Винсънт Толман за бъдещето на Земята, видяно в близкото му до смъртта преживяване

Превод и подготовка на материала: Ралица Благовестова
Текстът e преведени откъси от видеото по-долу с допълнени цитати
~ ~ ~
For English check out the video bellow. 

Винсънт Толман има преживяване близко до смъртта през 2003 г.
Следват откъиси от интервю на Хедът Теш с него, публикувано на 4 юни 2024.
Линк към цялото видео в оригинал ТУК.

Вини: Намериха ме мъртъв в тоалетната на заведението. Сложиха ме в торба за трупове, за да откарат тялото ми при съдебния лекар, когато един новобранец медик наруши протокола, отвори чувала и се впусна да ме реанимира. Междувременно бях свидетел на всичко.*

—

* Винсънт наблюдава какво се случва с тялото му докато е извън него и изведнъж вижда как от новобранеца започва да се излъчва светлина, когато за известно време е останал сам в изчакване на колегите си да обработят документацията по случая. Видял е светлина да се запалва сякаш вътре в сърцето му, която постепенно засиява все по-силно. Обяснява си това като идваща отвътре интуитивна енергия, която подтиква парамедика да се опита да реанимира считания за вече починал човек. По-късно Вини разказва на новобранеца какво е видял, на което той му отвръща, че просто е направил това, което е усетил за правилно. – Б.р.

—

Успяха да реанимират тялото ми. То остана в мозъчна смърт в продължение на още 3 дни и през тези 3 дни бях извън него – в това, което наричам истинско съществуване. Така че преживях 3 дни от нашето истинско съществуване и видях какво наистина ни очаква в бъдеще. Освен това се вгледах и защо сме тук на Земята. Накратко, имах едно много дълбоко преживяване, което ме промени. Повече от 20 години обикалям и говоря за това, а през последните няколко години го описах и в книга.

Някои хора имат поглед към бъдещето, докато се връщат в тялото си, други не. Това, което ми се случи на мен, е, че когато се връщах към моето време… И казвам “време” като избирателно място, на което да отида, защото времето е избирателно. Времето съществува само тук, в това пространство, в това царство. Има различно време и различни места, но в Небесното пространство, или във Вечното съществуване, няма време. Така че трябваше да избера точното време, за да вляза в тялото си. Не бях много добър в това, затова бях някак навигиран през този процес.

Виждах в нашето далечно бъдеще, както и в далечно ни минало. Но бях толкова развълнуван от това, което като кратки проблясъци ми се разкри от бъдещето, че цялото ми внимание се насочи натам. След като се върнах, знаех къде ще сме в дългосрочен план и къде сме сега като общество, но ми отне доста време, за да започна да разбирам как ще стигнем от тук до там. Това беше трудната част.

_______________________

Ваклуш Толев: Онова, което шестата субраса трябва да даде, това е идеята за далновидност и идеята за безвремие. Ще се освободим от страха за време – времето е неизчислимо, когато умът ни е освободил от своята пластичност. Енергиите са, които в шестата подкоренна раса ще отворят битието ни за приложение във висшия свят. И затова казвам: “Пестете енергиите, а не времето!” Времето е мерилка, която обикновеното съзнание квалифицира. Тези, които имат опита, знаят, че това, което дори миг се нарича, обръща хиляди страници или дава милиони съществувания. (И нашият поет Димчо Дебелянов, в своето стихотворение “Миг”, когато изпада в една вътрешна екстаза, казва, че “там нямаше нито време, нито пространство”.) А онзи, който измерва времето си със залези и изгреви, е още човекът от Петата коренна раса [расата на ума]. Така Шамбала ще си свика чедата на шестата подкоренна раса, които ще трябва да създадат надмисловния вече човек на Шестата раса [расата на интуицията].

(Из студията на Ваклуш Толев “Шамбала – Академия на посвещението и знанието”, публикуван в “Цветове от аурата на България”, том “Път за Възкресение”)

_______________________

В бъдещото пространство имаше общности по целия свят и усещането ми бе като за почти свещени градове. Те са разпръснати по целия свят: Съединените щати, Южна Америка, Европа, Русия, Китай… Не са обаче на сегашните места, където има големи градове. Ще има процес на отдалечаване от големите метрополни зони и изграждане на общности от съмишленици. Можех да почувствам, че има синхронична енергия във всеки един от тези градове и всички те са свързани помежду си енергийно, а хората по някакъв начин могат да отидат в друг от тези градове, за да присъстват на събития. Има специален портал, който ги свързва. Тъй като съществуват на по-високо енергетично място, по-високо съществуване, те са свързани в някакъв вид енергийна мрежа – нещо далеч по-голямо и по-добро от интернет. Бих го нарекъл квантова мрежа или квантово поле и хората могат да преминават от общност в общност.

