Дейвид Гарет: Kласическата музика продължава да е в основата на всичко, което правим днес (Music)
Дейвид Гарет за албума си “Музика”
Ню Йорк 2012
Източник: Youtube
Тук сме в хубавото Electric Lady студио, където тъкмо приключих записите за новия си албум “Музика” (Music) и го чувствам вече като един вид свой дом. Четвърти по ред кросовър албум записвам тук – в тази хубава атмосфера и се надявам, че ще има същата положителна енергия като предишния запис.
Реших да го озаглавя “Музика” по най-различни причини, но основната е, че исках да акцентирам над факта, че от години полагам всички усилия да използвам уменията си за представянето на цялото разнообразие от музикални жанрове, а специално този албум мисля е най-смелият в това отношение и затова го нарекох “Музика”. Мисля, че започна реализацията му от момента, в който приключих предходния. Включва реално всичко, което чуя докато съм на турне, на път или просто в къщи по радиото – всичко, което по някакъв начин филтрирам в това, което би могло да се получи и включи, пасвайки на останалото. Просто прескачам най-редовно до студиото, когато се случи да имам няколко свободни дни, и се опитвам да обработя избрания музикален материал. Някои от нещата сработват прекрасно, други не се получават изобщо, а при трети е нужно да се вложи повече внимание и енергия, за да се случат. Така че това наистина е процес – дълъг процес.
Съвсем съзнателно използвах разнообразни музикални направления. Определено има традиционни народни мотиви, североамерикански ритми в лицето на Тико-тико, има ги и класическите произведения, към които съм много привързан и са ми изключително важни, както и неща от любимите ми рок-групи – от Queen до Guns ‘N Roses. Накратко – отвсякъде, но мисля, че точно това е същината на музиката. Всичко е някак свързано. Всяко парче разказва история в албума и трябва да си много наясно какво искаш да направиш от него, добре ли е балансиран.
В крайна сметка се опитвам да аранжирам, композирам, създам нещо, което на мен самия да ми харесва, което ме радва, натъжава ме, вълнува ме… Музиката е много лично преживяване така или иначе. Този албум наистина отразява моя личен вкус към настоящия момент. Опитвам се да създам един въображаем свят и мисля, че колкото повече влагаш от себе си, стига да не посягаш на качеството на музиката, толкова по-добре.
Viva la Vida
Лично за мен най-забавна беше работата по Viva la Vida, защото ми позволи да чуя цигулката не само на един, два или три гласа, а да създам цяла гама от звучения около това произведение само с един инструмент. Идеята да направя това нещо дойде най-напред от мисълта за хармоничните прогресии на творбата, защото в основата е един хармоничен модел през цялото време и ми се стори интересна възможността да ползвам педална приставка за цигулката, което не е правено наистина много принципно. Започнах да добавям цигулка след цигулка, след цигулка, за да пресъздам оркестрово звучене само с този инструмент и началните минута и 20 секунди са без никакви други инструментации – звуча единствено аз и чак след това влиза оркестърът като втори вариант. Страхотно произведение за изпълнение на живо специално, но мисля, че и в албума показва музикалните цветове, интензивността на творбата и е просто голямо удоволствие да се свири.
Обичам да си поставям предизвикателства. Харесва ми да се будя сутрин, да се поглеждам и да си казвам: “Да, доволен съм – горд съм със своята работа.” Защото в крайна сметка това, което правя на сцената, е да покажа това, което правя сам у дома. Става въпрос за радостта, любовта, въодушевлението, което събужда у теб начинанието. Можеш да покажеш на хората нещо хубаво и ако го харесат, могат да отидат и малко по-натам даже може би – към класическата музика, да повървят по моя път за известно време. Или пък да си отидат просто. Определено не се опитвам да изнасям проповеди.
