Home FREE VISION МЕДИЯ ВИДЕОБОКС ДОКУМЕНТАЛНИ ОКЕАНСКО ПОЧИСТВАНЕ (1) – вместо за десетки хиляди години можело и в рамките на 10!

ОКЕАНСКО ПОЧИСТВАНЕ (1) – вместо за десетки хиляди години можело и в рамките на 10!

0

Боян Слат е роден през 1994 г. в Холандия (баща му е хърватин) и в негово лице можем да разпознаем едно от будните деца на новото време, които с лекота намират решения там, където обремененото съзнание не съзира работещи изходи. Още преди да навърши 20 години момчето разработва система за почистване на океана, която е пусната в пробна експлоатация през юни 2016 г. За да задвижи своя проект Боян прекъсва преди време следването си като студент по космическо инженерство и през последните години междувременно получава множество световни признания за иновативния проект.
Почистващата технология на проекта използва дълги плаващи бариери, които играят ролята на изкуствено крайбрежие, пасивно улавяйки и събирайки боклука на океана, донасян от естественото океанско течение.

__________________

Джаред: Как си?

Боян: Добре, а ти?

Джаред: Не съм сигурен, но искам да разровя до дъно това…

ОТВЪД ХОРИЗОНТА
поредица за бъдещето на човечеството
Режисьор: Джаред Лето

с участието на
БОЯН СЛАТ
изобретател, предприемач и студент по космическо инженерство

Джаред: Къде ще бъдем след 100 години?

Боян: Това, което ми се струва на мен интересно е, че по отношение на много неща, за които се тревожим, има всъщност доста позитивни движения – образование, детска смъртност, икономика… Но ако направим малко проучване, ще открием, че повечето от обитателите на океаните в рамките на века могат да се окажат изчезващи видове, благодарение на съчетание от фактори, сред които е замърсяването, както и климатичните промени, свръхекслоатацията на ресурсите. Има множество хора, които са загрижени за тези проблеми, но мисленето им се фокусира в твърде дребни мащаби – често върху съвсем локални и частични решения, с което се отклоняваме може би в правенето на твърде малко вместо нищо.

Джаред: Защо всичко това трябва да има значение? Защо въобще да ни вълнува?

Боян: Мисля, че животът е най-великото постижение, на което тази планета е свидетел и повечето от проблемите, с които се сблъскваме днес, са странични ефекти от неща, за които хората не са мислили през изминалия век.

 Джаред: Какъв според теб би бил най-лошият сценарий?

Боян: Твърде много е заложено на карта и всичко може да се обърка. Технологиите са мощна сила – дали ще са свързани с горивата, с изкуствения интелект или оръжейната промишленост… ако не успеем да се справим достатъчно добре с управлението на процеса, няма да сме ние живите същества, а технологиите, които ще победят накрая.

“Ние сме неразривно свързани с океана. И когато се връщаме към морето – дали ще е, за  да “опънем платна”, или за да му се полюбуваме, ние се завръщаме там, откъдето сме тръгнали някога.”
– Джон Ф. Кенеди

Джаред: Какво представлява Голямото тихоокеанско боклукчийско депо?

