Прикриването, Намерението и Позицията на Сънуване (11)

Из книгата “Огънят отвътре” на Карлос Кастанеда.

НА ДРУГИЯ ДЕН, отново надвечер, дон Хуан дойде в стаята, където разговарях с Хенаро. Хвана ме под ръка и ме заведе през къщата в задния двор. Вече беше доста тъмно. Тръгнахме да се разхождаме по коридора, който обикаляше двора.
Дон Хуан ми каза, че искал отново да ме предупре­ди, че е много лесно по пътя на знанието да се изгубиш в лабиринтите и страхотиите. Каза, че ясновидците са изправени срещу силни врагове, които могат да разко­лебаят тяхната решителност, да объркат целите им и да ги обезсилят; врагове, създадени от самия път на воини­те, заедно с разпуснатостта, леността и самомнението, които са неделима част от ежедневния свят.
Той отбеляза, че грешките на старите ясновидци, направени в резултат на разпуснатост, леност и самом­нение, били толкова груби и с такива тежки последици, че новите ясновидци нямали друг избор, освен да през­рат и отхвърлят собствената си традиция.
– Новите ясновидци се нуждаели най-вече – продъл­жи дон Хуан – от практически стъпки, за да могат да преместват събирателната си точка. И понеже нямали никакви, те започнали с развиване на способностите си да виждат пламъка на съзнанието, като в резултат на това разработили три комплекта от техники, които ста­нали техен крайъгълен камък.
Дон Хуан каза, че с тези три комплекта новите ясно­видци извършили най-необикновен и труден подвиг. Те успели системно да изместват събирателната си точка от обичайното й местоположение. Той призна, че старите ясновидци също извършили този подвиг, но посредст­вом специфични, характерни за тях маневри.
Това, което новите ясновидци видели в пламъка на съзнанието, обясни той, довело до последователността, в която те подредили истините на старите ясновидци за съзнанието. Тя е позната като “владеенето на съзнание­то”. От нея те развили трите комплекта от техники: Пър­вият е изкуството на прикриването, вторият е владеене­то на намерението и третият е изкуството на сънуването. Той заяви, че ме е учил на тези три комплекта още от деня, в който сме се срещнали.
Каза ми, че ме е учил на владеенето на съзнанието по два начина, точно както препоръчват новите ясновидци. В своите уроци за дясната страна, преподадени в състо­яние на нормално съзнание, той постигнал две цели: на­учил ме на воинските нрави и разхлабил събирателната ми точка от обичайното й местоположение. В своите уроци за лявата страна, преподадени в състояние на по­вишено съзнание, той постигнал също две цели: пре­мествал събирателната ми точка на толкова позиции, колкото съм можел да издържа, и ми бил дал поредица от дълги обяснения.
Дон Хуан млъкна и се вторачи в мен. Настъпи непри­ятна тишина; после той започна да говори за прикрива­нето. Каза, че то имало много прост и случаен произ­ход. Започнало от наблюдението на новите ясновидци, че когато воините системно се държат по необичайни за тях начини, неизползваните излъчвания вътре в пашку­лите им започват да светят. А събирателната им точка се премества леко и плавно, по едва забележим начин.
Насърчени от това свое наблюдение, новите ясновид­ци започнали да практикуват системен контрол върху по­ведението си. Те нарекли тази практика “изкуството на прикриването”. Дон Хуан отбеляза, че названието, макар и неприятно, било подходящо, защото прикриването оз­начавало един специфичен вид държание с хората – дър­жание, което може да бъде определено като подмолно.
Въоръжени с тази техника, новите ясновидци се зае­ли с познатото по един трезв и плодотворен начин. Чрез непрекъснато практикуване те премествали системно събирателната си точка.
– Прикриването е едно от двете най-големи постиже­ния на новите ясновидци – рече дон Хуан. – Новите яс­новидци решили, че на един съвременен нагуал то тряб­ва да бъде преподадено, когато събирателната му точка е навлязла доста дълбоко в лявата страна. Причината за това решение била, че нагуалът трябва да научи прин­ципите на прикриването без да е обременен от човеш­кия опис. В края на краищата нагуалът е водач на група хора и за да ги води, той трябва да действа бързо без да трябва първо да мисли за това.
