Из книгата “Огънят отвътре” на Карлос Кастанеда.
ДОН ХУАН СЕ КАНЕШЕ да започне своите обяснения за владеенето на съзнанието, но промени решението си и стана. Седяхме в голямата стая, потънали в мълчание.
– Искам да се опиташ да видиш излъчванията на Орела – рече дон Хуан. – За да направиш това, първо трябва да преместиш събирателната си точка, докато видиш пашкула на човека.
Излязохме от къщата и отидохме пеша до центъра на градчето. Седнахме на една свободна овехтяла пейка пред църквата. Беше ранен следобед; денят бе слънчев и ветровит и наоколо гъмжеше от хора. Дон Хуан повтори, сякаш опитвайки се най-после да ми го набие в главата, че подреждането е една уникална сила, защото тя или помага на събирателната точка да се премести, или я държи прикована на обичайното й място. Аспектът на подреждането, който държи точката неподвижна, рече той, е волята; а аспектът, който я кара да се движи, е намерението. Той отбеляза, че една от най-натрапчивите загадки е как волята – безличната сила на подреждането, се превръща в намерение – оличностената сила, която служи на всеки индивид.
– Най-странното в тази загадка е, че това превръщане се постига много лесно – продължи дон Хуан. – Но това, което не е чак толкова лесно, е да убедим себе си, че то е възможно. И точно в това е нашата защита. Ние трябва да бъдем убедени. А никой от нас не иска да бъде.
После дон Хуан ми каза, че съм в състояние на най-изострено съзнание и че е възможно за мен да възнамеря събирателната си точка да се премести дълбоко в лявата ми страна, до позицията на сънуване. Възразих, че да заспивам на публично място не е една от отличителните ми способности. Той се поясни като каза, че да заспиш означава да преместиш събирателната си точка от естественото й местоположение и да я задържиш фиксирана на ново място; с практиката си ясновидците се научават да заспиват и въпреки това да се държат като че ли нищо не им се случва. След моментна пауза дон Хуан добави, че за да може човек да види пашкула на човека, той трябва да се взира в хората отзад, докато те се отдалечават от него. Няма смисъл да се взираш в хората лице в лице, защото предната страна на яйцеподобния човешки пашкул има един тънък защитен пласт, който ясновидците наричат “предната плоча”. Това е един почти непроницаем, устойчив пласт, който ни предпазва през целия ни живот от натиска на една особена сила, която произлиза от самите излъчвания.
Дон Хуан ми каза още да не се учудвам, ако тялото ми се скове, сякаш е замръзнало; каза, че ще се чувствам като човек, който стои в средата на стая и гледа към улицата през прозореца, и че скоростта е от значение, тъй като хората щели да се движат много бързо покрай моя прозорец на виждане. После ми каза да се отпусна, да изключа вътрешния си диалог и да оставя събирателната си точка да се понесе под магията на вътрешния покой. Подкани ме да се шляпна леко, но здраво по дясната страна, между бедрената кост и подребрената кухина.
Направих това три пъти и дълбоко заспах. Това беше едно много особено състояние на сън. Тялото ми спеше, но аз напълно съзнавах всичко, което ставаше около мен. Чувах как дон Хуан ми говори и го разбирах, сякаш бях буден, но тялото си изобщо не можех да помръдна. Дон Хуан каза, че един мъж щял да мине покрай прозореца ми на виждане и че трябва да се опитам да го видя. Безуспешно се опитах да помръдна глава и тогава се появи една лъскава яйцеподобна форма. Тя беше сияйна. Замрях при тази гледка и преди да успея да се съвзема от изненадата си тя бе изчезнала. Отмина, люлеейки се във въздуха.