– Хайде да тръгваме…
Дейвид Гарет за албума си “Music”, трак по трак
Ню Йорк 2012
Източник: Youtube
Cry Me a River
Наистина много добро парче. Има страхотни хармонии и е една от тези творби, които не са особено стари и все пак има нещо от онези дълбочини и е нещо, което на мен ми се струва, че винаги ще бъде велико. Струва ми се също, че много добре му пасва цигулката. Чух го преди може би около 10 години за първи път – когато излезе. Помня, че си помислих тогава: “Хм, това май е нещо, което бих могъл да пожелая да изпробвам…” И ето, че 10 години по-късно му дадох шанс.
Beethoven Scherzo
Всеки, който ме познава, знае, че винаги се опитвам да сложа класически акценти в албумите си. В случая става въпрос за скерцо от Лудвиг ван Бетовен, част от Деветата симфония. Мисля, че това е наистина произведение на всички времена като ритъм и хармонии и несъмнено звучи красиво в аранжимент за рок-парче. Това е наистина една от тези творби, над които не ми се е налагало да работя много. Колкото и невероятно да звучи, макар че не бива да се признава, с него нещата се получиха перфектно от самото начало. Така че… трябва да благодарим на Бетовен, предполагам – страхотно свършена работа.
Human Nature
Едно от любимите ми неща на Майкъл Джексън. Правил съм Майкъл Джексън и преди – повече от типа на чисто популярните му парчета. Human Nature определено e един спокоен Майкъл Джексън и затова използвах цигулката по много специален начин – почти не съм използвал лъка в цялото произведение, просто подръпвам струните, което пасва много добре в случая. Дава усещането за въздушност, не се усеща като някакъв натиск и е нещо, което всъщност съвсем случайно се оказа прекрасна находка. Така че, нека не подценяваме никога силата на късмета
Tico Tico
Албумът се казва “Музика” и очевидното ми желание бе да включа колкото се може повече различни жанрове и стилове, донякъде в противовес на последния ми албум “Рок симфонии”. Така че опитвах се да се фокусирам върху всякакви музикални възможности и стилове, които биха могли да се изпълнят с цигулката. Tico Tico e още едно произведение, което мисля, че излиза от рамките на стандартното. Нещо, имащо общо с мексикано-бразилските ритми, северо-американския дух, но по отношение на начина, по който свиря на цигулката – има доста пицикато и всъщност ползвам цигулката повече като китара един вид. Като цяло е много живо, жизнено произведение. Доставя удоволствие, има кипеж от енергия. Мисля също така, че е много познато като мелодия. Дори и като кажа Тико-тико да не се сетят хората, щом го чуят възкликват: “Ахааа, знам го, да…”
Chopin Nocturne
Все още чувствах, че нещо липсва за пълнотата на албума, което да се фокусира върху много важния аспект на цигулката – звученето. Много мелодично произведение. Вижда бял свят след смъртта на Шопен и той никога не го е изпълнявал пред публика на практика. Мисля, че е някак трогващо да си представиш как толкова красива творба така и не е успял да изпълни лично. Прекрасно произведение. Постарахме се да добавим различни звучения, опитвайки се да съхраним красотата на оригиналната класическа творба, но освен това простотата на основната мелодия ми се стори много подходяща като за поп-парче и мисля, че просто ми се искаше да включа нещо, което носи белега на една непринудена красота, която докосва. Струва ми се, че се получи много добре.
Whole Lotta Bond
Още едно произведение, което съчетава по-скоро нещо като филмова музика – просто още нещо любимо ми като комбинация, която направихме между Whole Lotta Love на Лед Цепелин и основната тема на Бонд – Serious. И се опитахме, разбира се, не само да изведем обичайното звучене на филмовата музика в стила на Ханс Цимер, но и да прекрачим малко границите като добавим на втори план основния риф на Лед Цепелин. Мисля, че в крайна сметка се оказа много добро съчетанието.
