Корейската вълна и неочакваната (българска) езотерична нишка
For English version click HERE.
Подготвил: Ралица Благовестова
Материалът е част от изданието “Цветове от аурата на България”
Може в нищо друго да не ме бива особено, но съм много добра в това да се ентусиазирам искрено и да следвам неизменно сърцето си. Мога да работя методично и монотонно като машина без да се оплаквам – за хляба, но това е така само защото мисълта ми остава в тези случаи свободна да следва вътрешните си вдъхновения без да се налага съобразяване с нещо или някого. Така мисловният ми процес остава свободен за нещата, които са ми искрено интересни. И след като открих за себе си в последно време т.нар. Корейска вълна (Халю, 한류, Hallyu), цялото ми свободно внимание се насочи в попиване и извличане на ценностите, които можех да откривам там.
Предполагам, че в дъното на интереса ми към Корейската вълна стои усещаната силна връзка с Христовите идеи и послания, заедно с една реална мистика, поставена именно върху ценности и възприятия в този дух. Висококачествена поп музика с езотеричен символизъм като реални, достоверни знания в текстове и визуални образи – светът трябва наистина да е много богат, щом може да (ми) предложи дори това. И смътното ми усещане е, че долавям такава енергия, защото е действително вложена от първопроходеца на явлението Халю, а именно И Су Ман (Lee Soo Man) – създателят на една от най-големите днес агенции за таланти в Корея, ЕсЕм Ентъртеймънд (SM Entertainment). Тези ми впечатления се базират изцяло на онова, което виждам в клиповете и песните на двете ми любими к-поп групи – ЕXO (Ексо) и NCT (Neo Culture Technology), заедно с беглия поглед върху други артисти на лейбъла. Дори само избираните имена за групите или за отделните артисти, ако разгледаме, няма как да не доловим споменатата символна връзка.
Лидерите на EXO-K и EXO-M, например (преди групата да стане неделимо цяло с един лидер), са Сухо и Крис. Сухо означава “покровител, закрилник” и съм чула в интервюта, че лично И Су Ман е предложил името за артистичен псевдоним на избраното за лидер момче – Ким Джънмьон. За Крис е ясно къде е акцентът и също е целенасочено избран артистичен псевдоним, но освен това основният певец на EXO е До Кюнгсу, който става официално D.O. – чете се Дио и знаем, че това е латинският корен за “бог”. Като вид потвърждение на идеята, в едно предаване водещите се забавляваха да наричат Дио – Cristian Dior, a във видеото на песента Tempo от новия албум на EXO (2018), Дио е с блуза именно на Кристиан Диор
Без да се спирам в подробности, бих отбелязала, че при избора на сценични имена за отделни артисти или цели групи (при този лейбъл) често има нарочна символика, без да е натраплива и непременно еднозначна. Има свобода за интерпретациите поради връзки и корени като значения в различни езици, което дава допълнителна дълбочина на артистичните изяви и искрено ме възхищава с възможността непрекъснато да откриваме нови неща и нюанси на смисъл и послания в допълнение към чисто музикалната страна. Понякога коренът може да е основно в английското значение, като например WinWin (“побеждавам”) – сценичното име на Донг Си Ченг от NCT (вече част и от китайската подгрупа WayV, където V-то също се асоциира с английската дума за “победа” – victory, а а може да бъде и vision – “идея”, понякога). Главният танцьор Ким Джонгджин на EXO пък приема сценичното име Каи, което на китайски се ползва в няколко значения, като най-честото е в смисъла на “победа”, а също така и “започвам, слагам начало, отварям”… Вероятно по тази именно причина Каи е този, с когото започва представянето на EXO в поредица от тийзъри преди официалния дебют на групата, като освен това неговата суперсила (като идейна концепция) е телепортирането – тоест отваря врати (като в “Матрицата”) към различни измерения и време-пространства и в много клипове и турнета на EXO виждаме добре разгърнат този символен елемент (а присъства и алегорията за отвореното Трето око , което ще видим под формата на пръстен + в Limitless на NCT при Доянг
В един момент обърнах внимание, че освен това за лидери на групите NCT и Girls Generation пък са избрани съответно Тейонг и Тейон – това са реалните техни имена, приети и като сценични. Tae-yong от корейски се превежда като “велик дракон”, а знаем, че (огнедишащият) дракон е един от пра-образите за божествената сила у нас – Змията-Огън Кундалини, като в случая можем удобно да доловим и присъствие на нюанса с гръцкия корен за “бог” – тео. Присъствието на Змията (божествената сила и мъдростта) е наистина много подчертано в цялостната продукция на ЕсЕм Ентъртеймънд като имаме дори соло-изпълнителка БоА (донякъде изведено от истинското име на певицата Kwon Bo-ah, но също и съкратено от Beat of Angel). Не можех да не забележа също така, че в NCT е налице почти пълен комплект от основни новозаветни фигури като Марк, Лука, Джони… като само Лука в случая е псевдоним – тоест, когато собствените имена на артистите са достатъчно идейни и подходящи, биват запазвани. (P.S. Като например Сехун е трябвало да се преобразува в името на корейската столица, но накрая е останало само да се изписва по същия начин.) Няма как да знам каква е ситуацията за всеки отделен случай и какви са всички влагани нюанси, но и от това, за което имам културната обусловеност да схвана, ми се струва, че не са случайни забелязаните неща.
И така, с времето интересът ми към EXO и предлаганото от Корейската вълна се задълбочи с откриването на все повече ентусиазиращи ме елементи и постепенно се пренесе също към групата NCT, чиято основна идейна концепция е по филмите “Матрицата” и “Генезис” – цялата им музикална и сценична продукция ме изпълва с искрен възторг и ентусиазъм, да не говорим пък за изумлението ми след като изгледах обяснителните видео-клипове в две поредици от съответно пет и три епизода, озаглавени: Лаборатория за сънища, Превключване, Синхронизация на сънищата, Емпатия, Връщане към реалността (Dream Lab, Switch, Empathy, Synchronization of Dreams, Back to the Reality) и Началото, Синхронизация на твоите сънища, Седмо чувство (The Origin, Synchronization of your Dreams, 7th Sense)[1]. Разбира се, продължих към частично изследване на други групи или соло певци с идеята да си харесам силно още нещо, като междувременно нямаше как да не обърна внимание и на най-нашумялата на Запад к-поп група, с тяхната силна нотка на социални послания – BTS. Плавно и полека накрая обаче се оказа, че следващият изобилен извор на вдъхновение за мен дойде от корейските драми, благодарение на възхитителния характер и излъчване на актьора-певец Пак Хюнгшик (Park HyungSik, наричан галено Шики).
Първият корейски сериал, който изгледах отначало докрай, бе всъщност “Влюбени под Луната: Пламенно сърце” (Moon Lovers: Scarlet Heart Reyo). Вдъхновението дойде от участието в него на любимеца ми от EXO – Бекхьон (Baekhyun).
Няма друг образ в световната поп индустрия, който да ми носи толкова силна и чиста радост, заедно с усещането за скрита, в своеобразната му омъдреност и любвеобвилност, сила на характера. Изключително е добър в това да прави нещата (по един много естествен и спонтанен начин) извънредно и нелогично, така че да усмихва и забавлява (като междувпрочем и доста често побеждава в техните най-разни ТВ игри, но без да се престарава). По повод неординарното му мислене, достатъчно е само един пример да дам от последното ТВ реалити на EXO “Пътешествие по стълбичката на ЕХО, II” (Travel on EXO Ladder II). За да се реши коя ще е дестинацията за пътешествието в това тяхно шоу, всеки от членовете трябва да нарисува черта за тяхната стълбичка. Мисля, че никак не е трудно да се познае коя от всички чертички е на Бекхьон…
Реплика Чен: Ааа, какво не ти е наред? Какви ги вършиш, ааа?
Реплика Каи: Това е умът му, умът му!
Надпис след линията на Чен, която пресича тази на Бекхьон:
Стълбичката на EXO, която на третата черта вече се превръща в лабиринт
И така, важно е да отбележим, че именно Бекхьон стана причината за това първата корейска драма, която изгледах, да е спомената по-горе, а тя много изненадващо се оказа, че започва и завършва с български фолклорни музикални мотиви в ключовите моменти и на няколко пъти в различни епизоди се споменава България по отношение на всеизвестното в козметиката българско розовото масло. На всичкото отгоре кралят, който е главен герой в сериала, е един от най-специалните в корейската история. (Повече по темата виж в материала “ЕХО, които правят история”.) Присъствието на леко фантастичен момент в тази историческа иначе драма, служеше много добре за внасянето на поучителни елементи и за съпоставки, акцентиращи върху развитието на моралните обществени ценности през вековете до днес. Най-забележителният за мен елемент по отношение на наученото покрай драмата бе, че това е управникът в корейската история, който отменя робството! Крал Куангджонг (Gwangjong) ми се струва, че трябва да е някоя от посветените личности в историята на човечеството ни и разликата в приложността му се вижда дори само от това, че в отличие от баща си, който оставя след себе си около 25 сина и не знам си колко дъщери от много жени, той има само 5 деца и всичките са от неговата съпруга, кралица Демок (Daemok).
И така, втората драма, която изгледах почти на един дъх, по стечение на обстоятелствата – като препоръка от моя приятелка, се оказа “Силната До Бонг Сун” (Strong Girl/Woman Do Bong Soon), чиято основна поучителна нишка е правилното използване на силата (и властта) ни във всякакъв смисъл.
Изключително мил, забавен и свеж сериал, който ми спечели сърцето веднага – не на последно място и с прекрасно подбраните актьори в главните роли. Актрисата Пак Боянг (Park Bo-young), в ролята на главната героиня, е истински бонбон, а в партнирането й с чаровния шеф[2], изигран от още по-чаровния в реалния живот Пак Хюнгшик (Park Hyung-sik), се усеща прекрасна химия. Нямах никакви очаквания за сериала, нито представа по отношение на сюжетната линия, затова бях приятно изненадана от някои развития и обрати в историята. Най-силната изненада за мен обаче се оказа самият главен актьор. Първата ми мисъл за него бе колко много прилича на топ айдъл – направо изписан като фигура и физиономия! Но истински покоряващото в него е, разбира се, самото излъчване. Усетих едновременно един много силен, но и изключително мил характер. Много забавен, свеж и обичлив към хората, но също така задълбочен, умислен и самостоятелно преценяващ, тоест следващ свой път и ценности. И определено респектиращо представителен, когато реши и се налага. Накратко – видях благородна водаческа фигура и съответно силно се заинтригувах от самия актьор. А когато се появи енергия като усетената, винаги изравям интересни въодушевяващи (ме) неща.
И така, първото нещо бе да потърся информация за значението на имената на актьора, като междувременно установих, че той наистина е к-поп айдъл – член на групата ZE:A (в превод “Деца на Звездната империя”), която не е много успешна като цяло, но пък момчетата един по един се развиват много добре във филмовата индустрия. Хюнгшик е четвъртият поред, който пробива в сферата, и вече засенчва събратята си, превръщайки се напоследък дори в международна звезда. Групата му дебютира на 7-ми януари (2010) – тоест реалната историческа дата на Рождество Христово, а самият той е кръстен на будистки монах.
Прочетох също така, че кралят (под прикритие) Джинхьонг (Jinheung), който Шики имперсонализира като младеж до възкачване на престола в сериала “Хуаранг – мъже, красиви като цветя”, е известен като един от най-силните за кралство Шила (Silla) [3]. Той разширява териториите, развива култура и се сочи като управникът, който е подготвил почвата да се обединят впоследствие трите основни корейски кралства – Шила, Кореo и Бекджи. След обединението обаче отново има известен разпад и възниква ново кралство, приело в един момент името Балхe (Balhae, отново любопитен факт по отношение на името, затова го отбелязвам[4]). Кралството е многонацонално и включва територии от Манджурия. В случая с разнонационалността на Балхе намирам известно сходство с управлението на Атила, под чието ръководство са разнородни по националност и религиозни убеждения племена, включително будисти, но се счита, че самият той е българин и се знае, че за разлика от обкръжението си, вместо златни и сребърни посуди, е ползвал дървени.
По-интересното, на което попаднах обаче, е легендата за произхода на фамилното име на Шики – то е едно от трите най-разпространени имена в Корея, а именно Пак (всъщност отбелязва се като Бак[5] в оригинал, а се изписва на английски днес като Park). Счита се, че води началото си от основателя на кралство Шила – крал Бак Хокосе (Bak Hyeokgeose). Титлата му е Косоган (Geoseogan, или Geoseulhan) – “господар”. Известен е с китайското си изписване на почетното му име Хокосе, което се произнасяло на архаичен корейски всъщност като “Булгюне” (Bulgeunae) и означавало “сияен свят”.[6] От три йероглифа се състои името на китайски. Първият е 赫 – “сияен, лъчист, светлеещ”, което се изписвало с дублиран йероглиф за “червен” и затова се предава на старокорейски като “булг”, тоест “ярък, открояващо се оцветен, червен”. След това имаме 赤, което като китайски йероглиф означава “живея, установявам се, пребивавам” и се използва в корейския за означаване на окончание на прилагателното, в случая за окончание на “ярък, червен”. И накрая йероглифът 世, който на китайски означава “поколение, свят, ера”, което служело да се предаде старокорейска дума за “свят”, произнасяна като “нуи” или “нури”… И така, имаме обяснението за имената на родоначалника на кралство Шила. Следва легендата…
През 69 година преди Хр. се събрали водителите на шестте главни домове (клана) на племето Чинхан, за да обсъждат създаването на единно кралство и да изберат крал. В това време в близката гора, по хълма на планината Янгсан – при минералните извори Наджонг – изведнъж просветнала странна светлина в небето и бил видян бял кон да се покланя. Когато конят се въздигнал и отлетял към небето, водителят на имението Кохейо – Со-бол-гонг (Sobeolgong), открил на мястото, където конят се бил поклонил, едно голямо лилаво (или синьо по друга версия) яйце. (Според друг запис на легендата, яйцето дошло от тъмносиньо небе по червена нишка, тоест имаме образ за въплъщаване на Духа в материята.) От него излязло момче и когато било изкъпано, тялото му излъчвало светлина, а зверове и птици започнали да танцуват. Соболгонг отгледал момчето, а шестимата водители го почитали. Когато Бак (Пак) станал на 12 години, водачите го направили свой крал, а държавата е наречена Сора-бол. Ставайки крал, той се оженил за лейди Арьонг (Aryeong), за която легендата твърди, че е родена от реброто на дракон. От друга страна обаче се твърди, че Лейди Сасо е майка и на двамата – на Бак Бългюне и на Арьонг. Те двамата оставят наследника си Намхе, който единствен от кралете имал титлата Чачюнг и се счита, че на старокорейски означавало “шаман”. Моят коментар за династическата легенда е, че се описва смяната на Трета коренна раса към Четвърта (тоест става въпрос за много по-ранна епоха реално). В Третата раса, както се знае от Теософията, сме се излюпвали от яйце, а със зараждане на Четвъртата (атланстската) раса идва разделението на половете.[7] Ева се извежда от реброто на Адам – от реброто на дракон, в случая, като драконът е символ на Кундалини, тоест на андрогинното същество с вдъхнато Дихание, предшестващо разделението на половете…
Освен това няма как да не бъде забелязано повтарящото се сходство на името Бак с Бакхус, Ваклуш[8] и още по-интересното е препратката към Христос – със светлината в небето (Витлеемската звезда) и Белия кон, който символизира божествените енергии[9]. А зверове и птици приветстват появата му, както за нашия Орфей (“лечителят със светлина”) се говори, че присъствието и музиката му са укротявали животинския свят.
Разравяйки се по темата допълнително, прочетох, че яйцето всъщност било на митично същество, наречено кокатрайс (cockatrice)[10], означаващо “двукрак дракон”, или “змия-дракон с птича глава”. Накратко, потвърждава се именно, че в легендата е кодиран образ на първоначалния андрогинен човек, на когото е вдъхнато Диханието, тоест Змията-Огън Кундалини. Тук можем да си припомним също, че в египетската митология имаме богове с птичи глави, като например Хор.
Легендата, освен това разказва, че в края на живота си Бак се възнася на небето. Седем дни след това тялото му, разчленено, паднало на земята. Хората искали да съберат частите и да го погребат, но им попречила голяма Змия. Накрая погребали пет части на отделни места, наречени “Змийска могила”. (Тоест “отделни места на посвещение” по света, може би – във връзка с извеждането на новите Коренни раси до настоящата Пета от общо седемте?)
И така, Бак, Булгюне, Балхе… случайни съвпадения? В крайна сметка Онзи, Който посвещава планетата ни, е един и същи през вековете и където се появи, оставя след себе си забележими следи – подобно, разбира се, и на други от по-напредналите в еволюцията си съ-поселници на планетата ни…
Връщайки се на темата за новооткрития ми любимец – Хюнгшик, бих подчертала онова, което най-много ме впечатлява в характера му, а именно съчетанието между отработени добродетели и неочаквана вътрешна сила и воля за следване на свой път и израстване. Всички, които работят и контактуват с него, подчертават в многобройните медийни материали, които изгледах, винаги едно и също – изключителната му добронамереност и приветливост на характера, в съчетание с една сгърнатост и смиреност при отработването си в очакване на своя час за изява и утвърждаване. И този негов час идва с подтик отвътре – когато се записва за военното ТВ реалити “Истински мъж” (Real Man) през 2013 г., в което участва 15 месеца и от което се оттегля заради все по-натоварения си график. В едно интервю по този повод обяснява, че се е записал, тъй като и у дома, и в групата си той е най-малкият (в групата Донгджън е всъщност “макнето”) и е усещал нужда да потърси пътища за възмъжаването си. С това си участие Хюнгшик е забелязан от широката публика и постепенно започва утвърждаването му в актьорското поприще. Изгледах всички корейски драми (или епизоди) с неговото участие и бих казала, че ролите му много точно отразяват неговото собствено развитие като характер – възмъжаването, поемането на отговорност, проявата на вътрешна сила. Когато го питат в едно интервю какво е за него ролята на Мин Хюг (в Strong Girl/Woman Do Bong Soon), отговори с усмивка: “Moето съществуване, това съм аз…”
По отношение на постепенното утвърждаване и проява на необичайно силно излъчване на вътрешна увереност, много ме впечатли ролята му на младия крал в “Хуаранг” и отново забележително – точно по повод тази специфична негова характеристика говори и Тони Легит (който е правил хиромантично разчитане на дланта за цялата корейска поп и кино индустрия едва ли не). Във видеото си за Шики той споменава като много характерно за него, че вижда изключителна вътрешна сила, която ще укрепва колкото повече утвърждава артистичните си таланти и специално подчертава качеството увереност при него, както и това, че излъчва любов и разбиране към околните…
В този дух на мисли, ми се струва, че истинските благородници най-сетне започват да се завръщат “на сцената”, за да заемат полагаемите им се места в социалната йерархия и да започнат да дават ефективен урок и пример на изкушените за управление и власт, но неразвити като грижа за цялото характери, които са иззели за момента поголовно ръководството на света ни. В лицето на Пак Хюнгшик просто съзрях облика на истинската аристокрация, която има тънкостта на усвоена култура, отношение към околните, зрялост и отговорност, заедно с реално отработена в ежедневието духовност. Най-близкият му приятел от ZE:A – Куангхи (вечният шегаджия в тяхната група, който все пак е много по-различен по темперамент и излъчване от Бекхьон), например разказваше с шеговит тон в едно интервю разни интересни истории и по повод това как Шики печели сърцата на хората, сподели, че те били общо 9-тима в ZE:A и когато трябва да пътуват всички заедно за концерти и т.н. с мини-буса, имало едно най-неудобно, тясно и без облегалка за главата място, на което никой не искал да сяда. Това място винаги го заемал Хюнгшик, без нито веднъж да се оплаче или да поиска някой друг да го отмени. После продължиха в шеговития си тон по темата как Хюнгшик е четвъртият поред член на ZE:A, който добива популярност самостоятелно – в кино индустрията и как понеже бил висок, доскоро винаги бил най-отзад както на сцената в хореографиите, така и по интервютата, но напоследък вече го слагали в центъра, и по този повод обобщиха, че цели три години агонизирал, милия, най-отзад в последна глуха, опитвайки се някой изобщо да го забележи по някакъв начин, нали :))))
Но нека се върнем отново към самите драми. Покрай вече споменатите, бих откроила също римейкът “Съдебни дела” (или “Костюмари”, Suits на англ. има и двете значения) и “Висше общество” (High Society и “Богат мъж” (Rich Man, със Сухо от EXO в главната мъжка роля). Други като What Happens to my Family, 100 Days my Prince (с Дио от EXO в главната мъжка роля), Love in the Moonlight и “Съкровище в двореца” ми се сториха доста разтеглени на места, въпреки че като цяло са много хубави и разтеглеността им няма нищо общо в крайна сметка с вбесяващите малоумности на латино-сапунките или с нескончаемите сериали-локуми като “Дързост и красота”. Наистина съм удивена колко изпъстрени с непринудено поднасяни мъдрости и чудесно чувство за хумор са корейските драми и бих подчертала, че общо-взето дори негативните роли са развити с психологическа дълбочина, която позволява да видим причините за нездравословните (в тяхната неизработеност) характери. Особено ми харесва колко добре и пълнокръвно се развиват идеите за възстановяване на загубената взаимност между социалните полярности като бедни и богати, управляващи и управлявани… заедно с акцентите върху култура, ценности, добродетели и пороци по един приятен и свеж начин. Най-интересното е, че каквито и интриги да се предлагат като сюжети, усещането за ненарушима вътрешна връзка между героите и извеждането в крайна сметка на правилните решения и развития, остава да стои неизменно. И не се търси отмъщение за нечие злодействие! Особено в “Богат мъж” е много добре застъпен този елемент и сериалът е направо като показно на идеята от Учението на Мъдростта да се научим да не считаме удобно чуждата вина за своя невинност. Забелязах също едно редуване на тъжни и весели моменти като калейдоскоп, създаващо условия за задълбоченост и правдивост на характерите, с което наистина грабват. Смяла съм се с глас на места при всички изгледани до момента драми, както и буквално сами се стичаха сълзите ми на други места в тях… Любопитен детайл е и фактът, че за разлика от западния модел, където преобладаващите главни роли са мъжките, то тук има като противовес изобилие от много добри женски главни роли.
