Из книгата “Огънят отвътре” на Карлос Кастанеда.
ПО-КЪСНО, когато вече бяхме в къщата му в Южно Мексико, дон Хуан продължи със своите обяснения. Заведе ме в голямата стая. Беше надвечер. В стаята бе тъмно. Поисках да запаля газените фенери, но дон Хуан не ми позволи. Каза, че трябвало да оставя звукa от гласа му да премести събирателната ми точка, така че да възбуди излъчванията на тоталната концентрация и тоталното спомняне.
После ми каза, че ще говорим за големите снопове от излъчвания. Той ги нарече “още едно ключово откритие на старите ясновидци”, което обаче в своята налудничавост те захвърлили в забвение, докато не било спасено от новите ясновидци.
– Излъчванията на Орела винаги са групирани на купове – продължи той. – Старите ясновидци нарекли тези купове “големите снопове от излъчвания”. Те всъщност не са снопове, но името е останало. Например има един неизмерим куп, който произвежда органични същества. Излъчванията на този органичен сноп са някак си пухкави. Те са прозрачни и имат една уникална собствена светлина, една особена енергия. Те съзнават, те трептят. Затова всички органични същества са изпълнени с една особена всепоглъщаща енергия. Другите снопове са по-тъмни, по-малко пухкави. Някои от тях изобщо нямат светлина, а матовост.
– Да не искаш да кажеш, дон Хуан, че всички органични същества имат един и същ вид излъчвания вътре в пашкулите си? – попитах аз.
– Не, не искам да кажа това. Не е чак толкова просто, макар че органичните същества принадлежат към един и същ голям сноп. Представи си го като един безкрайно широк сноп от сияйни влакна, от сияйни нишки без край. Органичните същества са мехурчета, които растат край група от сияйни влакна. Представи си, че в този сноп от органичен живот някои мехурчета се формират край сияйните влакна в центъра на снопа, а други се формират в близост до краищата; снопът е достатъчно широк, за да побере всички видове органични сьщества, че и място остава. При това разпределение мехурчетата, който са близо до краищата, нямат никаква връзка с излъчванията в центъра на снопа, които са едни и същи само за мехурчетата, подредени в центъра. По същия начин мехурчетата в центъра нямат връзка с излъчванията по края.
– Както можеш да разбереш, органичните същества си поделят излъчванията на един сноп; въпреки това обаче ясновидците виждат, че в рамките на този органичен сноп съществата са толкова различни, колкото могат да бъдат.
– Много ли са тези големи снопове? – попитах аз.
– Толкова много, колкото самият безкрай – отвърна той. – Ясновидците са открили обаче, че на Земята има само четирийсет и осем такива снопа.
– Какво означава това, дон Хуан?
– За ясновидците това означава, че на Земята има четирийсет и осем вида организации на живот, четирийсет и осем вида купове или структури. Органичният живот е един от тях.
– Означава ли това, че има четирийсет и седем вида неорганичен живот?
– Не, в никакъв случай. Старите ясновидци преброили седем снопа, които произвеждат неорганични мехурчета съзнание. С други думи, има четирийсет снопа, които произвеждат мехурчета без съзнание; това са снопове, които създават само организации на живот.
– Представи си големите снопове като дървета. Всички те раждат плодове; произвеждат съдове, пълни с излъчвания; но само осем от тези дървета раждат ядливи плодове, т.е. мехурчета съзнание. Седем имат кисели плодове, но ядливи все пак, а едно има най-сочните плодове, които могат да съществуват.
Дон Хуан се разсмя и каза, че е направил своята аналогия от гледна точка на Орела, за който най-вкусните хапки са органичните мехурчета съзнание.
– Какво кара тези осем снопа да произвеждат съзнание? – попитах аз.
– Орелът дарява съзнание чрез своите излъчвания – отвърна той.
Този отговор ме накара да оспоря твърдението му. Изтъкнах, че да се каже, че Орелът дарява съзнание чрез своите излъчвания, е същото, което един религиозен човек би казал за Бога – че Бог дарява живот чрез любов. Това няма никакъв смисъл.
