Цар Борис III Обединител, царят-съвест, даде на България живот | King Boris III The Unifier, the king-conscience, gave life to Bulgaria
In English bellow
~~~
Подготвил: Снежана Бесарабова
Има безсмъртни личности, на които България дължи не само върхове на възход в своето минало, но и своята бъдност. Има личности, които са пример, които са белязаност, не само за нас, но и за света.
Такава личност е Цар Борис III, който е отричан през годините на комунизма у нас, когато гробът му е взривен, но неговата жертва никой не можа да оспори. Защото царят – огледало на съвестта – приема смъртта, когато България е притисната между двата враждуващи лагера във Втората световна война, в мълчаливата си молитва да не бъдем смачкани, като не изпрати нито един български войник тогава на източния фронт. В същото време с човечното сърце на този цар България намира сили да спаси от погубване хиляди души, макар и от друга общност и религия граждани на страната – евреите.
Още в началото на този световен конфликт, през 1940 г. този интелигентен монарх и тънък дипломат успява да върне на България взетата от Румъния Южна Добруджа – без скандал и без битка. Така той връща на страната ни макар и една частица от загубените от нас територии, отнети ни без нито една загубена във войните битка, и така връща и бляна ни за Обединение. “Борис III е не само царят Обединител, но и царят съвест, който е имал е само едно в съвестта си – да даде на България живот!” Така го характеризира богословът Ваклуш Толев, автор на идеята за учредяване на Ден, в деня на кончината на цар Борис III, 28 август, и изграждане на Дом-Светилище на 13 безсмъртни българи, съзвани в лоното на Обединителя.
Цар Борис III поема кормилото на България в едно мрачно за нея време, когато сме губещи и със силно накърнен дух през Първата световна война, но само за две десетилетия я извежда в културен и стопански разцвет. Всичко това е разбито след встъпването на болшевизма у нас през 1944 г. – удар, който, въпреки демократичните промени, още не можем да надмогнем. Но наличието на исторически личности със световен размах, ни дават право на бъдеще, на свой храм на безсмъртието, като и да градим отново своя история.
____________________
Written by Snezhana Besarabova
There are immortal personalities to whom Bulgaria owes not only peaks of growth in its past but relies on for its future as well. There are individuals who are an example and a model, not only for us but also for the world.
Such a person is King Boris III The Unifier, who has been renounced in the era of communism when his grave has been blasted, though his sacrifice could not be denied by anybody. Because the king – this mirror of conscience – accepted the death when Bulgaria was squeezed between the two hostile alliances in the Second World War, in his silent prey the country not to be smashed, not allowing even one soldier to be sent to the Eastern war front. What is more, thanks to the humane heart of its king, Bulgaria finds the power to save from holocaust thousands of souls, though from another community group and religion, but our country’s citizens – the Jews.
In the years of the beginning of this world conflict, 1940, this intelligent monarch and thoughtful diplomat succeeded to bring Bulgaria back previously taken by Romania South Dobrudzha – without either hassle or battle. In this way The Unifier returned to our country at least this valuable part from the lost territories, taken from us without even a lost battle in the wars, thus bringing back our reverie for Unification. “Boris III is not only The King Unifier but the king-conscience, who had only one thing in his mind and soul – to bring life to Bulgaria!” This characteristic is given by the theologian Vaklush Tolev, author of the idea for instituting a Day – on the day of King Boris III’s decease, August 28 – and upbuilding of Temple House for 13 immortal Bulgarians, invoked from history around The Unifier.
King Boris III takes over the Bulgarian governance from his father, king Ferdinand, in one of the gloomiest periods when we are losers, utterly wounded from the First World War. Nevertheless, in just two decades he brings the country out of the crisis to a cultural and economic bloom. These achievements are broken down with the forcing of bolshevism in our country in 1944 – a shock from which we couldn’t still recover, after 30 years of democratic changes. Although the disasters, the presence of historical persons with world value gives us the right for creating a future, our own temple of immortality and history.