския гений живее като предсета предназначението на България!
Пенчо Славейков с провиденцията и дарението си ражда неказаното в световната история и творчество, неповторимото: Бог и България – единство в двойна плът! Неговата душевност е в скрижалите на Книгата на Духа на България и той счупва печат от тази велика Книга, за да може да прочете страница! Идеята България, Пътят България, Бъднината България – това са 13-те поименни безсмъртни българи. Тяхното Единосъщие с Българският национален дух определят безсмъртието им и осъществява възкресението им с възкресението на Родината.
“13-те поименни безсмъртни българи са изведени чрез прозрение за предназначението им от историческата реалност, националната даденост и законите на съвестта! Оспорвани и безспорни безсмъртниците нямат нужда от нашето поклонение – ние имаме нужда от тяхното присъствие!” – това е, което авторът оставя като определение, и техният дух е дарил на България в 13 вековната ни история – 13 поименни безсмъртни българи като духовна ценност на българина, които могат да бъдат личен и национален духовен капитал. Този незрим национален капитал – ценностите на националния ни дух, чиито характеристики са характеристиките на 13-те, са една пътна карта на България в Третото хилядолетие.
От 2013-та година има пътуваща изложба на 13-те безсмъртници – какво представлява тя и къде може да бъде видяна в момента и в близко бъдеще?
С изложбата бихме желали да въведем посетителите й в олтара на идеята за Ден и Дом-светилище на 13 личности от историята ни. С преплитането на образи и слово поднасяме не толкоз исторически факти, колкото мъдростта на предците ни – да предадем вълнението от делото им и да провокираме, особено у младите, национална доблест, та да си вземат зрънце от един завещан Дух, който твори бъдеще. Изложбата е посетила вече над 20 града, а за годишнината от рождението на Пенчо Славейков се открива в град Трявна, където ще остане около месец. В близък план предстои посещение и в Западните покрайнини.
Сещате ли се нещо любопитно около пътуващата изложба? Случка, коментар, споделено от някого наблюдение?
Бях впечатлен от интереса на няколко класа ученици в Асеновград, където изложбата беше изложена наскоро. Децата усетиха, че България в богатата си история има не само златни археологически съкровища, с които можем да се гордеем като свидетелство за великото ни минало. Но духовните ни съкровища, които можем да изживеем и претворим в лична възможност, са не по-много истински и реални, а и наистина малко народи имат наситеното богатство на тези ценности.
Интервюто взе: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА
__________________
[1] Арх. Алеко Христов е зам. председател на Камарата на архитектите в България и член на централното ръководство на Ателието на младия архитект при Съюза на архитектите в България. – Б. ред.