В това пространството живеем много различно, вече не сме във фаза на консумация. По-голямата част от света сега е във тази фаза – консумираме всичко: храна, ресурси, енергия, развлечения… Постоянно консумираме. Това е почти като паразитиране и е фазата, от която постепенно излизаме като вид, като човечество. В бъдещето, в тези общности, където кипи творчество, сме направили тази промяна. Твори се изкуство, поезия, литература, работи се над лечебни техники, намиране на решения, инженерство, изобретателство, свързване. Хората се свързват с това квантово поле, където цялото знание е достъпно и можем да отключваме мистериите на Вселената. Трудно е да си представим как ще стигнем до там, защото точно сега живеем в много материалистично общество.

Обичам да казвам, че “Вселената е ти самият в инверсия” и там вътре вече съществуват всички решения и опции. Всичко, от което всеки от нас се нуждае, е тук и всеки път, когато почувстваме, че имаме нужда от нещо извън себе си за щастие, удовлетворение, успех, ние се заблуждаваме, защото щастието, удовлетворението и успехът са неща, които можем да си позволим още сега. Не е нужно да достигаме или да печелим нещо отвън, за да ги преживяваме. Когато си позволим усещането вътре в нас, с което сме в резонанс, вътрешното започва да резонира със света навън без процеса на консумиране.

Видях в онова пространство, че има някаква много добра технология, а хората там са запалени по историята, по предстоящето бъдеще… Имат едни кристални таблети, изглеждащи точно като кристални плочки – почти като iPad, но от кристал, които по подразбиране са енергийно захранвани. Вероятно имат някакъв вид атомна батерия или атомен източник на енергия вътре в тях и когато човек ги отвори, набират определен период от време. Поставя се таблета над главата – главата всъщност влиза някак в таблета, и се озоваваш там, където искаш да бъдаш. Така че, ако искаш да отидеш да наблюдаваш динозаври, наистина можеш да се пренесеш там, където са динозаврите. Ако искаш да отидеш и присъстваш на гетисбъргската реч на Линкълн, можеш да го направиш и просто ще се появиш в онова пространство, но на по-висока честота. В онази времева линия хората няма да те видят, но ти можеш да гледаш и съпреживяваш подобни грандиозни събития. И всичко това се задвижва от вътрешната ни страст. Така че, ако имаме достатъчно страст, можем да работим с такъв таблет. Нашият ентусиазъм, любов и силно желание да отидем на дадено място, ни позволява да отидем там. Порталите, които споменах, са много подобни, но е необходим повече от един човек, за да работят. Необходима е общност, която ги поддържа. Те работят толкова дълго, колкото желание има да бъдат ползвани.

Много е различно там. Не видях нито един магазин – нито един-едничък в цялата общност. Имаше търговия, но бе повече като “Бих искал да ви дам това” и толкова. Нищо не е нужно в замяна. Търговията там е просто даряване на енергия един на друг. Не видях валута, не видях мобилни телефони… Вече не ни трябваха мобилни телефони. Когато по-късно попитах как ще се случи това, ми беше показано, че всички ние имаме нещо вътре в нас, което е като мобилен телефон и щом бъде активирано, вече нямаме нужда от мобилни телефони. Имаме способността мигновено да комуникираме помежду си във времето и пространството, както и достъп до всяка информацията, от която се нуждаем. Всичко това вече е вградено в нас и за мен то е нещо, което съществува и сега, но още не сме в състояние да активираме. В процес сме. Усещам, че известни малки активации започват да се случват все пак за някои от нас. Това е технология, съществувала някога и мисля, че нашата днес като цяло копира или имитира тази технология. С нея можем да отидем където си поискаме в миналото и да наблюдаваме нещо, но ще сме някак в различно измерение. Имам познати физици, които разбират за какво иде реч, когато им разказвам. Налична е една свързваща енергия в нашето време и пространство сега, точно както е налична в миналото ни и в бъдещето ни. Във всяка отделна Вселена, Галактика или система този общ фактор – енергията, също е налице. След като отключим достъпа си до тази енергия, ние по същество се включваме в мрежа, чрез която можем да отидем навсякъде и във всяко време. Важното е да си осигурим този достъп. Необходимо е много чисто, силно и отчетливо желание в определена посока, така че трябва да сме много добри в това да уточняваме и насочваме намерението си, нужна е фина настройка на намерението, за да отидем на някое конкретно място. Когато се научим да правим това, без да използваме каквото и да е външно придвижване, ще можем да пътуваме, защото обединяващата енергия е навсякъде и ние просто се включваме в мрежата при избраното време и място.

