ОКЕАНСКО ПОЧИСТВАНЕ (3): Трудности и преодоляването им
“Да се гмуркаш под водата е най-близкото
преживяване до това да бъдеш астронавт.”
~ Боян Слат, инт. за “Бизнес инсайдър” ~
Боян Слат е сред съвременните (порастващи вече) деца, на които се възхищавам. Заниманието му не е така популярно като на други от любимците ми, но е също толкова ентусиазиращо като мащабност на “отпечатък” върху живота на планетата.
Още от съвсем малък Боян се опитва да конструира неща като например собствено столче, когато е едва 2-годишен. Занимават го също компютрите, експлозивите, прави и къщички за птици, а когато е на около 12-13 години записва дори името си в рекордите на Гинес като изстрелва над 200 самоделни ракети с въздух под налягане едновременно. Когато е на 16 идва и идеята, която осмисля днес съществуването му.
“Човешката история е на практика списък от неща, които не могат да бъдат направени и след това са били направени” – започва Боян втората си публична реч след тази от 2012 г., запознавайки ни докъде е стигнало инициираното от него грандиозно задание да се почисти Световния океан от пластмасите. Този път е пред аудитория в Ню Йорк – две години по-късно, през юли 2014. Междувременно доста неща са се случили и променили около него.
Завършвайки гимназия, Боян става студент по аерокосмическо инженерство в Техническия университет в Делфт. При все това мисълта за почистването на Океана не спира да го гложди и да занимава съзнанието му. Чудейки се откъде да започне, Боян се свързва с неколцина професора и експерта в индустрията, с чиято помощ съставя списък от 50 въпроса, на които трябва да отговори, за да може да нарече идеята си изпълнима. Когато обаче започва да отговаря на тези въпроси, изведнъж осъзнава, че със спестените си 200 евро джобни пари и помощта на няколкото близки хора около него, му липсват ресурсите да го направи. Обръща се тогава към над 300 компании за спонсорство, от които само една отвръща, но не за да помогне, а за да изрази мнението, че концепцията няма никога да проработи.
В този критичен за бъдещето на проекта момент, вместо да изостави безперспективното начинание, Боян прегръща идеята като мисия на своя живот и взема решението да прекъсне следването си, за да се посвети изцяло на каузата. Така в началото на 2013 г. се появява на бял свят фондацията “Океанското почистване”, а датата 26.03.2013 г. става знаменателна. През този пролетен ден историята на Боян в речта му за TEDxDelft от 2012 г. е подета от медиите и изведнъж телефонът му започва непрекъснато да звъни, социалната мрежа избухва и в продължение на дни Боян получава по има-няма 1500 имейла дневно…
Тази активност много бързо прераства в стартиране на кампания за набиране на средства и заложените $80000 като цел са събрани в рамките на 15 дни. В допълнение, валящите предложения за подпомагане на начинанието завършват в създаването на екип от 100-тина доброволци и професионалисти.
Така за съвсем кратко време Боян има вече както средства, така и екип да започне отговарянето на набелязаните въпроси, които са в сферата на океанография, инженерство, екология, морско право, финанси и рециклиране. Отнема около година и нещо проучвания с работа на реален терен, с компютърни симулации, реализиране и тестване на прототипни инженерни решения… и резултатът е солиден том от 33 печатни коли – тоест 528 страници с отговори, като корицата на изданието е изработена реално от уловени в морските води и рециклирани пластмаси.
Следва стъпка две – реализирането на концепцията на практика.
Много от специалистите в областта, подобно на океанографите Ким Мартини и Мириам Голдщайн, обявили идеята за технически невъзможна, продължават да са скептични към предложението на Боян за пасивно почистване на Океана, но стартиралата през 2014 г. нова кампания за набиране на средства акумулира за 100 дни близо 2.2 милиона долара с дарители от 160 държави по света и проектът е необратимо задвижен за реализиране във всички заложени направления. През ноември същата година Боян е отличен и с първата си награда, а именно “Шампион на Земята”, присъждана от ООН за заслуги в опазването на околната среда.