– Останалите воини могат да учат прикриването и в нормално съзнание, макар че е препоръчително да го правят в състояние на повишено съзнание – не толкова заради ценността на повишеното съзнание, а защото то придава една загадъчност на прикриването, която то в действителност не притежава; прикриването е просто вид държание с хората.
Аз не съм могъл да разбера, каза дон Хуан, че пре­местването на събирателната точка е причината, поради която новите ясновидци така високо ценели взаимо­действието с дребни тирани. Дребните тирани принуждавали ясновидците да използват принципите на прикри­ването, като по този начин им помагали да преместват събирателната си точка.
Попитах го дали старите ясновидци въобще са знае­ли нещо за принципите на прикриването.
– Прикриването е прийом изключително на новите ясновидци – отвърна той с усмивка. – Те са единствени­те ясновидци, които е трябвало да работят с хора. Старите били така погълнати от своето чувство за сила, че дори не се интересували, че хората съществуват, докато хората не започнали да ги налагат по главите. Но всичко това вече го знаеш.
После дон Хуан каза, че владеенето на намерението заедно с владеенето на прикриването, са двете изкуства на новите ясновидци, които бележат появата на съвре­менните ясновидци. Той обясни, че в усилията си да вземат преимущество над своите потисници, новите яс­новидци изпробвали всяка възможност. Те знаели, че техните предшественици били извършили необикнове­ни подвизи, манипулирайки някаква тайнствена и чу­дотворна енергия, която те описвали единствено като “сила”. Новите ясновидци имали съвсем оскъдна ин­формация за тази сила, затова им се наложило да я изс­ледват систематично чрез виждане. Усилията им били щедро възнаградени, когато те открили, че тази сила е енергията на подреждането.
Те започнали като виждат как пламъкът на съзнанието увеличава размера и силата си, когато излъчванията вътре в пашкула се подравняват със свободните излъчвания. Те използвали това наблюдение като трамплин, точно както били постъпили и с прикриването, и преминали към раз­работването на сложна поредица от техники, чрез които да боравят с това подреждане на излъчванията.
Първоначално те наричали тези техники “владеенето на подреждането”. После разбрали, че в случая е важно не толкова самото подреждане, колкото енергията, коя­то излиза от подреждането на излъчванията. Нарекли тази енергия воля.
Волята станала втората база. Новите ясновидци я разбирали като сляп, безличен, непрестанен изблик на енергия, който ни кара да се държим така, както го пра­вим. Волята отговаря за нашето възприемане на света на обикновените дела, а непряко, чрез силата на това възприятие, тя отговаря и за поставянето на събирател­ната точка на обичайната й позиция.
Дон Хуан каза, че новите ясновидци изследвали как става възприемането на света на ежедневния живот и видели действието на волята. Те видели, че подреждане­то непрестанно се подновява, за да се зареди възприя­тието с непрекъснатост. За да се подновява подрежда­нето всеки път със свежестта, която му е необходима, за да съставя един жив свят, избликът от енергия, който идва от същите тези подреждания, автоматично се пре­насочва да засили някои избрани подреждания.
Това ново наблюдение служило на новите ясновидци като още един трамплин, който им помогнал да достиг­нат третата база в комплекта. Те я нарекли намерение и я описвали като съзнателното насочване на волята, енер­гията на подреждането.
– Нагуалът Хулиан накара Силвио Мануел, Хенаро и Висенте да научат тези три аспекта на знанието на ясно­видците – продължи дон Хуан. – Хенаро е майсторът в боравенето със съзнанието, Висенте е майсторът на прикриването, а Силвио Мануел е майсторът на намере­нието. Сега правим последно обяснение на владеенето на съзнанието, затова Хенаро ти помага.
Дон Хуан дълго говори на жените-чираци. Те го слу­шаха със сериозни изражения на лицата. Сигурен бях, че им дава подробни инструкции за някакви сложни процедури, съдейки по неимоверната концентрация на жените.
Не ми позволиха да присъствам на срещата им, но ги наблюдавах, докато говореха в предната стая на Хенаровата къща. Седях на масата в кухнята, изчаквайки ги да свършат. После жените станаха да си ходят, но преди това дойдоха в кухнята с дон Хуан. Той седна срещу мен, до­като жените ми говореха с непохватна официалност. Те всъщност ме прегърнаха. Всичките бяха необичайно дружелюбни, дори словоохотливи. Казаха, че щели да отидат при мъжете-чираци, които били тръгнали с Хена­ро преди няколко часа. Хенаро щял да им покаже на всички тях своето сънно тяло.
Веднага щом жените си тръгнаха, дон Хуан съвсем неочаквано възобнови своите обяснения. Той каза, че след като установили своите практики, с течение на вре­мето новите ясновидци разбрали, че при дадени усло­вия на живот прикриването премествало събирателната точка само минимално. За постигането на максимален ефект прикриването имало нужда от идеална среда – т.е. имало нужда от дребни тирани, притежаващи сила и власт. За новите ясновидци ставало все по-трудно да се поставят в такива ситуации; задачата да ги импровизи­рат или целенасочено да ги търсят станала непоносим товар.
Новите ясновидци сметнали за наложително да ви­дят излъчванията на Орела, за да намерят по-подходящ начин да местят събирателната си точка. Опитвайки се да видят излъчванията, те се изправили пред един мно­го сериозен проблем. Те разбрали, че няма начин да ги видят без да се изложат на смъртна опасност, но при все това трябвало да ги видят. И тогава използвали тех­никата на сънуване на старите ясновидци като щит срещу смъртоносния удар на излъчванията на Орела. А вършейки това, те разбрали, че сънуването само по себе си било най-ефикасния начин да се мести събира­телната точка.
– Една от най-стриктните заповеди на новите ясно­видци била – продължи дон Хуан, – че воините трябва да учат сънуването докато са е нормално състояние на съзнанието. Съблюдавайки тази заповед, аз започнах да те уча на сънуване едва ли не от първия ден на запознан­ството ни.
– Защо новите ясновидци заповядват сънуването да се учи при нормално съзнание? – попитах аз.
– Защото сънуването е много опасно, а сънуващите са много уязвими – отвърна той. – Опасно е, защото то има невъобразима сила, а прави сънуващите уязвими, защото ги оставя на произвола на непонятната сила на подреждането.
– Новите ясновидци разбрали, че когато сме в нор­мално състояние на съзнанието, ние имаме безброй средства за защита, които могат да ни предпазят от сила­та на неизползваните излъчвания, които изведнъж се подравняват в сънуването.
Дон Хуан обясни, че сънуването, както и прикриване­то, започнало от едно просто наблюдение. Старите яс­новидци забелязали, че по време на сън събирателната точка се измества леко наляво по най-естествен начин. Тази точка наистина си почива докато човек спи и вся­какви неизползвани излъчвания започват да светят.
Старите ясновидци веднага се заинтригували от това наблюдение и започнали да работят с естественото пре­местване, докато вече били в състояние да го контроли­рат. Те нарекли този контрол сънуване или изкуството на боравене със сънното тяло.
Дон Хуан отбеляза, че едва ли е възможно да се опи­ше необятността на техните знания за сънуването. Много малко от тях обаче били от полза за новите ясновид­ци. Така че, когато дошло времето за преустройство, новите ясновидци взели за себе си само най-съществе­ните елементи на сънуването, за да им помогнат да Ви­дят излъчванията на Орела и да преместват събирател­ната си точка.
Той каза, че ясновидците – и стари, и нови, – разби­рат под “сънуване” контрола на естественото премест­ване, което събирателната точка извършва по време на сън. Дон Хуан подчерта, че да се контролира това пре­местване съвсем не означава да се насочва, а да се за­държа събирателната точка фиксирана на позицията, къ­дето тя естествено се премества по време на сън – една твърде трудна процедура, за изпълнението на която ста­рите ясновидци полагали неимоверни усилия и концен­трация.
