Home FREE VISION МЕДИЯ ВИДЕОБОКС CUL ФИЗ ГЕРОЙ – всичко (красиво) под небесата

ГЕРОЙ – всичко (красиво) под небесата

0

“Персонажът на Джет Ли дефинира отлично моята представа за героя като търсене на хармония и мир чрез ненасилие.  Именно за това на финала на филма той прави жест,  който изглежда войнствен, но всъщност е жест на любов, чийто обсег е по-глобален, защото засяга човечеството.”

– Джан Имоу, режисьор

“Същността на калиграфията идва от душата. Владеенето на меча – също. Заедно се стремят към истина и простота. Бях разбрал смисъла на калиграфските ръкописи. Не мога да убия краля. Само кралят може да спре хаоса, обединявайки всичко под небесата.”

– из филма

Китай/Хонг Конг, 2002
В ролите: Джет Ли, Тони Лунг, Чиу Вай, Маги Чюнг, Джан Зъи
Режисьор: Джан Имоу | Сценарий: Ли Фенг, Уанг Бин, Джан Имоу

Tрети век пр. Хр. – краят на епохата Джанго Дзе (периодът на воюващите царства) в историята на Китай. Начело на царство Цин е Цин Шъ Хуан Ди, известен като първият китайски император – владетелят, който пръв успява да обедини в единна и могъща държава множеството отделни и борещи се за превъзходство княжества. Прославил се едновременно като тираничен и мащабен управник, той е този по чиято заповед и под чийто безкомпромисно взискателен надзор е построена всеизвестната днес Велика китайска стена. Още по-удивително е друго едно негово вдъхновение: през 1974г., близо до древната столица Си Ан Шиан, е открита невиждана гробница. Покойният император е придружен в отвъдното царство от своите верни бойци под формата на уникални глинени фигури в цял ръст на воините – над 7000 на брой, съпътствани от 600 глинени коня и 125 колесници. Легендите разказват, че поради жестокостта и безжалието си кралят си бил спечелил много врагове и се опасявал силно за сигурността си – дотолкова, че никой не знаел къде ще нощува идния ден, а в края на живота си дори обезумял от страха да не бъде убит. Именно по тази причина той поискал да бъде придружен и в отвъдния свят от своята многохилядна стража, но има една интересна подробност, която може да ни подскаже и друг един мотив. Всяка фигура на неговите бойци се отличавала от другите с изключение на една подробност – всички те имали около врата си специален копринен шал. Историците недоумяват, тъй като подобен аксесоар не бил присъщ на китайците, но имайки предвид, че коприната е била символ на лукс и благосъстояние, можем да си представим какво голямо уважение е показал Цин Шъ Хуан Ди към своите войни с този детайл.

“Владетелят на царството Цин бил непреломим във волята си да завоюва разпокъсаните земи и да обедини ВСИЧКО ПОД НЕБЕСАТА…”

И историята започва пред погледа ни във филм, красив като калиграфски знак… Когато “Герой” излиза на големия екран у нас, българският киноман е вече силно очарован от  първопроходецът на новата визия в жанра – култовият “Тигър и дракон”, затова има нерядко коментари, че “Герой” е копирал много от него. Чуват се обаче и основателни гласове в защита, че с познатите ни от първия филм лица (Джан Зъи), с общия светоусет, характерен по принцип за онзи мистично обагрен край на света, и с одухотвореното изящество на картината – приликите между двата филма все пак се изчерпват. Какво е това, което го отличава? На първо място “Герой” поднася една оригинална, разгърната и осмислена цветова символика като сюжетен похват. Отделните вариации на  сюжетната линия са представени в собствена цветова илюстрация. Някой би заподозрял тук влияния от “Рашомон” на Куросава по отношение на темата за субективността на възприятието и недостижимостта на обективната истина, но както други ще отбележат, приликата е единствено във формата, не и в идеята. Защото ако в “Рашомон” се търси съзнателно развенчаване на психологическата мотивация, която изкривява в суетата и посредствеността си истината за реалността, то в “Герой” имаме просто сюжетен похват за постепенно разкриване на истината. При това, както споменахме, той силно впечатлява с елегантността, поетичността и същевременно епичността на визията си, а не на последно място и с един картинен, да го наречем, психологизъм.

Можем да усетим почти физически в яркочервената версия подтекста на гнева и отмъщението или на любовната страст и събудената ревност…
В черните стрели, валящи като порой над героите, можем да разпознаем отровните остриета на зломислието – на отправената агресивна пробивна енергия… която би могла да те достигне и унищожи единствено, ако вътрешно й се предадеш…
Във вихъра от безчет есенни листа виждаме нестихващите вихрушки от неовладяни емоции и чувства…
В синята версия идва кристално гладкото езеро на умствения покой…
Сред всичко това не могат да се пропуснат и възхитителните епизоди с многобройните, потрепкващи в унисон с вътрешните вълнения на главния герой, свещи!

Цялото внушение на филма е подсигурено и от един малко декларативен може би диалогизъм – вероятно обаче необходим за западния зрител, за когото интуитивният светоглед е по-неприсъщ, по-далечен. Една истински интригуваща трактовка на историческите реалности е заключена в образа на владетеля: насилник-тиран или изразител на небесната воля за обединение на отделните разпокъсани царства в единна и силна държава на установения мир и просперитета? Онзи, който е тръгнал по пътеката на познанието (зеленият епизод), в един момент преминава отвъд разделенията и вместо търсенето на отмъщение, става този, който истински вниква в действията и намеренията на краля. Прозрението е толкова силно, че обезоръжава в убийствените му намерения и нашия “безименен” герой. “След като намерих в лицето на Счупеният меч истински съюзник – дори и да умра, ще бъда доволен. Нека Всичко под Небесата те води… – ще каже Владетелят. – Ваше Величество, възгледите Ви ме убедиха. Следователно не бих могъл да Ви убия – е отговорът.” Така филмът е увенчан и с осмисленото противоречие на един извеждащ и значим край. Познал висшия идеал в бойното изкуство, когато “мечът отсъства и от ръцете, и от сърцето, а сражаващият се е в мир и хармония с целия свят, давайки обет не да убива, а да носи мир на човечеството” и отказал се от замисленото покушение над живота на краля, Безименният е “убит като престъпник и погребан като герой”.

Цветова символика:
Червено – цвят на кръвта; символ на земно благополучие и вулканични емоции – любов, страст, гняв.
Синьо – цвят на небесността; символ на вяра, безсмъртие и саможертва.
Зелено – цвят на растежа;  символ на стремеж към знание, към израстване.
Бяло – цвят на смъртта и божествеността; символ на целомъдрие, чистота и правдивост.
Жълто – цвят на свещеността; символ на земното върховенство (в императорските одежди) и земната мъдрост (в монашеските одежди), свързващи Небе и Земя.

Подготвил за сп. Ентусиаст 1/2005: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)