Home FREE VISION МЕДИЯ ВИДЕОБОКС ДОКУМЕНТАЛНИ Buckminster Fuller: БЛАГОДЕЛ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Buckminster Fuller: БЛАГОДЕЛ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Buckminster Fuller: БЛАГОДЕЛ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
0

Макар и рядко, намират се хора сред нас, които напълно и реално въплъщават едно такова олицетворяващо наименование като “благодетел на човечеството”, както спонтанно назовах за себе си (от малкото, което бях дочула за него) инженерът, архитектът, математикът, изобретателят и поетът – Ричард Бъкминстър Фулър (или просто Бъки). Когато реших да науча повече за този вече привлякъл вниманието ми специален човек, без да се учудвам открих, че е запазено и ползвано за него прозвището ‘the planet’s friendly genius’ – в превод нещо доста близко по смисъл.

Кой е Бъки Фулър?

Ричард Бъкминстър Фулър младши е американски инженер-конструктор, архитект, изобретател с над 2000 патента, иноватор, поет, лектор и автор на множество публикации, на близо 30 книги, редактор и издател на собственото списание Shelter (1930-33), с което възражда и популяризира гръцката дума “екология”, а най-вече дава трибуна на идеята на живота си за развитието на “Вникваща и предвидливо проектираща наука” (Comprehensive Anticipatory Design Science). Наука, която да работи за изпреварването и решаването на основните общочовешки проблеми с помощта на иновативни технологии, осигуряващи “повече и повече за живота на всеки с все по-малко средства”. В крайна сметка Фулър е практичен философ, демонстриращ идеите си в изобретения, наричани от него “артифакти”. Някои са доведени до прототипи; други са само на чертеж… но всички те са технически изпълними.

buckyFuller2
Той е изобретателят на така наречените Функционална къща и Функционална кола (Dymaxion e оригиналният термин, въведен от Фулър и нямащ точно съответствие в българския език); създателят на Геодезичния купол; утвърдителят на дисциплината Синергетика (Геометрия на Мисленето) в математиката… Бил е също консултант на държавни и частни агенции, съветник на широк кръг от интелектуалци и политици.
Сам определя себе си като саможивец, неспособен да се нагажда към обществени порядки. И въпреки че посмъртно е признат за един от най-изтъкнатите американски мислители на 20 век, а някои още приживе са го определяли като най-великият жив гений на индустриално-техническата приложност в строителството, то други са го наричали не на шега “откачалник”. Етикетът идва заради нестандартните му конструкции като летящи къщи, бани без вода (полза се ок. 1 л за 10 минути къпане), плаващи градове, странно сгъващи се карти, а също и заради измислянето или популяризирането на наименования от рода на споменатото по-горе “димаксион” (dymaxion – от думите dynamic = динамичен, maximum = максимално + ion = йон, дребна частица – изразител на концепцията му за максимална ефективност с минимум средства; най-близко по значение до “функционален”), също “тенсегрити сфери” (tensegrity – от tension = обтягане, integrity = цялостност; терминът е зает впоследствие от Карлос Кастанеда като съвършен израз на движещите сили в магическите движения), ефимерализация” (ephemeralization – влаганият смисъл е “олекотяване” на видимото за сметка на “невидими”, “фини” компоненти), “октетна подпора”, “синергетика” и т.н. Неуморен просветен деец, в напреднала възраст той завежда дълги години катедра в университета на Южен Илинойс (1959 – 1975), като изнася същевременно множество публични лекции из цялата страна (за 1970 г. са почти 100), а през 1962 става професор по поезия в Харвардския университет, от който по ирония на съдбата е изключен на младини.
Онова, което извежда и категорично определя неговия път, белязвайки ярко личния му образ, е съкрушителното стечение на обстоятелствата през мрачната за 32 годишният изобретател 1927 г. Седем години по-рано, съвместно със свекър си, той създава фирма за леки строителни конструкции, която в крайна сметка фалира, пропилявайки вложения на не един негов приятел. Така през 1927-ма, оказал се банкрутирал, безработен и по принуда живеещ в евтино жилище с лоши за здравето условия, довело до трагичната загубва на малката му дъщеричка Александра 5 години по-рано (разболяла се от менингит), Бъки (вече пропил се) сега стига дори до мисълта за самоубийство. Готви се да се удави в езерото Мичиган, но в последния момент решава вместо да се погуби физически, да убие егото в себе си и да посвети живота си насетне в служба на човечеството. Това и прави – до сетния си ден, отивайки си от нашия свят на преклонната 87 годишна възраст от сърдечна криза, докато е край тежкоболната си съпруга на посещение в болницата. Тя почива 36 часа след съпруга си, също на преклонна възраст.

