“Не е въпросът в столовете, тъпако!”

Автор: Анте Рунквист
Източник: vittrabloggen.wordpress.com, 1 август 2011
Превод и подготовка за сп. Ентусиаст 8/2013: Ралица Благовестова
Продължение на материалите:
“Училището на бъдещето – предвестници сега”
Учебни пространства, базирани на учебния процес
Фотографии:  Kim Wendt, www.rosanbosch.com

~ ~ ~

Получих някои важни отзива във връзка с последната ми публикация:

1§ “Примерът ви е нереалистичен, Телефонплан изглежда като Хилтън за деца – лесно е да го направиш, когато имаш средства.”
2§ “Говорите твърде много за физическите учебни пространства – не може да има добро образование като просто се създаде чудесно учебно пространство. Не е въпросът в столовете, тъпако!”

По 1§ Най-напред: смятаме, че всички деца трябва да ходят на училище, в което да се чувстват като в Хилтън. Ако се съгласим с това, то значи приемаме, че те заслужават някои неща в допълнение – най-доброто, което сме в състояние да им предложим. Второ: няма никакъв смисъл да се правят изявления за учебните пространства, ако примерът, който се дава, не е реалистичен и изпълним за повечето училища. При проектирането на Телефонплан ние се водехме от няколко критерия:

Задача – учебно пространство с висок международен стандарт, основан на:

~ Гледната точка и нуждите на детето – пространството трябва на първо място да е привлекателно за деца от 6 до 12 годишна възраст.
~ Педагогическия модел и подход на Витра към учебното пространство.
~ Обучение с дигитални средства.
~ Самоподдържащо се ползване на ресурсите в краткосрочен и дългосрочен план.
~ Икономичност – трябва да е изпълнимо за всички училища в рамките на обичайния им бюджет.

Тези критерии са се доказали като най-резултатни. Вече сме наясно, че Витра Телефонплан няма да е по-скъп проект, от което и да е друго училище – просто влагаме средствата си по различен начин: по-малко за строеж и строителни преобразувания и повече за интериорен дизайн (и технологии).

По 2§ Страхотните училища се създават отвътре – от идеите и ценностите, споделяни от учителите и учениците. Моята мисъл не е, че може да се създаде добро училище като се проектира умно; тъкмо обратното – убеден съм, че учебната среда трябва да отразява педагогическия подход. Това ни отвежда до нещо наистина интересно: каква именно педагогическа методика би процъфтявала в среда като на Телефонплан? При нас във Витра въпросът опира до Хвърчила и Гумени ластици – метафора за два различни подхода на обучение и възпитаване.

Ако сложите един ластик около палеца си, опънете го и го пуснете, той ще излети и след малко ще падне на земята, откъдето трябва да го вземете и да повторите процедурата. Това накратко е нашият поглед върху традиционните училищни задания: имат добре дефинирана крайна цел и “приключват”, когато ученикът е “готов”, след което учителят трябва да постави ново задание, да изстреля нов ластик. Заданията-ластик често имат за задача развиването на определено качество или усвояването на някаква материя, която е била дефинирана отнапред.

Хвърчилата имат друго поведение: при условие, че е налице благоприятен вятър и въженцето се държи с внимание, хвърчилото може да лети вечно. Това е представата ни за друг вид задания – такива, които дават на ученика възможности за инициативност. Хвърчилата често са ориентирани към предизвикателствата и са “отворени” в контекста на това, че нямат определен завършек – трудно е да кажеш, че си готов, когато си с хвърчило. Хвърчилата могат да бъдат замисляни по множество начини, но като цяло имат по-широк подход: не е напълно ясно какви точно знания или факти трябва ученикът да усвои, но предизвикателството е задължаващо – за да изпълниш заданието, ти трябват и умения, и познания.

От една страна: задание-ластик в географията, от типа “сляпа карта” (това може да е шведски израз, но става въпрос за карта, от която е изтрита съответната информация за реки, столици, планини и т.н.). От учениците се очаква да попълнят липсващата информация и да я запомнят (да се надяваме).

От друга страна: потенциално хвърчило – задание, гонещо същата цел като при сляпата карта, но с базиращ се на предизвикателство подход.

Имаме нужда и от двете: ластикът може да обслужи получаването на конкретен резултат, но в същото време е достатъчно очевидно, че хвърчилата имат потенциала да развиват други качества като креативност, сътрудничество, любознателност… 

Училищата във Витра като цяло се стремят към образование, в което имаме повече хвърчила и по-малко ластици. Витра Телефонплан има материална учебна среда, която изисква хвърчила. Така че ето го моят отговор: не е въпросът в столовете, а какви педагогически методи подкрепя учебната среда. Така че, помислете над това: какъв вид среда би подпомогнала вашата представа за обучение.

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)

СВЪРЗАНИ СТАТИИ:

Училищата VITTRA: Учебни пространства, базирани на учебния процес УЧИЛИЩЕТО НА БЪДЕЩЕТО – предвестници сега: държавни училища Витра в Швеция и други Едит Убунту Чан за новата вълна от деца и мрежата от светлина, свързваща съдбите им ГОТОВИ ЛИ СМЕ ДА ВЪЗПИТАВАМЕ – по Селинджър, Достоевски, Айнщайн, Екзюпери, Редфийлд…