Всичко стана толкова внезапно и бързо, че се разстроих и ме обхвана нетърпение. Почувствах, че започвам да се събуждам. Дон Хуан отново ми заговори и ме прикани да се отпусна. Каза, че нямам никакво право и време да съм нетърпелив. Изведнъж друго сияйно същество се появи и отмина. Изглеждаше като направено от бели флуоресцентни влакънца. Дон Хуан ми прошепна в ухото, че ако поискам, очите ми са способни да забавят хода на всичко, върху което се фокусират. После ме предупреди, че идва още един човек. В същия момент осъзнах, че долавям два гласа. Единият, който току-що чух, беше същият, който ме посъветва да бъда търпелив. Това бе гласът на дон Хуан. Другият, който ми каза да използвам очите си, за да забавя движението, беше гласът на виждането.
Същия следобед аз видях десет сияйни същества на бавни обороти. Гласът на виждането ме насочваше да наблюдавам в тях всичко, което дон Хуан ми беше казал за пламъка на съзнанието. Върху дясната страна на тези яйцеподобни сияйни същества имаше една вертикална лента с по-силна кехлибарена светлина, широка може би една десета част от целия пашкул. Гласът каза, че това е човешкия сноп на съзнанието. Гласът посочи една точица върху човешкия сноп, една точица силен блясък; тя беше разположена високо върху продълговатите форми, почти на върха им, на повърхността на пашкула; гласът каза, че това е събирателната точка.
Когато виждах всяко от сияйните същества в профил, от тяхна гледна точка, неговата яйцеподобна форма приличаше на гигантски асиметричен масур, стоящ настрани, или пък на почти кръгло гърне, легнало настрана със сложен капак. Онази част, която приличаше на капак, беше предната плоча; тя представляваше може би една пета от дебелината на целия пашкул. Щях да продължа да виждам онези същества, но дон Хуан каза, че сега трябва да се взирам в хората лице в лице и да задържа взора си докато разруша бариерата и започна да виждам излъчванията.
Последвах нареждането му. Почти мигновено видях една прекрасна блестяща редица от живи, властни нишки светлина. Това беше поразителна гледка, която веднага наруши равновесието ми. Паднах на циментената алея от моята страна. Оттам видях властните нишки светлина да се множат. Те се пръсваха и отвътре им излизаха безчетен брой други нишки. Но нишките, колкото и властни да бяха, някак си не пречеха на обикновеното ми зрение. Пред мен се тълпяха хора, отиващи на църква. Аз вече не ги виждах. Имаше няколко мъже и жени и съвсем до пейката. Исках да фокусирам очите си върху тях, но вместо това забелязах как една от онези нишки светлина изведнъж се изду. Тя стана като една огнена топка, може би два метра в диаметър. Тя се търкулна към мен. Понечих да се изтърколя от пътя й, но преди да успея да помръдна, топката ме бе ударила. Почувствах го така ясно, сякаш някой ме бе ударил леко с юмрук в стомаха. Миг по-късно ме удари друга огнена топка, този път значително по-силно, а после дон Хуан ме зашлеви наистина здраво по бузата. Неволно подскочих и изгубих от поглед нишките светлина и балоните, които ме удряха.
Дон Хуан каза, че успешно съм издържал моята първа кратка среща с излъчванията на Орела, но че две бутвания от акробата опасно били разтворили пролуката ми. Той добави, че топките, които ме бяха ударили, се наричала “търкалящата се сила” или “акробата”. Бяхме се върнали в къщата му, макар че не си спомнях как и кога. Бях прекарал часове в някакво полусьнено състояние. Дон Хуан и останалите ясновидци от групата му ми бяха дали да изпия огромни количества вода. Освен това ме бяха потапяли за кратко време в едно корито с ледено студена вода.
– Нишките, които видях, излъчванията на Орела ли бяха? – попитах аз дон Хуан.
– Да. Но ти всъщност не успя да ги видиш – отвърна той. – Едва беше започнал да виждаш и акробатът те спря. Ако беше останал още миг, той щеше да те пръсне.
– Какво точно представлява акробатът? – попитах аз.
