Бъкминстър Фулър: Няма нищо в гъсеница, което да подсказва, че един ден ще бъде пеперуда
Подготвил: Ралица Благовестова
На 12 юли 2025 г. се навършват 130 години
от рождението на Бъкминстър Фулър
““Призвани сме да бъдем архитекти на бъдещето, а не негови жертви.”
— Бъкминстър Фулър —
📕📗📘📙 Наричан често просто Бъки, Фулър младши е американски инженер-конструктор, архитект и изобретател с над 2000 патента, иноватор, поет, лектор и автор на множество публикации, на близо 30 книги, редактор и издател на собственото списание Shelter (1930-33), с което възражда и популяризира гръцката дума “екология”, а най-вече дава трибуна на идеята на живота си за развитието на “Вникваща и предвидливо проектираща наука”. Наука, която да работи за изпреварването и решаването на основните общочовешки проблеми с помощта на иновативни технологии, осигуряващи “повече и повече за живота на всеки с все по-малко средства”.
⚙️ В крайна сметка Фулър е практичен философ, демонстриращ идеите си в изобретения, наричани от него “артифакти”. Някои са доведени до прототипи; други са само на чертеж… но всички те са технически изпълними.
⚙️ Той е изобретателят на така наречените ✔ Функционална къща и ✔ Функционална кола; създателят на ✔ Геодезичния купол; утвърдителят на ✔ дисциплината синергетика в математиката… Бил е също ✔ консултант на държавни и частни агенции, съветник на широк кръг от интелектуалци и политици. И без да успее да завърши Харвард, откъдето е изгонен на младини за “безотговорно поведение” и “липса на интерес към занятията”, на 67-годишна възраст става ✔ професор по поезия точно там, а в живота си получава ✔ общо 28 почетни докторски степени от различни университети.
⚙️ Най-известното му изобретение е геодезичният купол – лека, здрава и изключително ефективна конструкция, вдъхновена от природни форми. Куполът може да покрие цял градски площад без вътрешни подпори и е достатъчно здрав, за да устои на урагани и земетресения. Днес такива куполи има по цял свят – от зали, оранжерии и павилиони до научни станции в Антарктида.
⚙ Неговото верую е, че “на Земята има достатъчно за нуждите на всички, но не и за алчността на някои” и посвещава живота си на изобретения, които да възможно най-ефективни с възможно най-малко усилия и средства. Въпреки че посмъртно е признат за един от най-изтъкнатите американски мислители на XX век, а някои още приживе са го определяли като най-великият жив гений на индустриално-техническата приложност в строителството, то други са го наричали не на шега “откачалник”. Етикетът идва заради нестандартните му конструкции като ✔ летящи къщи, ✔ плаващи градове, ✔ бани без вода (полза се ок. 1 л за 10 минути къпане), ✔ странно сгъващи се карти, а също и заради измислянето или популяризирането на наименования от рода на “димаксион” – изразител на концепцията му за максимална ефективност с минимум средства и най-близко по значение до “функционален”, също “тенсегрити сфери”, ефимерализация” (влаганият смисъл е “олекотяване” на видимото за сметка на “невидими”, “фини” компоненти), “октетна подпора”, “синергетика” и т.н. Фулър въвежда и термина “Космически кораб Земя”.
БЪКИ и АЙНЩАЙН: Любопитна история
В чудноватия сборник есета на американския изобретател Бъкминстър Фулър, посветени на техническите и практично-приложни възможности на 20 век, е включено и едно, обясняващо Теорията на относителността на Айнщайн с прости думи и поглед към практичното значение за рационализиране разхода на енергия. Редакторът по сборника обаче изпраща на Фулър писмо, че в скорошна публикация Айнщайн е обявил имената на само 10 души в света, които наистина разбират неговата теория, и това на Фулър не фигурира сред тях, поради което издателството е взело решение да не издава книгата му. Изобретателят почти на шега отговоря, че Айнщайн тъкмо е в Принстънския уни-верситет и биха могли да му изпратят ръкописа, ако желаят. Няколко месеца по-късно Фулър и Айнщайн се срещат в Ню Йорк и физикът изразява искреното си удивление, че някой е успял да намери практическо приложение на идеите му. Така през 1938 г. книгата на Бъки Фулър е благополучно издадена.