Дон Хуан обясни, че сънувачите трябва да правят един много тънък баланс, защото те не могат да се на­месват в сънищата си, нито пък могат да ги командват чрез съзнателни усилия и при все това преместването на събирателната точка трябва да се подчинява на заповед­та на сънувача – едно противоречие, на което не може да се даде разумно обяснение, а трябва да се разреши в практиката.
След като наблюдавали сънувачите докато спят, ста­рите ясновидци намерили решението в това да оставят сънищата да следват своя естествен ход. Те били видели, че при някои сънища събирателната точка на сънувача навлизала значително по-дълбоко в лявата страна, откол­кото при други сънища. Това наблюдение поставило пред тях въпроса дали съдържанието на съня кара съби­рателната точка да се движи, или движението на съби­рателната точка поражда съдържанието на съня, като активира неизползвани излъчвания.
Те скоро разбрали, че преместването на събирателната точка в лявата страна е това, което поражда съни­щата. Колкото по-голямо е преместването, толкова по-жив и странен е сънят. И неизбежно те се опитали да ко­мандват своите сънища, като преместват събирателната си точка дълбоко в лявата страна. При тези си опити те открили, че когато сънищата са съзнателно или полусьзнателно манипулирани, събирателната точка незабавно се връща на обичайното си място. И понеже това, което искали, било тази точка да се движи, те стигнали до неи­збежното заключение, че намесването в сънищата е на­месване в естественото преместване на събирателната точка.
Дон Хуан каза, че оттам старите ясновидци премина­ли към развиване на своето поразително знание по въп­роса – знание, което имало огромно отношение към онова, за което новите ясновидци искали да използват сънуването, но не им вършело почти никаква работа в първоначалната си форма.
Той ми каза, че досега съм разбирал сънуването като контрол на сънищата и че всяко от упражненията, които ми е давал да правя, като например да си намеря ръце­те насън, не е имало за цел, макар че може да ми е изг­леждало така, да ме научи да командвам-сънищата си. Тези упражнения били предназначени да задържат съ­бирателната ми точка фиксирана на мястото, където се е преместила в съня ми. Именно тук сънувачите трябва да направят тънък баланс. Те могат да управляват единс­твено фиксирането на своята събирателна точка. Ясно­видците са като рибари, съоръжени с въдица, която може да хвърля кукичката на всички страни; единстве­ното, което те могат да направят, е да държат въдицата неподвижно на мястото, където е потънала кукичката.
– Мястото, където се премества събирателната точка по време на сън, е наречено позицията на сънуване – продължи дон Хуан – Старите ясновидци станали толкова изкусни в задържането на своята позиция на сънуване, че дори можели да се събудят докато събирателната им точка е там.
– Старите ясновидци нарекли това състояние сънното тяло, защото те го контролирали до такава степен, че създавали временно ново тяло всеки път, когато се събуждали в нова позиция на сънуване.
– Трябва да ти е ясно обаче, че сънуването има един ужасен недостатък – продължи той. – То е патент на ста­рите ясновидци. Заразено е с техния нрав. Аз те водих много внимателно през него, но въпреки това няма на­чин да сме сигурни.
– За какво ме предупреждаваш, дон Хуан? – попитах аз.
– Предупреждавам те за клопките на сънуването, ко­ито са наистина удивителни – отвърна той. – При сънуването действително няма начин да се направлява движе­нието на събирателната точка; единственото, което дик­тува това преместване, е вътрешната сила или слабост на сънувача. Точно тук е първата клопка.
Той каза, че отначало новите ясновидци се колебае­ли да използват сънуването. Те смятали, че сънуването не укрепва воините, а ги омаломощава, прави ги слаби, импулсивни, своенравни. Старите ясновидци всичките били такива. За да компенсират негативното въздейст­вие на сънуването, тъй като нямали друг избор, освен да го използват, новите ясновидци разработили една слож­на и богата система на поведение, наречена “воинския начин” или “воинския път”.
