Home ENGLISH BAMBI на Baekhyun; Как се влюбих в EXO: пеперуда – вятър – душа ТЕОРИЯ и още

BAMBI на Baekhyun; Как се влюбих в EXO: пеперуда – вятър – душа ТЕОРИЯ и още

BAMBI на Baekhyun; Как се влюбих в EXO: пеперуда – вятър – душа ТЕОРИЯ и още
0

For English, scroll down.

Ралица Благовестова, текстът e видео-реакцията по-долу:

Богът на к-попа се завърна.” – Сънгмин от Stray Kids ни уведомява. Не знаех, че съм чакала такава характеристика да се появи за нашия Бекхьон. Благодаря ти, Сънгмин. Думите на Хьок от VIXX също са много готини: “Батко Бекхьон, който постепенно се превърна в музикално чудовище.” Освежаващо е да видиш колко много хора има там някъде въодушевени от това ново произведение на изкуството. И респект към таланта, задействан независимо колко е трудно, за да ни радва. Албумът Bambi наистина е най-добрият на Бекхьон до момента. Поне за мен. Вокално, емоционално… на друго ниво. Красив от начало до край. С естествено изливаща се вокална виртуозност, пълна с богатство от нюанси. Чисто и просто, изкуство…

Има моменти, особено в Cry for Love, Bambi и Love Scene, които са направо трудни за преживяване. Не е никак забавно вече –  направо измъчва бедните ни душички :) Имам чувството, че губя моя весел приятел така. Но както казва Чайковски за Моцарт: Обичам всичко в него, защото обичаме всичко в онези, които обичаме истински.

Начинът, по който стигнах до EXO е почти магичен, така да кажем. Същият тип енергия, който те излъчват в света ме отведе един вид при тях. Това бе българската песен Beautiful Mess за Евровизия 2017, написана от Symphonix и изпята от Кристиан Костов, който беше сравняван с к-поп айдъл. Не знаех нищо за корейския поп по това време и започнах да търся докато не попаднах на песента Monster на EXO, която ме накара да се влюбя в тази група. Песента Beautiful Mess е наистина нещо специално. Представя ни онова състояние на ума и душата, в което си над всичко онова в низините като емоции и отношение към света. Недосегаемата любов във всякакъв смисъл. От момента, в който я чух… бях вече в играта. И тя съдбовно ме отведе до EXO.

Какво бе първото, което ми хареса в EXO? Най-вероятно пълният пакет: както музиката, така и танцовата хореография ме впечатлиха, заедно с някои изображения като змията и Тайната вечеря. Въображението ми бе вече задействано с тези изображения, защото долових специфичния начин на мислене, когато не е достатъчно само това, което е пред погледа в този 3D свят. Има повече, ми казваха, и с радост последвах белия заек, отвеждащ ни към една по-всеобхватна картина на съществуването ни. И кликвайки върху Overdose и MAMA малко след това, останах напълно изумена! Какво качество на продукция само, мислех си. Това са мои хора, знаех си вече. Обичам както митологията, така и научно-фантастичните филми и ето, че ми поднасят дори повече с прекрасна музика и вокални хармонии, изключително атрактивни изпълнители, изумителни хореографии, операторско майсторство и т.н. Шлюзовете на моя интерес към EXO бяха необратимо широко отворени и реката на тяхното творчество се изля свободно в ежедневието ми.

Имах усещането, че най-сетне съм намерила дома си в масовата продукция. Никога не съм изпитвала такова чувство преди. Имам предвид светът на душата изявяван така ширно и посрещан така уважително. И бях така изумена да разбера, че EXO дебютира на Великден, точно през 2012 г.: 2012 г., предполагаемият край на света в календара на маите, както знаем. Краят на стария дисфункционален световен ред, да кажем. Един вид те бележат края на старата ера на ограничителното мислене и началото на нова, тази на свободно летящата душа. Защото идват от Сеул, тоест от града на душата 😉 Това може да е само мое въображение, разбира се, но наистина го има този красив енергиен поток, маркиран с факта, че дебютът им на 8 април не е просто Великден през 2012 г., а всъщност е истинската историческа дата на Христовото Възкресение, открита от учените, обявена от BBC и отбелязана в някои енциклопедии като факт. Например в българската Хронологична енциклопедия на света, том 3, страница 24. И знаем, че EXO са известни с това, че съживяват продажбите на физически албуми, например.

Когато се чудех както обикновено какво е значението на името им, не можах да намеря обяснение, освен че са от Exoplanet като концепция. И поради логото им, заедно с общото значение на “exo” като нещо “извън” и “външен”, приех за себе си, че идва от “exodus”, като заглавието на тяхната песен и албум. Тоест имаме “изход”, но с библейски нюанс. Значи ЕХО ни извеждат от лабиринта на земното, ти да видиш. Толкова красиво отново!