– Това е една сила, произтичаща от излъчванията на Орела – рече дон Хуан. – Една непрестанна сила, която ни удря всеки миг от живота ни. Тя е смъртоносна, когато я видиш, но иначе не ни засяга, в нашия обикновен живот, защото имаме защитен пласт. Имаме всепоглъщащи интереси, които ангажират цялото ни съзнание. Ние постоянно се притесняваме за нашето обществено положение, за нашата собственост. Тези пластове всъщност не държат акробата настрана, а просто ни пречат да го видим директно, като по този начин ни предпазват да не се нараним от страха при виждането на огнените топки, които ни удрят. Пластовете са огромна помощ, но и огромна пречка за нас. Те ни успокояват и същевременно ни мамят. Те ни дават едно лъжливо чувство за сигурност. Дон Хуан ме предупреди, че ще настъпи момент в живота ми, когато няма да ме предпазват никакви пластове и ще бъда непрекъснато изложен на произвола на акробата. Той каза, че това е задължителен етап от живота на воина, известен като “изгубване на човешката форма”.
Помолих го да ми обясни веднъж завинаги що е това човешка форма и какво означава да я загубиш. Той отвърна, че ясновидците описват човешката форма като властната сила на подреждането на излъчванията, възбудени от пламъка на съзнанието точно на мястото, където обикновено е фиксирана събирателната точка на човека. Това е силата, която ни прави хора. Следователно, да си човек, означава да си принуден да се придържаш към тази сила на подреждане, а в резултат на това – и към точното място, откъдето тя произтича.
Поради дейността на воините в даден момент събирателната им точка се отмества наляво. Това е едно постоянно движение, което води до необичайно чувство за отчужденост или контрол, или дори отпускане. Това отместване на събирателната точка поражда ново подреждане на излъчвания. То е началото на една поредица от по-значителни премествания. Ясновидците много уместно са нарекли това първоначално преместване “загубване на човешката форма”, защото то маркира едно устойчиво отдалечаване на събирателната точка от първоначалното й местоположение, което води до безвъзвратната загуба на нашите връзки със силата, която ни прави хора.
След това дон Хуан ме помоли да му опиша всички подробности, които си спомням за огнените топки. Казах му, че съм ги видял за толкова кратко време, че едва ли бих могъл да ги опиша в подробности. Той изтъкна, че виждането е евфемизъм за преместване на събирателната точка и че ако съм бил преместил моята още мъничко по-наляво, щял съм да получа ясна картина на огнените топки – картина, която впоследствие съм щял да представя като спомняне на огнените топки.
Опитах се да получа ясна картина, но не успях, затова описах каквото си спомнях. Дон Хуан ме изслуша внимателно, след което ме подкани да си спомня дали са били огнени топки или кръгове. Казах му, че не си спомням. Той обясни, че тези огнени топки са от решаващо значение за човешките същества, защото те са израза на една сила, която е във връзка с всички подробности на живота и смъртта – нещо, което новите ясновидци наричат “търкалящата се сила”. Помолих го да поясни какво има предвид под “всички подробности на живота и смъртта”.
– “Търкалящата се сила” е средството, чрез което Орелът раздава живот и съзнание за съхранение – рече дон Хуан. – Но това също е силата, която събира наема, така да се каже. Тя кара всички живи същества да умират. Това, което видя днес, било наречено от старите ясновидци “акробатът”.
Той каза, че ясновидците го описват като една безкрайна върволица от дъгоцветни пръстени или огнени топки, които се търкалят върху живите същества непрестанно. Сияйните органични същества посрещат търкалящата се сила с вдигната глава, докато не настъпи денят, когато тя им идва твърде много и те в крайна сметка рухват. Старите ясновидци били като хипнотизирани, виждайки как акробатът ги затъркалва към клюна на Орела, за да бъдат погълнати.
– Каза, че това е хипнотична гледка. Ти самият виждал ли си го да търкаля човешки същества? – попитах аз.
– Разбира се, че съм го виждал – отвърна той и след кратка пауза добави. – Ти и аз го видяхме съвсем неотдавна в Мексико сити.
