Подготвил: Ралица Благовестова
Снимки: Регионална библиотека – Плевен
“Интуитивният ум е свещен дар, а рационалният ум е верен слуга. Създадохме общество, което почита слугата и забравя за свещения дар.”
— Айнщайн —
Алберт Айнщайн е един от най-влиятелните и значими учени в съвремието ни и често е определян като баща на съвременната физика. Немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, той работи през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати, а името и лицето му са сред най-разпознаваемите във всички части на земното кълбо. Изключителната интелигентност и оригиналност на автора на Специалната и Обща теория на относителността, както и широтата на погледа му в разнообразни сфери, правят името “Айнщайн” синоним на гений. През 1999 г. американското списание “Тайм” го провъзгласява за Личност на столетието, а допитване до най-известните съвременни физици го определя като най-великия физик на всички времена.
Айнщайн публикува повече от 300 научни труда и над 150 други разработки. Получава почетни докторски степени от множество европейски и американски университети, а през 1921 г. и Нобелова награда за физика. Отделно пише и коментира по множество философски и социално-политически въпроси; разменя писма и идеи с творци и културни дейци в най-разнообразни сфери. Известна е любовта му към музиката и особено към творчеството на Волфганг Моцарт, в чиито творби вижда личното преживяване на надличната Вселена, която самият той изучава и описва посредством физиката. До края на живота си работи над проблемите на космологията като главните си усилия насочва в търсенето на единна теория на полето, намираща в наши дни значимо решение в квантовата физика и особено в разработките на Насим Харамайн.
Има множество интересни истории, свързани с гениалния физик, както и безчет мъдри негови мисли.
______________
Из “Как виждам света” (The World as I See It) на Алберт Айнщайн:
“Трудно ще намерите по-задълбочен научен ум, който да не е съпровождан от собствено религиозно чувство. Но то е различно от религията на наивния човек. За него Бог е същество от чиито грижи се надява да спечели и от чието наказание се страхува – чувство, подобно на това на дете към баща му. Докато при учения е налице усещането за универсалната обусловеност. Религиозното чувство при учения приема формата на възторжено възхищение пред хармонията на природния закон, който показва интелект, толкова превъзхождащ нашия, че цялото систематично мислене и действия на човешките същества представляват просто негови незначителни отражения. Това чувство е водещият принцип в живота и работата на учения. Няма съмнение, че то е много близко до чувството, което е обземало и религиозните гении през вековете.
*
Етиката на човека трябва да се основава на съчувствието, образованието и социалните контакти – не е необходима религиозна основа. Човек наистина би бил окаян, ако винаги се налагаше да бъде удържан чрез страх, наказания и чрез надеждата за награда след смъртта. В същото време според мен космическото религиозно чувство е най-силният и благороден мотив за научни изследвания. Само онези, които осъзнават огромните усилия и отдадеността, която изисква работата в теоретичната наука, могат да разберат силата на емоцията, която тази работа, колкото и да е отдалечена от непосредствената реалност на живота, може да предизвика. Онези, чието познанство с науката произтича най-вече от нейните приложими на практика резултати, могат лесно да развият напълно погрешна представа за начина на мислене на хората, които, заобиколени от един скептичен свят, са успели да покажат пътя на своите съмишленици, разпръснати из цялата земя през вековете. Космичното религиозно чувство дава на човека силата да продължава. Един мой съвременник каза, не без основание, че в днешната материалистична епоха сериозните научни работници са единствените дълбоко религиозни хора.”
ЛЮПОПИТНО: Българска нишка (текстът е от картинката по-горе)
Айнщайн, който не обичал да позира за портрети, направил изключение за българския художник Борис Георгиев – възможно е с мисълта да помогне на един творец в неговото изкуство и препитание. Борис рисува гениалния физик в лабораторията му през декември 1928 г. Впечатлен от него, Айнщайн му пише писмо, в което четем: “Вашето изкуство ме накара да се почувствам в ония сфери, гдето далеч от земните неволи и страдания, душата намира отмора. След като се съсредоточих в съзерцание върху портрета, който Вие ми направихте, чувствам нужда да Ви благодаря от сърце. Ние, бедните сенки на една преходна действителност, усещаме носталгия и неосъществим копнеж по един друг, непостижим свят.” След това му помага да направи самостоятелна изложба в берлинската галерия “Шулте”.
__________________
“Стремете се не да бъдете успешни, стремете се да бъдете полезни.”
“Само когато не сме длъжни да даваме отчет някому, можем да намерим радост в научните занимания.”
“Очевидна е хармонията в Космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, все пак успявам да схвана, но има хора, които твърдят, че Бог не съществува. А нещото, което наистина ме изкарва от кожа, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.”
“Радостта от това да наблюдаваме и да вникваме в нещата е най-прекрасният дар на природата.”
“Веднъж разширил своите граници, разумът не може да се върне в предишните.”
“Може би понякога насилието премахва пречки, но не създава никога нищо.”
“Не можем да решим проблемите като използваме същия начин на мислене, с който сме ги създавали.”
“Информацията не е знание. Единственият източник на знание е личният опит.”
ЛЮПОПИТНО: Невероятно, но факт (текстът е от картинката по-горе)
В чудноватия сборник есета на американския изобретател Бъкминстър Фулър, посветени на техническите и практично-приложни възможности на 20 век, е включено и едно, обясняващо Теорията на относителността на Айнщайн с прости думи и поглед към практичното ѝ значение за рационализиране на разхода на енергия. Редакторът по сборника обаче изпраща на Фулър писмо, че в скорошна публикация Айнщайн е обявил само 10 души в света, които наистина разбират неговата теория, и името на Фулър не фигурира сред тях, поради което издателството е взело решение да не издава книгата му. Изобретателят почти на шега отговоря, че Айнщайн е в Принстънския университет и биха могли да му изпратят ръкописа, ако желаят. Няколко месеца по-късно Фулър и Айнщайн се срещат в Ню Йорк и физикът изразява искреното си удивление, че някой е успял да намери практическо приложение на идеите му. Така през 1938 г. книгата на Бъки Фулър е благополучно издадена.
