Home FREE VISION МЕДИЯ ИЗДАНИЯ ДЕЦАТА на ДЕНЯ ОКЕАНСКО ПОЧИСТВАНЕ (2): “Да оставим децата да се тревожат за тези неща!”

ОКЕАНСКО ПОЧИСТВАНЕ (2): “Да оставим децата да се тревожат за тези неща!”

1

Боян Слат е едва на 16 години, когато се заражда у него осъзнаването, че има нужда да се почисти Океана от нарастващото замърсяване с пластмасови отпадъци и трябва да се открие как това да стане реалност.

Роден е през 1994 г. в Нидерландия и в негово лице можем да разпознаем едно от будните деца на новото време, които с лекота намират решения там, където обремененото съзнание не съзира работещи изходи.

Една лятна ваканция, когато е на почивка в Гърция и практикува любимото си занимание – гмуркане в кристално-сините води на морското крайбрежие, с изненада установява, че из плитчините се реят повече наелонови торбички отколкото риби. Силно впечатлен от това преживяване, мисълта защо нищо не се прави за почистването на Океана започва да го занимава така, че превръща темата в свой училищен проект. Посвещава месеци наред на проучване на въпроса и търсене на решение. Научава с изумление, че насред Океана, на хиляди километри от брега, има 6 пъти повече пластмаса отколкото планктон. Научава и тъжния факт, че над сто хиляди бозайника и милиони морски птици умират всяка година заради същите тези пластмаси. Шокиран е, че цели видове са застрашени от изчезване по тази причина, но онова, което го поразява може би най-много е, че хората, изследващи все пак проблема, са напълно убедени, че е невъзможно да се почисти Океана от замърсяването. Всички проекти, разработвани до момента, твърдят това – колко е трудоемко, неефективно и как ще отнеме десетки хиляди години. Но на Боян му хрумва идея, която изглежда напълно осъществима, и решава, че си струва да я презентира. Така става реалност първата му публична лекция, превод на която следва по-долу.

От Преводача

__________________

Имало преди много време Каменна ера, после Бронзова ера и сега сме в средата на Пластмасовата ера. Защото всяка година ние произвеждаме около 300 милиона тона пластмаса и тази продуктивност стига до реките, плавателните канали и накрая до океана. Ако искате да хапнете бисквита днес, трябва да си я купите сложена в пластмасова опакова върху пластмасова подложка в картонена кутия, завита в пластмасово фолио, сложена в найлонова торбичка… Това да не са радиоактивни отпадъци?! Само една бисквитка е!

(снимка на екрана)

Тук съм аз. Обичам да се гмуркам. Показвам ви уловени кадри по време на лятна почивка. Това са прекрасните Азорски острови (Португалия). А така изглежда плажната им ивица, покрита с разпръснати пластмасови отломки. От слънцето и вълните през годините боклукът се е натрошил на дребни парченца, но си остава все така пластмасов отпадък. Не виждаме много червени отломки тук, защото служат за храна на птиците повече от всякакви други цветни зрънца. И ето го резултатът. (снимка).
Всичко това се събира основно на 5 места в Океана, където се въртят водните течения и не просто директно унищожават морския живот, но посредством абсорбирането на пластмасите се отравя цялата хранителна верига, която завършва с човека.
И така, докато се гмурках в Гърция, се сблъсках с повече найлонови торбички, отколкото риби. И смаян от депресиращата гледка моят шотландски приятел в гмуркането се обърна към мен с думите: “Я, колко много медузи има тук, човече! Виждам не по-малко от хиляда!” Нямаше никакви медузи обаче…
И когато говорим за опазване на околната среда като цяло, струва ми се най-честият коментар е: “О, има много време пред нас. Да оставим децата да се тревожат за тези неща.” Така че: “Привет, ето ме тук!
Защо просто не почистим всичко това? Има множество причини поради които съвременните изследвания върху пластмасовите замърсявания предпочитат да се фокусират върху превенцията чрез образователни кампании вместо върху почистващи акции. Защото си имаме работа с 5 колосални по размер пространства, а пластмасите варират от тези масивни ловни мрежи до молекули… Освен това е нужно да изнесем всичката тази пластмаса до брега, да бъде финансово реалистично начинанието и да има ефект по отношение на цялото количество пластмаси за почистване… Зная! Но… Преди около година, на път за фризьорския салон (трябва да призная, че не ходя там често)… имах това преживяване да видя дори възрастни хора как хвърлят боклук във водата и си помислих: “Някои хора очевидно никога няма да успеем да ги научим!” Имаме нужда от работа и в двете посоки – съчетание между двата свята, и то в най-скоро време.
И така, аз просто използвах списъка с опасения за свое предизвикателство и фактически седмица по-късно, под формата на класно задание в училище, имах шанса да прекарам доста време в проучване на проблематика по избор, заедно с мой приятел. И това ми даде прекрасната възможност да направя нови и фундаментални проучвания по отношение на замърсяването с пластмаси.
Отидох на почивка след това в Гърция, носейки със себе си това приспособление, което се ползва обичайно за събиране на пластмаси. И така, трябваше да оставя своя дом, както и всичките си дрехи, благодарение на ограниченията за багажа в политиката на нискобюджетните полети. Впрочем, кепчето за улов, което направихме, е 15 пъти по-добро от обичайните на пазара. Това, което открихме, е, че по брой миниатюрните частици надвишава 40 пъти големите. Така че е необходимо да извадим дребните пластмаси, но така ще улавяме и планктона. Бихме могли, разбира се, да го отделим чрез центробежни сили, но пък никой не е наясно колко атмосфери налягане планктонът би могъл да преживее успешно. Така че извадихме отново приспособлението си (бяхме с яхта в морето, разбира се), направихме тестове и установихме, че може да понесе над 50 атмосфери налягане, което е повече от достатъчно за успешно разделяне.

След това, за да установим до каква дълбочина океанската повърхност е нужно да се почисти, разработихме така нареченото многостепенно приспособление – фактически, закрепихме десет кепчета едно над друго. (снимка)

И тук виждате да го тестваме в Северно море. Мислех си какъв страхотен ден е – аз бях единственият, който не се разболя, де! Но по едно време това така прекрасно работещото приспособление взе, че се счупи. Но ние не приключихме с начинанието си на този етап, защото не вярвам, че може да се почисти нещо преди да знаеш с какво точно си имаш работа.

Чух оценки, определящи боклука в размерите от няколкостотин хиляди тона, при някои, до стотици милиона тона, при други. Бях наясно, че определено се нуждаем от по-точни оценки, от повече научни данни. Така че просто се свързах с няколко професори от университетите в Делфт, Ютрехт и на Хаваите, които ни помогнаха да определим по-качествено колко пластмаса има реално по повърхността на Океана. Резултатите посочиха плашещите 7.25 милиона тона пластмаса, която може да бъде извлечена от морските води към 2020 г. Това се равнява на плуващи из Океана 1000 Айфелови кули.

Откривателят и изследовател на Голямото тихоокеанско сметище Чарлс Мур изчислява, че ще отнеме 79 хиляди години да се преборим с проблема. И все пак аз вярвам, че Голямото тихоокеанско сметище може напълно да се почисти самичко само в рамките на 5 години. А това прави разлика от 78 995 години!

79 000
–        5
______
78 995

(снимка на екрана)

Това е обичайната идея как буквално да я извлечем – имаме плавателен съд, имаме рибарски мрежи и ловуваме пластмаси. Разбира се, множество плавателни съдове могат да се ползват за покриването на по-широк периметър, но с опъването на гикове между всички тези плавателни съдове, неочаквано по-обширни площи биха могли да се покрият, защото същината не е в това да се улови плуващото, а да го отклоним. И тъй като няма да е с обичайния за рибарските мрежи вид, бихме могли да извадим и най-малките частици. А понеже малките живи организми могат спокойно да минат под гиковете, елиминираме по този начин 99.98 % от опасността такива да се хванат.

Така че, ако искате да направите нещо различно, не трябва ли и да мислите различно? Ето например, абсорбирането на PCB химикалите от пластмасата не е нещо толкова лошо. Добро е. Изкарвайки всички пластмаси от Океана, в същото време изнасяме тонове от устойчивите органични замърсители. Но как да минимализираме ресурсните, финансовите и транспортните разходи в крайна сметка? Нека позволим на онова, което считаме за свой враг, да бъде всъщност предимство. Океанските течения не са пречка – те са решението! Защо да се движим ние из Океана, когато Океанът може да се движи към нас? Като закотвим “корабите” на определени места и оставим въртящите се течения да свършат своята работа, ще спестим огромни количества средства, човешки труд и вредни емисии. Платформата ще бъде, разбра се, напълно самоподдържаща се, зареждайки се с енергия от Слънцето, вълните и подводните течения. И вдъхновен от гмуркането си край Азорските острови, имам убеждението, че най-добрата форма e тази на морския дявол (вид скат – манта лъч). Позволявайки на “крилата” й да се поклащат като на истинска манта, осигуряваме контакт между долната й повърхност и Океана дори при най-лошо време. Представете си зигзагообразно пространство с едва 24 такива платформи как почистват целия Океан. Да направим едно сравнение.

(снимка на екрана)

Това са бреговете на Хонг Конг, заснети по-рано тази година. Най-мащабният инцидент с разпиляване на пластмаса и ето това е източникът – просто шест товарни контейнера. Колко ще можем да изваждаме ние? Над 55 такива контейнера за ден!

Пластмасата е пряко отговорна за над 1 милион щатски долара, гълтани от повреди на плавателните съдове в рамките на година. Голямата изненада за мен бе, че ако продадем иззетата от океана пластмаса, ще изкараме над 5 хиляди милиона долара и това е повече отколкото ще ни струва самото начинание. С други думи, проектът излиза на печалба. Но по мое убеждение само осъзнавайки, че промяната е по-важна от парите, парите ще дойдат сами. И да, това ще бъде най-мащабната акция по опазване на околната среда до момента. С уговорката, че ние сме тези, които надробихме тази каша. Ние сме тези, които дори изобретихме този нов материал преди да надробим кашата. Затова ви моля да не ми казвате, че не сме в състояние с общи усилия да разчистим каквото сме натворили.

Благодаря ви!

Превод по слух: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА

__________________

[1] Вид рибa, наподобяващa морска котка – плоскa, с “криле”, достигащa размер от 7 м.

boyan-slat-6

 

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)