Твърдението му бе толкова пресилено, че се почувствах задължен да му кажа, че този път греши. Той се разсмя и ми припомни, че във въпросния случай, докато двамата с него сме седели на една пейка в парка “Алмеда” в Мексико сити, сме наблюдавали смъртта на един човек. Той каза, че съм записал случката както в ежедневната си памет, така и влявостранните си излъчвания. Докато дон Хуан ми говореше, аз имах усещането за нещо вътре в мен, което постепенно се просветляваше, и накрая успях да видя с необичайна яснота цялата сцена в парка. Човекът лежеше на тревата, а около него стояха трима полицаи, за да държат зяпачите настрана. Ясно си спомнях, че дон Хуан ме удари по гърба, за да промени нивото на съзнанието ми. И тогава видях. Но не виждах ясно. Не можех да се отърся от гледката на света на ежедневния живот. И затова се получаваше една композиция от нишки с най-прекрасни цветове, насложени върху сградите и уличния трафик. Нишките бяха всъщност линии от цветна светлина, които идваха отгоре. Те имаха вътрешен живот; бяха ярки и кипящи от енергия.
Когато погледнах умиращия човек, аз видях това, за което говореше дон Хуан; нещо, приличащо на огнени кръгове или дъгоцветни пръстени, се търкаляше навсякъде, където фокусирах очите си. Кръговете се търкаляха по хората, по дон Хуан, по мен. Аз ги усещах в стомаха си и ми прилоша. Дон Хуан ми каза да фокусирам очите си върху умиращия човек. В един момент го видях да се свива на кълбо – точно както се свива гъсеницата, когато я докоснеш. Огнените кръгове го изблъскаха, сякаш го отстраняваха от своя величествен, неизменен път. Не ми хареса усещането. Огнените кръгове не ме бяха изплашили; те не бяха страшни или зловещи. Не се чувствах тъжен или печален. Кръговете по-скоро ме отвратиха. Усещах го под лъжичката. Именно отвращение бях почувствал този ден. Споменът за тях извика отново цялото неприятно чувство, което бях изпитал този ден. Като ми прилоша, дон Хуан така се разсмя, та чак се задъха.
– Все си склонен да преувеличаваш – рече той. – Търкалящата се сила не е чак толкова лоша. Дори е чудесна. Новите ясновидци препоръчват да се отворим към нея. Старите ясновидци също са се били отворили към нея, но водени от самомнение и маниакалност. Новите ясновидци, от друга страна, се сприятеляват с нея. Те я познават, като боравят с нея без каквото и да е самомнение. Резултатът е просто зашеметяващ.
Дон Хуан каза, че за да се отвори човек към търкалящата се сила е необходимо само да премести събирателната си точка. И добави, че ако човек вижда силата умишлено и предпазливо, опасността е минимална. Крайно опасна ситуация е, обаче, едно неволно преместване на събирателната точка, дължащо се да речем на физическа умора, емоционално изтощение, болест или просто на някое дребно емоционално или физическо сътресение, като например да си изплашен или пиян.
– Когато събирателната точка се премества неволно, търкалящата се сила пуква пашкула – продължи дон Хуан. – Много пъти съм говорил за една пролука, която човек има под пъпа си. Тя всъщност не е под самия пъп, а в пашкула, на височината на пъпа. Пролуката е по-скоро като вдлъбнатина, един естествен дефект в иначе гладкия пашкул. Именно това е мястото, където “акробатът” ни удря непрестанно и където се пропуква пашкулът.
После той обясни, че ако преместването на събирателната точка е незначително, пукнатината е много малка, пашкулът бързо се самовьзстановява и хората преживяват това, което се е случвало на всеки по едно или друго време: цветни петна и изкривени образи, които остават дори и ако очите са затворени. Ако преместването е значително, пукнатината също е голяма и на пашкула му трябва време, за да се възстанови, както става при воините, които умишлено използват растения на силата, за да предизвикат това преместване, или пък при хора, които вземат наркотици и несъзнателно правят същото. В тези случаи хората се чувстват вцепенени и изстинали; трудно им е да говорят, дори да мислят; сякаш са замразени отвътре.