Биография, възгледи и по-важни проекти

Бъкминстър Фулър е роден в Милтън (Масачузетс, САЩ). Син е на Ричард Бъкминстър Фулър и Каролин Уолскот Андрюс. Негова пра-леля е Сара Маргърет Фулър – първата жена журналист (рецензент на книги) с пълен работен ден, феминистка и видна фигура в Теософското общество.
Тъй като се оказва, че има зрителен проблем – не може да фокусира погледа си и светът му е смесица от цветни петна без ясна форма – на четири годишна възраст Бъки слага очила и никога насетне не загубва усещането за красотата, която му се разкрива в първите ясно очертали се форми. Изведнъж вижда очертанията на човешките лица, вижда звезди в небето и листа на дърветата.
Бях се изпълнил с възхита от красотата на околния свят и тази моя наслада от него никога повече не ме напусна” – споделя той в късните си години с един от своите биографи.
Още от дете Бъки проявява склонност да измисля и конструира разни неща – често от материали, които донася в къщи от околните гори и поля. В детската градина създава първата си тетрахедронна октетна кнструкция (tetrahedronal octet truss – три квадрата, обединени в осем триъгълника) от клечки за зъби и изсушени грахови зърна. След време тази конструкция става ключов елемент за неговия геодезичен купол (geodesic dome). Бъки отчита впоследствие, че опитът, придобит в тези детски увлечения и занимания, му осигуряват в зряла възраст една запознатост и реална възможност за по-добър подбор на необходимите за проектите му материали.

US павилион в Монреал, 1967

buckyFuller5

US павилион в Монреал, 1967

През 1913 г. завършва академията в родния си град Милтън и постъпва в Харвардския университет, чийто възпитаници с него са вече пет поколения по бащина и три поколения по майчина линия. Изключен е на два пъти – веднъж заради “безотговорно поведение” (шумно парти в Ню Йорк, за което е осигурил цяла група танцьорки, 1914 г.), а след това и за “липса на интерес към занятията”, отразяващ се и в системно неявяване на изпити. Така през 1915 година приключва официалното му образование, но близо 50 години по-късно той е професор по поезия (1962) в същия този университет!
Подобно на повечето от сериозните и искрено любознателни умове на човечеството, и Бъкминстър Фулър не се вписва в ограничаващата система. Той отхвърля конвенционалните университетски дисциплини, като на тяхно място с времето възправя своя собствена дисциплина и свой собствен необичаен начин на мислене, присъщ приоритетно на хората на изкуството.
През 1907 г. (едва 12 годишен) той започва да съхранява кореспонденцията си и други свои неща, включително бележки и скици, a в края на живота си оставя 45 тона (80 метров куп) дневници, в които от 1915 г. до края на живота си, в продължение на 68 години, е записвал ежедневно всичко, над което работи и което го вълнува!
След първото му изключване от университета Бъкминстър е изпратен от семейството му “да се научи на труд” в текстилно предприятие в Канада, като начинаещ машинен техник. След второто се установява в Ню Йорк, като работник в месопреработвателен цех. Година по-късно се сгодява за Ана Хюлет, дъщеря на изтъкнатия и уважаван архитект Джеймс Монро Хюлет.
Включва се в Първата световна война като през 1917 г. постъпва на служба във военноморските сили от запаса на САЩ. Същата година – на рождения си ден – се жени и за Ана Хюлет.
Дава в услуга на флота семейната яхта и с общо шест членен екипаж, включващ брат му Уоли и пръв приятел Линкълн, патрулира бреговата ивица на Мейн. Изобретява приспособление за спасителни кораби, които да издърпват пострадали самолети от водата за спасяване на пилотите, и за отчетени заслуги през 1918 е изпратен във Военноморската академия, където минава бърз тримесечен обучителен курс и е повишен в чин.

