Какво забелязах и обичам в корейските драми: Scarlet Hearts, Strong Woman Dong Bong Soon, Jewel in the Palace, Doctor Romantic…
Подготвил: Ралица Благовестова
Текстът e изведен от видеото по-долу
Здравейте, аз съм Рали с псевдоним Алита. Този сладък, но изключително силен в устрем и отдаденост боен ангел. Днес ви отвеждам на друго едно място, изпълнено с величие и надежда за идването на по-добри дни за цялото човечество. Необходимо е само да постоянстваме в следването на мечтите си и да придобиваме мъдрост по пътя си, която може да ни покаже в какво радостно и процъфтяващо място за живеене можем да превърнем и изградим нашия космически кораб Земя. Нужно е само да работим най-напред върху себе си.
Както споменах в предишния епизод, обичам много филмовото изкуство, а когато имам време и настроение, ми харесва да се потапям и в ТВ сериали също така. „Монк“ е един от най-любимите ми. Харесвам този герой с прикрития му зад забавна непохватност брилянтен ум. Първият сезон на „Бягство от затвора“ също бе завладяващ за мен, толкова интригуващ с този гениален и морално устойчив главен герой. Или „Еврика“, за специалния град, обитаван от първокласни учени. След това „Склад 13“ с тези магически предмети, издирвани и събирани по целия свят. Канадският „Континуум“ също ми привлече вниманието. Какво още? “Герои”, за мутантите… “Касъл” и “Кости” по AXN също обичам да сядам и гледам, когато съм при родителите си.
Но нищо от това няма текстурата и мозайката на добрата корейска драма, бих казала. Най-първо ме впечатли дълбочината в разгръщане на характерите на героите. Дълбочината в диалозите и човешките взаимоотношения. Едно емоционално и ментално взаимодействие, което те увлича като самия живот със своите възходи и падения и те кара ту да се смееш с глас, ту да рониш най-искрени сълзи.
Първият ми корейски сериал бе Scarlet Hearts и ми направи впечатление колко хубаво е пренесена и поднесена темата за социалните взаимоотношения и разчупването на едни остарели догми в контекста на съвременното израстване на съзнанието в това отношение. Имаше просто блестящи попадения. Главната героиня беше еманципираната и държаща на достойнството си съвременна жена, за която не е важно какъв е социалния ти статус, за да изрази почитанието си към теб, а дали постъпваш според социалната си йерархия, дали я носиш с достойнство – дали си този човек, който трябва да бъдеш. В нашата култура днес е важно да се отчита това, което Ницше много добре формулира: Един път тронът стои върху тиня, друг път върху трона стои тиня. Някога много отдавана, в една друга Галактика, не е било така. Достойнство и йерархия са вървели ръка за ръка. Епохата на личностното ни развитие, обаче, тоест епохата на ума, разбърква всичко навсякъде. Съвременната бъркотия в това отношение е необходима, за да се научим сами да различаваме, сами да виждаме истинската същност и стойност на нещата. Защото е важно да се изградим всички. Да узреем като личности, като хора. И тогава отново ще се върнем в епоха на единство между ум и сърце, ден и нощ и т.н., която със собствени сили, без нуждата от външно ръководство и парапети, ще сме изградили. Ще сме се превърнали във внимателни и властни сътворци.
Но да се върнем към драмите. С изгледаното дотук много-много ми допадна усещането за спокойствие и доверие в добрия изход на заплетените ситуации в историята. Някак винаги се намира второстепенен участник, който помага на главните да издържат изпитанията на внесено от недоброжелатели съмнение във важните за тях неща. Някакси дори го има елементът да чукнат героя по челото и да му кажат, че не вижда по-далеч от носа си в дадена ситуация. Не вижда как му се помага, а си мисли, че му се пречи. Главната героиня в Доктор Романтик 2 е много добър пример в това отношение.
Усещането ми, че връзката между героите е дълбока и истинска и не може да бъде пометена от ветровете на нечии егоистични вмешателства, ми действа успокояващо, гледайки по-натам случващото се. Колкото и да не е за вярване, дори веселият сладък сериал за Силната Бонг Сун ме доведе до сълзи в усещането за тази дълбочина, когато престъпникът я заключи на покрива с бомбата, отнемайки й преди това с хитрост свръхсилите. И онзи с истинската любов остана с нея, твърдо решен, че ще си отиде и той с нея, ако такива са обстоятелствата, но няма да я изостави в бедата. Това наистина дава сили с всичко да се справиш. И Вселената се включва на твоя страна. Не е ли прекрасно!
Споменавайки дълбочината на връзката, бих отбелязала и другия интересен елемент в това отношение. Често всичко е започнало някъде назад в миналото, с един копнеж и търсене да откриеш срещнатия някога специален за теб човек. И тази далечна връзка (защо не и от минали прераждания) е котвата за стабилността на героя или героинята в това да изчака точното време, узрелият момент, за отварянето им един към друг и щастливото събиране за общ път. Този повтарящ се модел наистина много ме впечатли и ми действа успокоително каквито и да са перипетиите до кулминацията в развитието на действието. Винаги има някаква светлика, сочеща пътя.
