Metallica – The Unforgiven II
Re-load Album, 1997
Lay beside me, tell me what they’ve done
Speak the words I wanna hear, to make my demons run
The door is locked now, but it’s open if you’re true
If you can understand the me, then I can understand the you
Lay beside me, under wicked sky
The black of day, dark of night, we share this paralyse
The door cracks open, but there’s no sun shining through
Black heart scarring darker still, but there’s no sun shining through
No, there’s no sun shining through
No, there’s no sun shining…
What I’ve felt, what I’ve known
Turn the pages, turn the stone
Behind the door, should I open it for you…
What I’ve felt, what I’ve known
Sick and tired, I stand alone
Could you be there, ’cause I’m the one who waits for you
Or are you unforgiven too?
Come lay beside me, this won’t hurt I swear
She loves me not, she loves me still, but she’ll never love again
She lay beside me, but she’ll be there when I’m gone
Black heart scarring darker still
Yes, she’ll be there when I’m gone
Yes, she’ll be there when I’m gone
Dead sure she’ll be there…
What I’ve felt, what I’ve known
Turn the pages, turn the stone
Behind the door, should I open it for you…
What I’ve felt, what I’ve known
Sick and tired, I stand alone
Could you be there, ’cause I’m the one who waits for you
Or are you unforgiven too?
(solo)
Lay beside me, tell me what I’ve done
The door is closed, so are your eyes
But now I see the sun, now I see the sun
Yes now I see it…
What I’ve felt, what I’ve known
Turn the pages, turn the stone
Behind the door, should I open it for you… Yeah
What I’ve felt, what I’ve known
So sick and tired, I stand alone
Could you be there, ’cause I’m the one who waits,
The one who waits for you….
Oh what I’ve felt, what I’ve known
Turn the pages, turn the stone
Behind the door, should I open it for you…
(So I dub thee unforgiven…)
Oh, what I’ve felt…
Oh, what I’ve known…
I take this key (never free…)
And I bury it (never me…) in you
Because you’re unforgiven too….
Never free…
Never me…
‘Cause you’re unforgiven too…
Oh, oh, oh
___________________________
Металика – Неопростен II
Превод: Антон Петров (Blaze)
Легни до мен, кажи какво направих.
Думите, които искам, изречи.
Демони в сърцето някой е оставил.
С шепот тихо ти ги изгони.
Врата заключена пред теб поставих.
Щом истинска си, в теб ще е ключа!
Ще се отвори! Разбереш ли ме тогава
и аз ще мога теб да разбера…
Легни до мен под проклетото небе
във черното на тези мрачни дни…
Споделяме живота, да можехме поне
да видим слънцето – светещите му лъчи…
Уви…
Черно сърцето още почернява…
Кой открехна студената врата?
Слънцето го няма, тъмно си остава
и няма светлина, и няма светлина…
Какво съм чувствал, какво съм знаел?
Отгърни на нова страница сега.
И трябва ли щом дойдеш до тъмната ми стая
да стана, да отключа входната врата?
Какво съм чувствал, какво съм знаел?
Уморено, самотно сърцето ми стои
и пита ме дали ще дойдеш, аз не зная…
Или някой трябва и на тебе да прости?
Ела, легни до мен, не се страхувай!
Заклевам се, повярвай, не ще те нараня!
Не ме обича… обича ме, но спря да се вълнува…
Никога не ще обича, както досега…
До мен ще легне, но аз ще съм вече
изчезнал с тежко в гърдите си чувство…
Ще бъдем там двама, но ще съм далече….
Ще дойдеш, ще дойдеш…! Но ще те изпусна…
Легни до мен, кажи какво направих.
Затворена вратата е като твоите очи…
На слънцето място до себе си оставих
и вече виждам светлината как струи…
Взимам ключа (никога свободен)…
В тeб го оставям (никога аз)….
Завинаги в тебе ще остане, негоден
за всяка друга и всеки друг час…
Каквото съм чувствал, каквото съм знаел…
Уморено, самотно сърцето ми стои…
Пита ме дали ще дойдеш, но не зная…
Някой трябва и на тебе да прости!