Влюбен, покрай гостуванията си в имението на своята баба на остров Беър (Bear,  в залива на река Пинъбскот, Мейн – Penobscot,  Maine), в плавателните съдове от малък, за службата си в армията Фулър отбелязва, че основите на сетнешната си техническа вещина е положил именно там. Той вярва, че най-значимите открития в научното знание са пряко следствие от морските пътешествия и стремежа за достигане на нови брегове (в мисленето – метафорично), тъй като предизвикателствата пред мореплавателя поставят различни изисквания пред човека като това да впрегне вятъра, да се ориентира по звездите и постоянно да подобрява характеристиките и инструмантариума на своя кораб, за да се справя с така наричаната от Фулър “подвижната география” на океаните.
В края на 1918 г. се ражда първата му дъщеричка Александра, а Бъки се връща отново в месопреработвателната промишленост – този път на мениджърска позиция. Недостига на финансови средства се отразява на жилищните условия, при които живее семейството. Александра се разболява от менингит и детски паралич, а през 1922 г. умира, оставяйки у Фулър дълбоко чувство за вина, че не е могъл да осигури по-добри условия на живот. Същата година, заедно със свекър си, основава малка иновативна строителна компания (Stockade Corporation) – работеща с олекотени, но все така стабилни, устойчиви на атмосферни влияния и огнеопорни материали. Компанията обаче задлъжнява много и през 1926 г. е продадена на Celotex Company, а Фулър е уволнен от новите собственици и отива сам за временна работа при роднини в Чикаго.

buckyFuller3a

Бъки Фулър в своя Геодезичен купол-дом, 1960

1927 г. е повратна в живота на Бъкминстър Фулър. Банкрутирал, без постоянна работа и сериозно пропил се след загубата на Александра, намира един ден себе си на брега на езерото Мичигам с мисли за самоубийство. Тогава изживява мистично озарение и вместо да сложи край на живота си, решава да убие егото в себе си и да посвети живота си насетне на “експеримента колко може един никому неизвестен човек да допринесе за общото благо на хората”.
Отдръпва се за около година-две в почти пълно мълчание, в безмълвието на което иска и търси да открие принципите, ръководещи Вселената и как би могъл да подпомогне развитието на човечеството съобразно тях, намирайки пътища за постигане на повече с по-малко средства, така че в крайна сметка за всички хора да има все повече и повече.
“От 1927 г. насетне аз бях мотивиран от най-мистичната движеща сила, която някога преживяваме – тази на любовта. Не мисля, че има каквото и да е друго влияние в моя живот, което може да се сравни с… любовта.”
Същата година Фулър нахвърля кратка, пророческа за времето си, скица на Земята, в която описва концепцията си за транспортиране на товари по въздуха “през полюса” до Европа. Озаглавява тази своя скица “Светът като мегаполис” (A One-town World). Основава междувременно компанията 4-D за изследване и развитие на идеята му за свръх-леки и функционални 4-D жилища и коли. Ражда се и втората му дъщеря – Алегра.
През 1929 г. Фулър представя модел на своята самоподдържаща се 4-D къща на изложение в Чикаго, където рекламният специалист Уолдо Уорън, слушайки неговите описания за философията, стояща зад тази конструкция, сглобява думата Dymaxion, която Фулър много харесва, и тя става ключово название за много от неговите проекти впоследствие.
Междувременно се премества със семейството си в Гринуич, край Ню Йорк, и следващите две-три години е издател и редактор на списание Shelter, в което преименува закупеното от него архитектурното списание T-Square. Асистент е и на компания за производство на кухни и бани. Става също чест посетител на легендарното кафене-механа – по-точно дискусионен салон за творци и интелектуалци, на Романи Мари, описвано като “съчетание между иделичността на селския живот и изтънчеността”, “прибежище за писатели, поети, художници и учени в нужда, които винаги могат да разчитат на добра гощавка, независимо дали са в състояние да платят за нея или не”. Фулър се ангажира с интериорната декорация на кафенето, в замяна на консумация. Изнася чести неформални лекции там, моделът на Функционалната му къща е бил изложен също в кафенето, запознава се и с Изами Ногучи – скуптор, дизайнер на мебели, архитект-озеленител – с когото бързо се сработва и сприятелява за цял живот. Работи съвместно с него по няколко от бъдещите си проекти, сред които е и Функционалната кола. За този проект е привлечен и известен морски и авиационен архитект, а заможен дългогодишен приятел на Фулър приема да осигури финансирането. Така през 1933 г. е готов първият прототип на колата. Тя е около три метра дълга, единадесет местна, предвестник на пасажерските маршрутки. Има видимо аеродинамична форма (прилича дори на едра риба) и е замислена в перспектива да може и да лети. На три, вместо четири колела е, много мобилна, но показва нестабилност при висока скорост, което довежда до инцидент и проектът е преустановен.
През 1936 г. Фулър проектира Функционалната баня. Тя е лесна за инсталиране, олекотена, от 4 основни части. Съобразена е да отговаря на няколко основни идеи: лесно се поддържа хигиенизирането й; вентилация ниско долу издърпва парите и огледалото, както и тоалетната хартия, не се овлажняват; подвижните части на душа и мивката ги правят еднакво удобни за ползване от деца и от възрастни; миенето не е с течаща вода, а с гореща пара, която прави по-ефекривно хигиенизирането и без сапун. А тъй като човешките екстременти могат да са полезна химия, тоалетната без вода подава на изхода пакети за по-нататъшна употреба в компости.
По това време Фулър завършва и първата си книга  “Девет пъти до Луната и обратно” (Nine Chains to the Moon), около издаването на която има интересна история.
Книгата е чудноват сборник от 43 подбрани есета в пламенна прослава на техническите и  практично-приложни възможности на 20-ти век с исторически погледи и футористични визии. Сред включените заглавия като “Какво е къща” или “Теология”, има и едно “E=mc2=Единицата мярка на мистър Мърфи”, което включва текста на 10 доларовата телеграма-есе от 12 страници, изпратена преди време на Ногучи от Фулър и обясняваща Теорията на относителността на Айнщайн с прости думи и поглед към практичното й значение за рационализиране на разхода на енергия. Поет и приятел на Фулър харесва много готовия сборник и го предлага на своя издател, който поема книгата за издаване. Редакторът по нея обаче, стигайки до есето за Теорията на относителността, е крайно скептичен към изложението. В резултат Фулър получава писмо, с което е уведомен, че в скорошна публикация Айнщайн обявява, че има само 10 човека в света, които наистина разбират неговата теория за момента, и Фулър не е включен в това число. Затова, с оглед да се предпазят от обвинения в шарлатанство, те са взели решение да не издават труда му.
След като се съвзема от удара на поредно отхвърляне на идеите му, Бъкминстър почти на шега отговоря, че Айнщайн в момента е в Принстън и биха могли да му изпратят ръкописа, ако желаят, за да си даде той самият мнението. Няколко месеца по-късно Фулър получава покана да се срещне с Айнщайн, който е дошъл на приятелско посещение в Ню Йорк и би желал да се запознаят, ако това е възможно. Двамата се срещат и Айнщайн изразява удивлението си, че някой е успял да намери практическо приложение на идеите му. Така през 1938 г. книгата е благополучно издадена.
През 1940 г. Фулър разработва с помощта на Butler Manufacturing Company в Канзас, така наречената Фунционално разгръщаща се единица – ниско разходни подслони, изградени от металните зърнести тръби, произвеждани от компанията. Тази конструкция се използва от военните по време на Втората световна война за подслон на отдалечени и изолирани поделения.
Три години по-късно е готова и Функционалната карта на земното кълбо, при която има значително по-малко изкривяване на образа от традиционните карти и през 1946 г. получава за нея патент.
Следват години на преподавателска дейност и контакти с различни университети.
Излизат от печат множество нови трудове на Фулър, а лицето му се появява на корицата на списание Time. Геодезичния му купол започва да навлиза в употреба – предимно за обществени (особено изложбени) сгради, и днес има над 500 000 от тях по целия свят. През 1959 г. се премества със семейството си в такъв дом близо до университета в Южен Илинойс.

