For the English version click HERE.
Подготвил: Ралица Благовестова
Материалът е част от изданието “Цветове от аурата на България”
Всекидневието е еволюционна форма на възземането!
– Ваклуш Толев –
ЕХО (чете се Ексо) правят дебюта си култово, с почти филмов апломб, през знаменателната 2012 година и по стечение на обстоятелствата на още по-знаменателно идейната дата – 8 април, реалната историческа дата на Христовото Възкресение (през 2012 денят при това е точно неделя, официален Великден). Веднага изпъкват с фентъзи концепцията си на дошли от друга планета на Земята и притежаващи суперсили, най-реалните от които са всъщност изключителните им танцови хореографии и гласови хармонии, с които ме спечелиха моментално с първото тяхно видео, на което попаднах.
Истината е, че съвсем до неотдавна изобщо не бях чувала за явлението к-поп (тоест корейски поп, кей-поп) в световната поп музика. Информации започнаха да си прокрадват път към сърцето ми покрай изявите на нашия Кристиан Костов на Евровизия 2017, докато четях коментари колко много напомнял на к-поп идол и слушах в интервюта негови собствени признания колко много обича този жанр. Е нямаше как да не проверя какво е това чудо! 
Опитвах безуспешно цели три пъти – слушах разни клипове, фен класации и нищо не ме впечатляваше. Идваше ми твърде шарено като визия и най-вече твърде неоткрояващо се като мелодии. Докато на четвъртия път не попаднах на песента Monster. Ооо, това вече беше страхотно – и музикално, и визуално, а за ритъм и танци да не говорим. Естествено, че потърсих и други клипове на тази група, наречена EXO. След като изгледах Overdose и MAMA (тук мога да кажа само уаууу) вече си имах нови музикални любимци! Ko Ko Bop, Universe, Call Me Baby, Growl, Electric Kiss… – предизвикваха у мен възторг след възторг при откриването им и продължават да ми въздействат все така.
Освен цялостната наслада от поднесените музикални продукции, в началото изключително се забавлявах с това колко много на брой са членовете на групата и как изобщо не мога да ги различа на пръв поглед – повечето ми изглеждаха почти еднакви с интересните си прически и футуристичен стайлинг. Все пак успях да си харесам най-много трима от множеството – Лухан, Сехун и Бекхьон – в този ред, които всъщност си приличат доста визуално и имат най-мило излъчване. След като се запознах от интервюта по-детайлно с групата, Бекхьон се оказа този, който грабна вниманието ми трайно. Въпреки че не е най-малкият на години, се изявява непринудено и естествено като немирното дете и душата на компанията – редовният шегаджия, бърборан и глезан, а двамата със Сехун, който е реално най-малкият, са като братя, угаждащи си на приумиците (въпреки че Сехун е пословично сериозен и сдържан пред публика :). Чаньол и Каи са следващите, когато стане въпрос за шеги. Други двама – реално най-сериозните от членовете на EXO – Дио и Сухо, са тези, които най-често усмиряват Бекхьон с потупване зад врата или мъмрене, когато се развихри прекалено. Относно мъмренето – запазената марка на Сухо, който е лидерът на EXO, има забавни клипчета в ютуб, на които съм се смяла от сърце – например Членовете на ЕХО, когато Сухо е наоколо или Членовете на ЕХО, когато Сухо не е наоколо По-важното при Бекхьон обаче е, че освен шегаджийството си, всъщност има силно драматична страна и присъствие[1], които ми липсваха като характер при най-миличкия визуално от всички – Лухан, при когото долавям и доста подчертан състезателен дух. (Истината е, че първо на Лухан обърнах внимание, защото често точно с него беше сравняван визуално Кристиан по снимката от лирик видеото на Beautiful Mess.) И макар, че е нареждан по-назад в танците (Бекхьон[2]), има една характерна лежерност и артистичност, които са си просто харизма.
Групата дебютира с 12 членове – 6 са EXO-K и 6 са EXO-M, с идеята да се представя и промотира всяка песен едновременно на корейски и китайски (мандарин), но това очевидно не се оказва добра практика, защото много скоро един след друг трима от членовете на EXO-M (Крис, Лухан и Тао) напускат и песните вече се промотират заедно, без разделение на подгрупи. За съжаление, по политически причини, за записите и презентирането на последните два албума – The War: Power of Music и Universe, Лей от EXO-M, който е официален посланик на своя роден град в Китай, също не успява да се присъедини към приятелите си.
Аз лично вече съм много привързана към специфичните качества и принос на всеки един от останалите по договор 9-ма членове и много ми се иска да има следващи техни албуми, в които да ги виждаме отново заедно в този им състав. Лей и Каи например са изключителни танцьори, най-добрите. След тях често биват нареждани Сехун, Шумин и Бекхьон. Чаньол е безспорният талант в рапирането, заедно с Каи и Сехун, също Шумин, а в последно време дори Бекхьон (рапирането при EXO си е всъщност пеене и изключително много ми харесва!). Чен от своя страна има най-широкия диапазон на гласа и най-високия също така, а се изявява в последно време и като текстописец, подобно на Чаньол, Лей и Бекхьон. Дио е водещият певец в групата с по-равен, но добре поставен глас, следван от Бекхьон, с на ранородния, и Чен, Сухо с най-лиричния, Шумин, Лей… Много ми харесва също така тишината и скромността в излъчването на Дио – толкова е фокусиран и сладък винаги! Можем да отбележим и забележително добрия стил на обличане в ежедневието на Шумин и изключителния талант на Сухо при фототсесиите. В заключение всички те имат, подчертаваната дори в реплики от корейските ТВ драми, специфична младежка енергия на едни енергични, весели и мили хлапета. Дори Каи, който по принцип е най-секси на вид в EXO, е такъв някак много невинно и чисто.[3]
И така, дали ЕХО, които според мен правят История в корейския поп, а защо не и изобщо в световната поп музика – ще се завърнат и тази година наесен с нов и (стискаме палци) впечатляващ албум, каквито са податките? Силно се надявам и очаквам с нетърпение да са предвидени за тях още творчески достижения – заради самата концепция, послания и аура на тази група, носещи вид извисяване и много хубава чистота на излъчването (както вече подчертах нееднократно), а разбира се и заради самите им песни, много от които слушам с безкрайно внимание без да има за тях клипове. Влюбена съм в такива като Diamond, Forever, Been through, Sweet lies, Two moons, Let Out the Beast, First Love, What if, Fall… много са.
Други, като Lotto (Louder) и Love me Right, предпочитам да гледам в изпълненията им на живо, вместо клиповете, и си ги въртя заедно с други прекрасни записи от концерти на песни като El Dorado, Exodus, What is Love, Thunder, Hearth Attack, The Eve, Machine, Transformer, Drop That (тук Чен е просто трепач в пеенето, същинска рок звезда!), Moonlight, Run, Playboy, Hurt… (Някои хубави клипове от японското турне не ги намирам вече в Ютуб, но съм си ги изтеглила.) Отделно място в класацията ми заема един от основните хитове на EXO – Wolf, чийто клип е стилистична и танцова класа отвсякъде, но музикално ми е твърде много рапът и затова не обичам да си го пускам особено често. Lucky One е другата песен с клип, която на места много харесвам, но на други ми е еднообразна ритмично и въпреки ярко застъпената във видеото любима концепция за дошлите от друга планета младежи със суперсили… също по-рядко ми е интересно да я гледам или слушам.
Power (of Music) и Ka-Ching[4] пък ги преоткрих напоследък, защото визията при тях, от типа cartoon анимация, не може да се сравнява с майсторството на другите клипове, но след като преодолях първоначалната си нагласа, установих колко хубаво настроение имат и как всеки път ме карат широко да се усмихвам, така че когато имам нужда от това, не пропускам да си ги заредя. И накрая да не пропусна да спомена рекламата за Samsung, озаглавена (United) Power, която е направена толкова добре, че в началото я помислих за тяхна песен (някой си беше играл да лупва отделни части и беше станало достатъчно дълго, но някак досаждаше). След като открих реалното видео, вече сама си го лупвам както си е направено цялостно, защо наистина е като една мини тяхна песен, изпипана както винаги от начало до край!
И тук е моментът да акцентираме върху изключителната идейна креативност на екипа зад EXO, който очевидно подбира и стимулира създаването на специфично звучащи и често натоварени със специални послания песни. Може би това е другото, което ме привлича като магнит в случая, но по-важното е колко качествено, многопластово и интуитивно се поднасят визуално и текстово идеи, включително в тийзърите. Освен това се вижда една постоянна интересна игра на вплитане името и знака на групата в песните им под различна форма (това е познат похват в корейския поп, но сякаш акцентите при EXO са нарочно доста чести и многообразни). Виждаме мащабни лабиринти, тоест вариация на знака им, в които се разиграва основното действие, или пък дребни детайли като пръстен с надпис EXO; кенди бонбони под формата на техния знак в средата или предмети като медальони, брошки; чаша кафе или чай, на която знакът е инкрустиран или апликиран; също върху обувки, дрехи, превозни средства и дори хвърчило и други такива… В текстовете също често ще чуем името им, което някак усмихва и фиксира вниманието, а отделно има изобилие от специални надписи и информации, поднесени където се сетиш, с неизменните слънчеви или лунни еклиптики и пространствено-времеви лупвания.
Не на последно място можем да отбележим връзката между лабиринта, като тяхно лого, и името им, което се вплита при албумите и турнетата на групата в разнообразни вариации на английски думи с определено латински корени, носещи библейски нюанси. Една от тези думи е EXOdus – заглавие на песен и на албум, и означава Изход, но не е обичайната дума за изход, а точно библейската. Тоест EXO търсят и предлагат Изход от лабиринта на земното, на тленното, йее! След това ще видим албуми или турнета като EX’act (многозначен каламбур; нещо като EXO в действие и общото значение за точен и прецизен, но има и нюанса на предишен), след това виждаме турнето EXOluXion (тоест ЕХОлюция в овладяване на X силите), после EXOrDIUM (въведение в историята на EXO и слизането им на Земята), после ElyXiOn, което ще рече обетованата земя на планетата EXO – раят, където само избраните (почитателите могат да влязат… Дори името на албума и турнето им The War е натоварено със смисъла, че са започнали битката за завръщане към онова, което със слизането им на Земята постепенно е отслабнало и загубено от тях като сили и качества. Във видеото на Universe освен това има ясни символи и знаци за някаква щастлива развръзка или “нова стартова права” (в края виждаме именно прави линии под формата на картина или опъната на масата до кафето нишка от предходното засукано кълбо)…
Друго интересно за отбелязване е, че в песните на EXO са въвлечени често задгранични композитори или музикални студиа – включително презокеански, но основно от UK и Швеция. Струва ми се, че появата на Швеция в тази статистика е симптоматична. Тази държава сякаш държи първенството в създаването на съвременни поп хитове и често можем да открием нишки натам дори в Меката на поп културата, а именно американската поп индустрия. Впрочем любопитното е, че именно в последните години и BTS (виж P.S. по-долу) засилват чуждестранните си колаборации – в техния случай най-вече презокеански – привлечени са хора, правили песни за Бионсе, Раяна, Сиа и т.н.
В заключение бих акцентирала на нещо специфично и донякъде странно в азиатската музикална индустрия, а именно, че там очевидно има някаква установена закономерност, наречена Comeback Stage (“Завръщане на сцената”), което означава, че е направен нов албум и той бива представян медийно и концертно, след което обира или не важните годишни награди. Там сякаш един артист (най-често група) престава да съществува, ако не направи такъв Comeback Stage. Правилата на индустрията…?! Още по-странното е, че всяка година дебютира нова група и често обира годишните музикални награди, след което малко или много залязва, но не и EXO, а от 2015 не и BTS, макар че реално дебютират през 2013, тоест една година след EXO. BTS са техните основни конкуренти днес за сърцата на публиката и за първенство във всички класации. Разбира се, ЕХО засега държи повечето рекорди както за най-много получени награди[5], така и за най-много предварителни продажби на албумите им и най-високо класиране в корейските и световните музикални чартове. (Подробна справка може да се види ТУК.) Реално, при основните корейски награди в последните години, ако EXO e победител в категорията Артист на годината за мъжките групи, то BTS ще вземе първенството с албум на годината и обратното.
Другото интересно, на което можем да обърнем внимание в азиатската култура, отразяващо се и в поп музиката им, е странно застъпеното колективно съзнание. При тях спазването на екипния дух е не просто норма, а култ. И в развлекателната им индустрия виждаме смайващи количества от членове при всевъзможни групи. От една страна при тях очевидно се възпитава съвместната работа без даването на преднина на нечие его без нужда. От друга, все пак се потиска личната изява, дори да е израз на духа отвътре, който иска да се прояви в земното битие, и няма как индивидът, който го изявява, да не се откроява. Тук се забелязват голям сблъсък и драма в приложността им, придружени със силен стремеж към съвършенство и перфекционизъм до последен детайл.
Струва ми се, че трябва да търсим ключето към азиатската култура в това, което окултизмът ни съобщава като характерност – че тези народи са наследници на 6-та и 7-ма подраси на Атланската цивилизация. Тогава можем да видим ясно особеностите им – атлантите са още в етапа на инволюция (слизане в материята, земното – както EXO слизат на Земята) и имат все още силното интуитивно усещане за единство, преди завесата на индивидуализиращия ум да е спусната. Но освен това азиатците са последните подраси, когато все пак умът е вече силно застъпващ и от тук можем да проследим силната драма при тях в идеята за смъртта и мъката на раздялата. Почти като нарицателно е това явление в културата и изкуството им, особено японските (в отклика донякъде от китайските) – т.нар. “японско светоусещане”, тоест навлизащото чувство за отделност и загуба на пряката връзка с невидимото и отвъдното. Оттам е и тъгуването за загубения любим човек и честото акцентиране върху тъжната саможертва на добрите герои. (При съвременната Пета раса отвъдното буквално си отива и започва битката за омъдреното завръщане – с идването на Христос официално инволюцията в материята е приключила и започва обратна еволюция.)
И ако се върнем отново на екипния дух – струва ми се, че тези народи изразяват в един зародишен вид постиженията, предвидени за последните Коренни раси, които ни предстоят – Шеста и Седма, когато индивидуализацията ще е завършена и надмогната в изява на Духа с лекота и чувството на единство с всички. Тоест водачеството и даването на личния принос ще е с емпатия и в сътворчество на точното място, а не като проява на изпъкване и доминация на всяка цена. Последното е особено характерно за днешната Пета (бяла) коренна раса, чиято недотам симпатична основа е съревноваването, сравняването със и отделянето от другите, а в положителен аспект е всъщност израз и усвояване на водаческото начало в процеса на оформянето на личността.
Струва ми се, че тук съвсем на място можем да отбележим като връзка идеята зад проекта на България за Евровизия 2018 с песента Bones на групата Equinox, която е специално създадена да я изпее. (Чакаме с нетърпение впрочем обещаното тяхно EP[6] да излезе, както и албума на Кристиан, разбира се!) Самата група и песен са чудесен израз на Хармонията, която отделните части могат и постигат в Цялото като един идеал за реалността на бъдещото човечество.
И като казахме България, бих споменала накрая, като вид лирично отклонение, какви интересни неща и връзки излизат, когато се разрови с ентусиазъм и в детайли за нещо човек! В случая, тъй като повечето от членовете на EXO се изявяват и в ТВ продукции, се загледах в откъси от корейската драма Scarlet Heart Ryeo с участието на Бекхьон като един от принцовете в далечна историческа епоха.. Гледах няколко негови сцени, включително с драматичната му смърт (впрочем Лей, Шумин, Дио, Чаньол, Сухо, Лухан и Тао също умират трагично в свои ТВ драми – май само на Каи и Сехун засега е спестена тази участ) и накрая някак попаднах на откъс от епизод без неговото участие, който много ме изненада. Момичето от този откъс очевидно е главна героиня в драмата и се оказа, че тя сънува всичко от далечното минало, което се разказва във филма, но всъщност не просто го сънува, а си го спомня след преживяна кома… И в този откъс, когато тя разбира, че сънищата й са реалност, споменават пет пъти България и зазвучават български фолклорни мотиви в ключовия момент!