– Двете изказвания не са направени от една и съща гледна точка – търпеливо рече той. – Но въпреки това смятам, че означават едно и също нещо. Разликата е в това, че ясновидците виждат как Орелът дарява съзнание чрез своите излъчвания, а религиозните хора не виждат как Бог дарява живот чрез любовта си.
Дон Хуан каза, че Орелът дарява съзнание посредством три гигантски потока от излъчвания, които преминават през осемте големи снопа. Тези потоци са доста особени, защото карат ясновидците да усещат някакъв цвят. Единият поток създава усещането, че е бежово-розов, нещо като светлината на боядисаните в розово улични лампи; другият създава усещането, че е с прасковен цвят, като жълтеникаво-кафявите неонови светлини; а третият поток създава усещането, че е кехлибарен, като чист мед.
– Така че става въпрос за виждане на цвят, когато ясновидците виждат, че Орелът дарява съзнание чрез своите излъчвания – продължи той. – Религиозните хора не виждат любовта на Бога, но ако можеха да я видят, щяха да знаят, че тя е или розова, или прасковена, или кехлибарена.
– Човекът, например, е прикрепен към кехлибарения поток, но същото се отнася и за други същества.
Поисках да узная кои същества имат еднакви излъчвания с човека.
– Тези подробности ще трябва сам да разбереш чрез своето собствено виждане – рече той. – Няма смисъл да ти казвам кои са тези същества – само ще започнеш да правиш още един опис. Достатъчно е да ти кажа, че откривайки това сам, ще бъде едно от най-вълнуващите неща, които някога си вършил.
– Розовият и прасковеният поток също ли влизат в човека? – попитах аз.
– Никога. Тези два потока принадлежат на други живи същества – отвърна той.
Понечих да задам въпрос, но с енергично движение на ръката той ми даде знак да спра. После потъна в мисли. Дълго време стояхме обгърнати от пълна тишина.
– Казах ти, че пламъкът на съзнанието у човека има различни цветове – рече най-сетне той. – Това, което тогава не ти казах, защото още не му беше дошло времето, е, че това не са цветове, а нюанси на кехлибара.
Дон Хуан каза, че кехлибареният поток от съзнание има безкраен брой фини оттенъци, които винаги означават разлики в качеството на съзнанието. Розовият и бледозеленикавия кехлибар са най-често срещаните нюанси. Синкавият кехлибар е по-необичаен, а чисто кехлибареният цвят се среща най-рядко.
– От какво зависи дадения нюанс на кехлибара?
– Ясновидците казват, че количеството енергия, която човек спестява и запазва, определя нюанса. Хиляди воини са започнали с обикновен розов нюанс на кехлибара, а са завършили с най-чистия кехлибарен цвят. Хенаро и Силвио Мануел са примери за това.
– Какви форми на живот принадлежат към розовия и прасковения поток от съзнание? – попитах аз.
– Трите потока с всичките си нюанси пресичат осемте снопа – отвърна той. – В органичния сноп розовият поток принадлежи главно на растенията, прасковеният – на насекомите, а кехлибареният – на човека и другите животни.
– Същата ситуация се наблюдава и в неорганичните снопове. Трите потока на съзнание произвеждат специфични видове неорганични същества във всеки от седемте големи снопа.
Помолих го да доразвие въпроса за видовете неорганични същества, които съществуват.
– Това също трябва сам да видиш – рече той. – Вярно е, че седемте снопа и техните произведения са недостъпни за човешкия разум, но не и за човешкото виждане.
Казах му че не съм успял да схвана много добре обяснението му на големите снопове, защото от неговото описание си ги бях представил като отделни връзки от нишки, или дори като плоски ивици, подобни на лентите на конвейер.
Той обясни, че големите снопове не са нито плоски, нито кълбовидни, а неописуемо струпани заедно, като купа сено, която стои събрана във въздуха от силата на ръката, която я вдига. Следователно при излъчванията няма никакъв ред; да се каже, че има централна част или пък краища, е подвеждащо, но необходимо за разбирането.