Вероятно това е свързано с отминалата атлантска епоха (източните народи са преките й наследници), когато астралът (жената, Луната) са били по-властни от прохождащия ум, който с времето напълно ни заземява и от лабиринта на който ни извежда днес мекотата на интуицията, а после и събужданата лична огненост… “Не събудим ли огъня в себе си, нищо не сме”, би могъл да се изрази един апостол Павел днес А когато успеем да го направим, вече няма да има опозициите Изток и Запад, женско и мъжко… защото ще е ясно, че са неделимо Цяло… Мисля, че в основата на Корейската вълна стои идеята за събуждането на личната ни божественост (равно на отговорност, а не на изкушеност за големеене – да сме наясно) и затова така ме плени. И не казвам, че цяла Корея има представа за този пулс, който изпраща към света, но е достатъчно, че е зададен един нов ритъм и той работи за въздигането на света ни. Сега е важна не старата магичност, която е просто присъствие и виждане отвъд, но не и задължително разбиране (осъзнаване)… Важна е новата (лична) будност на Вложения и Чакащ да Го изведем в реален живот и действие…
WAKE UP (СЪБУДИ СЕ) на NCT
Превод: Ралица Благовестова
Спри, за минутка почакай
Главоблъсканица без отговори това е
Безкрайна нощ в този спомен грубо дълбае
Вътре в себе си другото свое аз събуди
В края на този безкраен тунел най-сетне се намери
Следвай неизменно пътя на онова вътрешно истинско ти
И така, нека просто събудим света (х4)
Преизпълнен си вече със свойта мечта
Все по-учестено и твоят пулс бие сега
Разтърсва те силно всичко това
Илюзията изчезва щом отвориш очи
В мига, в който за нов поглед отвориш очи
единен свят, в който всичко е свързано, пред тебе ще се разкрий
В тази дълбока музика себе си почувствай и потърси
(Хайде, хайде, нека покажем ти ний)
Нека просто събудим света (х3)
Не…
Нека се събудим сега (х3)
Нека просто събудим света (х3)
Накратко, наистина съм благодарна, че явлението Халю – посредством съвременното удобство и свързаност на света ни, наречено Интернет, е достигнало и нашите географски ширини, а БНТ дори е излъчила вече един много-много добър сериал по действителен исторически случай, а именно “Съкровище в двореца” (The Great Jang-geum).
________________________
[1] NCT и музиката им заслужават отделен материал, затова тук се спирам само на повърхността. – Б.а.
[2] Който ни печели с постепенно разкриваната задълбоченост и отношение към света и околните. Извън култовия драматичен момент с Бонг Сун в последните серии, изключително много ми хареса реакцията на героя, когато разбра кой реално стои зад заплахите за живота му. Запознаването ни с бягството му от къщи като младеж и от задушаващата меркантилност там, за да се утвърди и издигне съвсем сам насетне по свой път и правила, също беше много хубав момент. Да не говорим за това, че накрая остана искрено свързан единствено с хубавата семейна атмосфера на Бонг Сун – Б.а.