Разказано накратко, човекът, който като екскурзовод обясняваше на група хора за България и българското розово масло, се спря после при момичето на нейния щанд в търговското изложение и я заговори. Поглеждайки баджа на ревера й, подчерта връзката на нейното фамилно име с историческата епоха[7], която се презентира от марката козметични продукти, чиито търговски представител е тя всъщност. “Забавно съвпадение” – коментира момичето, а той най-сериозно й отвърна, че “няма такова нещо като случайно съвпадение” и нещата само се връщат на точното си място. След това отново бе подета темата за България и българското розово масло и тогава се чуват български народни мотиви, със зазвучаването на които тя си връща отново спомени от далечното минало и й прилошава. След като си тръгва от търговското изложение, на път за вкъщи попада на изложба с картини от съответната историческа ера и разбира, че сънищата й са реалност. Любимият й в онова време е бил мъдър управник, при когото се освобождават робите и който провежда успешно множество образователни и социални реформи (тук без да искаме можем да направим връзка с управлението на българите, при които никога не е имало институция робство) и са проведени важни социални реформи, но доколкото разбирам, в междукланови войни много от “добрите” герои са убити.[8] Драмата завършва с оставен отворен край двамата влюбени да се срещнат евентуално отново в настоящето…
А защо озаглавих настоящия материал “EXO, които правят История” се разбира от песента им История с нейния изключително идеен текст, изразяващ именно идеала за завръщането на човечеството към Единството (превод на песента виж след видеоклипа).
________________________
ИСТОРИЯ
Превод от английски: Ралица Благовестова
Слушай, можеш ли да почувстваш?
Сърцето ми да бие спира
Сърцето ми се разбива
Сълзите в гняв се превръщат сега
Изтръгва се от мен вик: Ха!
Назад се връщам в своите мисли
Болката в мене пълзи ли пълзи
Черно и бяло
Север и Юг
Тази вечна война край няма определено
Отчаянието на слънцето на две разделено
Толкова дълго в порочен кръг се въртя
На новата стартова права сега най-сетне стоя
Изтъкан съм от грешки, но уча ли се, раста
Когато осъзнаем, че слънцето е едно, велик е деня
Крачка към бъдещето заедно правим сега
Аз имам нужда от теб и ти търсиш мен на тази Земя
Всеки, всеки, всеки ден ние творим свойта История
Отхвърли! Статуквото на стария свят
Изчисти! Всички тези лъжи
Да трепериш така престани
Като магия! С отминаването на времената,
сякаш започнали отначало, измива се мъката от сърцата
Толкова дълго в порочен кръг се въртя
На новата стартова права сега най-сетне стоя
Една по една – преминавам през всяка стена
Никога не е било да се откажа току-така
Аз имам нужда от теб и ти търсиш мен на тази Земя
Отново възземаме се в деня, когато решим живот да дарим на тази мечта
Реши! Реши! Реши! Живот й дари! Реши! Реши! Реши!
Когато опитваш да се самозалъжеш, че пред теб вечността е
Когато се колебаеш и кажеш, че някой друг ден може да го направиш
Никога не знаеш дали утре няма да дойде за теб края
Преодолей сега страховете, после за да не съжаляваш
Дарявай моля те любов, любов, любов
Колкото повече любов струи, повече в хармония звучим
Тъгата в лявата ръка и място в дясната за радостта
Ти и аз един живот споделяме на таз Земя
Привързани сме към деня, когато като едно цяло се родихме,
привикваме обаче после към света, където отчуждени и сами сме
Разстоянието между нас расте, расте, расте
Частите на слънцето разполовено не се нуждаят от разделителна черта
Времето тече, времето тече, времето тече
Ето, задава се мига на срещата с най-съкровената мечта
Тупти все по-учестено моето сърце
Туп, туп, туп, туп, туп
Колко още ще се нося към новата стартова права?
Йее, EXO-K, EXO-M
На прага сме да пишем своята бъдеща История
Когато осъзнаем, че слънцето е едно, велик е деня
Разделението ни на две причината за нашето падение бе
Аз имам нужда от теб и ти търсиш мен на тази Земя
о да, о да, о дa, о да
Всеки, всеки, всеки ден ние творим своята История
P.S.