Посредством тази система новите ясновидци укре­пили себе си и придобили вътрешната сила, от която имали нужда, за да насочват преместването на събира­телната точка по време на сън. Дон Хуан подчерта, че силата, за която говори, не била само убеждение. Ни­кой не би могъл да има по-силни убеждения от старите ясновидци и въпреки това те били съвсем слаби. Вът­решната сила означавала едно хладнокръвие, почти без­различие, едно чувство на спокойствие, но преди всич­ко тя означавала една естествена и дълбока склонност към изследването, към разбирането. Новите ясновидци нарекли всички тези черти на характера “трезвост”.
– Убеждението на новите ясновидци е – продължи дон Хуан, – че безупречният живот сам по себе си неиз­бежно води до чувство на трезвост, което от своя страна води до движението на събирателната точка.
– Споменах ти веднъж за убеждението на новите яс­новидци, че събирателната точка може да се мърда от­вътре. Те отишли една стъпка по-нататък и заявили, че безупречните хора не се нуждаят някой да ги води, а могат сами, чрез съхраняване на своята енергия, да пра­вят всичко, което вършат ясновидците. Имат нужда само от минимален шанс, просто да знаят за възмож­ностите, които новите ясновидци са разкрили.
Казах на дон Хуан, че отново сме в същото положе­ние, в което бяхме и в нормалното състояние на съзна­нието ми. Аз продължавах да смятам, че безупречността или пък съхраняването на енергия, е нещо толкова неопределено, че всеки може да го тълкува както си иска.
Исках да кажа и още, за да защитя тезата си, но ме завладя някакво странно чувство. Беше едно действи­телно физическо усещане, че пробягвам през нещо. А после се отказах от собственото си твърдение. Знаех, без ни най-малко съмнение, че дон Хуан бе прав. Изис­ква се само безупречност, енергия, а тя започва с една единствена постъпка, която трябва да бъде съзнателна, точна и да се издържи. Ако такава постъпка се повтаря достатъчно дълго, човек придобива чувство за непрек­лонно намерение, което може да се приложи върху всичко друго. Ако се постигне това, пътят е чист. Едно нещо ще води към следващото, докато воинът не осъз­нае целия си потенциал.
Когато казах на дон Хуан какво бях разбрал току-що, той се разсмя с явно задоволство и възкликна, че това било наистина благодатен пример за силата, за която той говорел. Обясни, че събирателната ми точка се била преместила и че била придвижена от трезвостта на позиция, която подпомагала разбирането. Можела да бъде придвижена и от своенравността на позиция, коя­то само засилва самомнението, както се било случвало много пъти преди.
– Нека поговорим сега за сънното тяло – продъл­жи той. – Старите ясновидци насочили всичките си уси­лия към изследване и използване на сънното тяло. И те успели да го използват като едно по-практично тяло, което ще рече, че те пресъздавали себе си по все по-странни начини.
Всички нови ясновидци знаят, заяви дон Хуан, че много от старите ясновидци така и не са се върнали, след като са се събудили в позиция на сънуването, която им е харесала. Той каза, че по всяка вероятност те всич­ки са измрели в онези невъобразими светове или пък може още да са живи в бог знае какъв изопачен вид или форма.
Той спря, погледна ме и силно се разсмя. – Умираш от желание да ме попиташ какво са правили старите ясновидци със сънното тяло, нали? – по­пита той и ме подкани с движение на брадичката да за­дам въпроса.
Дон Хуан заяви, че Хенаро, бидейки неоспоримия майстор на съзнанието, ми е показвал сънното тяло много пъти докато съм бил в състояние на нормално съз­нание. С тези демонстрации Хенаро целял да накара съ­бирателната ми точка да се премести не от позицията на повишено съзнание, а от нормалното си положение.
После дон Хуан ми каза, сякаш издаваше някаква тайна, че Хенаро ни чакал в някакво поле близо до къ­щата, за да ми покаже своето сънно тяло. Дон Хуан няколко пъти повтори, че сега съм в идеалното състоя­ние на съзнанието, за да видя и разбера какво е в дейст­вителност сънното тяло. После той ме накара да ста­на и двамата се запътихме през предната стая към външ­ната врата. Тъкмо щях да я отворя, когато забелязах, че някой лежи върху купа рогозки, които чираците използ­ваха за легла. Помислих, че сигурно някой от чираците се е върнал, докато разговаряхме с дон Хуан в кухнята. Отидох до него и тогава разбрах, че това е Хенаро. Той спеше дълбоко, обърнат по очи, и тихо похърква­ше.