Говори се за квантово сплитане, за квантово поле… Правени са експерименти при хора с психологически травми, които реагират остро на определени символи. Установява се, че когато вземат кръв от дадения човек и я изпратят на 300 мили разстояние от него, отдалечената кръв и белите кръвни телца в нея реагират едновременно с тези в тялото му, когато човекът види смущаващите символи, събуждащи травмата му. Отдалечават на повече от хиляда мили разстояние същата тази кръв и тя отново реагира мигновено с човека, който вижда смущаващите го символи. Това е експеримент, започнал през 60-те години на миналия век, но е правен и през 70-те, и през 80-те години. Вече знаем за квантовото сплитане, при което нещата са свързани отвъд времето, пространството и разстоянието. Сега се опитваме да овладеем този процес, но все още не можем да включим нашата физиология в него. Можем да го наблюдаваме, но все още не разбираме съвсем как да го насочваме и мисля, че ще дойде момент в развитието ни, когато ще сме в състояние.

Интересното за Небето и всичко, свързано с Небесното пространство е, че има множество различни измерения. По пътя си към Небесата, за да влезем във всяко едно от тях, трябва да повишим емпатичната си енергията, трябва да повишим честотата си. Вибрационната ни честота като същество трябва да се повиши, докато вървим към тези по-високи измерения, така че това е процес, който ще усвоим с времето. Имало е Учители, идвали на тази Земя, които са ни учили как безкористно да обичаме и как да служим на другите дори до степен да можем да пожертваме себе си за другите. Този вид безкористна жертвена любов е най-високата енергия там. Любовта в служба на другите е най-високата енергия и с усвояването на този вид любов, на този вид енергия, получаваме нещо като пропуск към най-високите нива.

В бъдеще ще влагаме много намерение във всичко, което правим. Ще вложим намерение в конкретен посев и ще получим добив в съответствие с намерението, което сме вложили в посева. Има и едни растения, които вибрират, живеят с толкова висока енергия на отдаденост, че когато ги доближим и кажем, че искаме да опитаме дадено нещо, растението ще ни даде конкретния вкус с плодовете си. Ще има една такава изключително кохерентна енергия, но освен това в по-голямата си част ние няма да се нуждаем от храна и напитки. Ще има хора, които все още ще се хранят, но не от нужда, а по избор. Някой избира все още да се храни, тъй като обича текстурата и самия процес на съпричастяване с растението, с храната – биологичното усещане на молекулярно ниво за навлизането й в организма. Става дума по-скоро за свързването, за общението, което подтиква човека да продължава да се храни, а не защото е гладен, не защото му трябва за доставяне на енергия. Ще сме усвоили нова енергийна система, заменяща традиционното хранене, при която ще черпим енергия от себе си. Разполагаме с неограничена енергия вътре в нас. Имам чувството, че дори човешката физиология е много по-различна в оня бъдещ свят.

Не видях там никакви коли. Видях някакви превозни средства, които се използваха за личен транспорт, но бяха по-скоро за забавление. Не видях каквито и да е превозни средства просто за транспорт и мисля, че е заради порталите. По същество необходимостта от физическо придвижване от място до място или от местоположение до местоположение е елиминирана, защото тези портали позволяват да се пътува без движение на тялото в пространството.

Относно жилищата, всяка една от общностите бе с архитектурата на цветето на живота. Това е свещен символ и не всяка общност го следваше съвсем точно, но навсякъде имаше разпръснати нещо като геодезични куполи и почти всички бяха бели. Тук-там бяха землисто-кафеникави, някои светлозелени, но повечето бяха бели. Във всеки голям купол имаше по няколко съвсем малки, които бяха нещо като семейна структура и се ползваха за новоприсъединяващите се към дадената общност. След известно време те биваха приобщени към групи, отговарящи на тяхната енергия. Вместо семейството да се определя от ДНК-то, от биологията, в семейства се превръщаха групите от хора с енергиен синхрон. Все още ги имаше връзките по кръвна линия, но те вече не бяха определящи за живеенето под един покрив. Имаше купол от лечители, купол от визуални артисти, купол от друг вид енергия. Всеки купол, или пространство за живеене, имаше различна енергия и хората отиваха там, където се чувстваха най-пълно в синхрон със своята страст и жизнена сила – където се чувстваха наистина като у дома си. Можеха да се видят някъде събрани баща, майка, две деца – всички заедно, защото всички те са лечители или всички те са емпатични диагностици. Можеха емпатично да ви сканират и да ви кажат всичко, случващо се вътре във вас, заменяйки напълно нуждата от ЯМР, компютърна томография или ултразвук, като просто използваха своите естествени дарби.

Болници не видях. Когато някой се разболее, счупи си кост или претърпи някакъв инцидент, болният бива отвеждан в главния купол, който е в центъра на общността. Хората от общността се стичат и събират около човека. Концентрират се и се свързват с бъдещето аз на болния, когато е изцелен и в добра форма. Това бъдещо същество, или този бъдещ аспект на човека, е канен да му гостува и да излекува болния. Дори здравеопазването е невероятно различно. Всичко се базира на работа с енергиите, а не на химия. В онова бъдещо пространство се открояваха два вида същества: едното изглеждаше наистина здраво, възхитително и красиво, а другото просто светеше –  буквално излъчваше светлина.

_______________________

Ваклуш Толев: В бъдещия живот няма да има нощ, защото, както в Откровението е подсказано, сами ще си светите. Във всекиго има чакащия Кундалини! Кундалини, тази Змия-Огън, е именно висшата духовна сила, която сме получили като форма на Дихание, което ни прави жива душа. Ще имате нова земя и ново небе – ново тяло и ново съзнание, а и не ще имате смърт. Но ще има едно дърво, което всеки месец ще дава плодове. Защо? Защото ще извиквате енергията си – една енергия, която ще създава! (Из студии на Ваклуш Толев в сп. Нур 1/2010, 1/2006, 2/2003, 1/2005)

_______________________

Отне ми известно време след като се върнах да анализирам и разгадая как едното е толкова различно от другото. Сега разбирам, че съществото, излъчващо светлина, вече е превключило към работа с енергийното си тяло. Трябва да направим този преход без да умираме физически. Ще успеем да го направим, когато сме готови – когато сме достигнали необходимото ниво на контрол над собствената си енергия. В състояние сме да направим метаморфозата сами и в онова бъдеще, когато сме активирали енергийното си тяло, можем да живеем толкова дълго, колкото си искаме. Вече не сме ограничени от времето и всъщност времето започва да избледнява и да губи важността си. Това ще е нещо, което вече сме усвоили с отдаване на заслуженото и грижата за личната си енергия. Можем да избираме колко дълго да останем в дадена общност и много от нас ще поостават за известно време. След това можем да отидем в по-високо енергийна общност някъде другаде, след това в следваща по-висока общност и в крайна сметка да се заемем и свършим онова, която винаги сме планирали и вече сме договорили със Създателя, с Източника, да направим.

Как ние като индивиди се превръщаме от консуматори в създатели? Гледах, че имаме доста да извървим като преход и постепенно процесът на промяна ще става все по-бърз. Видях три големи Вълни от енергия, които ни подемат и подпомагат, които доста ни приближават.

_______________________

Ваклуш Толев: Се­дем све­тил­ни­ка има в би­ти­е­то на чо­ве­ка. Се­дем Ду­хов­ни кул­тур­ни ра­си и се­дем Ду­хов­ни въл­ни го плис­кат и обо­жес­т­вя­ват. Вся­ка Ду­хов­на въл­на е из­лив на Пла­нет­ния Ло­гос — бо­жес­т­ве­на ема­на­ция, ко­я­то хра­ни пла­нет­на­та ця­лост. Ду­хов­на­та въл­на е под­к­ва­са и но­си раз­ви­тие; тя е про­мя­на, но не и на­си­лие. Вся­ка ед­на но­си в се­бе си кос­ми­чес­ки прин­цип. (Из книгата “История на религиите” на Ваклуш Толев, чието Учение е израз на Петата духовна вълна – тази на Мъдростта; повече за Духовните вълни виж ТУК)

_______________________

Пени Кели: Ние, хората на планетата Земя, имаме наистина невероятна съдба. Повечето същества, цивилизации, групи, които са еволюирали неимоверно, се отказват в значителна степен от своето физическо аз. В изключителна степен се отказват. И когато го направят, те стават по-малко издръжливи. Имаме тази съдба, към която сме се напътили, в която не се отказваме от нашата физичност и въпреки това развиваме съзнанието, за да станем или да влезем в това, което често се нарича Богоживот. Била съм в това състояние, неописуемо е. Не е нещо, което дори бегло можем да си представим. Тогава ще можем да влезем в Богоживота, бидейки хора, и да функционираме в пълнотата на съзнанието, което е извън всичко познато. (Из интервю, публикувано на 20 фев. 2024, на Кимбърли Монтгомъри с Пени Кели, преживяла през 1979 г. спонтанно събуждане на Кундалини. Какво й е показано на нея за бъдещето на Земята прочетете в отделен материал от интервю на д-р Едит Чан с нея.

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)

СВЪРЗАНИ СТАТИИ:

Клаудия Едж за Небесното училище, Голямата вълна и утробната Тъма в близкото й до смъртта преживяване Пени Кели за образованието на бъдещето, показано й след спонтанно събуждане на Кундалини Mellen 1/4 Кой всъщност е Бог, какво е 5D | Who’s the real God, what 5th dimension is Mellen 1/10 Бъдещето на Земята: Поглед от Отвъдното | Future of Earth: A view from Beyond