През август 2015 г. “Океанското почистване” успява да събере около 30 кораба, които прекосяват заедно – успоредно един на друг, Голямото тихоокеанско сметище и осъществяват най-мащабната океанска изследователска експедиция, правена някога. Експедицията картографира площ с размери от 3.5 милиона кв. км между Хаваите и Калифорния и събра повече данни за океанската пластмаса, отколкото са били събрани през последните 40 години взети заедно. Данните показват, че проблемът е по-сериозен отколкото се е предполагало и върху площ с размерите на половин Европа плуват около 80000 тона пластмасови отломки. В допълнение през 2016 г. е проведена и въздушна експедиция в серия от разузнавателни полети над района, за да се определи точното количество на най-големите и най-вредни отпадъци в океанските води – риболовните съоръжения, наречени призрачни мрежи.
Чистотата и искреността на стоящото в основата намерение можем да видим не само в това, че се полагат всички усилия да бъде щателно проучен съществуващия проблем, но и в многопосочността на търсената реализация. Да, Океанът трябва да бъде изчистен от образувалото се вече сметище, но е важно да се намери решение и за това да спре перманентното му замърсяване през установените около 1000 реки по света, които се оказват основен източник на полюцията като ежегодно изливат тонове пластмаса в океанските води. Да, трябва да се изнесе от Океана вече натрупания боклук колкото се може по-скоро, но трябва да се измисли и какво да го правим… В следващите години работата на Боян и екипа му бележи методични успехи във всички направления в сътрудничество с малки и големи компании, екологични организации, правителства и експерти от цял свят.
През 2016 г. в Северно море е инсталирана първата прототипна прихващаща система, а през 2017 е готов и първият прототипен интерсептор за реки. Специфичните условия на реките изискват обаче разнообразни решения, затова през следващите години се работи в различни посоки.
В третата си публична реч от средата на 2017 г., Боян представя напредъка по реализацията на съоръжението за пасивно събиране на пластмасите в Океана с думите: “Мисля, че елегантността на този дизайн е, че успяхме да го направим дори още по-опростен. Наистина е изключително простичък: само едно ограждение, едно приспособление да “закотвя”, две свръзки между тях и централна пасивна точка за събиране на пластмасите. Това е всичко. И за мен, от инженерна гледна точка, решението е просто красиво.”
Тестовете в реални условия показват къде трябва да се работи още и така в края на 2019 г. са изнесени от Тихия океан във Ванкувър (Канада) първите чували с уловени от системата 001/В пластмаси, които до края на 2020 г. са превърнати в първия реализиран от “Океанското почистване” качествен и красив продукт – слънчеви очила, разработени съвместно с водеща компания в сектора. С този продукт Боян и екипът му осигуряват най-сетне и собствени средства за продължаване на делото, което разчита до момента единствено на дарителството.
Както можем да предположим, разбира се, през годините Боян и хората около него имат не един и два тежки момента за преодоляване, когато някое поредно тяхно усилие се проваля. В този аспект 2019 г. е наистина обезсърчаваща. Тихоокеанската система не проработва според предварителните надежди и очаквания, а единственият интерсептор за реки към момента е задържан за цяла година от властите в Индонезия. Посвещавайки по 100 часа и повече от времето си седмично на делото Боян стига до момент, когато онова, което е било страст и го е зареждало с енергия, започва да се превръща в неблагодарна работа и решава да си даде две седмици почивка, през които само да си чете. В началото на 2020 споделя в инстагграм акаунта си кои заглавия е почел и какво го е впечатлило в тях.
Следващата 2021 г. е подчертана в сайта на проекта като вододелна между миналото и бъдещето в реализацията му. Пусната е в експлоатация обновената 002 версия на системата, която доказва недвусмислено, че концепцията работи и става все по-ефективна. Подходът е такъв, че лесно се надгражда в размери и така се полага началото на следващата система 03, която ще е с обхват на “крилата” от около 2.5 км. С нейната “мощност” става вече ясно, че няма да са необходими повече от десетина такива съоръжения, за да се почисти Голямото тихоокеанско сметище и затова нулите са редуцирани до двуцифрено число. Очакванията са ъпгрейтването на система 002 до 03 да приключи към второто полугодие на 2023 г., а в цялостен план и петте основни океански сметища да бъдат почистени към 2040 г. на 90% от натрупалата се през последните 60 години пластмаса.
Не мога да не си спомня тук думите на Мелън-Томас Бенедикт, който по време на Близкото си до смъртта преживяване вижда живота на планетата 400 години напред в бъдещето и отбелязва в лекторията си “Духът на Гея” (DVD 2012): “Светлината ми каза, че около 2100 г. ще има може би около 3 милиарда души на Земята. Замърсяването изчезва, технологиите са на извънредно високо ниво, така че всеки да живее комфортен живот, и вече няма да има нужда хората да работят за хляба. Интересно, нали? Това се случва точно сега. Така че бъдещето не е в замърсяването и всичко подобно, а във високото образование, качеството на живот и самопосвещаването.”
Да бъде!
~~~~~~~~
Боян за книгите, които е прочел през 2019 г., и са го впечатлили:
“За бъдещето: перспективи пред човечеството” – уважаваният астроном Мартин Рийс споделя завладяващата си визия за възможностите и рисковете на бъдещето
“Магьосникът и пророкът: науката и бъдещето на планетата” – чудесна книга за философската пропаст между еколозите; трябва ли да се връщаме назад, за да сме в хармония с природата, или да правим иновации, за да отидем отвъд границите на природата? Чарлз Ман е майстор разказвач, който илюстрира това противостоене чрез биографиите на Норман Борлауг и Уилям Фогт.
“Създаването на атомната бомба” – може би най-добрата книга, която съм чел. Ярък разказ, проследяващ работата на учените в проекта Манхатън, от ранната атомна физика до бомбардировките на японска земя. Ако се интересувате от технологии, етика или история, прочетете тази книга.
“Частица в края на Вселената” – наистина ми хареса това надзъртване във физиката на елементарните частици, която е обяснена достатъчно добре, за да бъде разбираема за лаици като мен.
“Предприемачи в действие” – вдъхновяващи истории от колеги предприемачи, които разказват как са стартирали своите бизнес начинания.
“Мениджмънт за високи резултати” – тази книга придоби култов статус в Силиконовата долина и сега разбирам защо. Обяснявайки ключовите принципи на управление без каквато и да е напудреност, представените идеи резонират с по-технически ориентирани умове като мен. Ако някога решите да прочетете книга за управление, изберете тази.
“Изкуството на стратегията: ръководство по Теория на игрите за успех в бизнеса и живота” – намирам го за добро въведение в принципите на теорията на игрите.
Който желае да види кои още заглавия Боян резюмира в края на 2020, в началото на 2022, както и по-назад – от прочетеното през 2018, може да надникне в инстаграм акаунта му.
~~~~~~~~
подбрано от БОЯН
“Нещо, което за жалост научих едва наскоро, е как за ръководещия е наистина важно не винаги да се поставя в позицията на човека с решенията, но и да делегира това на екипа. Делегирането на отговорност всъщност дава възможност на хората да вършат страхотна работа. То е една проява на смирение и показване на известна уязвимост. Не става въпрос само за това да видим коя е най-добрата идея, която мога да родя аз, а и за това да се уверя, че ще съберем всички най-добри идеи.”
~ Боян в интервю на Нико Розберг, 2020 ~
“За мен Голямото тихоокеанско сметище е действително нещо като символ на негативните странични ефекти от технологиите през изминалия век и наистина надеждата ни е, че проектът “Океанското почистване” би могъл да е символ в този век на това, че можем да използваме технологиите да правим по-добре нещата.” * “Хората често ме питат дали задачата да се почисти космическото пространство може да е моят следващ проект. Това е тема много близка на сърцето ми, защото дързостта за изграждане на съоръжение в мащаба на такава сложност привлича. Имам няколко идеи по въпроса, но нека гледаме първо нещата, които са ни на дневен ред – проблем по проблем.”
~ Боян в интервю на Джарет Лето, 2015 ~