Home FREE VISION МЕДИЯ ВИДЕОБОКС CUL ФИЗ ДЕЦАТА на ДЕНЯ: лидерите на новото време

ДЕЦАТА на ДЕНЯ: лидерите на новото време

ДЕЦАТА на ДЕНЯ: лидерите на новото време
0

For English click HERE.
___

Материалът е включен в книгата
Децата на Деня – родени да правят история
Подготвил: Ралица Благовестова – Алита

“Едно мъничко крехко цвете, наранено, изоставено и почти умиращо. Чувам болката, плача. Защото бях там преди, подобно на теб, ранен, изоставен неизлекуван, изгубен в опустошената земя. Но съм жив, надживях това, защото открих светлина и надежда и сега е мой ред да ти покажа светлината и надеждата. Ти си обичан и имаш мен за подкрепа и насърчение. Така че ще разцъфнеш и ще намериш надеждата и радостта в живота.”

~ Юзуру за програмата си Hana wa Saku, “Цветята ще разцъфтят” ~

Не започвам случайно с този красив текст, който видях в коментари под видеo-клипове на Юзуру от изпълнения на програмата му Hana wa Saku (“Цветята ще разцъфтят”), посветена на жертвите в най-голямото земетресение в писаната история на Япония, от 11 март 2011 г., силно засегнало родния му град.

В това крехко цвете виждам образ на нашата душа – изоставена, пренебрегната, наранена и неизлекувана, отритната и нямаща място в света на един прагматичен земен живот със студено-агресивни интереси и стремежи за външна власт. В такъв свят нашата принцеса-душа вместо издигната на пиедестал е наистина като отритната, стъпкана и изоставена. Има обаче личности в света, които със силата на духа си могат да ни я върнат в цялата й прелест и сияйност, величествено достойнство и царственост, за да властва напълно реално в сърцата на хората и да ги вдъхновява за лични подвизи, каквато й е задачата.

Разтърсващо до сълзи – и радостни, и тъжни – е онова, което виждаме в пътя на Юзуру, а критичният момент на срещата му с реалното опустошително земетресение през 2011 г. е като че ли специален символ при него. Това преживяване обагря мисленето му и слага в сърцето му кръста, с който той потегля вече не просто към покоряване на лични върхове в спорта, а към самореализация в служба на света. Точно тази душевна нагласа при някои личности ги откроява като нещо специално в моите очи. Не само постиженията им говорят, а характерът им е всепокоряващ. Разбира се, конкретното им присъствие на Земята, в което ги виждаме като вдъхновители и водачи, е само върхът на айсберга от хилядолетна им работа над себе си преди това.

YuzuruHanyu-2013

“За пореден път проливаме сълзи от болезнената реалност.
Моля, кажете, че можем да променим нещата, ако пожелаем!”
~ текст от песента MAMA на EXO ~

Мисля че в Юзуру, както и в Бекхьон от EXO, разпознавам образец на идващите Децата на Деня – “зримите теогони” на бъдещето, раждани в настоящето. И както казва Учителят на Мъдростта Ваклуш: “Небето има потребата от Деца на Деня, защото те преобретяват света. Те са просто родени в предназначение – те са чаканата будност, която ражда събудения бог.

Не докосват ли хора като Юзуру именно божествената искра в нас? Не извикват ли за живот възхищението и респекта ни пред нещо извънмерно, специално, изумително дори с моментите, в които са уж най-слаби? Не печелят ли с ритъма на духа си сърцата на хора от цял свят, отвъд очертанията на културни различия и национални граници?

Истинско удоволствие е да гледаш и слушаш с какъв респект и ентусиазъм говорят днес за това елегантно и крехко на вид същество не само почитатели на този спорт от цял свят, не само колеги фигуристи, не само коментатори на спортните събития дори, а и изтъкнати треньори като Алексей Мишин или като Арутюнян, който буквално слисва Юзуру с признанието си, че му е фен и иска от него автограф.

В този материал обаче ще погледнем и към тъжната страна в пътя на Юзуру към великото. До 2015 г., въпреки поставените вече няколко световни рекорда, той все още не се е наложил като голямо и истинско изключение в спорта си. Дори титлата му на олимпийски шампион от Сочи 2014 г. може би не допринася толкова за световната му популярност, колкото историята му за това как никога да не се предаваш, драматично преподадена при първенството за Купата на Китай няколко месеца след олимпийското злато. В разгрявката за волната програма Юзуру и китайският фигурист Ян Хан се сблъскват без да искат така жестоко на леда, че той специално остава да лежи на пързалката сякаш безкрайно, докато дойде медицинският екип да го изведе. През това време основната му мисъл е, че с изявите му на ледената площадка за него е свършено.

След оказаната първа помощ, с бинтована глава и кървяща, въпреки лекопласта, брадичка Юзуру излиза за изпълнението си на леда и с върховни усилия на волята успява да го завърши като пада цели 5 пъти и допълнително се контузва. Не е възможно да се опише с думи енергията на решителност и достойнство, с която слабичката му, нежна фигура се изправя отново и отново след поредното падане в това изпитание на духа. Аз лично съм готова със сълзите всеки път, когато видя кадри от изпълнението, и далеч не съм единствената. Онзи драматичен ден превръща много зрители в пламенни негови почитатели и оставя дотолкова шокирана коментаторката Чен Йинг на китайската национална телевизия CCTV, че от този момент нататък тя отразява с истинска страст изявите му. Това изживяване вероятно е ключово и за самия Ханю, защото в тази ситуация осезаемо го достига любовта на хората и на журито – и го виждаме как избухва в сълзи на благодарност накрая.

Когато след две седмици почивка Юзуру стъпва отново на леда, болката е толкова силна, че сериозно обмисля да се оттегли от идващото след седмица съревнование за NHK трофея, за което е записан като представител на Япония. Все пак надделява желанието да не пропуска дадения му шанс да се класира за Grand Prix финала и решава да опита. “Да се пързаля тук е отново психологическо изпитание. Хайде, Юзуру, ти можеш!” – ще чуем коментаторите да отбелязват със съпричастност. И в двете програми Ханю не успява да изпълни по някой от планираните четворни скокове, класирайки се 4-ти. Въпреки, че не стига до стълбичката с медалите, се промъква като последният в списъка за финала със знаменателните 22 точки!

Интересно е как в интервютата си след това първенство Юзуру посочва като причина за неуспеха си не контузията, защото в тренировките си прави четворните скокове, а психологическата си слабост, която иска и търси начин да преодолее. И на Grand Prix 2014 финала показва, че е успял, като фокусира върху изпълненията си възхищението на публиката и възторжените отзиви на коментаторите, макар физически все още да не е напълно възстановен. Печели титлата с почти 35 точки преднина от второто и 45 преднина от третото място. Тук се раждат знаменитите думи на Каръл Лейн от CBC TV:

Има добри фигуристи, има велики фигуристи, а след това има и Юзуру Ханю, който е на съвсем друго ниво.

Тук чуваме и друг англоезичен коментар, който се родее с този на Алексей Мишин:

“Не мога да не отбележа отново колко спокойна е горната част на тялото му, когато прави скок и се приземява. Подобни скокове идват от небесата най-вероятно.

Този период бележи голямата вътрешна битка на Юзуру с миналото, бих обобщила. Битката му да печели не просто медали, но и сърца, защото при първата му победа в зрелостния шампионат на Япония през 2013 г. все още не е разпознат и обичан. През 2012 г. го виждаме да подскача като малко дете така радостно и ентусиазирано заради бронзовия си медал в японския шампионат, че дори разсмива конкурентите си на стълбичката с поведението си. През 2013 г. обаче гледа тъжно и почти виновно от подиума на победителя, защото е освиркан от публиката, която си има други любимци. Неприязънта на някои хора е дотолкова голяма, че хвърлят бяла кърпа на главата му, докато разговаря с треньора си покрай пързалката. Погледната отстрани ситуацията е направо смешна, но в японската култура да хвърлиш бяла кърпа е знак за смъртно проклятие. Така можем да си обясним думите, които чух веднъж Юзуру да казва, че не иска хората да го мразят за това, че побеждава.

Можем да заключим уверено, че преодоляването на всички трудности до момента го превръщат неусетно от много добър фигурист, в артист и творец на леда. Програмата му Сеймей, по музиката от филма за този японски маг от 10 век, е преломна. Желанието му е с нея да прослави деликатността и силата на Япония. И успява! Преминава зрелищно границата от 200 точки за волна програма и общо 300 точки за двете програми нееднократно, но по-важното е, че съзрява идейно докато я изгражда. Консултира се с актьора, изпълняващ ролята на Сеймей във филма, и научава от него много неща. Обръща внимание на всеки детайл, за да придаде специален смисъл на всяко движение и в крайна сметка:

Как да го кажа? Започнах да възприемам съществуването си от една по-широка перспектива. Благодарение на Мансай-сан, който ме научи да обръщам внимание на всичко и да мисля за значението на нещата, почувствах дълбочината в пързалянето. Започнах да усещам радостта от търсенето на артистично развитие.”

Юзуру възприема от Намура Мансай и емблематичния израз: “Ще водя хармонията между Небе, Земя и Човек с правдивост.” Е, Децата на Деня днес биха казали, че ще водят с мъдрост, защото това е новата парадигма и новото предизвикателство, но по-важно от търсенето да се хванем за думата е да работим действително с енергиите на вътрешния човек, както го прави Юзуру Ханю.

подбрано от Юзуру Ханю

“Имаше период, когато се случиха много неща, в това число безпочвени слухове, съпроводени с критики. Понякога се чудех какъв е смисълът да живея. Мисълта за смъртта ми минаваше през ума не един път.” * “Определено не съм единственият, който страда от безкрайни критики. Може да изглежда тежко да дойде от мен, защото съм публична личност, но много хора страдат от това. Каквото и да кажа, ще бъда критикуван.” * “Винаги съм мислил за себе си като за просто един фигурист, просто фигурист на име Юзуру Ханю. Защо трябва да нося толкова тежко бреме?!” * “Когато спечелих за първи път младежкия шампионат на Япония, бях в 4-ти клас в основното училище. Това бе първият път, когато усетих отплата за упоритата си работа. Скоро след това пързалката в родния ми град бе затворена. [За 2 години.] Винаги имаше много трудности. Въпреки това можах да продължа да се пързалям благодарение на подкрепата на хората. Така че наистина ценя това. Сега мога сам да стана светлина за някого.

Въпрос към Юзуру след победата му в Олимпиадата 2014: Какво според Вас означава тази победа за хората от родния Ви град, които пострадаха толкова тежко?

Отговор: Въпреки че спечелих в Олимпийските игри, което изглежда голямо постижение, моята упорита работа всъщност не осигури реална помощ на хората там. Така че изпитвам силно чувство на безпомощност. Усещането ми е, че не съм направил абсолютно нищо.

Пояснение: За да допринесе реално с нещо за пързалката в родния си град и за възстановяването на района, засегнат от земетресението, Ханю дарява паричните си награда от двете Олимпиади в Сочи и Пьонгчанг на стойност от $60000 и $100000, както и всички приходи от продажбата на автобиографията си “Сини пламъци” (Blue Flames) на стойност от ок. $250000. Така златният медал, който му се струва безполезен за реална помощ, на практика дава действителна финансова подкрепа, но онова, което не може да се измери видимо като принос с фигурата му на вдъхновител, сигурно е безкрайно повече.

Автобиографията му “Сини пламъци” е под формата на серия интервюта с богат илюстративен материал. Заглавието й идва, когато е избрана фотографията за корицата. “Сините елементи, очертаващи се в костюма, напомнят за син пламък. Те също символизират спокойствието в характера на Юзуру и пламенния му борбен дух.” – обяснява редакторът на изданието Каори Окубо.

ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ
мой сън от 13.10.2020

Тъй като мястото тук ми се стори най-подходящо, споделям още един интересен сън.