– Събуди го – рече ми дон Хуан. – Трябва да тръгва­ме. Той сигурно е страшно уморен.
Леко разтърсих Хенаро. Той бавно се обърна и изда­де звуците на човек, който се събужда от дълбок сън. Протегна ръце, след което отвори очите си. Аз неволно изпищях и отскочих назад.
Очите на Хенаро изобщо не бяха човешки очи. Те бяха две точки наситена кехлибарена светлина. Шокът, който преживях от страх, бе толкова силен, че ми се зави свят. Дон Хуан ме тупна по гърба и възстанови рав­новесието ми. Хенаро стана и ми се усмихна. Беше някак си ско­ван. Движеше се така, сякаш е пиян или недъгав. Той мина покрай мен и се отправи директно към стената. Трепнах при предстоящия удар, но той мина през сте­ната, сякаш тя изобщо не беше там. Върна се в стаята през входа на кухнята. После, докато аз гледах с истинс­ки ужас, Хенаро тръгна по стените, с тяло успоредно на пода, след което мина по тавана, с главата надолу.
Паднах по гръб, докато се опитвах да следя движе­нията му. От това положение вече не виждах Хенаро; вместо него наблюдавах една топка светлина, която се движеше по тавана над мен и по стените, обикаляйки стаята. Възприятието ми беше, сякаш някой с огромен електрически фенер насочва лъча към тавана и стените. Накрая лъчът светлина беше изгасен. Изчезна на една от стените.
Дон Хуан отбеляза, че животинският ми страх винаги бил безмерен, че трябвало да се помъча да го овладея, но че в общи линии съм се държал много добре. Бил съм видял сънното тяло на Хенаро такова, каквото е в действителност – топка светлина.
Попитах го откъде е толкова сигурен, че съм го нап­равил. Той отвърна, че първо видял как събирателната ми точка се придвижва към обичайното си място, за да се компенсира страха ми, а после как навлиза по-дълбо­ко в ляво, отвъд точката, където няма никакви съмнения.
– В тази позиция човек вижда само едно: топки от енергия – продължи той. – Но от повишеното съзнание до тази друга точка, дълбоко в лявата страна, има само една малка крачка. Истинският подвиг е, да накараш събирателната си точка да се премести от нормалното си положение в точката на съмненията.
Той добави, че все още имаме среща с Хенаровото сънно тяло в полето около къщата, докато аз съм в нормално съзнание.
Когато се върнахме в къщата на Силвио Мануел, дон Хуан каза, че уменията на Хенаро със сънното тяло били дребна работа в сравнение с това, което са праве­ли старите ясновидци с него.
– Ще видим това много скоро – рече той със зловещ тон, след което се разсмя.
С нарастващ страх го запитах какво има предвид, но това само предизвика още по-силен смях. Накрая спря и каза, че ще говори за начина, по който новите ясновидци достигнали до сънното тяло, и за начина, по който го използвали.
– Старите ясновидци искали да постигнат идеално копие на тялото – продължи той. – И почти успели да го получат. Единственото, което така и не успели да копи­рат, били очите. Вместо очи сънното тяло има прос­то пламъка на съзнанието. Това не беше го разбрал пре­ди, когато Хенаро ти показваше своето сънно тяло.
– Новите ясновидци въобще не се стремят към идеално копие на тялото; всъщност дори не се опитват да копи­рат тялото. Но са запазили името сънно тяло да озна­чава едно чувство, една вълна от енергия, която се пре­нася от движението на събирателната точка където и да е на този свят или където и да е в седемте свята, достъп­ни за човека.
После дон Хуан очерта процедурата за достигане до сънното тяло. Каза, че тя започвала с начална постъп­ка, която поради факта, че е издържана, поражда неп­реклонно намерение. Непреклонното намерение води до вътрешен покой, а вътрешният покой – до вътрешна­та сила, необходима за да се накара събирателната точ­ка да се премести по време на сън на подходящи пози­ции.
Той нарече тази поредица “основата”. Развиването на контрола идва след като е завършена основата; той се състои в системното затвърждаване на позицията на сънуване чрез упоритото придържане към видението от съня. Постоянната практика води до способността да се държат нови позиции на сънуване чрез нови сънища, не толкова защото човек постига съзнателен контрол с практиката, а защото при всяко упражняване на този контрол вътрешната сила се укрепва. Укрепналата вът­решна сила от своя страна кара събирателната точка да се премества на позиции на сънуване, които са все по-подходящи за подпомагане на трезвостта; с други думи, сънищата стават все по-управляеми, дори подре­дени.
– Развитието на сънувачите е непряко – продължи дон Хуан. – Затова новите ясновидци смятали, че ние можем да практикуваме сънуване и когато сме сами. Тъй като сънувачите използват едно естествено, вградено преместване на събирателната точка, не би трябвало да имаме нужда някой да ни помага.
– Това, от което имаме нужда, е трезвост, а нея ни­кой не може да ни я даде или да ни помогне да я полу­чим, освен ние самите. Без нея преместването на съби­рателната точка е хаотично, както са хаотични и обикно­вените ни сънища.
– Така че в крайна сметка, процедурата за достигане до сънното тяло е безупречност в ежедневния ни живот.
Дон Хуан обясни, че щом е постигната трезвостта и позициите на сънуване стават все по-силни, следващата стъпка е да се събудиш в някоя от позициите на сънува­не. Той отбеляза, че макар тази маневра да звучи така просто, всъщност била доста сложна работа – толкова сложна, че изисквала не само трезвост, но и всички ат­рибути на войнството, особено намерение.
Попитах го как намерението помага на ясновидците да се събудят в позиция на сънуване. Той отвърна, че на­мерението, бидейки най-сложния контрол на силата на подреждането, е това, което поддържа чрез трезвостта на сънувача, подреждането на излъчванията, възбудени от движението на събирателната точка.
Дон Хуан каза, че имало още една ужасна клопка на сънуването – самата сила на сънното тяло. Напри­мер много е лесно за сънното тяло да гледа излъчва­нията на Орела без прекъсване в продължение на дълго време, но също така много е лесно накрая сънното тяло да бъде изцяло погълнато от тях. Ясновидците, които гледат излъчванията на Орела без помощта на своето сънно тяло, умират, а тези, които ги гледат чрез свое­то сънно тяло, изгарят с огъня отвътре. Новите ясно­видци решили проблема, като виждали на екипи. Докато един ясновидец гледал излъчванията, останалите стоели около него, готови да прекъснат виждането.
– Как са виждали новите ясновидци на екипи? – по­питах аз.
– Те са сънували заедно – отвърна той. – Както сам знаеш, абсолютно възможно е група ясновидци да акти­вират едни и същи неизползвани излъчвания. И в този случай няма общовалидни стъпки, то просто става; няма техника, която да се следва.
Той добави, че при сънуването заедно нещо в нас по­ема водещата роля и изведнъж се оказва, че имаме съ­щия изглед като други сьнувачи. Това, което става, е, че човешкото ни естество ни кара да насочим пламъка на съзнанието автоматично върху същите излъчвания, кои­то използват другите човешки същества; ние нагласяме позицията на нашата събирателна точка да пасне на околните. Правим това в дясната страна, при нашето обикновено възприемане, правим го също и в лявата страна, докато сънуваме заедно.

<< НАЗАД  |  НАПРЕД >>
към съдържанието

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)

СВЪРЗАНИ СТАТИИ:

ПЪТУВАНЕТО НА СЪННОТО ТЯЛО (17) ТЛАСЪКЪТ НА ЗЕМЯТА (13) МЕТОДИТЕ на НАГУАЛА ХУЛИАН (12) ГОЛЕМИТЕ СНОПОВЕ ОТ ИЗЛЪЧВАНИЯ (10)