Започнах бавничко, ден след ден, да изследвам тяхното творчество с изпълнение или музикално видео тук, телевизионно предаване или статия там… Youtube не пропускаше да ми предлага все нови и нови неща, увличащи ме все повече и повече. Един ден се появи песента Ko Ko Bop, която ми се видя изключително свежа и пъстра. Помня, че си помислих колко добре са съчетали обичайния поп сюжет на любовна песен с нещо отвъд, което е така интригуващо: EXO като паднали ангели, преживяващи земния живот и опитващи се да развият отново своите забравени, но налични дълбоко в тях суперсили. Така някак си разтълкувах визуалната история. Доста по-късно, и то заради концепцията на NCT установих, че тази песен всъщност представя тласъкът за събуждане от филма Inception. Този тласък може да има различни нива на виждане. Ние като публика да се събудим за тяхното съществуване и творческа продукция – да не ги проспиваме, от една страна.  Или те като артисти да разгърнат в пълнота своите умения и таланти в пътя си към своята публика. Накрая и всички ние да събудим потенциала си като човешки същества и да еволюираме като цяло. С всяка следваща стъпка се вдъхновявах, забелязвайки нови и нови детайли и се чувствах свободна да летя на крилете на въображението си, без възможността да греша или да съм осъждана. Видях и забавни шеги на тема теории за света на EXO, които ме разсмиваха. Накратко, такова увлекателно, задълбочено, извисяващо, дълбокомислено и грижовно масово производство никога не съм виждала и преживявала до момента. Тази реална и силна връзка между двете страни на всяка творческа изява,  която к-попа осъществява, е невероятна.

И насред новооткритото ми вълнуващо пътешествие попаднах ненадейно EXO-CBX. Бе стресиращо преживяване в началото за мен, защото си помислих, че вече няма EXO. Помислих си го, защото бях под впечатлението, че всяка година излизат нови групи, и предишните се разпускат. Какво облекчение бе да установя, че случаят с EXO не е такъв и те просто спонтанно са сформирали подгрупа. След това постепенно свикнах с идеята, че Лей няма вече да участва като EXO OT9, защото е поел по пътя на собствена мисия, която е важна. Осъзнах също, че нашите момчета порастат и също са привлечени да разгръщат собствените си индивидуални пътувания. Това не е нещо, за което трябва да обвиняваме SM, както обикновено. В крайна сметка EXO вече направи белег в историята. El Dorado изниква в съзнанието ми със прекрасната си мелодия и текст. В нея също има нещо от идеята на Inception. Вятърът и мелодията, които за повикът за събуждане в друга реалност. И впрочем тази пирамидална структура във въздуха ми напомня за песента One на SuperM, заедно с някои мои сънища, но това е нещо за разчепкване в техния епизод по-натам.

Какво друго…? Само преди дни чух в интервю символична истинска история, която е в такова съзвучие, че съм смаяна. Като свързващ метафоричен символ е мисля. Знаете този образ на пеперудата, която разпространява вълната с вятъра на крилцата си и присъства къде ли не във видеата на SM, както и гръцката главна буква “псиψ, ползвана официално да представя психологията, науката за душата, и е възприета от SM като знак за Сеул, столицата на сърцето, в тяхната продукция най-вероятно. В древността думата “психе” има значението на “пеперуда”, в наши дни означава “душа”. От друга гръцка дума, “анимос“, тоест “вятър”, идват думите “анимус” – дух и “анима” – душа. Ето как “пеперуда” и “вятър” са в основата на двата израза за дух и душа. Ето я и историята, разказана от инженер Владимир Петров, който посещава лекциите на Учителя на Мъдростта Ваклуш Толев в Пловдивския Университет. И така…

“Има един интересен случай, свързан със самото начало на тази дисциплина “История на религиите”. Бяхме се събрали в 6-та аудитория – 200 човека, претъпкано, вратите отворени, да могат и хора от коридора да чуват. Деканът [на Алма Матер] идва, открива специалността, дава думата на Учителя Ваклуш да започне… И преди още да почне да говори, изведнъж един от прозорците в една от посоките на света се отваря от юг – отвори се, някаква мощна въздушна струя мина, отвори и другия прозорец, който е на север… И всички камбани в града почнаха едновременно да бият. Невероятно. Един звън на камбани, чак пречеше да се чуваме. И една пеперуда, ей толкова голяма, тръгна от юг, прелетя през цялата зала и излезе през другия прозорец… Сетиха се тогава да затворят прозорците, защото много шумеше от камбаните. И Ваклуш започна да говори за история на религиите.”