Дон Хуан каза, че в случаите, при които събирателната точка се премества драстично поради травма или смъртоносна болест, търкалящата се сила прави пукнатина по цялата дължина на пашкула; пашкулът се деформира, сгьрчва се към себе си и човекът умира.
– Може ли едно неволно преместване да породи такава пукнатина? – попитах аз.
– Понякога – отвърна дон Хуан. – Ние наистина сме крехки. Докато акробатът ни удря отново и отново, смъртта идва към нас през пролуката. Търкалящата се сила е смъртта. Когато тя открие слабост в пролуката на сияйното същество, автоматично я разтваря и го срива.
– Всяко живо същество ли има пролука? – попитах аз.
– Разбира се – отвърна дон Хуан. – Ако нямаше пролука, няма да умре. Пролуките се различават, обаче, по размер и форма. Човешката пролука е една наподобяваща купа вдлъбнатина с размерите на юмрук; много крехка и уязвима форма. Пролуките на останалите органични същества много приличат на човешката; някои са по-силни от нашата, други са по-слаби. Но пролуката на неорганичните същества е нещо наистина различно. Тя е по-скоро като дълга нишка, като едно сияйно влакно. Затова неорганичните същества са много по-трайни от нас.
– Има нещо натрапчиво привлекателно в дългия живот на тези същества и старите ясновидци не могли да не се поддържат тази привлекателност.
Дон Хуан каза, че същата тази сила може да предизвиква два коренно противоположни ефекта. Старите ясновидци били хванати в плен от търкалящата се сила, а новите ясновидци биват възнаграждавани за своите усилия в диренето на свобода. Опознавайки търкалящата се сила чрез изкуството на намерението, в даден момент новите ясновидци отварят своите пашкули и силата ги повлича, вместо да ги търкаля като свити гъсеници. Крайният резултат е тяхното пълно и мигновено разпадане.
Зададох на дон Хуан много въпроси относно оцеляването на съзнанието след като сияйното същество е погълнато от огъня отвътре. Той не отговори. Просто се усмихна, сви рамене и продължи, като каза, че маниакалната привързаност на старите ясновидци към акробата им попречила да видят другата страна на тази сила. Новите ясновидци, с обичайното си усърдие при отхвърляне на традицията, отишли в другата крайност. Отначало те изпитвали абсолютно нежелание да фокусират своето виждане върху акробата; поддържали тезата, че им е необходимо да разберат силата на свободните излъчвания като животодаряваща и повишаваща съзнанието.
– Те осъзнали, че е безкрайно по-лесно да разрушиш нещо – продължи дон Хуан, – отколкото да го съградиш и поддържаш. Да премахнеш живота е нищо в сравнение с това да го дадеш и да го подхранваш. Разбира се, новите ясновидци сбъркали в това отношение, но когато му дошло времето, те поправили своята грешка.
– В какво са сбъркали, дон Хуан?
– Грешка е да се изолира каквото и да е за виждане. В началото новите ясновидци правели точно обратното на това, което са вършели техните предшественици. Със същото внимание те се съсредоточили върху другата страна на акробата. Това, което ги сполетяло, било толкова ужасно, ако не и по-ужасно, колкото и случилото се на старите ясновидци. Те умирали глупаво точно като обикновените хора. Те нямали тайнството или злонравието на древните ясновидци, нито пък имали търсенето на свобода на днешните ясновидци. Онези първи нови ясновидци служели на всеки. Понеже съсредоточавали своето виждане върху живот-даряващата страна на излъчванията, те били изпълнени с любов и доброта. Но това не ги предпазило от търкалянето. Те били уязвими също като старите ясновидци, които били изпълнени с болезнена злоба.
Дон Хуан каза, че за съвременните нови ясновидци да бъдат изоставени след цял живот на дисциплина и труд, също както хората, които са нямали и един съдържателен миг в живота си, било непоносимо. Той каза, че тези нови ясновидци осъзнали, след като отново приели своята традиция, че знанието на старите ясновидци за търкалящата се сила е било пълно; в един момент старите ясновидци заключили, че има на практика две различни страни на една и съща сила. Търкалящата страна е свързана изключително с разрушението и смъртта. Кръговата страна пък е това, което поддържа живота и съзнанието, целта и реализацията. Те обаче избрали да се занимават изключително с търкалящата страна.
– Като се втренчвали на екипи, новите ясновидци успели да видят разделението между търкалящата и кръговата страна – обясни дон Хуан. – Те видели, че двете сили са смесени, но не са едно и също. “Кръговата сила” идва при нас точно преди “търкалящата сила”; те са толкова близко една до друга, че изглеждат една и съща. Наречена е кръговата сила, защото тя идва на пръстени; нишковидни дъгоцветни обръчи – много деликатна работа наистина. И точно като търкалящата сила, тя удря всички живи същества непрестанно, но с различна цел. Тя ги удря, за да им даде сила, посока, съзнание; за да им даде живот.
– Новите ясновидци открили – продължи дон Хуан, – че във всяко живо същество тези две сили са в едно много фино равновесие. Ако в даден момент човекът почувства, че търкалящата сила удря по-силно от кръговата, това означава, че равновесието е нарушено. От там нататък търкалящата сила започва да удря все по-силно и по-силно, докато накрая пропука живото същество и то умре.
Дон Хуан добави, че от това, което бях нарекъл “огнени топки”, излиза един дъгоцветен обръч точно с размера на живите същества, били те хора, дървета, микроби или съюзници.
– Има ли кръгове с други размери? – опитах аз.
– Не ме разбирай толкова буквално – възпротиви се дон Хуан. – Изобщо няма никакви кръгове, има просто една кръгова сила, която дава на ясновидците, които я сънуват, усещането за пръстени. Няма и други размери. Това е една неделима сила, която пасва на всички живи същества, органични и неорганични.
– Защо старите ясновидци са се съсредоточили върху търкалящата страна? – попитах аз.
– Защото те смятали, че животът им зависи от това да я видят – отвърна дон Хуан. – Те били сигурни, че тяхното виждане ще им даде отговорите на вековни въпроси. Разбираш ли, те си представяли, че ако разкрият тайните на търкалящата се сила, ще бъдат неуязвими и безсмъртни. Тъжното е, че по един или друг начин те наистина разкрили тайните, но въпреки това не били нито неуязвими, нито безсмъртни. Новите ясновидци променили всичко това, като осъзнали, че за човека няма начин да постигне безсмъртие, докато има пашкул.
Дон Хуан обясни, че старите ясновидци очевидно не са успели да разберат, че човешкият пашкул е едно вместилище и не може вечно да издържа на ударите на търкалящата се сила. Въпреки цялото знание, което били натрупали, накрая те положително били не по-добре, а вероятно и много по-зле, от обикновения човек.
– В какво отношение са били по-зле от обикновения човек? – попитах аз.
– Тяхното огромно знание ги принудило да приемат за дадено, че техните решения са безпогрешни – рече дон Хуан. – И те решили да живеят на всяка цена.
Дон Хуан ме погледна и се усмихна. С тази театрална пауза той ми казваше нещо, което не можех да схвана.
– Те решили да живеят – повтори той. – Точно както решили да станат дървета, за да съберат светове чрез онези почти недостижими големи снопове.
– Какво искаш да кажеш с това, дон Хуан?
– Искам да кажа, че те използвали “търкалящата се сила”, за да преместят събирателната си точка на невъобразими позиции на сънуване, вместо да я оставят да ги претъркаля до клюна на Орела, за да бъдат погълнати.
<< НАЗАД | НАПРЕД >>
към съдържанието