Дон Хуан продължи с обяснението, че неорганичните същества, продукт на останалите седем снопа съзнание, се отличават с това, че във вътрешния им “резервоар” няма движение; той е по-скоро едно безформено вместилище с по-ниска степен на сияйност. Той не прилича на пашкула на органичните същества. Липсва му онази опнатост и издутост, поради която органичните същества приличат на сияйни топки, изпълнени с енергия.
Дон Хуан каза, че единственото сходство между неорганичните и органичните същества е, че всички те имат у себе си съзнание – даряващите розови, прасковени или кехлибарени излъчвания.
– При определени условия – продължи той – тези излъчвания правят възможна най-прекрасната комуникация между съществата от осемте големи снопа.
Дон Хуан каза, че обикновено органичните същества, със своите по-силни енергийни полета, са инициатори на комуникацията с неорганични същества, но финия и изтънчен отклик винаги е дело на неорганичните същества. Веднъж разруши ли се бариерата, неорганичните същества се променят и стават това, което ясновидците наричат съюзници. От този момент неорганичните същества могат да предугаждат и най-неуловимите мисли, настроения или страхове на ясновидеца.
– Старите ясновидци били едва ли не като хипнотизирани от тази преданост на своите съюзници – продължи дон Хуан. – Говори се, че старите ясновидци можели да накарат своите съюзници да направят каквото пожелаят. Това била и една от причините, поради която вярвали, че са неуязвими. Били измамени от самомнението си. Съюзниците имат сила само ако ясновидецът, който ги вижда, е образец на безупречност, а старите ясновидци просто не са били такива.
– Неорганичните същества толкова много ли са, колкото живите организми? – попитах аз.
Той каза, че неорганичните същества не са в такова изобилие като органичните, но че това се компенсирало с по-големия брой снопове неорганично съзнание. Също така различията сред самите неорганични същества са по-големи, отколкото различията сред организмите, защото организмите принадлежат само на един сноп, докато неорганичните същества принадлежат на седем снопа.
– Освен това неорганичните същества живеят много по-дълго от организмите – продължи той. – Именно това подтикнало старите ясновидци да съсредоточат своето виждане върху съюзниците по причини, за които ще ти разкажа по-късно.
Старите ясновидци разбрали още, каза дон Хуан, че именно силната енергия на организмите и последващото високо развитие на съзнанието им е това, което ги прави вкусни хапки за Орела. Според старите ясновидци лакомията е причината Орелът да създава колкото се може повече организми.
После дообясни, че продуктът на останалите четирийсет големи снопа въобще не е съзнание, а конфигурация от нежива енергия. Старите ясновидци решили да нарекат продуктите на тези снопове съдове. Докато пашкулите и “резервоарите” са полета от енергийното съзнание; съдовете са твърди вместилища, които държат излъчванията, без да са полета от енергийно съзнание. Тяхната сияйност идва само от енергията на затворените излъчвания.
– Трябва да знаеш, че всичко на Земята е затворени излъчвания – продължи той. – Всичко, което възприемаме, се състои от частици пашкули или съдове с излъчвания. Обикновено ние въобще не възприемаме “резервоарите” на неорганичните същества.
Той ме погледна в очакване да дам знак, че съм разбрал. Когато му стана ясно, че няма да има такъв, продължи обясненията.
– Тоталният свят се състои от четирийсет и осемте снопа – рече дон Хуан, – Светът, който нашата събирателна точка събира за нормалното ни възприятие, се състои от два снопа: единият е органичния сноп, а другият е сноп, който има само структура, а няма съзнание. Останалите четирийсет и шест големи снопа не са част от света, който нормално възприемаме.
Той отново спря в очакване на въпроси. Нямах такива.
– Има и други цялостни светове, които нашата събирателна точка може да събира – продължи той. – Старите ясновидци преброили седем такива свята, по един за всеки сноп съзнание. Ще добавя, че два от тези светове, освен света на ежедневния живот, лесно се събират; останалите пет са нещо друго.
Когато отново седнахме да разговаряме, дон Хуан веднага заговори за моето преживяване с Ла Каталина. Той каза, че преместването на събирателната точка в областта под обичайното й местоположение дава на ясновидеца един подробен, но ограничен изглед на света, който познаваме.