[3] На английски е изписано като Silla и затова веднага изниква връзка с нашата дума “сила”, което може и да не е само случайно съвпадение. На руски също е транслитерирано така името. В 504 г. крал Джиджунг (Jijeung) стандартизира изписването като 新羅 (신라), което в модерния корейски се разчита като Сила (Silla), но “с”-то пред “и” се видоизменя и реално звучи днес като Шила. Преди това името на територията се изписва в множество вариации като 斯盧 (사로 , 사라 – произнася се “съло, съла” на китайски и “саро, сара” на корейски, заедно с още няколко варианта, които включват допълнителното “бол” (徐耶(伐) , 서야[벌] , Seoya[beol] – “Сойа-бол”, 徐羅(伐) , 서라[벌], Seora[beol] – “Сора-бол” или 徐伐 , 서벌 , Seobeol – “Со-бол”). Тоест Крал Джиджунг вероятно се е опитал да го изпише, както е правилно – Сила. Според някои етимологични хипотези името Сора-бол е със значението на “столичен град” и е първоизточникът на съвременното име на столицата на днешна Южна Корея, което се произнася Соул (подобно на английската дума за “душа” – soul). Според други коренът на столицата Сеул (т.е. Соул, ние изписваме името неправилно на български) идва от Со-бол, което се тълкувало като “нова нация”. В крайна сметка излиза, че днешната столица Сеул и кралство Сила (Шила) имат един и същи корен, но се трансформират във времето различно. При това смисълът остава неизяснен еднозначно. От друга страна имаме същото изписване, значение и произношение на думата “сила” в руски, беларуски, чешки, сръбски, босненски, словашки, хърватски, а на украински е “сълъ”. Направих си труда да разгледам и другите езикови групи и така виждаме, че на английски “сила” е force, френски forcer, албански forcë, италиански forza, испански fuerza, португалски forçar, румънски forță, телугу phōrs, хавайски креолски fòs; на немски, норвежки, датски, шведски – kraft, холандски kracht, фризийски krêft, хауса karfi, бурски krag; на бенгалски, гунджарати, хинди е “бал”, непалски “балю”, синхалски “балавиге”; казахски, киргизки и узбегски, монголски – “куш”, “куч”, “хуч”)… В крайна сметка толкова бързо и лесно се променят произношенията и вариациите на значения от един език към друг и от една епоха към следваща, че е истинско чудо как все пак остават наименования, които да са разпознаваеми. Да вземем дори само името на държавата ни България как е познато днес по света – произнася се как ли не: Бългерия (английски), Булгариен (немски), Бюлгари (френски), Булхарайе (холандски), Булгаристан (турски), Буругария (японски), Бълцария (китайски) и т.н., но все пак странното е, че откъдето сме минавали през вековете, непременно оставяме като следа вариация от това име. В Италия например, където отива един от братята на кан Аспарух при разселването ни от Велика Волжска България, има град Челле ди Булгария, планина Монти Булгaриа, област Бургария, река Булгано, селища като Болгер, Булчаго, Булчагетто, Булгаро грасо и много, много други. Според изследователя д-р Д’Амико става дума за над 700 имена на селища с корен “булг” и “болг” (явно в повечето езикови групи липсва нашето “ъ”, което тук-там се замества и като “балг”), както и много италиански фамилни имена като: Булгари, Булгарелли, Булгарини, Булгерини, Булгарони, Болгарони, Болгери и т.н. Един от първите преподаватели в най-стария Университет в света – Болонския (Alma Mater Studiorum, основан през 1088 г.), е докторът по римско право д-р Булгаро, по-известен с прозвището Златоуст. До ден днешен неговите трудове се изучават в университетите и са юридическата матрица за решенията на поколения прависти. Мраморният саркофаг с тленните останки на д-р Булгаро се намира и днес в църквата “Св. Прокъл” в Болоня. В комплекса на Болонския университет се издига църква, построена от неговото семейство, която се казва “Санта Мария деи Булгари”, а в продължение на дълги векове един от централните площади в университетския квартал на града е носел името “Корте деи Булгари”. – Б.а.
[4] Първоначалното име на новата държава е Джин, или Цин, Чен, Ден… според различните произношения и е изписвано с китайския йероглиф 震, който се свързва с петия знак от китайския зодиак – секторът от орбитата на Юпитер, означен като Дракон, както и с утринните часове от 7 до 9. Значението на йероглифа се обяснява с думи като “вибрирам, задвижвам, трептя”. Впоследствие името на кралството се изписва с по-краткия йероглиф 辰 (чен, chen), т.е. “утро”. Петнадесет години по-късно китайската имперска династия Танг дава на управника на кралството титлата Глава на област Балхе (Head of Balhae Commandery) и няколко десетилетия след това е прието официално името Балхе за държавата. – Б.а.
[5] Значението на името остава неясно за изследователите и се приема, че може да идва от думата “бак” – “кратуна”, т.е. свързва се с легендата за появата на крал Бак от яйце, но за изписването на думата бил ползван йероглифа за дървото “хубак” – 박. Имайки предвид обаче характера на всички символи в легендата, далеч по-вероятно е коренът да е израз именно на “висша духовна сила”, както ще видим от обясненията по-долу. – Б.а.