Clementi – Sonatina
Друго класическо произведение, което хората може и да не познават точно като такова, а като популярна мелодия, защото през последните 60-70 години е реаранжирано нееднократно в различни варианти. Оригиналната композиция е на Муцио Клементи, съвременник на Моцарт, и е всъщност от неговата сонатина N3. Хората обаче не познават мелодията като произведение на Клементи, а като Groovy Kind of Love, специално на Фил Колинс, и случаят показва за сетен път колко тясно свързани са класическата и популярната музика. Все още работим със същия наличен материал и мисля, че е прекрасен пример за демонстриране на това как класическата музика продължава да е в основата на всичко, което днес правим.
Sandstorm
Както обичам да казвам, има велика музика във всяко музикално направление, всяка музикална сфера. Никога не съм бил особен фен на техното като жанр, макар че пасва на възрастта ми все пак. Мисля, че винаги има неща обаче, които се открояват и издържат теста на времето. За мен Sandstorm винаги се е откроявал с невероятен ритъм, хваща те веднага и предполагам това е ключово условие за нещо успешно и добро. Другото важно в случая е възможността, която предоставя, да се покаже техника на изпълнение с цигулката. Винаги търся нещо, към което да добавя известна техническа трудност за себе си. За мен е много важно не само да ми е спокойно, но и наистина да се опитвам да търся собствените си граници на техничност. Така че това е произведение, при което комбинацията от ритъм и техника го прави мъчно за изпълнение, но ми доставя истинско удоволствие, бих казал.
Music
Едно от тези епични произведения, познати на много хора, но аз се опитах да привнеса, разбира се, духа на 21-вия век. Още оригиналът е на отделни части – съдържанието на песента предполага един вид тя да отразява съвременната музика, музиката на миналото, музиката на бъдещето, както е казано и в самия текст. И, разбира се, съвременната музика се е променила вече малко или много, както и погледът ни към музиката от миналото; леко различни са също и представите ни за това какво би могло да се прави с музиката в бъдеще. Така че съм се опитал да интегрирам всички тези нови идеи и нови звучения, за да добие съвременен за нас облик.
Sabre Dance
“Танц със саби” – омръзна ми да започвам всяко изречение с “това е едно от любимите ми” произведения, но в случая наистина е точно така. Обожавам пънк-рока и тук се опитахме да направим “Танц със саби” с оригиналните ритми на Хачатурян, който е филмов композитор, но също и класически. Предизвикателството беше как да внесем съвременна нотка в нещо, което е по някакъв начин от старата школа. Така че, мислих доста и слушах много Ramones, Green Day и други съвременни пънк групи. Стори ми се, че би било хубаво да включим този твърд китарен звук с много семпъл ритъм, защото има толкова богатство в мелодията, че няма нужда наистина да се вписват и твърде крайни елементи. Затова фокусът ми действително бе предимно върху мелодичната линия на китарата, цигулката, също виртуозността и ясния ритъм.
Bach Prelude
Както много хора знаят – обожавам Йохан Себастиан Бах. Много ми харесва да завършвам концертите си с нещо от сонатите и партитите му за соло цигулка… Страхотна творба, прекрасни хармонии – обичам до смърт това произведение. Не е много популярно, но за мен това е едно от най-красивите неща, които е композирал, и наистина много исках да бъде част от албума.
We Will Rock You
Несъмнено едно от емблематичните рок-парчета, но отново – исках да добавя нещо от моя музикален свят – класиката, и реших, че няма по-хубаво от това да съчетаеш Queen с Паганини. Така наместо строфите, които Фреди Меркюри пее по начин, който няма как да предадеш с цигулката, се опитах да внеса от различните капризи на Паганини неща, които да звучат много цигулково и все пак да пасват добре на цялото. Беше предизвикателство да се открият точните произведения, които да сработят за We Will Rock You, но стана много добре, мисля.