Заспала съм в ранни зори този ден и се събудих с преживяването на необичайно, почти ентусиазиращо, земетресение. Беше дълъг сън, в две части. Първата част си я свързах с безпорядъка и жълтините в социалните боричкания за власт. Виждах се в зала за провеждане на някакво общо събрание, където бяхме доста малко хора, пръснати тук там из редовете, чакащи да се съберем и да започне. Трибуната за водещите отпред ми направи впечатление с неимоверно високата катедра, зад която и да искаш, нямаше да можеш да видиш ръководните хора, когато застанат там. Беше като издигната висока, защитна стена – образ на дистанцията между управляващи и управлявани, предполагам? Докато се мотаех в дясната част на залата и търсех с кого да се заговоря, видях по едно време пред първите редове за сядане, някаква купчинка с дрехи на земята, нахвърляни като за пране, и като ги подритнах леко да разбера какво е това, от тях потече жълта вода. Подритването сякаш освободи тази вода, която тръгна като вадичка към подиума и стигайки мястото с катедрата, подскочи като жива нагоре в стройна струя, качи се по нещо като пътечка за минаване навътре покрай ръководните места и един вид се изтече по каналния ред. Много интересен, почти куриозен беше образа на това как подскочи в улейчето си водата. Символ на клюки и социални дрязги, предполагам, които магически си изтекоха накъдето трябва. След това, като се обърнах да си седна обратно на мястото, към което бях тръгнала, изведнъж видях, че всичко в тази част на залата е залято от бистра вода. Не можеше повече да се сяда там. Усещането бе като за нещо, останало в миналото, покрито с придошлите води на нов етап в съществуването. Само на една издигната малка платформа, като завършващ последен ред след местата за сядане, бяха останали двамата човека, които и преди бях забелязала, че стоят там наблюдавайки отдалеч и отгоре, един вид. Водата покриваше всичко до тях, но те бяха малко по-нависоко и просто седяха на “стъпалото” без да дават вид, че изобщо искат да мръднат оттам. Ние останалите обаче нямаше повече какво да правим на това място. Тръгнахме да си отиваме със сестра ми и други хора забързано и видях, че вървим по тясна каменна пътека с дължина от няколко метра, свързваща изхода от залата ни с издигната задната част на масивен китайски храм. Един вид, за да стигнеш до тази висока част на храма трябва да се качваш по стълбище покрай стената му, а най-горе има перпендикулярен каменен път, който свързва залата с храма.

Тогава дойде най-яката част – със земетресението! Много хубав земетръс беше, направо се усещаше някакво отземяване. Случи се, когато бях вече съвсем близо до прага на нещо като тунелче, водещо в храма и направо политнах от неочаквана въздушна вълна. Беше малко страшничко, както е редно за земетресение, но преобладаваше чувството, че политаш от подемаща те енергия. Направих една-две прелитащи крачки във въздуха, точно като че ли няма земно притегляне, позалюлявайки се, мислейки си стреснато как по-бързо да се шмугна вътре под заслона на храма и стъпвайки там, нещата утихнаха. Оказа се, че сме като на балкон. Цялата пътечка-тунел, от единия до другия край на тази издигната задна част на храма, бе като балкон с красиво скулптуриран каменен парапет, от едната му страна, и задна носеща каменна стена на храма, от другата. Надвесихме се през парапета да видим какво има долу. Мястото беше огромно, в китайски мащаби, и бе пълно с многочислена шарена публика. Бяха се събрали много хора като за празник, като за литургия. В следващия момент съзрях точно зад мен, зад гърба ми, Лукас от WayV, който също искаше да надникне да види хората долу. Беше дошъл покрай нас като близък приятел и мисля, че сънувах точно него, защото е с евангелско име и това на групата му се превежда от китайски като Всемогъщото божество, а на английски може да се интерпретира като Път на победата. Чудесна игра на думи с реални значения и в двата езика, не е ли готино! Храмът на Всемогъщото божество беше пълен!!

Когато се събудих, се сетих за израза на Учителя за земетръса в мисленето на човечеството, който причиняват Духовните вълни, както завесата на храма към Светая Светих е разкъсана от земетресение, когато издъхва Христос, за да покаже с Учението си, че реално смърт няма. И между другото, докато описвах прелитането във въздуха, се сетих за песента Moonwalk на WayV, чийто текст е, както обикновено за SM, метафорично многозначителен!

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)