[6] В произхода на това почетно име се вижда принципното сходство с прозвището Багренороден, съпътстващо някои български владетели, със значението на роден с право над престола – тоест престолонаследник, роден след коронясването на своя баща. Буквалното значение е “роден в багри”, тоест в яркия цвят на царските одежди и по-специално наметалото. В българската традиция се приема, че името идва от царската багреница (мантия), символ на царската власт – наметалото с виолетов (теменужен) цвят, какъвто цвят за простолюдието е забранен, а е и недостъпен, защото извличането на багрилото от морските източници е бавно, трудно и скъпо. Същото прозвище на гръцки е Πορφυρογέννητος (порфирогенетос – “роден в пурпур” от пурпурната тронна зала на византийския дворец) и е ползвано за някои византийски императори. – Б.а.
[7] Детайли по темата виж в книгите “Родословието на човека” от Ани Безант (изтегли безплатно от www.fvision.eu, секция Издания) или “Космогония на розенкройцерите” от Макс Хайндл. – Б.а.
[8] Ваклуш Толев, Учителят на Мъдростта. Тук е мястото да отбележим, че първосигнално името Ваклуш се извежда като значение от привнесената у нас румънската дума “вакъл” – “черен, черноок, мургав”, но самият Ваклуш сочи произхода на името си от бог Бакхус (Bacchus), изписван на гръцки като Βάκχος (което се чете като Vákhos) и намира корена “вак, бак” в санскрит със значението на “висша духовна сила”. В своя “Езотеричен речник” Блаватска пък отбелязва името (корена) Вакх (Бакх) като първоизточник за думата “Бог” (Bogh), т.е. за нещо свръх, което навежда на мисълта и че точно това е коренът в името на България, където “ар/арии” означава “човек/хора”, или заедно е “обиталище на супер-хора” 😉 . Бих добавила в случая и една интересна съпоставка с имената на бог Кришна и Рама, които се сочат като отделни прераждания (аватари) на бог Вишну. Думата “Кришна” от санскрит се превежда като “черен” или “тъмен” и се отнася до външността на Кришна. Името понякога означава тъмносин или синкаво-черен, а не просто черен, и Кришна често е изобразяван с тъмна или синя кожа. Името Рама също се извежда от санскрит със значението на “тъмен, мургав, черен” от думата ratri, т.е. “нощ”. Алегоричното значение тук за мен е “някой, който е трудно да бъде разбран” – Б.а.
[9] Индийските предания говорят, че в десетото си въплъщение, наречено Калки Аватар, Вишну ще дойде на Бял кон и най-сетне ще сложи край на старата епоха Кали-юга, която е епоха на раздори и войни (тоест на отработването на “его”-то). Белият кон се появява и в Откровението на Йоан, във връзка със зараждането на новата Шеста коренна раса. В глава 19:11-16 четем: “И видях небето отворено, и ето, кон бял. Оня, Който яздеше на него, се нарича Верен и Истинен, и Той праведно съди и воюва; очите Му бяха като огнен пламък, а на главата Му имаше много корони и написано име, което, освен Него, никой не знаеше. Той беше облечен в дреха, обагрена с кръв, и името Му – Слово Божие. А небесните воинства, облечени в бял и чист висон, следваха подире Му на бели коне. От устата Му излизаше остър меч, за да поразява с него народите… На дрехата и на бедрото Му бе написано името: Цар на царете и Господар на господарите.” Тоест Ману от индийските епоси – родителят на всяка нова Коренна раса, идва като предназначение и с благослова на Небето, за да положи началото на всяка нова епоха. Затова символът се повтаря през вековете, а Белият кон е понастоящем и един от седемте символа в Учението на Мъдростта, заедно с Огъня, числото 13, Виолетовият цвят на Духа (с най-бърза вибрация), Ябълката, Лилията и Третото око. “Там, в Откровението на Йоана, има и риж, и сив, и черен, има ги с различните свои предназначения. Но белият е, който носи обновата, белият е вихреността, пробегът, динамиката на Змията-Огън – Кундалини в нас!” (сп. Нур 1/1999) – обобщава Ваклуш Толев. По повод символиките в Откровението на Йоан, веднага можем да добавим и друга една негова мисъл от темата “България – Дух и култура” (сп. Нур 2/1996): “Оръжието на боговете е само едно – словото.” – Б.а.
[10] На корейски “керьонг” (gyeryong, 雞龍, 계룡), или буквално “птица-дракон”. – Б.а.