Юг и Север, не е ли напълно в съзвучие? Да се възстанови единството на онова, което е било някога разделено в толкова много аспекти. И камбаните бият за пробуждане. Нека завърша този епизод с текста на песента History [История]. Опитах се да слея в едно двете версии, така че е леко по-различен от всичко, което ще намерите иначе. Този текст направо спира дъха. Толкова е смислен и силен, че настръхвам почти всеки път, когато го прочета.

Ralie Blag, text from the video reaction above:

‘The god of k-pop is back.’ – Seungmin of Stray Kids states. I didn’t know I was waiting for such a characteristic to come around about our Baekhyun. Thank you Seungmin. The words of Hyuk from VIXX are also so cool: ‘Baekhyun hyung, who gradually turned into a musical monster.’ It’s refreshing to see how many people out there are hyped about this new piece of art. And respect for the precious talent put in action, no matter how hard it is, for us to enjoy it. Bambi album is definitely Baekhyun’s best so far. At least for me. Vocally, emotionally… on another level. Beautiful from beginning to the end. With naturally flowing vocal virtuosity full of richness of nuances. Pure art… and we are blessed to witness it in real-time. Beautiful, beautiful, beautiful album. Gorgeous. There are some moments, especially in Cry for Love, Bambi, and Love Scene… that are hard to be survived. It’s not fun anymore – he’s torturing our poor hearts… I feel like I’m losing my cheerful friend of mine. But as Tchaikovsky says about Mozart: I love everything about him, because we love everything in those whom we love sincerely.

Тhe way I found EXO is magical so to say. The same kind of energy that they radiate in the world sort of brought me to them. It was the Bulgarian song Beautiful Mess for Eurovision 2017 written by Symphonix and sang by Kristian Kostov who was compared with a k-pop idol. I didn’t know anything about Korean pop at the time and started researching until I came across EXO’s Monster and fell in love with that boy group. The song Beautiful Mess is really something. It represents this state of mind and soul when you are above everything down there as emotions and attitude to the world, the untouchable love in any sense… The moment I listened to it I was… in the game. And it fatefully brought me to EXO.

What did I like in EXO first? It was the full package most probably: both the music and dance choreography impressed me, as well as some images like the snake and the Last Supper table. My imagination was already fired on with these images because I sensed that specific way of thinking when it’s not enough what’s pulled in front of your eyes in this 3D world. There is more, they were telling me, and I was so happy to follow the white rabbit down the hole leading to another greater picture of reality. And clicking on Overdose and MAMA shortly after Monster… I was totally amazed! What quality of production, I thought. These are my people, I knew already. I love both worlds of mythologies and sci-fi movies and here they served me even more with great music and vocal harmonies, extremely attractive performers, astonishing choreographies, camera work, and so on. The floodgates of my interest in EXO were irreversibly wide opened and the river of their legacy splashed freely into my life.

I was like I finally found my home in the mass production. I never experienced such a feeling before. I mean the world of the soul being manifested that broadly and appreciated with such a respectful recognition. And I was so amazed to find out that EXO debuted on Easter Day, in 2012 exactly: 2012, the supposed end of the world in the Mayan calendar, you know. The end of the old dysfunctional world order let’s say. Like they mark the end of the old era of restrictive mindset and the spring of a new one of the free-flying soul. Because they come from Seoul, you see. It could be just my imagination of course. But there is for real this beautiful energy flow marked in the fact that their debut on 8-th of April wasn’t just Easter Day in 2012, it’s actually the real historical date of Christ’s Resurrection, discovered by the scientist, announced by BBC, and put in some encyclopedias as a fact. For example in the Bulgarian Chronology Encyclopedia, volume 3, page 24. And we know that EXO are famous for reviving physical album sales, for example.

When I was wondering as usual what’s the meaning behind their name, I couldn’t find an explanation except that they’re from Exoplanet as a concept. And because of their logo, together with the general meaning of ‘exo’ as something ‘out’ and ‘external’, I made my mind it’s coming from ‘exodus’, like their song and album title. That is ‘an exit’ with biblical nuance. So EXO lead us out from the maze of our earthliness, yeah. So beautiful again!

I started to explore slowly slowly day by day their legacy with performance-live-music video here, TV show or article there… Youtube didn’t fail to suggest me more and more new thAngs new thAngs and I got more and more involved. One day Ko Ko Bop appeared which I found so fresh and colorful. I remember I thought how well they merge together the usual pop content of a love song with something beyond which is so intriguing: EXO as fallen angels experiencing the earthly life and straggling to master again their forgotten but present deep inside superpowers. Something like that I interpreted the visual story. It was much later and because of NCT‘s concept that I realized this song is actually presenting the kick for awakening from the movie Inception. That kick may have different layers of perspective. We, as an audience to wake up for their existence and creative work: that is not to sleep over them, in one hand. Or they as artists to fully unroll their skills and talents on the way to approach their audience, on the other hand. And finally, we all to wake up our potential as human beings and to evolve in general…

With every new step, I was inspired by noticing more and more details and felt free to fly on the wings of imagination without being wrong and judged…  I saw some amusing jokes about the theories aspect of EXO’s world that made me laugh. In short, such an engaging, profound, elevating, thoughtful, and caring mass production I’ve never seen and never experienced before. That real and strong bond between both sides of any creative work that k-pop provides is amazing.

And in the midst of my newly found exciting journey, I suddenly bumped on EXO-CBX. It was a stressful experience at first for me because I thought there is no more EXO. That’s what I thought because I was under the impression that every year there are new groups raising and the previous ones are disbanded. What a relief was to realize that this wasn’t the case with EXO and they just spontaneously formed a subunit. Then I gradually got used to the idea that Lay is not going to perform anymore as EXO OT9 because he is on his own mission already and it’s important. I also realized that our boys are growing up and they are attracted as well to unfold their own individual journeys. That’s not something that we need to blame SM for, as many usually do. At the end of the day, EXO made History already. El Dorado is popping up in my mind with its great melody and lyrics. There is the Inception vibe in it as well. The wind and the melody which are the call to wake up for another reality.

I had the same dream once again.
An endless desert in front of me.
At the edge a dazzling city I see
which always fades before I can reach

I hear the sound of a quiet wind.
Where could this golden song
have been blown forth from?
When I close my eyes
a more vivid picture of that place
shimmers [shimmy shimmy ko ko bop] in my mind.

The bigger the adventure is
The more danger follows
Into the light that spreads out before us
Toward the future that no one knows of
That walk will be a legend in the days to come
Under the same name, under the same sky
We are one.
So we believe in each other
Oh El Dorado
I know it’s there…

And by the way that pyramidal structure in the air reminds me of SuperM’s One together with some dreams of mine, but this is something to explore later on in their episode.

What’s more…? Just a couple of days ago I heard in an interview a symbolic true story that appears to be so much in accord that I’m amazed. It’s a connecting metaphorical symbol I think. You know the image of a butterfly that spreads the wave with the wind of its wings and is everywhere in SM’s videos together with the capital Greek letter ‘psiψ which is officially used to represent the word, or study of, Psychology, the science of the soul, and is adopted by SM as a sign of Seoul, the capital city of the heart, in their concepts most probably. In ancient times the word ‘psyche‘ had the meaning of a ‘butterfly’, nowadays it means ‘soul’. From another Greek word, ‘аnemos’, which is ‘wind’ come the words ‘animus’ – spirit, and ‘anima’ – soul.  That’s how ‘butterfly’ and ‘wind’ are in the bottom of both expressions of spirit and soul.

And here is now the story told by engineer Vladimir Petrov who attended the lectures of the Teacher of Wisdom Vaklush Tolev at Plovdiv University. And here we go. Have in mind that Plovdiv is called the cultural capital of Bulgaria, and Sofia is the administrative one. ‘Sofia’ means ‘wisdom’, as you know :) And here we go:

There is an interesting case related to the very beginning of this discipline ‘History of Religions’ that was introduced [at the University]. We had gathered in the 6th auditorium: 200 people, the hall was crowded, the doors were opened so that people from the corridor could hear as well. The dean [of the Alma Mater] had come to open the specialty. Finishing his speech he gave the word to teacher Vaklush. And before he even started, suddenly one of the windows in one of the directions of the world opened from the South and with it, some powerful air stream passed and opened the other window too, which is on the North… And all the bells in the city began to ring at the same time. Unbelievable. Such a loud bell ringing that even kept us from hearing each other. And a butterfly, that big, set out from the South, flew across the whole hall and went out through the other window… Then they closed the windows, because of the bell ringing. And Vaklush started talking about the history of religions.

South and North… isn’t it absolutely in accord? To bring back together what was once torn apart in many different aspects. And the bells for awakening are ringing. Let me end this episode with the genius lyrics of the song History. I tried to merge both versions in one translation so it’s a bit different from everything you’ll find. These lyrics are breathtaking. So meaningful and powerful that I almost get goosebumps every time I read them!

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)