Celtic Rondo
Гарет – шотландско име. Най-после да посвиря шотландски ритми в някой от албумите си и какво по-добро да е точно в озаглавения “Музика”. Определено е съвсем различна музикална сфера, но по някакъв начин в тази конкретно има много традиция по отношение на моя музикален инструмент. Отново нещо увлекателно – нещо, което пленява с лекота. Някои от вариациите композирах лично – мислех си, че след като така или иначе имам шотландска кръв, би било добре да включа и някои собствени идеи. Това е творба, която несъмнено създава добро настроение. Не е изпълнявана на цигулка, така че – защо да не й дам шанс.
Desperado
За Десперадо отнапред имах ясна представа за желаното звучене. Eagles – наистина знаменита американска група, но по отношение на това произведение имах усещането, че е нужна малко повече американска традиционност, отколкото има в оригинала, тоест джазовост. Слушайки парчето в оригинал и мислейки си какво може да направи цигулката с цветността, звучността… – дочувах повече джас-пиано, джазов музикален подход. Освен това фразирането, темперирането има тази джазова характерност, така че – това бе крайната цел за Десперадо.
Misirlou / Pump it (Pulp Fiction)
Две основни неща за “Криминале” – страхотен филм, страхотен саундтрак. Добра комбинация, емблематичен филм отново. И различен стил китара… Беше предизвикателство този път да не мисля за лявата ръка, а за дясната, която е доста по-важна за такъв един стил. Много 16-тинки ноти в различен ритъм, така че непременно е нужно да пренесеш мисълта си от лявата ръка, фокусирайки се върху дясната. Отне известно време, защото е нещо, което не можеш толкова бързо да мислиш, така че трябва да се оттренира бавничко-бавничко-бавничко и постепенно да забързваш. Така че отне около две седмици, за да достигна този ритъм с дясната ръка, но си струваше. Много енергично парче и много се радвам, че успях да го отработя.
Paladio
Не са вече толкова много хората днес, които пишат чисто класическа музика – доста сме се отдалечили от традицията на автентичната класика, което трябва да уважаваме. Може би хората асоциират класическата музика повече с филмовата, с мюзикълите и друго в този дух. Но Карл Дженкинс е от тези композитори, които все още поддържат жива традицията на… да кажем, или поне аз бих казал – традиционната класическа музика и се опитва да пише в този стил. Трябва да кажем именно “стил” в наше време, защото е почти като обида за класически композитор да пише с всеобщи похвати, за да направи нещо да звучи един вид красиво. Може би това е нещо, което хората вече не търсят – поне що се отнася до класиката, което намирам за жалко. Страхотно произведение на Карл Дженкинс, пълно с енергия. Опитахме се да внесем отново личната ми интерпретация и се получи доста различно от оригинала, но е запазен духът му, който исках да уловя по начало.
Wellcome to the Jungle
Guns ‘N Roses – със сигурност сред любимите ми и след Рок симфониите все още имах желанието да добавя някои от най-добрите рок-звучения и в този албум, който е също една значима част от музикалния ми свят.
Последното, което правих на Guns ‘N Roses, е November Rain – много хора го оцениха и реших да продължа в тази посока с Wellcome to the Jungle. Бих казал, че беше трудничко да намеря партията на цигулката, защото Аксел през повечето време се дере в случая Налага се да “налагаш” малко струните с лъка, опитвайки се да пощурееш с вибратото и плъзгането по тях. Беше необичайно като продукт, би могло да се каже, и все още ми допада да откривам концертите си с него. Наистина ми харесва.
Ode to Joy
За мен това произведение дава реално концепцията на целия албум – прекрасни мелодии, великолепни хармонии, чуден ритъм; нещо, което говори на хората и е неостаряващо. Самият аз мога да слушам това произведение хиляди пъти без да се отегча. Мисля, че точно това е същината на музиката – да разкаже прекрасна история, а такива истории никога не остаряват. Затова като последна творба в албума, Одата на радостта просто събира в себе си всичко.
Превод по слух: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА
