2/3 Карма, Прераждане, Съдба през погледа на Мъдростта: “Богове сте всички, но ще умирате като човеци”

for English, scroll down

~ ~ ~

Подготвил: Ралица Благовестова
Текстът e изведен от видеото по-долу

~ ~ ~

Тодор Димитров: “Битката за човека свърши!” Точно затова е голямата идея за Края на Света. Да, краят на света на човека наближава, започва началото на света на изведената от човека божественост. И той [Учителят на Мъдростта Ваклуш] нарече човека бог в развитие. Тук искам да успокоим топката, не Бог: бог в развитие. Това буквално ме взриви, аз все се чудех за какво е този свят! Добре, сътворил го, направил нещо, създал човека… В същото време всички мастити посветени твърдят, че същността е умонепостижима. Е добре, какво ще правим тогава с тоя ум? Само ще се навеждаме ли тука, какво ще правим? И тук е голямата идея, която е валидна точно с тоя въпрос, който ми зададохте: въпроса за човека – бог в развитие. Кой го е поставил? Че Христос го казва, в псалма го пише: “Седна Бог сред богове и казваше: богове сте всички, но ще умирате като човеци.” (Псалом 81:6-7[1], Йоан 10:34) Ето го разковничето. Ще умираме като човеци, докато имаме поведение на човеци, докато имаме реакция на човеци. А поведението на бог не е претенция, тотална отговорност е!

~ ~ ~

[1] Псалом 81:6-7 е текстът в Псалтир на Синодалната онлайн Библия (линк), но другаде същият текст е в Псалом 82.

~ ~ ~

[(шапка на предаването) СЪБОЖНИЦИ: човечеството в единство]

Петър Николов: Уважаеми гости на студио СЪБОЖНИЦИ, добре дошли на днешната дискусия, която ще проведем заедно с Тодор Димитров. Той е ученик на Ваклуш Толев, така че днес, в кът за култура, книжарница Азбучника, ще направим тази дискусия за що е това Съдба и Карма [част 2/3]. Когато една будност започва да минава възможността и поносимостта, как това нещо се отразява на съдбата и как въобще работи кармата?

Т: Първо искам така, както го е формулирал той [Ваклуш]… Първото, което уточнихме и беше много важно, е, че кармата всъщност е реакция на човка като мисловност, като действие, като поведение. Вижте как е формулирано в индийската култура: “Карма в индийската философия е дело, но в същото време е и моление.” Затова в Мъдростта, в идейния свят на г-н Толев говорим за приложна молитвеност. Не за ментална приложност, не за тези схеми на ума, а за приложна молитвеност, която е една директна контактност с причинния свят, една с-хармонизация с енергиите на това, което е низпослена историческа потребност.

Ние употребяваме понятието Национален дух, ами че то някаква фикция ли е, някаква смешка ли е? То си е жива реалност. Виждаме, че сме разделени континентално, разделени сме териториално, разделени сме национално и минаваш границата и никой не познава езика оттатък. Това не е ли дело на Причинния свят? Не е ли пак един голям ход на това да се създават конфликти, които съпровождат човешката еволюция, потребна на динамиката на това да извеждаш божественост?! Възхищавал съм се на тия неща, на Божествения промисъл. За пръв път обаче г-н Толев ми ги извади тия неща и ми ги формулира. И точно затова “карма” означава “действие”: казах, че е дело, но в същото време и моление, жертвоприношение и то! Какво жертва човека в това моление? Жертва себе си като представа. Защото тази динамика да смениш представата си е точно тенденцията на Причинния свят в идеята за съдбата: да смени представата ти и да те доближи до това, което се нарича Духовна вълна. Ето Христос… Моисей: “не кради”. Не “не кради”, “ако имаш две ризи, дай [едната]”. Имате ли идея, че това сменя динамиката в Причинния свят и въздействията на Причинността като съдбовност са съвършено различни за един човек, който е в Правдата, и за един човек, който е наш съвременник, и живее в света на това, което се нарича Духовна вълна на Любовта – Учението на Христос! Точно затова наблюдаваме такива уникални размирици, такова разнобагрие и цялото многообразие явно е потребно на това, което наричаме Духовност, на това, което наричаме Божественост в идеята да се себесъзнава.

П: Като че ли в цялото това битие, което определя белязаната личност, има някакъв път. Път, който търси съдбата, или път, който самата еволюция или кармата обучава, за да тръгне човека в него. Има ли такова нещо? Що е Пътят? Междувпрочем идеята за пътя е основна в Учението на Ваклуш Толев.

Т: Точно. Затова е наречено Път на Мъдростта и даже ще ви прочета точно какво формулира, каква констатация прави той: “Странното, казва, е това, когато преглеждах цялата световна литература върху тези два големи закона, или принципа, както искате, така ги наречете, че никой не дава место, никой не характеризира това битие на еволюция с реалното присъствие на Кундалини.” (Нур 1/2013,www.nur.bg) Някои хора ще кажат какви са тия Кундалини, какво е това нещо…. Ето това е един от големите проблеми библейски. Духовността, вложена човека, има своята терминологична понятийност на Изток, наречена Кундалини и тук е голямото разминаване в оценката на това нещо. В Библията кой казва на Адам да яде от Дървото, че няма да умре? Змията. (Кундалини се превежда от санскрит като “навита змия”, тоест спящата в нас божествена сила, б.ред.) Казват, че била дявола. Дали нещо преценките пак не са сбъркани? Христос ни каза: “Бъдете мъдри като змии и незлобливи като гълъби.” (Матей 10:16) Ако си върнем памет, че гълъбът е Светият Дух като символ, казва го Синът, не ви ли се струва, че Змията май трябва да има нещо общо с Тоз, Който Го наричат Първа ипостас? Защо? Вижте какво казва Христос: “Вдигнете името ми, както Моисей вдигна Змията в пустинята.” (Йоан 3:14) Вижте как липсата на прозрение, точно това, за което говорехме преди малко, нанася поражения в представите на хората, които съдбата трябва да лекува. И вижте колко е прецизирано всичко: Причинния свят низпосли енергия (това не съм го срещал никъде, той го обясни и то си е така), мисъл-формата, за която всички езотерици говорят и искам да си дадем сметка, мисъл-формата облича тази енергия в представа, в отношение, в поведение… Форма я прави. Несъответствието между вибрацията на Духовната вълна, която е зададена като идея, примерно “ако имаш две ризи, дай едната”, и твоята реакция като човек това разминаване прави това, което се нарича карма. И затова е действие. Затова, ако е молитвено приложение и е с-хармонизирана, тя е много фина. И в растежа на с-хармонизацията, както ги нарича Ваклуш Толев, с Причинния свят, се постига онова, което той нарича: “Направете Мъдростта житейска съдба.” Тя вече не е човешката обикновена реакция: “То може да ми е казано, но мен не ме интересуват тези работи.” Всеки носи личната си отговорност за личното си битие.

П: Кармата и съдбата идват като един помощник, като някакво лечение, като едно възземане… Не толкова като наказание, както се възприема.

Т: В никакъв случай наказание. Виж колко добре е казано: енергии на еволюцията. Еволюцията, чиято основна задача е да отработи мисловност, изразяваща духовност. Това и всички културни деятели говорят: “Няма място за духовност.” Не, няма отработена мисловност, която няма проблеми с това да дава ход на духовност.

П: И в крайна сметка къде е мястото на духовността в тази голяма идея Карма–Прераждане–Съдба?

Т: Голямата идея на духовността седи точно в онова, което преди малко стана на въпрос и минахме в друга посока: Пътят. Има една йерархия на човешката възможност да понася духовност, която е хилядолетно регламентирана в идеята за Духовни вълни. Свидетели сме, или най-малко имаме идея за това, че има идея за един свят на Сътворението, в който доминират примитивни за нас религии, тотемни. Нека си дадем сметка, че това религиозно поведение, и ако приемем креационната теза, може ли онзи, който е изповядвал тотемното да бъде християнин тогава? Можело ли е да му говорят “обичай врага си”, могат ли да му кажат подобни неща, които Христос донася: “Добро прави на който те гони хули.” Че той е примитивен в идеята си да оцелява и е прав, защото в идеята за себезащита и идея да се самодемонстрира разработва мисловност.

П: Значи трябва да има поносимост някаква все пак?

Т: Точно това е голямото понятие, което се изгражда. То е като вътрешна потреба. Поносимостта е право пропорционална на човешката мисловност, която със възможността й да изявява причинност…

П: Тоест кармата идва тогава, когато има поносимост, за да има все пак изграждане? Тя не е унищожителна.

Т: Не кармата, действието ти си е действие – съдбата преценя кармата, от нея взема енергия всъщност. Защото той задава един интересен въпрос: Съдбата автономна ли е, откъде взема енергия? Кое я храни съдбата? Точно човешката реакция е кармична, на създадени мисъл-форми на действие и поведение, от които Причинния свят много добре прецизира в идеята да ги руши. А той ги руши, създавайки все по-фин усет в човека. Вкарва го в ситуации. Затова нищо случайно, както казват, под слънцето. Вижте колко е вярно, нищо случайно. Но нищо не е организирано така, че да пречи на човека да изпълни свободната си воля. Това е другото. Човекът не е детерминиран. Човекът има свободна воля. Свобода на избор в мнообразие даже. Не между ляво и дясно, горе и долу. Всъщност всичко, което се случва с нас… Даже и апостолите, гледам тяхната реакция като ги чета в православната Библия, те разглеждат в един много интересен аспект. “Да напуснем, казва, тази телесна хижа.” (Коринтяни 5:1-2) Те говорят за тялото си като за телесна хижа и аз съм възхитен от градацията в православната култура, когато в 14 век дори при един Максим Изповедник науката, изкуствата и нещата са хубави, защото са полезни, но са наложени и по-добре е било да се отбегнат. За мен тук има едно малко непрозрение. В 14 век исихастите казват, че одухотвореното тяло е повече дори от помрачената душа. Представяте ли си каква градация на една идея? Как се разгръща нещо като познание. И колко трудно е духознанието, ако няма вещината на учител. И точно затова е дадено на държавника привилегия, но и отговорност. Затова е тежка [короната?]. И точно тук е голямата идея на българина и неговото разминаване [с останалия свят], че носи Орендата само хана. Тази отговорност я носи хана. И аз съм възхитен, когато правят съпоставки за България, че българинът наистина е нещо уникално: той единствен в световната култура е монотеист много преди евреите. Даваме ли си сметка, когато съпоставяме българина и тракиеца, безспорни величия исторически, че тракиецът в уникалната си култура все пак е политеист. Имаме ли идея колко време и енергия е необходимо да се изхаби, за да стане един човек монотеист? Това са фази в човешкото съзнание, в човешката еволюция, които отново са потреби на Причинния свят. От това да се разпиляваш като енергия и да търсиш причината в много богове, да стигнеш до извода, че има Един и той е в теб и те чака да пораснеш. Колосални разминавания, нали, като разлики?

П: Този в теб, казвайки така, ми напомня една теза на Ваклуш Толев, който казва, че е време да бъде изведен Бога от човека и че битката за човека привършва.

Т: Тук беше голямото, с което ме спечели отвсякъде. “Битката за човека свърши!”

(повтаря се натам началото на видеото)

<< КЪМ ЧАСТ 1/3 | КЪМ ЧАСТ 3/3 >>

2/3 Karma, Reincarnation, and Fate through the Eyes of Wisdom:
‘You are all gods, but you will die as human beings’

Translation by Neil Scart
Prepared by Ralie Blag
Text from the video above

Todor Dimitrov: ‘The battle for the man has ended!’ It’s precisely this which is the great idea concerning the End of the World. Yes, the end of the world of the man is approaching, the beginning of the world of the Divine brought forth from the man is commencing. He [The Teacher of Wisdom, Vaklush] calls the human being a god in evolution. Here let me tone things down: not God, a god in evolution. This literally blew my mind, I had always wondered what this world was for! Fine, He created it, He did something, He made Man… At the same time all of the renowned Englightened Ones maintain that the essence is unattainable to the mind. Well, fine, what are we supposed to do then with this mind? Shall we just bow down here, what shall we do? And here comes the big idea, which is valid precisely for the question which you’ve asked me: the question of the man – a god in evolution. Who has posed this question? Well now, Christ says it, it’s written in the psalms: ‘God sat amongst gods and said: ‘You are all gods, but you will die as men.’  (Psalms 82:6, John 10:34)

Here is the crux. You will die as humans as long as you conduct yourselves like humans, as long as your reaction is that of a man. But the conduct of a god is not a pretension, it is pure responsibility!

[The show’s intro – SABOZHNITSI (that is ‘co-deities’): Humanity in Unity]

Peter Nikolov: Dear Guests of the Sabozhnitsi Studio, welcome to today’s discussion, which we’ll be conducting with Todor Dimitrov. He is a student of Vaklush Tolev’s, so today in the Culture Nook of the Azbuchnika Bookshop (meaning ‘Alphabetician’, the title of St. Clement of Ohrid, who created the Cyrillic alphabet, based on the work of St. Cyril and St. Methodius, and named it after his teacher Cyril) we’re going to have this discussion on ‘Fate and Karma, what are they?’ (Part 2 of 3) When an awakened state starts to exceed ability and mental capacity, how does this thing influence fate and how does karma work in principle?

T: First, I’d like to put it the way he [Vaklush] formulates it… The first thing, which we specified and which was very important was that karma is actually a reaction of the person in terms of thought processes, of action, of conduct. Look how it is formulated in Indian culture: ‘Karma in Indian philosophy is a deed, but at the same time it is a form of praying.’ That’s why in [The Teaching of] Wisdom, in the conceptual world of Mr Tolev, we talk of Prayerfulness in Action. Not of mental action, not of those schemes of the mind, but of Prayerfulness in Action which is a direct form of contact with the Causal World, a co-harmonisation with the energies of what has descended from above as a historical necessity.

We employ the concept of National Spirit, well now, is that some kind of fiction, is it some kind of silliness? It is a living reality. We see that we are divided by continent, we are divided by territory, we are divided by nationality and you cross the border and no-one knows the language on the other side. Is this not the work of the Causal World? Isn’t it once again a great move to create the conflicts which go hand in hand with the human evolution required for the dynamic of bringing forth the Divine?! I have been in awe of these things, of Divine Providence. But for the first time it was Mr Tolev who extracted these things and formulated them for me. It’s for precisely this reason that ‘karma’ means ‘action’: I already said it is a deed, but at the same time a form of praying, a form of sacrificial offering it is too! What does the human being sacrifice in this praying? He sacrifices himself as a conception. Because this dynamic of changing your conception is precisely the trend of the Causal World in the sense of fate: to change your conception and to bring you closer to that which is called a Spiritual Wave. Here we have Christ… Moses said: ‘Don’t steal’. [But Christ says:] Not ‘Don’t steal’ – ‘If you have two shirts, give [one] away’. Do you get the idea that this changes the dynamics in the Causal World, and the effects of Causality as a form of fate are utterly different for a person who is in [the Spiritual Wave of] Justice, and for a person who is our contemporary, who lives in the world of what is known as the Spiritual Wave of Love – the Teaching of Christ? This is precisely why we are observing such unique turmoils, such a diversity of hues and the whole multiplicity is obviously necessary to what we call Spirituality, to what we call the Divine for its purpose of coming to know Itself.

P: It’s as if in the whole of this existence, which determines the chosen individual, there is some kind of path. A path, which fate seeks, or a path, which evolution itself or karma teaches so that the person sets off along it. Is there something like this? What is the Path? Incidentally, the idea of the path is fundamental to the Teaching of Vaklush Tolev.

T: Exactly. That’s why it is called the Way of Wisdom and I’ll even read you exactly what he formulates, what statement he makes: ‘The strange thing,’ he says, ‘is the fact that when I examined the whole of world literature on these two great laws, or principles, call them what you will, no-one gave a place to, no-one characterised this existence of evolution with the real presence of Kundalini.’ (Nur magazine, 1/2013, www.nur.bg) Some people will ask what this Kundalini is, what is this thing… Well now, here is one of the great biblical problems. The spiritual instilled in the human being has its terminological conception in the East called Kundalini and here there is a great divergence in how this thing is evaluated. In the Bible, who says to Adam to eat of the Tree so that he will not die? The Serpent (Note: Kundalini means ‘coiled serpent’ in Sanskrit, that is the divine power dormant within us). They say it God to be brought forth from thewas the Devil. Could it be that these views are confused again? Christ says to us: ‘so be wise as serpents and innocent as doves.’ (Matthew 10:16) If we recall that the dove is the Holy Spirit as a symbol, the Son says it, doesn’t it seem to you that the Serpent perhaps ought to have something in common with the One they call the First Hypostasis? Why? Look at what Christ says: ‘Raise up my name, as makeMoses raised up the Serpent in the desert.’ (John 3:14)

Look at how the lack of insight, precisely what we talked about a little while ago, causes damage to people’s ideas, which is what fate needs to heal. And look how precisely specified everything is: the Causal World sends down energy (this I haven’t encountered anywhere, he explains it and that’s the way it is), thought-forms, which all esoterics talk of, and I want us to realise, the thought-form clothes this energy in a conception, in an attitude, in conduct… it gives the energy form. The mismatch between the vibration of the Spiritual Wave, which is given as an idea, for example ‘If you have two shirts, give one away’ and your reaction as a human being make the discrepancy which is called karma. And that’s why it is an action. That’s why, if it is prayer put into practice and is co-harmonised, it is something highly refined. With a growth in co-harmonisation, as Vaklush Tolev calls it, with the Causal World, what he calls ‘Make Wisdom your life’s fate’ is achieved. It is no longer the ordinary reaction of a human: ‘It might have been said to me, but I don’t bother with these things.’ Everyone bears their own personal responsibility for their own personal existence.

P: Karma and fate come like a helper, like some kind of healing, like a raising up… Not so much as a punishment as people perceive it.

T: Not a punishment by any means. Look how well it is put: energies of evolution. Evolution, whose fundamental task is to refine thinking so as to express the spiritual. All the cultural activists say ‘There is no place for spirituality.’ No, there is no refined mode of thinking, thinking which has no problem opening the way to spirituality.

P: In the final analysis, where is the place of spirituality in this great idea of Karma-Reincarnation-Fate?

T: The great idea of spirituality lies exactly in that which we talked of a little while ago and then we set off in a different direction: the Path. There is a hierarchy of human ability to bear the spiritual, which is organised in the idea of Spiritual Waves during the millenia. We are witnesses to or at least we have an idea as to this, there is an idea of a world of the Creation, in which religions that are primitive for us, totemic ones, dominate. Let’s be clear that this religious conduct…, and if we accept the creationary thesis, can the one who professed totemism at the time to be a Christian then? Could they have said to him ‘Love your enemy’, can they say to him the kind of things Christ brings us, ‘Do good to him who persecutes you, defames you.’ Well, he is primitive in his idea of survival and he is right, because contained within his idea of self-defence and of self-assertion is the way he develops intelligence.

P: So there has to be some kind of capacity [to endure what is received] after all?

T: That’s precisely the great concept which is developed. This is like an internal need. The capacity [to endure what is received] is directly proportional to the human thought process, which has the ability to manifest causality…

P: So karma comes when there is the capacity for it, for there to be constructive development after all? It is not destructive.

Т: Not karma, your action is action after all – it’s fate that evaluates karma, from it fate takes its energy. Because he poses an interesting question: is fate autonomous, where does it take its energy from? What feeds fate? It’s precisely the human reaction which is karmic, the reaction as generated thought-forms of action and conduct, which the Causal World specifies very clearly with the purpose of destroying them. And it destroys them by producing an ever finer sensibility in the human being. It forces him into situations. That’s why there’s nothing accidental under the sun, as they say. Look how true it is, nothing accidental. But nothing is organised in such a way as to prevent the person from exercising his free will. That’s the other thing. The human being is not determined. The human being has free will. Freedom of choice in great variety even. Not between left and right, up and down. Actually, everything which happens to us… Even the Apostles, I look at their reactions as I read them in the Orthodox Bible, they view things from a very interesting perspective. ‘Let us leave, he says, our earthly abodes.’ (Corinthians 5:1-2) They talk of their body as an earthly abode and I am in awe of the gradation in Orthodox culture, when even in the 14^th century, with Maximus the Confessor: science, art and things like that are beautiful, because they are beneficial, but they are superimposed and it is said to be better to avoid them. For me there is a slight failure of insight here. In the 14^th century the Hesychasts said that the spiritualised body is more even than the obscured soul. Can you just imagine such a gradation of an idea? How something is unfurled as knowledge. And how difficult it is to know the spirit without the expertise of a teacher. That’s just why a statesman is given privilege, but responsibility too. That’s why [the crown?] is heavy. The great idea of the Bulgarian and his divergence [from the rest of the world] is right here: that only the Khan bears Orenda. It’s the Khan who bears this responsibility. I’m overawed when they make comparisons with Bulgaria, the fact that the Bulgarian really is something unique: he alone in world culture is a monotheist long before the Jews. Do we realise that when we compare the Bulgarian and the Thracian, both unquestionably great historically, that the Thracian in his unique historical culture is nevertheless a polytheist. Do we have any idea just how much time and energy need to be invested for a person to become a monotheist? These are phases of human consciousness, of human evolution, which are in turn the necessities of the Causal World. From dissipating yourself in terms of energy and seeking the cause in many gods to reaching the conclusion that there is One and that He is within you and waits for you to grow. Colossal dissimilarities, aren’t they, in terms of differences?

P: The One within you – talking of which, this reminds me of a thesis of Vaklush Tolev’s, which says that it is time for God to be brought forth from the man and that the battle for the man is over.

T: That there is the great thing he won me over with in every respect. ‘The battle for the man has ended!’

(Towards this point the start of the video is repeated)

<< TO PART 1/3 | TO PART 3/3 >>

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)

СВЪРЗАНИ СТАТИИ:

3/3 Карма, Прераждане, Съдба през погледа на Мъдростта: Библейски примери за прераждането 1/3 Карма, Прераждане, Съдба през погледа на Мъдростта: Смяна на мирогледа за ново Небе и нова Земя ПРИКАЗКА ЗА ВЛАСТТА 3/3: Разговор с Костадин Узунoв и публика: Левски, Хизбула … | СЪБОЖНИЦИ 01 ПРИКАЗКА ЗА ВЛАСТТА 2/3: Разговор с Костадин Узунoв и публика: Пизистрат, робите на о. Барбадос, Борис I и др.| СЪБОЖНИЦИ 01