buckyFuller3

Семейство Фулър в своя Геодезичен купол-дом.

През 1977 г. създава още две разновидности на геодезичния купол: тип “Борова шишарка” и “Летящо око”. А сред най-интересните му проекти е “Облак Девет”. В него Фулър предвижда големи тенсегрити сфери да плуват над земята и да предоставят жизнено пространство за хиляди хора. Тъй като тези сфери стават толкова по-здрави, колкото са по-големи, Фулър изчислява, че една такава с диаметър половин миля ще тежи само една хилядна част от количеството въздух в нея. Ако е с диаметър една миля и температурата на въздуха в нея се повиши само с един градус, тя ще функционира като огромен въздушен балон. Той предполага, че такива сфери могат да плават сред планините и да се прикрепят като балон с връвчица към тях.
През 1979 г. е на дълго посещение в Китай, а на следващата е назначен към президентската комисия да подготви “Глобалният доклад 2000” за енергийното състояние и глобалната обстановка в света, като междувременно продължава неуморно да изнася лекции. 1982 г. е ознаменувана с получаването на Орден на Свободата от президента Рейгън – най-високото гражданско отличие за страната.
На 1 юли 1983 г., бидейки на посещение в болница в Лос Анджелис при болната си съпруга, изпаднала в безсъзнание, и стискайки дланта й, умира от сърдечен удар. Тридесет и шест часа по-късно почива и тя.

Подготвил за Уикипедия и сп. Ентусиаст 6/2011: РАЛИЦА БЛАГИВЕСТОВА

buckyFuller4

Бъки Фулър със студенти пред Геодезичния купол-дом.

Интервю с Бъкминстър Фълър

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)