Другият хубав за мен момент е това, че съвсем не са само драматични преживяванията, а се редуват с моменти в абсолютна мажорна тоналност. Истински майстори са корейците в това да поднасят и двете страни на съществуването ни, така добре сливащи се. Точно какъвто е флагът им всъщност с хармоничното единство на Ин и Ян в скута на божественото бяло. Постоянно го виждам този елемент на преодолявани социални дистанции, в съчетание с някаква трансформация. Има го под някаква форма във всички изгледани от мен сериали: Boys Over Flowers, High Society, 100 Days my Prince с Дио или Rich Man със Сухо от EXO, дори в Suits, Hwarang, What Happens to my Family, The Great Jang-geum…
Аспектът на развиваща се история в събирането на полюсите е наистина много характерен. Социалните разделения леко и постепенно се неутрализират, за да възтържествува единството. В Scarlet Hearts за съжаление бе твърде тежко и единството остана за реализиране в следващ живот. Днес 😉 И така, те постоянно събират за общ път персонажи от социални полюси и всякакъв вид дистанции, учейки ни, че в крайна сметка са маловажни, само ментални конструкции, които капсулират живота в отживялата си неконструктивност. Традициите и нормите винаги идват, за да са парапет за развиващия се човек, но когато е развит, те вече пречат да се изявява свободно животът и енергията на твореца у него. Тази пропаст, която има да се заличава, е толкова страховито голяма, че може би затова често връзките започват като приятелство в ежедневието. Със споделяне и обмяна на мисли, чувства, с помагане в рутината на всекидневието, докато един ден нещата са узрели така, че БУМ, виждат се в една дълбока, стабилна, надеждна и дълготрайна любовна връзка на единство между дух и тяло, сърце и разум, мъж и жена.
Разбира се, няма да е драма, ако не се налага да се преодолеят тежки обстоятелства, които или могат напълно да погубят връзката, или да я направят истински силна. А в намерения път един към друг, героите намират онова, което преди им е липсвало в тяхната лична полюсна сфера. Изобщо, ако корейците не могат да скъсят и заличат дистанцията между някакви полярности, не зная кой друг в света би могъл.
Дали защото е по истински случай, но сериалът, оставил най-дълбока следа в мен, е “Съкровище в двореца” за първата жена лекар в корейския кралски двор, за Великата Чан Гъм. Абсолютно впечатляваща история! Животът й е нагледен пример как съдбата се грижи да получиш онова, което ти е нужно, за да успееш в мисията си, въпреки че често изглежда сякаш те наказва. Да се види смисъла в бедствието е върховно предизвикателство за всеки човек. В Учението на Мъдростта на Ваклуш Толев има една формулировка, която ни обръща погледа точно към този аспект на живота: “Научи ме на милосърдие от Любов, знание от Мъдрост и служение от Истина. Тогава сърцето ми ще знае смисъла на бедствието.”
Историята на Чан Гъм нямаше да е така успешна, ако не обръщаше всеки път погледа си и не полагаше всички усилия в себеизграждането си с любов и отдаденост, за да послужи някак на хората. Беше първокласен ученик, имаше първокласни учители, първокласни приятели, първокласен спътник в любовта, който също бе искрено отдаден на това да служи на хората, и дори кралят и кралицата се учеха от нея как да постъпват с величие. За мен сценаристите, които са подредили и ни поднасят цялото това величие за да гледаме и да се учим, са почти мъдреци някакви. Поднасям им искрената си благодарност.
Наистина ми се иска да посочвам и давам гласност на тези високоенергийни постижения на човечеството по цял свят, които мога да ни помогнат (като човечество). Както във филма Tomorrowland се подчертава колко е важно да знаем върху какво да се фокусираме, на какво да даваме енергията си. Имаме нужда от смяна на фокуса очевидно. Имаме нужда да сменим посоката в отдаване на енергията си.
Другият ми много любим сериал е за учителя Ким, “Доктор Романтик.” Обожавам такива съвършено изваяни образи на непоклатими, силни и мъдри характери, които не могат да бъдат стреснати от никакъв външен социален натиск и винаги намират как да излязат на глава в битката за власт с онези, които ползват интригите за целта. И отново съм много впечатлена от сценаристите как чудесно са изградили някои от характерите така, че да изберат все пак светлата страна на силата накрая.
Да, зная, че съм мечтател. Сега разбирате защо толкова много обичам ЕХО, NCT и т.н. Те излъчват в света точно тази свързваща и сбъдваща мечти енергия. И се надявам всеки един от артистите да израства и узрява като личност с съзвучие с посланията им, за да поддържат това поле от енергия стабилно и истинско.
В един мой сън бях в голяма стая с други хора наоколо ми, които не познавах и дори не виждах, защото стояхме в своите столове сам-самички. С този образ почувствах дълбока, опустошителна тъга заради тази откъснатост между хората, между душата и ума, материалното и духовното; заради липсата на любов, знание и истина. Но изведнъж тъгата изчезна така сякаш никога не е съществувала, без значение колко дълбоко бе влязла в душата ми. Три години и три месеца по-късно имах друг сън. Множество хора, усмихнати и сияещи, събрали се около една книга: придобитото знание за съществуването ни, да кажем. Почувствах тази дълбока радост на връзка между нас и усещането бе така докосващо, че сърцето ми се сви при мисълта за предстоящата неминуемо загуба. Времето минаваше и отминаваше, но такава загуба не идваше и не можеше вече да дойде, осъзнах. Защото както казва Зороастризма, богът на злото има само определено време за съществуване. Тоест онова, което не е еволюирало, но когато еволюира, няма връщане назад. И тогава идва богът на доброто във вечността. Не е ли прекрасно, отново!
СЛЕДВА
