Дейвид Гарет и Герхард Шуман – какво е общото?
Източник в оригинал: www.schubert-magazine.com
Звездният цигулар и гост-изненада Дейвид Гарет събуди възторга на близо 1700-те участници в юбилейното тържество, състояло се на 1-ви юли 2016 г. в новата зала на Шуберт. Това е сбъдването на една дълго лелеяна мечата за Герхард Шуберт. Двама преуспели мъже от напълно различни светове, но нашето интервю с Дейвид Гарет разкрива забележително силни паралели.
Дейвид, Вие обичайно се появявате на големите музикални сцени по света, но днес ще свирите в производствената зала на Шуберт. Дали това е предизвикателство за Вас от гледна точка на акустиката?
Никога не съм отдавал прекалено значение на акустиката, тъй като свиря на акустичен инструмент и всъщност държа акустиката в свои ръце. Не би трябвало да е от значение дали свиря в красива концертна зала или на място без особена акустика. Звукът, който със собствените си ръце произвеждам, е най-важното. Обичам да се упражнявам уединено в неакустична среда, тъй като това е действително идеалната подготовка за всички видове сцени. Залата тук може да не е от типа на концертните зали, които ще предпочетем за събития от света на класиката, но е идеалната за изпълнението тази вечер.
Празнуваме 50-годишнината на Шуберт днес. С изумителната си креативност и изключителен усет към иновациите, Герхард Шуберт, с когото тъкмо се запознахте, оказва мощно влияние в сферата на пакетажната индустрия вече 50 години. Но е имало и момент, когато е искал да бъде музикант. С него Ви свързва това да следвате страстта си с пионерски дух и дарът на иноваторите. Какво Ви кара да продължавате да творите нови неща в диапазона от класика до кросоувър?
Предизвикателството към самия себе си е това, което ви движи напред, особено ако никога не сте напълно доволни от себе си. Това е онзи неспирен стремеж към усъвършенстване, вечният въпрос: “Къде ще ме отведе това пътешествие?” Ако живеете своя живот изключително в настоящето, ще виждате всеки ден като една нова тухличка, така да се изразя. Не мислите за това какво не сте направили добре вчерашния ден, а по-скоро какво може да направите по-добре днес. Така стремежът е никога да не мързелувате или да казвате, че вчерашната вечер е било добре, тъй като днес е много по-важно от това, което се е случило през изминалия ден.
Това е нещо, по което си приличате с Герхард Шуман. Той винаги се стреми да усъвършенства и за него никога “Няма невъзможни неща“.
Не зная дали е точно така при г-н Шуберт, но за мен постигането никога не е проблем. Визуализирам си как нещо би трябвало да бъде. Как точно да се постигне никога не ме занимава. Самата идея е най-важното нещо – виждането как трябва да бъде, в крайна сметка. Знанието, че ето това е нещо, което искам да постигна. Как ще се озова там се случва от само себе си. И реализирането на практика винаги изисква общи усилия, очевидно. Ако знаеш какво точно искаш, винаги пристигаш на мястото в един момент.
Вие сте специалният гост тази вечер и това беше държано в тайна. Основното предназначение на тържеството е да се уважат всички служители, превърнали Шуберт в лидер на световния пазар за последните 50 години. Какво е усещането да свирите тук в Германия по такъв повод?
За мен определено е удоволствие да съм поканен да свиря тук. Вярвам, че със събития като това е много важно да приобщаваш своя екип към успеха си и да благодариш на всички. Аз не съм сам в моята работа – имам подкрепата на много хора около себе си. Надявам се, че за работната сила събитието тази вечер ще е действително удоволствие.
Ние празнуваме следващите 50 години днес – новата генерация на семейство Шуберт поема управлението на компанията. Вие мислили ли сте също да предадете натам своите умения в някакъв момент?
Моето убеждение е, че да предадеш компанията в ръцете на следващото поколение е също толкова голяма отговорност като тази да го управляваш и водиш. Нужно е да отделиш много време, за да въведеш някого в детайлите. Не можеш да очакваш някой да поеме всичко изведнъж. Отговорността също така лежи и в това да имаш търпението да предадеш на някого онова, което си натрупал като опит и знание в течението на много години. Това е най-трудното нещо. По тази причина самият аз не го правя все още. Твърде голяма е отговорността. Ако трябва да преподавам сега, не бих могъл да дам 100% от себе си. А аз обичам да давам винаги 100% от себе си в онова, с което се занимавам. В противен случай няма смисъл да се захващам.
Как учите някого да бъде креативен?
Креативността идва от самия човек. Не може да бъде преподадена. Но могат да бъдат положени основите, така че някой, който наистина има талант и креативност, да ползва това като отправна точка и да твори. Но наистина няма как да научите някой да бъде творец. Същото се отнася и до амбицията. Необходимо е да я имате в себе си – тази неуморност, която Ви подтиква да продължавате да правите нещо ново.
Представете си, че това е 50-годишнината Ви на сцената – как бихте я отбелязали? Щяхте ли да я отпразнувате?
(Смее се) Не зная. Изпълнител съм от много време – вече 20 години. По-склонен съм да мисля какво има да се случва утре и на по-следващия ден. С напредването на възрастта, вярвам че човек се научава да планира и да се радва на резултатите. И определено си мисля, че мога да позабавя темпото в следващите години – може би не да съм постоянно все на максимална скорост.
Какво ще пожелаете на публиката тази вечер?
Музиката е почивка и отмора от ежедневния живот. За мен също, когато съм на сцената. Забравям всичко, което се случва около мен. За мен музиката е почивка от ежедневието – чиста емоция, чувство и окуражаване на другите да почувстват. Винаги съм смятал, че е важно да разсееш хората за малко. Музика, представление, хубава книга, спортуване – всичко, което хората обичат – откъсва мисълта от нещата в живота. И да успееш да пренесеш хората от тяхното ежедневно живеене в света на музиката, за да й се насладят – това е задачата, която си поставям – винаги да се върви към нещо ново. Нищо не се дава наготово в този живот. И на това отгоре всичко, което изглежда лесно, винаги е трудна победа. Това е нещо, което никога не бива да се забравя.
Ariane Quade и Susanne Moll взеха това интервю с Гарет следобеда след саундчека
Превод: Ралица Благовестова
Фотографии: Александра Вали (април 2017, Виена – виж целия албум ТУК)