ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО на БЪЛГАРИЯ като Школа за духовно възмъжаване
ОТКЪСИ
“Има един световен учен на Съветската държава – академик Дмитрий Лихачов. Той казва една неоспорима, не защото е нашата национална истина, фраза и тя беше: Българският народ и Българската държава са духът на света. Това признание може би дразнеше Съветската империя. Тя има психологическа травма от величието на България и затова когато се раждаше нашето повторно освобождение и когато трябваше наистина да получим предназначението си, тя игра ролята на взаимен освободител, но не ни позволи освобождение. Или ние получихме форма на освобождение, което не ни даде свобода. Така че исторически ние носим това предназначение… А това, което нас ни представи на света, това е безспорно прякият, откритият въпрос – откъде идва българинът, какво е неговото престояване в различни места на тази планета, защо именно българинът, който преди да говорим за една България, за която сега искате да берете плодните гроздове, е минал през много места и с какво е вървял той, за да остави такава дълбока диря и голями империи, на които България е съперничала, ги няма на историческата сцена, а тя е тук.”
“А безспорно аз имам теза, че ние и преди това сме били тука.”
“България има предназначение да остави на световната история и сцена една безспорно нова Духовна вълна.”
“Ние наследихме дълбоко в себе си битологията на траките. Затова много фино е отхвърлена идеята за битието на траките, защото то хвърля упречна сянка върху битието на древна Гърция, а безспорно и след това върху Византия. Трябваше да се махне битието на траките. И разберете един много интересен конфликт, който още тук е роден, но след това го виждаме в Троянската война – траките са на страната на троянците, а не на гърците. Духовната, психологическата конфузност на гърците, на византийците и прочие е изразена след това в едно покривало върху културата на траките. Сега тепърва се изнасят много неща, откриват се много ценности и тогава вече ние разбираме разликата в посвещенията. Ние не наследяваме друг в тайнствата – наследяваме Залмоксис, който е саможертва…”
“Разгневеният, когато иска свобода, е отмъстителен. Толерантният, когато иска свобода, е градивен.”
“Събраха се в измерение смирението, което има смелост да понесе страдание и да даде свобода, и рицарското себехвалие в идея да покориш света.”
“Но когато посегнеш на светините тогава вече не е проблем на отмъщение или енергия на отрицанието – проблем е на това, което наричаме: Прости, той не знае какво върши. Тук е именно нашата голяма бъдност – знанието пред греха.“
“Ето тези неща са били огънят, около който се е греела душевността на България в идея за просперитет исторически, социален и психологически. Исторически ние ставаме най-мощната държава. В социален ние притежаваме три голями школи. Психологически ние изповядаме исихазма, което значи – ние сме, които трябва да изземем отрицателната енергия, за да дадем възможността на злобата, употребена като форма за възпитание, да не смачка психологията ни.”
“Pax Symeonica… Създава култура. Не е само от Магнаур. Не е само той, който завърши Магнаур – и други завършиха. Имат ли Симеон? Нямат. Защо? Защото този човек прави своята възмога върху културата на Танг Ра. Затова приема бащината покръстителност. Иначе той щеше да напрвави като брат си съпротива, който не разбираше тенденциите. Не му дойде от Магнаур – дойде му в отговорността земя, личност, морал, обряд. С това ние изградихме една средновековна България с три голями културни школи. Ние имаме азбуката на нашата школа, на Охридската. Ние нямаме братята Кирил и Методий. Това е увлечение на университетския ум. А никой не ги пита защо нвремето не кръстихте Университета “Св. Кирил и Методий”, макар че сте искали. Защото св. Кирил и Методий никога не са писали абука за България. За Великоморавия я писаха и тръгнаха за Великоморавия в политиката на Византийската империя, която ползваше този дипломатически ход да удари България в гръб, което след един век го направи чрез Киевска Рус. Но нали, ако така можем да кажем, папите не са толкова глупави – малко по-хитри бяха от някои императори, защото императорите им целуваха пантофите, а не те… Това е силата на нашата будност – институцията държава е била пътят на България! И тогава, когато прозрението на един патрирх разбира тайната на държавата като институция, той застава начело на държавата и брани България в Търново. Така ние спокойно можем да говорим – имаме много цялостна доктрина земя-държава, личност на прозрението, морал, елементарният обряд. Така трябва да гледаме на тези цялсти, които да кажем ни е оставила една Тракия, които е донесъл един Танг Ра. Оттук нататък възмъжаването чрез Христос става с дързостта на прозрението на Борис да извърши Покръщение и да роди доктрина за култура, а синът му да направи културата. Така че, когато искаме да говорим за тази тайна – школа за духовно възмъжаване, ние наистина трябва прозрението на Лихачов да го приемем (защото за мен той е прероденият Йоан Екзарх): Българският народ и българската държава са Духът на света…“