Толкова подробен е този изглед, че изглежда сякаш това е напълно различен свят. Това е един хипнотичен изглед с огромна привлекателност, особено за онези ясновидци, които имат авантюристичен, но някак си разпуснат и ленив дух.
– Промяната на перспективността е много приятна – продължи дон Хуан. – Изисква се минимално усилие, а резултатите са зашеметяващи. Ако ясновидецът търси бърз напредък, няма по-добра маневра от преместването надолу. Единственият проблем е, че в тези позиции на събирателната точка ясновидците биват поразявани от смъртта, която настъпва дори по-жестоко и по-бързо, отколкото в човешката позиция.
– Нагуалът Хулиан смяташе, че това е прекрасно място да си полудува човек, но това е всичко.
Дон Хуан каза, че истинска смяна на световете настъпва само когато събирателната точка се движи в човешкия сноп, и то достатъчно дълбоко, за да може да достигне един критичен праг, след което е в състояние да използва някой друг от големите снопове.
– Как го използва? – попитах аз. Той сви рамене.
– Въпрос на енергия – рече. – Силата на подреждането закача друг сноп, при положение, че ясновидецът има достатъчно енергия. Нашата обикновена енергия позволява на събирателната ни точка да използва силата на подреждането на един голям сноп от излъчвания. И ние възприемаме света, който познаваме. Но ако имаме допълнителна енергия, можем да използваме силата на подреждането на другите големи снопове, в резултат на което възприемаме други светове.
Дон Хуан рязко смени темата и заговори за растения.
– Това може да ти изглежда странно – рече той. – Но дърветата, например, са по-близо до човека, отколкото мравките. Казах ти, че дърветата и човекът могат да развият прекрасни взаимоотношения; това е така, защото имат общи излъчвания.
– Колко големи са техните пашкули? – попитах аз.
– Пашкулът на едно гигантско дърво не е много по-голям от самото дърво. Интересното е, че някои дребни растения имат пашкул голям почти колко човешко тяло и три пъти по-широк. Това са растенията на силата. Те имат най-много общи излъчвания с човека, не излъчвания от съзнание, а други излъчвания изобщо.
– Друго уникално нещо при растенията е, че тяхната сияйност има различни нюанси. Те най-общо са розови, защото тяхното съзнание е розово. Отровните растения са бледожълто-розови, а лечебните растения са ярковиолетово-розови. Единствените, които са бяло-розови са растенията на силата; някои са тъмнобели, други – брилянтнобели.
– Но истинската разлика между растенията и другите органични същества е в местоположението на събирателната им точка. При растенията тя е в долната част на пашкула им, докато при другите органични същества е в горната част на пашкула.
– А при неорганичните същества? – попитах аз. – Къде е при тях събирателната точка?
– При някои е в долната част на “резервоара” им – рече той. – Такива са напълно чужди на човека, но са сходни с растенията. При други е някъде в горната част на “резервоара” им. Те са близо до човека и другите органични създания.
Старите ясновидци били убедени, добави дон Хуан, че растенията имат най-интензивна комуникация с неорганичните същества. Те вярвали, че колкото е по-ниско събирателната точка, толкова е по-лесно за растенията да разрушат бариерата на възприятието; при много големите дървета и съвсем малките растения събирателната точка е разположена извънредно ниско в пашкула. Поради това голям брой от магьосническите техники на старите ясновидци били средство да се впрегне съзнанието на дърветата и малките растения, за да ги използват като водачи при спускането си в това, което те наричали “най-дълбоките нива на тъмните области”.
– Ти, естествено, разбираш – продължи дон Хуан, – че когато те си мислели, че се спускат в дълбините, те всъщност са тласкали своята събирателна точка да събере други възприемаеми светове чрез онези седем големи снопа.
– Те експлоатирали своето съзнание до краен предел и събирали светове чрез петте големи снопа, които са достъпни за ясновидци само ако претърпят опасни трансформации.
– Но успявали ли са старите ясновидци да съберат тези светове? – попитах аз.
– Успявали са – отвърна дон Хуан. – В своята налудничавост те смятали, че си заслужава да разрушат всички бариери на възприятието, дори и ако трябвало да стават дървета, за да направят това.
<< НАЗАД | НАПРЕД >>
към съдържанието