Боян: Когато за първи път открих тази реалност за себе си, се гмурках в Гърция и в един момент осъзнах, че се сблъсквам с повече найлонови торбички отколкото с риби. Обичам гмуркането сред жива природа, а не сред пластмаси и се замислих защо не се захванем да почистим този боклук. Пластмасовите отпадъци винаги са били описвани като нещо, за което няма работещо решение. Историята винаги е все същата: “Ок, не можем да ги разчистим, така че най-доброто, което сме в състояние да направим, е поне да не влошаваме положението.” За мен това е едно много демобилизиращо послание. Ако това наистина е най-доброто – да имаме бъдеще, което да не е по-зле поне от настоящето – не зная дали бих бил изобщо щастлив да правя нещо тук.
Всяка седмица количество, равняващо се на две сгради с размерите на Емпайър Стейт Билдинг, издигнати от пластмаси, отплава към океана. Част от всичко това евентуално достига една от петте точки на концентрация, най-голямата от които е по средата между Хаваите и Калифорния. Около една трета от всички плаващи пластмаси по всички морета и океани взети заедно се събират там.
Преди време е имало предложение да се почисти района с помощта на плавателни съдове и мрежи, което би отнело около 79 хиляди години и би погълнало десетки милиони долари… Би струвало също така живота на много морски обитатели, много вредни емисии и изобщо – оказало се, че не звучи в крайна сметка като особено добро предложение. След това било установено, че в тази област има въртене – боклуците не стоят на едно място. Хората ми казваха, че има и още една причина да не може да се направи нищо по въпроса, но аз си мислех дали това наистина е проблем или по-скоро може да ни е от полза, защото необходимо ли ние да се движим из океана, когато океанът може да дойде към нас… Така че, представих си област с просторни плаващи мрежи, които да помогнат на боклуците да се спрат и съберат на куп самички. Изглежда като една огромна буква V и това, което се случва е, че течението носи пластмасите към ъгъла, където се струпват все повече и повече. Веднъж скупчили се там, е възможно да бъдат лесно загребани и изнесени от водата, след което да се складират и извозят към сушата за рециклиране.
В лично отношение наистина очаквам деня, когато ще можем да се качим на платноходката и да видим с очите си тази масивна 100-километрова структура на хоризонта. С една само такава система може да се почисти около половината от тихоокеанския боклук за период от около 10 години.

“Прогресът е невъзможен без промяна и тези, които не могат да променят умствените си нагласи, не са в състояние да променят каквото и да било.”
– Джордж Бърнард Шоу

Джаред: Какво мислиш, че ни предстои? Дали ще отидем по дяволите, повличайки цялата планета със себе си, или виждаш щастлив край, в крайна сметка?

Боян: В този век истинското предизвикателство е наистина да трансформираме кредита на живот, взет от предходното поколение, така че все още да ни има и в следващия век.

Ние тъкмо се завърнахме от експедиция с около 30 платноходки, чиято задача бе един вид да картографира тихоокенаското боклукчийско депо. Това, което открихме е, че повечето от масивите пластмаса все още са концентрирани в големи обекти. Моето най-голямо притеснение е, ако не ги почистим достатъчно бързо какво би се случило в следващите няколко десетилетия – дали тези големи сборища ще се разпаднат на малки и опасни микро обекти и по-същество ще се увеличат ли наличните пластмаси с 40-50-100 процента, което би било доста лоша развръзка, мисля… и е добре да се опитаме да побързаме.

За мен Голямото тихоокеанско боклукчийско депо е действително нещо като символ на негативните странични ефекти от технологиите през изминалия век и наистина надеждата ни е, че проектът The Ocean Clean Up (“Океанско почистване”) в този век би могъл да е символ, че можем да използваме технологиите да правим по-добре нещата.

Джаред: Какво ще кажеш за космическото пространство? Имаш ли възгледи по темата? Имайки предвид, че то също е нещо като океан и вече имаме също проблем със замърсяването му… А също така имаме идея за изследване на други светове…

Боян:  Хората често ме питат дали задачата да се почисти космическото пространство може да е моят следващ проект. Това е тема много близка до сърцето ми, защото дързостта за съоръжение в мащаба на такава сложност привлича. Имам няколко идеи по въпроса, но нека гледаме първо нещата, които са ни на дневен ред – проблем по проблем. Приоритетът ни би трябвало да е да оправим нужното на тази планета преди да тръгваме да оправяме други. Единственият начин да постигнем това е като си представяме какво има отвъд хоризонта. Може да се каже, че съм оптимистично настроен по въпроса в състояние ли сме да изпълним заданието. Въпросът е по-скоро ще бъдем ли достатъчно бързи. И докато сме единствената планета, за която имаме потвърждение, че е обитаема и населена с живот…

Джаред: … е по-добре да не я прецакваме!

Боян:… е по-добре да не я прецакваме…

__________________

Превод по слух: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА
(Видеото, по което е направен преводът, вече липсва в Ютуб, но има отделни откъси, като горния.)

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)