Основната отклика на познатите с абревиатурното си име BTS – другата сензация при мъжките групи в корейската поп индустрия, е може би, че при тях очевидно концептуално е заложено на повече рап[9], заедно с акцентиращи лирични моменти на места. Засега не успявам да се влюбя в техните песни с такъв ентусиазъм, както се случи с ЕХО, но все пак много ми допадат някои от тези, при които рапът не е толкова натраплив, като Fake Love, Fire, DNA и Blood Sweet & Tears, или Anpanman and Go Go (Новата им песен IDOL също влезе в списъка на любимите!) Дори и при тези парчета обаче ми липсва музикалната динамика и изненадващо разнообразие в хармоничните прогресии, присъщи за повечето от песните на EXO, както и безспорно звънливите и високи гласове на множество от певците на ЕХО.
________________________
[1] Впоследствие видях, че действително се отбелязват за него и двете неща: “Бекхьон е нашият шегаджия. Създава настроението в групата. Често е хокан от Сухо за постоянните глупости, които измисля. Но той има и сериозна страна. Честа гледка е да го виждаме седнал с някой да води задълбочени разговори.” – Мениджърът на EXO Lee Seung Hwan, www.koreaboo.com
[2] Доколкото разбирам, името му като произход е съчетание от две думи, давани в някои от прочитите със значението на “бял” и “мъдър”. И неговата X-сила е Светлина, която Тъмнината (т.е. Червената сила в тяхната концепция) не може да обземе! Друго забавно съвпадение е неговия сценичен номер 4 (т.е. Кръстът в Християнството) и новата дума “Fearless” (безстрашен) на търговската му марка, която може да се види изписана на ризата му при някои от концертите. Наскоро открих в Ютуб хиромантен прочит за всички членове на EXO от Тони Легит и това, което ме учуди, беше, че той първо използва същата дума “безстрашен”, за да характеризира Бекхьон, а след това “щедър”, “благоразположен” и “добър е в това да бъде този, който всъщност е” (единствената препоръчана предпазливост бе да избягва разсейването поради множеството си интереси и да остава искрен по отношение на всеки аспект на съществуването си, за да не изпада в неприятни ситуации). Не е учудващо, че родителите му първоначално са искали да го кръстят Бек-хо, “бял тигър”, но тъй като това е доста силно за живеене име, в крайна сметка са се спрели на по-мекото. И както изглежда той в действителност съчетава двете като характер. Освен това майка му сънува бяла змия-цвете, а баща му малко бяло прасенце, които в корейската символика говорят, че на път е да се роди момиче, но очевидно са просто характеристиките на идващото дете: поетична омъдреност и детинско поведение, така присъщи на Бекхьон.
[3] И отново виждам това впечатление потвърдено: “Тайната на Каи е, че има две противоположни страни. Като изпълнител на сцената, Каи привлича вниманието върху себе си, оставяйки те без дъх. Веднъж слязъл от сцената обаче, се завръща към младежа, който всъщност е – едно сладко и невинно момче. Шегува се често с членовете на групата, прилепвайки се и към мениджърите също така.” – Мениджърът на EXO Lee Seung Hwan, www.koreaboo.com
[4] Ka-Ching е всъщност песен на EXO-CBX – спонтанно създадена подгрупа в състав Чен, Бeкхьон и Шумин – по предложение на някой, който ги виждал да тренират нещо си все тримата заедно.
[5] Статистика награди.
[6] Съкращение от Extended play – ползва се за обозначаване на мини албум
[7] Ерата Корейо, и по-точно началото на кралство Корейо, от което идва съвременния ексоним Корея.
[8] След като изгледах сериала открай докрай, мога да кажа, че е забележително поучителен по отношение на общочовешки ценности, права и идеи за дълбочина и издигнатост във взаимоотношенията между хората. Освен това забелязах акценти върху вегетарианството – не зная дали във връзка с често споменавания Будизъм, или заради съвременната тенденция на замисляне по темата. И всичко започна и завърши с вече силно натрапилото ми се от видеата на EXO слънчево затъмнение, в съпровода на българските фолклорни мотиви, а героинята се чувстваше като “паднала от небето” по отношение на порядките и реалностите на времето. А главната героиня е IU, която е сред най-обичаните настоящи соло изпълнители в Корея.
[9] Например: No More Dream, Boy In Luv, Not Today, MIC Drop, Dope, War of Hormone
